Първата част от експедицията “Кавказ Крим 2010” беше най-многолюдна, весела, емоционална и изпълнена с купон.
Затова и заслужава отделна тема.
А то може ли да е другояче, след като бяхме заедно с лудите-младите от БМК “АКТИВ”.
Още от границата, за да не се губи ценно време и да сме заедно, Алексей беше организирал изненадващо посрещане.
По стар български обичай с хляб, сол и чашка червено бесарабско вино.
Така де, на “бак”-а в Силистра си казахме “Довиждане България”, наколко часа по-късно пак си влязохме в България. Онази “другата”, през три граници, но също толкова близка и любима.
....... нооо подред...
След обичайното среднощно пътуване до сборния пункт Силистра, този път с Ник Николов,
и спане на бегом, в ранното утро лепим нагледната агитация по колите.
 


Част от нея не е от принтер.

Имахме невероятния късмет да се качим всички заедно на "бак"-а.
Големия ферибот не работеше та камионите и многобройните куфарни търговци с автомобили от Румъния пресичаха Дунав оттук.
Всъщност късмета не ни изостави през цялата експедиция.
Особено на връщане, с едно незначително изключение.

Аз снимам от прозореца на Тойотата, между мен и Анатоли влязоха една многотонна "гондола" и TIR с дърва.

Снимки от Румъния почти нямам. То пък и няма кой знае какво за снимане.
Важното е, че минахме границите бързо и "евтино".
Не без активното участие на Таня, съпругата на Анатоли.

Изненадата ни чакаше на 200м. от бариерата.


Добре дошли по бесарабски!



Нашият отговорник по веселата част Вин Дизел Шопски позира с Алексей, докато джипките цицат от дизелоколонките.

След границата и зареждането в Болград, изненадите продължиха в с.Кубей, едно от най-големите български села.
Тук Алексей внимателно ни казва какво ни чака.
Все неща от които се дебелее, боли глава или те боли корема от смях.
 или те боли корема от смях.
Демек: хапване, пийване и купон.




Добре че на общата снимка от границата се прикрихме със знамената,
че щеше да лъсне разликата между празните тогава и пълните ни търбуси на тази.

Слънцето залязва, а нас ни чака посещение в музея на селото,
концерт по случай Празника на селото и не на последно място път до Одеса /240км./
Няма невъзможни неща
Леко отклонение.
След приключването на експедицията си дадох сметка, че нещо ни следваше още от Кубей.
Нещо ми се въртеше в главата и не кристализираше докато не се прибрахме и не погледнах снимките.
Тук ще задам едина лека загадка.
Какво е общото между с.Кубей /Червеноармейское/, Одеса, Кавказ и Крим?
Може всеки да отговаря, включително и участниците.
Награда няма, освен ако някой не иска да ме черпи бира. 
 
 
следва....
							
						
					Затова и заслужава отделна тема.
А то може ли да е другояче, след като бяхме заедно с лудите-младите от БМК “АКТИВ”.
Още от границата, за да не се губи ценно време и да сме заедно, Алексей беше организирал изненадващо посрещане.
По стар български обичай с хляб, сол и чашка червено бесарабско вино.
Така де, на “бак”-а в Силистра си казахме “Довиждане България”, наколко часа по-късно пак си влязохме в България. Онази “другата”, през три граници, но също толкова близка и любима.
....... нооо подред...

След обичайното среднощно пътуване до сборния пункт Силистра, този път с Ник Николов,
и спане на бегом, в ранното утро лепим нагледната агитация по колите.
Част от нея не е от принтер.

Имахме невероятния късмет да се качим всички заедно на "бак"-а.
Големия ферибот не работеше та камионите и многобройните куфарни търговци с автомобили от Румъния пресичаха Дунав оттук.
Всъщност късмета не ни изостави през цялата експедиция.
Особено на връщане, с едно незначително изключение.
Аз снимам от прозореца на Тойотата, между мен и Анатоли влязоха една многотонна "гондола" и TIR с дърва.
Снимки от Румъния почти нямам. То пък и няма кой знае какво за снимане.
Важното е, че минахме границите бързо и "евтино".
Не без активното участие на Таня, съпругата на Анатоли.
Изненадата ни чакаше на 200м. от бариерата.
Добре дошли по бесарабски!

Нашият отговорник по веселата част Вин Дизел Шопски позира с Алексей, докато джипките цицат от дизелоколонките.

След границата и зареждането в Болград, изненадите продължиха в с.Кубей, едно от най-големите български села.
Тук Алексей внимателно ни казва какво ни чака.
Все неща от които се дебелее, боли глава
 или те боли корема от смях.
 или те боли корема от смях.Демек: хапване, пийване и купон.
Добре че на общата снимка от границата се прикрихме със знамената,
че щеше да лъсне разликата между празните тогава и пълните ни търбуси на тази.

Слънцето залязва, а нас ни чака посещение в музея на селото,
концерт по случай Празника на селото и не на последно място път до Одеса /240км./
Няма невъзможни неща

Леко отклонение.
След приключването на експедицията си дадох сметка, че нещо ни следваше още от Кубей.
Нещо ми се въртеше в главата и не кристализираше докато не се прибрахме и не погледнах снимките.
Тук ще задам едина лека загадка.
Какво е общото между с.Кубей /Червеноармейское/, Одеса, Кавказ и Крим?
Може всеки да отговаря, включително и участниците.
Награда няма, освен ако някой не иска да ме черпи бира.
 
 
следва....




 .....а чешмата я загубих последния ден в Украйна.Още не сьм се включил сьс снимки,че утре си взимам компа от ремонт,а всичко е там
   .....а чешмата я загубих последния ден в Украйна.Още не сьм се включил сьс снимки,че утре си взимам компа от ремонт,а всичко е там






Коментар