От: Забатачвания по Врачански
Красота е врачанския балкан.... Блазе ви за снега....
Да споделя и аз едно мааалко забатачване във врачанския балкан... За съжаление снимките не станаха, ама дано от разказа се разбере 'забатачването'
Преди 2-3 години след малко работа в София решавам да остана да спя в Берковица. Тъй-като все пак от сутринта съм врътнал едни 500км от Варна, а вече е след обед и вали сняг, пък аз съм с Мазда6 (макар и със зимни гуми) решавам да не мина през Петрохан (тогава - много разбит), а през Ботевград-Враца-Вършец-Берковица...
Речено-сторено... Времето - гадно... До Враца - камион до камион - луга, мръсотия... Абе - гадост...
Та малко преди враца на рамото ми кацна онова дяволче, дето редовно 'чегърта' с интересни идеи...
Гледам на GPS-а - има някакво пътче между Враца и Долно-Горно Озирово....
Тъй-като съм сам и няма кой да ми мрънка - ляв мигач и отцепвам към Леденика...
Абе още от разклона към Згориград ми направи впечатление, че пътя вече е десеттина сантиметра пресен сняг... С партина за един автомобил... Ама маздата е ТАНК
По едно време гледам и снегорин - изпреварих го и продължих уверено напред... Пътя (почистен навярно скоро, но и с новонатрупан сняг вече с около 15см) ставаше все по-'горски'...
Започна да става здрач (абе - като във филмите )...
В един момент стигам някакви сгради. GPS вика - 'те тука у десно'... Карам аз по пътя, ама устройството изведнъж се развика 'завий бРЪже обратно - нали ти казАх да завиеш у десно' (абе не знам какъв му е софтуера на тоя жипиес, ама като отиде при пустиняците, и прихваща техния диалект )
Спирам, обръщам и се връщам там при сградите, където умната електроника ми вика да завия...
Гледам в посоката, където ми сочи - хубав, пухкав, непипнат сняг, вече сигурно около 40см (на пътя заради почистването - сигурно някъде 15-20см)....
Викам си - сигурно нещо е обрЪкала техниката. Излиза един човек и си казвам - електрониката си е електроника, ама ориентацията с разпитване на местното население никой не я е отменил...
Питам човека :
- абе тук има някакъв път - соча му хубавия пухкав сняг
- какъв път?!??
- ами аз таковата - те тука .... електроника... спътници ..... Те тука сочат има път....
- ААААаааааа да бе... Те тук лятото някои шашави офроудаджии си правят разходките и се опитват да минат, и май подготвените минават... Ама зимата тук жив човек не съм виждал да минава с джип .... Пък с това (посочвайки лъскавата маздичка) - абсурд....
Става въпрос за това място: https://www.google.bg/maps/@43.16226...T1Og!2e0?hl=bg
То и на мен ми е ясно, че маздичката не може да рови 30-40 сантиметра сняг, така, че увесил нос се насочих обратно до Враца... Снегорина бе решил, че вече няма смисъл да се опитва да катери нагоре, и се бе върнал обратно (настигнах го някъде долу до пътя за Згориград. От там - Монтана - Берковица...
Общо време София-Берковица - някъде между 4 и 5 часа Та забатачванията у Врачанско са ми на сърце Ще има повторение при сгоден случай
Красота е врачанския балкан.... Блазе ви за снега....
Да споделя и аз едно мааалко забатачване във врачанския балкан... За съжаление снимките не станаха, ама дано от разказа се разбере 'забатачването'
Преди 2-3 години след малко работа в София решавам да остана да спя в Берковица. Тъй-като все пак от сутринта съм врътнал едни 500км от Варна, а вече е след обед и вали сняг, пък аз съм с Мазда6 (макар и със зимни гуми) решавам да не мина през Петрохан (тогава - много разбит), а през Ботевград-Враца-Вършец-Берковица...
Речено-сторено... Времето - гадно... До Враца - камион до камион - луга, мръсотия... Абе - гадост...
Та малко преди враца на рамото ми кацна онова дяволче, дето редовно 'чегърта' с интересни идеи...
Гледам на GPS-а - има някакво пътче между Враца и Долно-Горно Озирово....
Тъй-като съм сам и няма кой да ми мрънка - ляв мигач и отцепвам към Леденика...
Абе още от разклона към Згориград ми направи впечатление, че пътя вече е десеттина сантиметра пресен сняг... С партина за един автомобил... Ама маздата е ТАНК
По едно време гледам и снегорин - изпреварих го и продължих уверено напред... Пътя (почистен навярно скоро, но и с новонатрупан сняг вече с около 15см) ставаше все по-'горски'...
Започна да става здрач (абе - като във филмите )...
В един момент стигам някакви сгради. GPS вика - 'те тука у десно'... Карам аз по пътя, ама устройството изведнъж се развика 'завий бРЪже обратно - нали ти казАх да завиеш у десно' (абе не знам какъв му е софтуера на тоя жипиес, ама като отиде при пустиняците, и прихваща техния диалект )
Спирам, обръщам и се връщам там при сградите, където умната електроника ми вика да завия...
Гледам в посоката, където ми сочи - хубав, пухкав, непипнат сняг, вече сигурно около 40см (на пътя заради почистването - сигурно някъде 15-20см)....
Викам си - сигурно нещо е обрЪкала техниката. Излиза един човек и си казвам - електрониката си е електроника, ама ориентацията с разпитване на местното население никой не я е отменил...
Питам човека :
- абе тук има някакъв път - соча му хубавия пухкав сняг
- какъв път?!??
- ами аз таковата - те тука .... електроника... спътници ..... Те тука сочат има път....
- ААААаааааа да бе... Те тук лятото някои шашави офроудаджии си правят разходките и се опитват да минат, и май подготвените минават... Ама зимата тук жив човек не съм виждал да минава с джип .... Пък с това (посочвайки лъскавата маздичка) - абсурд....
Става въпрос за това място: https://www.google.bg/maps/@43.16226...T1Og!2e0?hl=bg
То и на мен ми е ясно, че маздичката не може да рови 30-40 сантиметра сняг, така, че увесил нос се насочих обратно до Враца... Снегорина бе решил, че вече няма смисъл да се опитва да катери нагоре, и се бе върнал обратно (настигнах го някъде долу до пътя за Згориград. От там - Монтана - Берковица...
Общо време София-Берковица - някъде между 4 и 5 часа Та забатачванията у Врачанско са ми на сърце Ще има повторение при сгоден случай
Коментар