Обява

**Jimi** · 21-09-10, 01:00

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Пътят до Крим

Напрежението е отминало. Утрото навън е тихо, слънчево и прохладно, а на масата ни чакаше топло кафе и закуска. От терасата гледката беше такава:

Малко след като тръгнахме, се появи тази табела.

Колко е била близо Румъния... по-близо от Метро.
Хич не се замисляме и директо през Дунав мост влизаме.

Навигацията по предварително изготвения атлас започва.

Това ни беше първо влизане в северната съседка. До Букурещ пътя е хубав, като изключим дестките села и градове с ограничение 50км/ч, интересните кръгови движения и многото каруци. Интересно беше намирането на отбивката за околовръстното на Букурещ. Бях подготвен, че е трудно откривема и когато наближихме, завих във най-невъзможния път между две къщи.
Доволен след няколко метра се влях в така нареченото околовръстно.

20 км коловози, мръсотия и прах и летяхме по магистралата за Констанца.

После 90 градусов завой на север и бавно започнахме да напредваме към Галац през села и паланки.

Тук имаше и Хеви Метъл.

Горе долу на половината път.

Редовните гледки.

Галац или Браила, забравих вече.

Румъската и молдовската граница ги минаваме сумарно за 30 минути и "Добре Дошли в Молдова".

Във Вулканещи си намираме и вечерята

От Молдова излизаме бързо и навлизаме в граничната зона.

На влизане в Украйна сме респектирани. Военни, гранични, митичари, всички гледащи строго и задаващи въпроси. Попълнихме анкетните карти по предварителни инструкции на Румбата, показахме какво има в багажника и бариерите към безкрайната Украйна се отвориха и за нас.

В Болград спряхме да заредим. Бяхме се настроили за евтина и хубава украинска газ, но вместо това получихме "В неделя газ няма. В Одеса". Ами няма, няма. Той тук и бензина не е скъп...

Късно вечерта пристигнахме на определеното място за нощувка. Имахме инетресна среща с местния КАТ, броени метри преди плажа, но за това по късно.

**Jimi** · 21-09-10, 04:03

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Ще се върна малко назад, за да разкажа за срещата ни с ГАЙ по-подробно.

След Татарбунари се отклонихме от главния път за Одеса и подкарахме по второстепенен, който в един момент се превърна в ад. Изпитанието за 70-ката започна с пълна сила. Дупките бяха огромни, за сметка на това на често и в тъмното. Положението беше трагично, защото напредвахме с 20км/ч, а крайната точка беше на 60км. Е в един момент пътя се сля с по-главен и гладък и аз щастлив дадох газ. 90км/ч, двигателя пее, морето е близо.. и хоп в черно-бяла палка.
"Добър вечер. Знака стоп не го ли видяхте? Елате да ви го покажа." Слязох, искренно учуден, и какво да видя - знак нарисуван на ръка и прилежно замаскиран в храстите. Хората са на гурбет! Поведеме ме служителя на реда до своята лада, влязохме в тъмното и ред златни зъби блеснаха в хитра усмивка. Да, но аз съм от България и на такива номера съм се нагледал, та и репертоар си имам. Започнахме от 50 евро и стигнахме до 5. Това беше първата ни и за щастие последан среща с органите на реда.

На сутринта се събудихме тук.

Пътя ни продължи в посока Одеса. Случайно, карайки си в поредното прашно село, забелязахме това.

Нашто не е Лада, но и ние се наредихме на опашката и този добър човек ни зареди газ, понеделник е все пак

.

По обяд влязохме в Одеса.

Идеята ни беше да я минем транзит, но така и така ни се пиеше кафе, та решихме да е спрем на подобаващо място.

Тук решихме, че кафето ще е скъпо и подминахме.

Следваше дългият и еднообразен път до Херсон. Безкрайни ниви, лош асвалт,Лади и Камази. Това ми е спомена от тази отсечка. Спряхме на залез преди река Днепър да заредим и да се разхладим.

Днепър.

Следва Цюрупинск, където втора среща с ГАЙ ни се размина на косъм.

Тук желаещите да посетят Крим, трябваше да завият на дясно.

Малко след тази табела се появиха горички, които истински ни зарадваха. Промяната на пейзажа ни вля живителна сила и последните 150км до целта минаха неусетно. Малко преди полунощ, стигнахме до Бакалската коса и приятно се изненадахме, но нямаше да разберем на какво невероятно място сме попаднали, чак до сутринта.

**jenia7812** · 21-09-10, 08:26

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Страхотно начало. С нетърпение очаквам продължението.

**kosio7808** · 21-09-10, 19:04

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Чакаме продължението и се надяваме да е скоро.

**Jimi** · 21-09-10, 23:04

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Бакалската коса

Вечерта пристигнахме късно и доста уморени. Когато избирахме място за бивака, подминахме тълпата и възползвайки се от 4х4 продължихме още стотина метра. Спряхме, разпънахме палатката, пийнахме по бира и заспахме мигновенно.

На сутринта така изглеждаха нещата.

А закуската беше такава.

Докато се обърнем и беше станало време за вечеря.

Мястото беше невероятно. Слънцето изгряваше от морето и залязваше в морето. Луната също.

На следващия ден, след като се уверихме, че има студена бира, пелмени и вода, решихме да останем още. Като говорим за вода, ето в какво я докарваше тракториста всеки ден, студена и прясна.

На втория ден тъкмо се бях изтегнал, по обяд, на сянка и се наложи да проведа кратка и успешна спасителна акция.

Имаше и още една акция посреднощ, която ми беше "заплатена" в консерви и много ръкостискане. Хората се бяха приготвили, да тръгват за Киев в 3 часа, а им бе паднал акумулатора. Явно въобще не очакваха да им помогна, защото бяха доста очудени, че въобще се съгласявам. Останалото време от тези два прекрасни дни изкарахме в разходки до края на косата и плаж.

До тук може с джип.

После

После пеша.

Втората вечер вълните се вдигнаха и захладня.

Изпращаме залеза пак.

Към 4 часа решихме да съберем бивака, преди да се е излял дъжда и да продължим и преди изгрев бяхме на път.

**darkrose** · 22-09-10, 00:15

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Много хубаво представяне на пътешествието.
Чакаме

**Jimi** · 22-09-10, 01:23

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Тарханкут

Дъждът ни се размина. За сметка на това, до изгрев бяхме отментнали сериозно количество километри.

Пътувайки за това село видяхме заек. Дали е било случайно?

Интересни конструкции на пристанището на Черноморское.

Самия град не ни впечатли с нищо. Беден и мръсен. Напазарувахме и продължихме към интересните места.

От тук започваше прашната и дълга обиколка на полуострова.

Интересни наколни колиби, високи 20-тина метра и леко наклонени. Екстремна работа!

Тук мащабите трудно могат да се усетят. Трябва да се види!

Днес решихме да се установим рано. Хапнахме пелмени и заспахме след обяд.
Преди залез се възползвахме от полевата баня.

И пак отидохме да се погледаме залеза.

**Jango** · 22-09-10, 20:51

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Невероятно пътуване

Завиждам ви благородно

Догодина може да направим нещо заедно

**Jimi** · 22-09-10, 22:30

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

На сутринта вятъра беше съвсем утихнал и лазурния залив разкри тайните си.
Влизането във водата беше трудно заради камъните, но след 10 метра дъното се оказа чисто бял и фин пясък.
Гмуркането беше страхотно изживяване.

След обяд решихме дa се разходим дo едноименния нос.

По пътя се натъквахме на интересни стилове в архитектурата.

Носът е част от Руската федерация и военна територия, но ни пуснаха.

Войниците ни разказаха, че преди години в постройката под фара са идвали генерали и адмирали да гуляят.

След това се настанихме на нос Прибойнъй с бира в ръка...

**Jimi** · 22-09-10, 23:22

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

На следващия ден завършихме обиколката. Имаше още няколко интересни места за разглеждане. Първото е Джангуль.

"Внимание ГАЗ" пишеше на табелите тук.

Следваща спирка - раят на водолазите.

Решихме да слезем под арката. Тъкмо се добрахме до долу, по стръмната и хлъзгава стълба, и за малко да наводним техниката.

Аз лично се намокрих целия, но въобще не се разсърдих, имайки предвид жегата и прахта.
С голямо нежелание се разделихме с това място, но пътят ни зовеше.

В тази интересна бензиностанция заредихме 92 и потеглихме към Евпатория.

**Jimi** · 23-09-10, 23:39

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Евпатория и Севастопол

До Евпатория стигнахме бързо. Напазарувахме от един пазар в покрайнините на града стахотни зеленчуци и плодове, за почти без пари.
После се разходиме за кратко между тълпите туристи в центъра.

Типична гледка.

Града е над 2500 години и има много история.

За съжаление времето ни притискаше и трябваше да потегляме за Севастопол.
По пътя пак сватби. Защо пак ли ? Защото тази беше поне 30-ата която видяхме от когато бяхме влезли в Украйна.

На залез сме над Инкреман.

След броени километри беше и Севастопол. В града намерихме приличен хотел за 60евро. Бяхме капнали и ужасно прашни, та се възползвахме пълноценно от удобствата му.
Сутринта спахме до късно и тръгнахме да се разходим из града чак към 12 на обяд.

На кея седнахме да изпием по бира и намерихме нет.

Ето от тук писах във форума и пратих снимките.

После продължихме разходката из белия Севастопол.

За десерт си оставихме древния град Херсонес.

Късно след обяд се насочихме към Балаклава. За съжаление закъсняхме за музея на подводниците и не можехме да го разгледаме. Видяхме само интересния вход със дебелата няколко метра врата. Градчето също беше пълно с туристи и го разгледахме само от колата.

После продължихме към нос Айя.

Там пренущувахме в къмпинг, който се намираше в подноvието на 20-етажен недострен хотел. Не го препоръчвам, но за нощувка както беше при нас става. Само трябва да се разделите с 50 гривни за вход към мястото и 50 за спане (10 евро общо). Това са си високи таирифи за там. За сравнение на Бакалската коса плащахме по 15 гривни. Както и да е.
Утре ни очакваше красивото южно крайбрежие.

**Jimi** · 29-09-10, 23:07

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Дворците

Сутринта, събуждайки се, открихме странна, обла топка между двата пласта на палатката. След известно чудене и побутване установихме, че това е едно много симпатично коте, което си беше направило хамак и невъзмутимо спеше отгоре. Ето го и игривия нашественик.

Все още не можещи да прежалим «Строежа», се изнесохме бързо, дори без сутрешното ритуално кафе на джезве. Успяхме все пак да заснемем част от прекрасния залив, между дърветата.

На първото по-широко място с гледка около нас, поспряхме за закуска и кафе, най-накрая.

И продължихме в мрачния ден към първия дворец.

Воронцовският дворец в Алупка – построен като лятна резиденция на граф Воронцов през 19-ти век.

Архитектурата му е смесица на класически и източен стил.

Ботаническата градина на двореца.

Следващият по списък дворец беше Ластовиче гнездо. Виждайки тълпата от туристи и препълнения паркинг, решихме да направим една снимка отдалеч и да си продължим пътя.

Дворецът, който за малко да подминем, промени представата ни, че съдбата на света се е решила в Ялта. Всъщност се е случило в Ливадия, докато самата Ялта в онези времена е била малко селце.

И така - ето ни в Ливадийския дворец, търсейки пейката от известната снимка на Сталин, Рузвелт и Чърчил заедно. Оказа се, че на оригиналната снимка те са седяли на отделни столове, с делегациите си зад тях. В последствие са били изрязани с някой прародител на Фотошоп-а и композирани по начина, който ни е познат.

Стълбите отпред бяха окупирани от страшни пазачи – два живи и един вкаменен.

Натъкнахме се на неслучаен пърформанс – необикновено автентичен музикант, пресъздаващ духа на царските времена от времето на Романови.

Ливадийският дворец е много добре запазен и поддържан и определено заслужава да се разгледа.

Толкова за дворците. Напред към Судак.

**Jimi** · 30-09-10, 02:07

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Судак и слъчевите долини

Да си призная честно, културните и историческите забележителности не са ми най-любимото нещо. Затова и нямах търпение да се отклоним от главния път и шума и шаренията, съпътстваща туристическите места, да изчезне. От Севастопол до Алуща пътя е много красив, но натоварен. Навсякъде имаше само табели селца, градчета, ресторанти, паркинги. Освен дворците, споменати горе, не сме разглеждали нищо друго. Влязохме само в Ялта да обменим пари и да напазаруваме и после транзит.

Между впрочем между Ялта и Алуща е прокарана част най-дългата тролейбусна линия в Европа. Целия маршрут на линията е Симферопол-Алуща- Ялта, дълга е 86км и минава през проход на 752м височина. Тези неща ги разбрах в последствие, а до като пътувахме дълго се чудих, къде ли е края на Ялта, гледайки жиците над пътя.

В Алуща завихме на дясно и след няклоко километра сме само ние, пътя и слънчевите долини.

На залез стигаме грандиозната църква Св. Николай, която също така е и морски фар.

По тъмно бяхме на Чобан Кале и в тъмното започнахме да търсим място за нощувка.
Гледахме тук, гледахме там, но всичко хубаво беше заето. Явно виждайки Тойотата, един УАЗ фен бързо се запозна с нас и ни настани на скрито място близо до него. Разбира се то беше достъпно само за коли от нашата порода. Следващия слънчев ден обявихме за почивен.

Вечерта посрещнахме драги гости. На толкова километри от вкъщи си направихме OffRoad-Bulgaria.com сбирка.

На следващия ден се разделихме- те на запад, ние на изток.

**Jimi** · 01-10-10, 00:55

От: Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

По хубав път с много завои и гледки стигнахме Судак и Генуезката Крепост.

Така наречената Генуезка крепост е построена върху по-стари зидове,
чиито основи се предполага, че са били поставени от древните
българи през 6-7 век. Преки доказателства за това няма, само косвени
– съвпадение на видове зидария в основите, с такива от крепостта
в Плиска. Но дори и без «българска следа», тя си беше достатъчно
примамлива за разглеждане.
Самата крепост е внушителна и добре запазена може би поради
непристъпността си - от юг и изток скалите са отвесни към морето.
Гледката от високата й част е пълна панорама на околността.

Судак е един от най-древните градове на Кримския полуостров. През
него са преминавали и съответно опустошавали византийци, татари,
венецианци, генуезци, турци. Днес обаче той е сред известните и
препълнени с туристи тукашни курорти. По тази причина общо-взето
и тук бяхме транзит, но на излизане фокусирахме семплата табела на
Кримския винзавод. От там си купихме местен Портвайн и бяло вино
Мадейра. Все още съжаляваме, че не взехме по кашонче и от двете.

Продължихме пътя си към Слънчева Долина. И докато през
целия ден бяхме придружени от намусени облаци, над това градче грееше слънце.

Град

Орджоникидзе бе последната ни спирка преди да тръгнем на север,
към Азовско море. Той ни предложи и последна гледка към накъдрения
от заливи и влизащи в морето скали, Южен Крим.

След Феодосия казахме «Довиждане» на Черно море и поехме към
Арабатската стрелка. Преди това се отбихме до Щелкино – вдаден
в Азовско море нос, с резерват накрая. Времето започна да се
разваля – задуха настоятелен вятър и тъй като бяхме напуснали
прикритието на планината и отново бяхме в равнината, ни се стори
доста силен. Решихме да пропуснем разглеждането и да търсим място
за пренощуване. От пътя видяхме кайтове в морето (използваха вятъра,
който вероятно чакаха отдавна) и палатки – приличаше на къмпинг.

Установихме се там и след сложни конфигурации джип-палатка-маса,
вечеряхме на завет и с музика от разбиващите се морски вълни.

Обява

Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Кримско Пътешествие - Синьо Лято 2010 - Пътеписът

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата