Днеска сложих 235/85/16 (Малатеста- Кайман) на Пловдивската Г-е
класа ( разходкаджии като нас ) и разбира се решихме да ги пробваме . Речено- сторено. Маршрута беше в " долината на закъсващите Виетнамки" . Трасето е с висока трудност и в момента в който се падне в коловоза закъсването е гарантирано ( това не се отнася за редукторни Уазове) Така смятах до момента в който колегите Иван и Жоро с Г-е то не минаха плътно в мойте следи и дори
с кеф се мушкаха на по трудните места. Мерцедеса буташе и разравяше с лекота коловозите и не успя да закъса нито веднъж . Чак накрая след рутинно загасване на мотора не можахме да го стартираме поради намокряне на стартера (Или поне така си мисля). Между другото на Миро му свърши бензина и се наложи да го тегля. Тук шилото в мен се обади и реших че с прикачния инвентар (Миро на въже) Трябва да мина през най дълбоката локва в региона. Разбирасе минах , но прикачния инвентар остана на дълбоко . Опитите ми да го изтегля претърпяха пълен провал. Тогава всъшност до мен застана Г-то и докато закачахме въже то загасна. Сега вече си имах две прикачени машини и помощ от публиката. Радвам се, че на зова ми за помощ дойде Соти и донесе гориво за Миро. Соти бъди готов за Гоо... ляма торта. Направихме някоя и друга снимка, но по късно.
Впечатленията ми от този екшън са , че няма по проходимо превозно средство от Г-е с пълни блокажи и хубави гуми. Вярвайте ми наблюденията ми на едно и също място са доста точни.
класа ( разходкаджии като нас ) и разбира се решихме да ги пробваме . Речено- сторено. Маршрута беше в " долината на закъсващите Виетнамки" . Трасето е с висока трудност и в момента в който се падне в коловоза закъсването е гарантирано ( това не се отнася за редукторни Уазове) Така смятах до момента в който колегите Иван и Жоро с Г-е то не минаха плътно в мойте следи и дори
с кеф се мушкаха на по трудните места. Мерцедеса буташе и разравяше с лекота коловозите и не успя да закъса нито веднъж . Чак накрая след рутинно загасване на мотора не можахме да го стартираме поради намокряне на стартера (Или поне така си мисля). Между другото на Миро му свърши бензина и се наложи да го тегля. Тук шилото в мен се обади и реших че с прикачния инвентар (Миро на въже) Трябва да мина през най дълбоката локва в региона. Разбирасе минах , но прикачния инвентар остана на дълбоко . Опитите ми да го изтегля претърпяха пълен провал. Тогава всъшност до мен застана Г-то и докато закачахме въже то загасна. Сега вече си имах две прикачени машини и помощ от публиката. Радвам се, че на зова ми за помощ дойде Соти и донесе гориво за Миро. Соти бъди готов за Гоо... ляма торта. Направихме някоя и друга снимка, но по късно.
Впечатленията ми от този екшън са , че няма по проходимо превозно средство от Г-е с пълни блокажи и хубави гуми. Вярвайте ми наблюденията ми на едно и също място са доста точни.
Коментар