Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

[zzlatev]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Джими, а в Масандра бяхте ли? Тамошната изба фигурира в книгата на Гинес с колекцията си от вина - най-голяма в света, над 1 000 000 бутилки. Там дегустирах и Порто, и Мадейра, и токайско, ама правени в Крим. направо все едно коняк пия, а не вино, ама аромата им е страхотен. Видях и бутилки с херес от 1786 година, ако се не лъжа, страхотно място. Ама май сте го пропуснали, ще ходите пак заради него.

[bochkata]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!Благодаря.

[Jimi]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Арабатската стрелка

След щорма, утрото ни посрещна със слънце. Лека-полека всички сърфисти в къмпинга започнаха да излизат рошави и недоспали и да разглеждат пораженията по палатките. Ние си пиехме кафето и се наслаждавахме на спокойното Азовско море със странен зеленикав цвят и оранжев пясък.

Докато се приготвяхме за път, започна приятно да ни напича и бързо се озовахме във водата. Не беше от най-топлите, но все пак ново за нас море – как да не се изкъпеш?!

Платихме 38 гривни на намусената собственичка на къмпинга и потеглихме към Соляное.





От него започва дългата 112 км Арабатска стрелка. Официален път по половината й (между Соляное и Стрелковое) не минава, за сметка на това има няколко черни пътища, еднакво раздрусващи.



На пръв поглед не личи, но има напречни неравности, като от верижна машина. На някои места бяха по-малко, но почти през цялото време колата изпадаше в ужасяващ резонанс.





Тези упорити неравности отсъстваха единствено по мокрите места на стрелката. Там карах с голямо удоволствие, а и локвичките действаха освежаващо.



За съжаление тези участъци бяха няколко километра в най-тясната част, и съвсем малка част от цялото разстояние. През останалото време скоростта рядко превишаваше 20 км/ч и през целия пыт трябваше да съм концентриран върху избора на по-гладко трасе.
В комбинация с липсата на обхват и пустошта наоколо, това доста вдигаше адреналина и усещането за експедиция беше повече от истинско.



След около два часа каране едва бяхме стигнали средата и си направихме обяд на най-пустия оранжев плаж, който бяхме срещали. Единствените ни гости бяха чайките. Гледах с бинокъла в двете посоки и края на плажа не се виждаше. Нямаше никакви хора.






Заредихме се с енергия и търпение и отново поехме по добре познатия “паваж”.
Стигнахме средата, където имаше няколко постройки, видимо без обитатели. Вратите им поскърцваха зловещо. Снимахме без да слизаме и продължихме.



След още час стигнахме солниците. Водата в тях беше необикновено синя.





И така, след близо 4 часа от тръгването от Соляное, срещнахме първите признаци на живот от север на стрелката.



Скоро стигнахме и град Стрелковое. Малко и приятно курортно градче с детски лагери и все още популярните там “санатории”. Спряхме пред хоремага (много добре зареден, с усмихната и мила продавачка) за по един сладолед в чест на успешно премината трудна част. От края на селото ни очакваше хубав асвалт.



Лошото време застрашително нахлуваше, и на далечния хоризонт се появи дъга.



В Хеничевск официално напуснахме Крим. Стъпихме на континента с посока едно място за което бяхме чували приказни неща - резерват Аскания-Нова.

[Yaro]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Арабатската стрелка...

Поздравления за цялото изживяване и прекрасния пътепис!
Тези две снимки изключително ми харесаха!

[Jimi]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Аскания-Нова

Сутринта, въпреки хубавия сън, чувствах тялото си адски уморено. Арабатската стрелка беше взела своето. Освен умората, ни беше малко тъжно, защото Крим и морето останаха зад нас. Поне навън напичаше слънце, което предразполагаше към разходка.

Аскания-Нова се оказа различна от всички градчета, които видяхме из Украйна.
Още вечерта ни направи впечатление свежестта, някак нетипична за този равен и изгорен от слънцето релеф.

Излизайки от хотела, се озовахме на пешеходна улица, скрита плътно от короните на стари кестени. Навсякъде беше чисто, поддържано и се усещаше близост на гора. Насочвайки се към Ботаническата градина, след няколко крачки пред нас се появи тази разкошна църква.



За щастие днес бе работен ден, а и летния сезон отиваше към своя край, та единствените туристи май бяхме ние. На входа на градината имаше кратка информация за мястото. Историята му се оказа много интересна.



Резерватът е бил основан през 1874 г. от дворянина Фридрих Фалц-Фейн, запален зоо-любител, край заселеното по това време с немци поселище Аскания-Нова. Внесени били над 200 видове растения и тревопасни животни до началото на 20-ти век. След това през 1919 г. земята е очуждена и немското население изселено от Червената Армия, а жената на Фалц-Фейн убита, защото не е пожелала да напусне имота.

Днес това е последната останала в Европа девствена степ със свободно живеещи бизони, алнтилопи, зебри и други тревопасни и птици. Редкият Кон на Пржевалски се отглежда тук. В Ботаническата растат в естествена среда много растения от Червената книга.

Ние се разходихме по туристическия маршрут, който е маркиран.
Това, което най-много ни впечатли в градината, бяха стотиците малки канали с течаща студена и бистра вода. Всяко дърво имаше достъп до нея, в зависимост от сорта и нуждите си.











След ботаническата, влязохме в зоологическата градина, която се използва за аклиматизация на животните. Да си призная, това сигурно е първия зоо-парк в който влизам в съзнателния си живот. Не обичам да гледам животни в клетки, но за тези все пак има надежда - очаква ги свободната степ.

















Приключихме обиколката на Аскания-Нова късно след обяд.
После поехме по познатия път през безкрайните украински ниви - Нова Каховка - Херсон – Николаев, за да се озовем в изисканата нощна Одеса и чаровното бистро Гогол-Могол.

[Jimi]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Джими, а в Масандра бяхте ли? Тамошната изба фигурира в книгата на Гинес с колекцията си от вина - най-голяма в света, над 1 000 000 бутилки. Ама май сте го пропуснали, ще ходите пак заради него.

Пропуснали сме го. Няма как - ще ходим пак.

[dragomir_68]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Както винаги прекрасно Джими! Чакаме продължението!

[CITIZEN]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Поздравления колега,с удоволствие ти чета материалите.Чудесни снимки също.Как ти дойде на ума да минеш по тази коса?Гледах я в Google earth както и целия маршрут.

[Димо]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Много се радвам, че сте се вдъхновили за това пътуване от написаното преди две години. Казвам си "Ето, не е било напразно"
Особено приятно ми е да чета и разглеждам вашите пътувания. Внимателно премислени, спокойни, винаги с елементи на изненада от интересни "хрумки" в маршрута, придружени с фотографии, които излъчват баланс.
За мен беше голямо удоволствие да го прочета.
Пожелавам ви много такива мигове.

П.П.
Не изчаках да го завършиш. В Одеса ли сте още ?

[damon]

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Не си вдъхновил само него, Димо. Аз го чета поне за 4-ти пъти и в момента смятам и пресмятам подобно пътуване. Благодаря, Джими!