Исландия 2011

[Totiis]

От: Исландия 2011

Браво,страхотни снимки,докоснали сте се до истинската природа на Исландия,има още какво да видите,пожелавам следващото ви пътуване да е през зимата,но с Витарката ще е малко трудно.Успех

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the uncrossable – ден 4, 27.06.2011

на ставане Hofn е тук-там огрян от слънце; градчето е в подножието на единия от вчерашните езици









hofn почти прилича на градче и решаваме да намерим банка и да се сдобием с малко повече от местните банктотки; оказва се, че от три дни живеем един час напред от тукашното време и се налага близо час да се помоткаме, докато отворят; в банката евра-та, които сме решили да сменим, ги гледат странно…













лъкатушим покрай все по-нарязания бряг и скоро стигаме до отбивка навътре; дестинацията ни е водопадът Foss Upp I Gill някъде на горе по течението на река...

[g.milusheva]

От: Исландия 2011











реката се стеле широко в плоската каменна долина и се цепи на десетки ръкави и ръкавчета, които постоянно се събират и разделят; пътчето, на места едва забележимо, ту се изкачва по околните хълмчета, ту пресича заблудените води; скоро стигаме табелка



ееее, нали сме с джипка, няма какво да ни спре!




ръкавите на реката постепенно се сгъстяват, а теченията стават бурни и дълбоки; стигаме място, което не можем да пресечем – да нагазим във водата за проверка на дълбочината е невъзможно, тъй като не сме екипирани с нищо повече от планински обущета; връщаме се и опитваме друго разклонение на пътя, само за да опрем в още по-широки и бурни води… отново се връщаме на първото място и след известни размишления – мечка страх, мен не страх, нагазваме бавно водите; на около една трета от пътя водата се качва толкова, че залива нивото на пода на купето; задна, лекичко, лекичко – и с подвити опашлета тръгваме на обратно; целият героизъм е заснет на видео, което ще кача по-късно


по пътя на обратно гпс-то ни извежда по път, различен от този по който влязохме



изкачваме се по хълмовете и имаме възможност да мернем от височко Онази, която не можахме да пресечем







за утеха слънцето почти се показва







от другата страна на хълмчето слизаме по зелени пасища покрай друга река; там, където има зеленко, винаги има и от тези



обратно на път номер 1 и отново на север



път 1 е околовръстното на Исландия; над 1/3 от пътешествието ни е разположено по неговото трасе





























уцелваме, макар и за кратко, един от фиордите в добро настроение (спокоен и без вятър по повърхността на водите му)









крайбрежията са изпъстрени със стари фарове; спираме на скалистия бряг



местният обитател, който в момента мъти, е крайно недоволен от появата ни







мога да го чуя как си отдъхва, когато си тръгваме

[g.milusheva]

От: Исландия 2011



отново хващаме към вътрешността, отново дестинацията ни е водопад



и отново не можем да го стигнем пред речните корита; този път поне пътят услужливо е затворен с няколко големи камъка





на слизане този път Исландия ни е приготвила компенсация





това прекрасно животно, донесено от земите на Норвегия от заселниците, почти не се притесни от нас





едва когато слязох от колата, стадото реши, че все пак ще се премести; замислих се, че ние сме вероятно единствената кола, която ще мине по този път през днешния ден

[g.milusheva]

От: Исландия 2011









сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сградка или просто руини; човешките поселения са толкова малко и на рядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива









скоро трака ни отново свива към вътрешността; едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук; последното, което видяхме:





неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро



Lagarfljot или Lögurinn, на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морско ниво; водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват; името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места… земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често!


това тук си има и собствена митология – по исландски; подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormur; с колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия…


на единия край на езерото е Hegnifoss, водите му се леят свободно от 118м. височина; ниските облаци закриват зрелището; няколко пъти опитваме да стигнем до него по разни пътчета, които гпс-то ни предлага – все безуспешно; накрая се отказваме и поемаме нататък



пейзажа на високите плата



и техните обитатели





огромни са тези гъски, толкова огромни, видяни от близо, че приказката за Нилс Холгерсон придобива савсем друг смисъл; и са винаги по двойки …


най-сетне, високо в планините, успяваме да стигнем до точка от трака – за първи път днес





и обратно в облаците



не виждаме на къде караме; от време на време, когато хълмистият терен образува по-голяма долчина, склоновете й се оголват под дебелята бяла покривка



настилката, обаче, е асфалт вместо обичайния за тия места чакъл и скоро достигаме причината за тези пътностроителни усилия в нищото:



пред нас е язовирна стена, насипна – Desjara Dam, язовирът от лявата ни страна е почти празен, но августовското му водно ниво се вижда



в края на стената има малко съоръжение с табелка



веднага се сещаме за филмчето на Discovery, но някак гледката не се връзва; докато се почесваме сме подминали стената, извиваме покрай черно възвишение и не щеш ли – друга стена



всичко си дойде на мястото…; самата стена:



и гледката от нея

198 м. височина, до долу… The Karahnjukar project


one can only awe in respect


продължаваме на североизток, с намерение на слезем обратно при брега; черната каменна пустиня и ураганните ветрове, които обитават свободно земите тук, някак си предизвикват блогоговение и страхопочитание











земята около нас постоянно сменя цветовете си, докато слизаме бавно надолу











най-сетне достигаме белези на човешко присъствие



денят ни завършва във Vopnafjordur, рибарско градче в най-вътрешния край на едноименен фиорд



(зоната с пунктир е предполагаемо трасе; вечерта бяхме толкова уморени, че забравихме да свалим трака от gps-а, а на следващата вечер половината от траковете за този ден вече се беше затрила)


следва…

[skunk]

От: Исландия 2011

Браво на вас !
Красиви снимки!

[Nik Nikolov]

От: Исландия 2011

Прекрасно !
Очаквам продължение.

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

Iceland, the fairy-tale – ден 5, 28.06.2011

малкото рибарско селище е обгърнато от облаци, когато се събуждаме





през следващите няколко часа се движим все малко над морско ниво; облаците ни оставят едва няколко метра поглед над земята, колкото да оголят безкрайните туфести торфища, сякаш рисувани с четка







мистично, тайнствено и приказно





караме по ниски разстлани земи покрай крайбрежието; планините са се отдръпнали и погледа стига далече в малкия процеп под облаците

Asbyrgi стигаме неочаквано; ако човек изрично не е тръгнал към това място, може мине покрай него и дори да не заподозре за съществуването му…. земята се разтваря изведнъж, неочаквано, разкривайки широка скрита долина, оградена от всички страни от отвесни скални стени; от страни нищо не подсказва за съществуването й; навлизаме навътре

Sleipnir’s footprint (sleipnir е осмокракият кон на Один) е фолклорното име, заради формата на каньона, подобна на подкова



в каньона всичко се променя; появява се гора (да видяхте гори някъде до сега?!), вятърът стихва, дори птиците се държат странно – сякаш на това място е невъзможно да се случи нещо лошо; до тези се приближих толкова, че можех да ги пипна



на влизане в Asbyrgi термометърът показва 8 градуса; ръми дъждец; тръгваме да се разхождаме и не ни напуска усещането, че тук е топло и уютно





покрай отвесните канари, достигащи на места 100 м.















от високото мерваме езеро в края на каньона





всичко изглежда все едно е било редено, сякаш някой внимателно е обмислял поставянето на всеки камък, засаждането на всяко дръвче, мястото, на което да плува всяка патица











Asbyrgi e приказка, северна приказка; “последният удобен дом“, само Елронд така е не се показа, макар да ни се струваше, че чувахме песните…



идните няколко дни ще прекарам в тайни планове как да се върнем на това място и на мястото, което ще достигнем само след половин час нагоре по Jökulsá á Fjöllum

следва...

[zzlatev]

От: Исландия 2011

Уф, благородна завист ме изпълва, давайте още.

[Filo]

От: Исландия 2011

Неземна красота. Нали ще има още снимки

[jenia7812]

От: Исландия 2011

Много интересни места, страхотен пътепис и невероятни снимки! С нетърпение чакаме продължението!

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия

долината на Jökulsá á Fjöllum, обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце; неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство; всички въобръжаеми убежища и образи се въплатиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала…

нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме Hljóðaklettar; пътечката към него минава през зелените криви гори





в края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси







Hljóðaklettar означава шепнещите скали, the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта



но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки

стигаме Окото





до него се намират останките от Valhall; дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит





очите на седящия на тронното място са обърнати към долината





от валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините







подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13…





на тръгване в далечината се възправя великански орган



а от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията; сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

на половин час нагоре по реката стигаме Dettifoss – най-мощния водопад на Европа (по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата

малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss; облаците отново опират в главите ни

цепка в скалата, на която стоим



поемаме към Kafla и Vitti, макар да не ни се тръгва

по пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира – насипите на пътя; тук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет; странното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък.





често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни; спираме да проверим



тор; изкуствена; без коментар



наближаваме владенията на Krafla; пейзажът и цветовете му се променят; Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия; последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл







стигаме до кратера Vitti, един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен; територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти

на паркинга е спряло правилното возило за тези места:



самият кратер e просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад; връщаме се към главния път



възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project; магма е достигната само на 2000 м. надолу…

[g.milusheva]

От: Исландия 2011

кратерът Vitti

[g.milusheva]

От: Исландия 2011



буквално на разклона за Krafla има неуловени топли „извори“



тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове

















името на тези възвишения е Namafjall – минни планини; Железните Планини….



времето напредва; макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavik; профучаваме покрай Myvatn; ниското слънце блесва под облачната покривка от хоризонта и лъчите му облизват езерото



в Husavik ще спим, за да може утре да гледаме китове

малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии





в Исландия няма зеленчуци; изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде; това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от изворите; както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.

следва…