Исландия 2011

[chrichri]

От: Исландия 2011

Прекрасни снимки и невероятен репортаж!

[huko]

От: Исландия 2011

Да дам и аз моите 5 с’тинки:


Часова разлика – три часа по- рано оттук
Курс на местната валута – 160-170 исландски крони ISK за евро (това по време на нашия престой)
Цена бензин 95 – около 270-273 крони, дизеловото гориво беше по- евтино, но не запомних цена.

Бензиностанции – намират се на неочаквани места, много са като цяло. В много от случаите, обаче, трябва кредитна карта, защото няма обслужване. На най- голямата верига N1 се продават предплатени карти на стойност 3000, 5000 и 10000 крони, които можете да използвате навсякъде и нееднократно, без да набутвате такси на кредитната си карта.
Всъщност ето линк с актуални цени: http://www.n1.is/fyrirtaekid/eldsneytisverd/
Метан има само в Рейкявик.

Цена на къмпингуване (палатка) на повечето места е 500 крони. Къмпингите са с бани и тоалетни, както и контейнери за смет.
Къмпингуването на неопределените за целта места е принципно забранено.
Цена на бунгалата варира между 60 и 80 евро, разбира се има и за по 120 евро на места. Тези цени важат и за гестхаус и за хотел с изключение на няколко в Рейкявик.

Роуминг – за клиентите на Мтел – има водафон и тарифите са съвсем нормални, въпреки отдалечеността. За клиентите на други мрежи – не мога да кажа.

Черните пътища в националната мрежа са прилична част – по моя преценка около 40%. Всичките са перфектно поддържани и надлежно организирани с ограничителни и предупредителни знаци. Черни пътища, невключени в националната мрежа има много, единственото непреодолимо препятствие по тях, което срещнах е пресичането на реки. Както беше написано на таблото на витарата – преминаването на водни препятствия е отговорност и риск на водача, тоест застраховките не го покриват. Аз на два пъти се сблъсках с реки, които не посмях да щурмувам с витарата, и то след прилично дълго каране по чакъл и едри камъни. Ако бях с по- подготвена машина – въобще нямаше да се замисля. С мотоциклет не бих се престрашил, защото температурата на водата е много ниска, а скоростта й е прилична винаги.
И на черните и на асфалтовите пътища често има наклони между 10 и 16 процента.
Пътищата в националната мрежа са абсолютно проходими с лек автомобил с единично предаване.
Мотоциклети видяхме много, както на местни, така и на туристи, основно по националната им пътна мрежа. Видове и модели всякакви. Единствените, които видяхме на по- тежките маршрути бяха двама с КТМи, следвани от 4х4.
Колоездачи с дисаги срещнахме много, от всякакви националност и възраст.
Стопаджийте туристи също не бяха малко. В дочут разговор се спомена, че този начин за пътуване в Исландия е много популярен, защото всяка 2ра или 3та кола спира. Доколко това е вярно – нямам представа, но определено е възможно.
Местните са изключително приветливи и готови да съдействат, въпреки, че имаше дни, в които сме се разминавали само с по няколко коли. Ненаселените територии са огромни.

Извън населените места е разрешено носенето на ножове с острие до 12 сантиметра, тип ловни. Нападателните ножове са абсолютно забранени.

[huko]

От: Исландия 2011

Уважаеми Колеги и Колежки,

уведомявам Ви, че има вероятност снимките да изчезнат от пътеписа за известно време. Ще се постараем "неизправността" да бъде отстранена максимално бързо.
Проблемът идва от това, че снимките са линкнати от блога на Гергана, а се налага по спешност да сменим хостинга.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the dark - ден 6, 29.06.2011

сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда; Husavik е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето; изобщо.

явно ще чакаме времето да се оправи

кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме



поемаме обратно към Myvatn и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета





всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име Dimmuborgir или черни/тъмни замъци; ето я и нея











територията на това място е учудващо голяма; ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.



причудливите форми определено предизвикват въображението



най-прекрасен образец на назгул



легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой! тринадесетте коледни джуджета всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола; разбира се, според скандинавската митология – детата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така



всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.



прекарваме близо два часа в лутане между причудливите форми; за да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина



и в края й достигаме Goðafoss









историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като офицялна религия; решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, и Фрея, и Тор и вероятно още много други; оттогава мястото носи гръмкото име “Водопадът на боговете”.

слизаме към следващия фиорд



и слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко





на входа на Dalvik, където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето - на земята, в торфа.







на полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…



бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите; близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя; на връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.



следва...

[bochkata]

От: Исландия 2011

Невероятна красота!Благодаря!

Надявам се,някой ден и аз да посетя Исландия!

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the whalewaters – ден 7, 30.06.2011

явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме; времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.

малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено





нещастната животинка никак не й допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално











в крайна сметка гърбаткото се показва едва на петнайсетина метра от малката ни джонка - казвам гърбатко не случайно, видът на животното, което видяхме, е точно Humpback или гърбат кит; дължината му, поне според моя окомер, беше около 15 метра

(има видео, обещавам, ще кача скоро)

капитанът ни най-сетне остава доволен от близостта и се отправяме обратно към Dalvik



докато сме гонели китчето, слънцето неусетно е пробило облаците и над главите ни най-сетне блесва синьо небе



изведнъж корабчето спира по средата на фиорда; около нас няма никой и нищо, с изключение на няколко чайки, които ни гледат учудено от водата; капитанът вади няколко въдици и мята първата – така, без нищо на куката, и почти веднага я вади с риба на нея; Николай веднага последва примера





а?!!



процедурата се повтаря няколко пъти с все един и същи резултат – кордата се опъва почти ведната след мятането й във водата; сдобиваме се с няколко такива рибока и потегляме; капитанът изчезва да прибира въдиците; изведнъж около корабчето се събира огромно количество чайки, напъващи се да летят успоредно с него – поглеждам назад и какво да видя – рибата ни бива изчиствана, а чайките налитат на остатъците, които летят от кърмата





ето я и нашата домакиня



и усмихнатия й собственик



на пристанището рибката бързо се озовава в нещо като скара и след десетина минути се наслаждаваме на най-невероятната морска храна



на въпроса какво ядем, капитанът изважда ей тази услужливо приготвена картинка; уловът ни се състои от първите две рибки, от страни са имената им на повечето северни езици



дори патетата, обитаващи залива, ми изглеждат щастливи като деца - тоест като нас

[Гена]

От: Исландия 2011

Аз китовете неможах да ги видя,обаче ги оставих за следващият път.
Браво страхотни снимки и пътепис,желая ти само хубави пътешествия и все по-предизвикателни.

[zoro-1]

От: Исландия 2011

Благодарим от сърце за пътеписа, най-впечатляващото за мен е че дори такова негостоприемно място е превърнато в турестическа атракция, а тук ....

[boiko73]

От: Исландия 2011

Прекрасно. Поздравления за интересното пътуване.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи









гпс-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени на скоро; тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края - припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината; между двата тунела









вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади





склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус



свървваме към вътрешността ей така, на посоки; озоваваме се при историческа забележителност





към мястото има и общежития; гимназиално обучение извън района на столицата - тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата "отиват в колеж".

опит да предам мащаба на тия земи











слънцето влияе позитивно не само на нас – срещаме и мотористи, каквито до този момент нямаше, изобщо

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

непредвидено, стигаме до направена на музей стара исландска къща; здравей, Лакснес!

така, значи – добре дошли в Торфената къща



(зимите в Исландия не са чак толкова ужасни, колкото си мислите; острова се намира на пътя на Гълфстрийм и температурите по крайбрежието не падат под -5, а вътрешността просто остава затворена от октомври до април, там и без това никой не живее; е, към -5-те трябва да добавим влажността на океана и вятъра, достигащ 50 м/сек)





колкото и невероятно да изглежда тази къща (и повечето къщи в Исландия до неотдавна) е направена от Торф; торфът е странно явление, характерно за високопланинските области – натрупване на маса от мъх, растяш върху себе си

“Тази уникална екосистема е частица от световния колектор на въглерод. Тъй като торфът не може да изгние, въглеродът се съхранява в него. 3 % от сушата на Земята е торф, но съхранява цели 30 % от въглерода.”

и е силно горим и лесно възпламеняем; героите в един от романите на гореспоменатия автор използват торф като основна (и единствена) суровина за горене за готвене.

къщата от торф има някои неочаквани особености; на първо място - торфените стени плътно я обгръщат от всички страни и оформят и стените на всички помещения; тези стени, обаче, бидейки от слоеве торф, се налага да бъдат с колосални дебелини – минимум метър-метър и половина:



тъй като в стените от торф не могат да бъдат оформяни отвори – било за прозорци, било за врати – прозорците са само на покрива, а отвора за врата е просто “липса” на стена



всички места, на които ще бъде пален огън са стриктно изолирани от всичко останало; мястото за готвене в къщата е отделено с допълнителен каменен зид – една искра и цялата къща би станала на факла



макар да е с перфектните изолационни качества, торфът няма как да бъде използван като носещ матерял - за покрива и неговата конструкция се използва крайно дефицитното дърво; върху дървена основа от летви отново има торф, реден в различни посоки, за да стане водонепроницаем.



малко битовизми – маслобойна



ски и кънки





и – дъска за табла и шах



спалното помещение е единственото светло място в къщата и единственото, на което стените отвътре са допълнително облицовани с дърво; има легла за 10-12 човека, което е било нормалната численост на семействата до преди 60-80 години



това е мястото, което се обитава през дългата зима; това е и мястото, във времената на почти вечен мрак, за четене на саги и легенди, на приказки и предания, на истории за троли, елфи и могъщи смъртни богове.

колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология

като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик; за второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор; съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена; самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена; бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

отново стъпваме на черно и поемаме през kjоlur, този път от северната страна; дестинацията ни са топлите извори Hveravellir, разположени почти в средата на острова; отбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…





в далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни











наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността; сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздуха е кристален; известно време криволичим на границата между зимата и лятото…



на няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем; има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин; Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…

обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен; разминаваме се с водено стадо коне

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

първата бензиностанция стигаме в Blönduós, на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква



на паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … църквата функционира от десет години

макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза



в предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително); вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам; когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм; никоя, посетител; човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors); после вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват; така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност; хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация - каквото трябва и да бъде… не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.









органът и неговата по-компактна и проста разновидност - хармониума са нещо като национален музикален инструмент в Исландия





следва...

[сиско]

От: Исландия 2011

Загубих ума и дума...от начало си мислих,че сте били на друга планета и в следващите две страници се уверих в това...нямам думи,наистина...поздравявам ви,за това което сте докоснали.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the surviving – ден 8, 01.07.2011

още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване; утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпряха.



джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода





по обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към Hveravellir; от северната страна това е офицялното начало на път F35, така че има полагащите се табелки








вчера ни направи впечатление, че част от трясето беше мокро, без да е валяло и днес застигаме причината



не намираме смислено основание за това мокрене, вдигаме рамене и продължаваме напред; трасето от тази страна е леко и проходимо и без проблеми стигаме Hveravellir – “долината на горещите извори”