Tweet
Здравейте.Преди около два месеца имаше пусната тук във форума тема в която се питаше дали е проходим пътя от Сопот нагоре под лифта.Много мнения се чуха,като едни твърдяха че е много хард и страшно рисково и опасно,други пък споделиха че не е толкова страшно/макар че много хора споменават и за търкалящ се джип и смъртен случай/ и просто съветват да се внимава.Та ние Заралийската група само това и чакахме.Веднага беше решено да се пробва въпросния път и да дадем наистина достоверна информация за него,пък и да се пробваме за сетен път да се преборим с препятствията които ни е спретнала майката природа.Добре че имахме разума да отложим мероприятието за времето когато се стопи снега,защото......
И ето че последно решихме датата да е 24 и 25 май.Тогава и повечето от нас бяха свободни,така че просто го обявихме,организирахме бройката/решихме да вземем и жените и децата
.....в крайна сметка ако се окажеше твърде рисково те можеха да се изкачат и с лифта
/,снабдихме се с предостатъчно пиене и кльопачка и на 24.05 в 09.00ч. беше даден старта на мисията.Първоначално от Ст.Загора тръгнахме четири машини,като в последствие към нас от Казанлък се присъединиха още три броя.Последен остана да пътува /поради ангажименти/СтефБМВ,като подробно му обяснихме маршрута и му оставихме една радиостанция ,защото на GSM-мите не можеше да се разчита.И така тръгнахме......
....и не след дълго вече 7 машини се носехме в посока Сопот с пълна скорост.
Един от колегите-Видьо ,предложи още няколко дена преди тръгването да не се движим само по асфалта,а от с.Тъжа да се отбием и да караме по черно до Калофер.Предложението беше прието и достигайки Тъжа се отбихме по въпросния маршрут.
Очакваните красоти не закъсняха и много скоро се наложи да спрем,защото не се издържаше на това което ни заобикаляше.
Е да ама път ни чакаше,така че след като се насладихме на изгледа се строихме и потеглихме.
Продължихме напред,но след като преминахме гората стигнахме един кръстопът.Надясно се продължаваше за вр.Ботев,а за съжаление нашия маршрут се отбиваше в ляво ,където излезнахме на една поляна с невероятен изглед към планината.
Изглеждаше като подържана градина с райграс,само дето градинаря не се виждаше.
А ето и изглед към вр.Ботев и Райското Пръскало......
......всъщност ето така се вижада малко по-добре...
Както виждате времето,което при нашето тръгване беше ясно и слънчево,сега започна да се разваля и много скоро се очакваше да ни завали и дъжд.Така че побързахме да продължим към основната си цел.
За съжаление започна да вали и за да не се впуснем в друга авантюра се наложи да прекъснем прехода по черно и по асфалта достигнахме до Калофер,а от там и до Сопот.Не след дълго бяхме и в основата на лифта за който ставаше въпрос.Първото нещо което ни впечатли бяха многото парапланеристи,които се виждаха навсякъде в небето и със разноцветните си парашути бяха една величествена и завладяваща гледка.
Но освен тях аз и повечето от нас се взираха тревожно и в стръмния наклон по който вървеше лифта и вече чувствах и първите изречени полугласно колебания отностно това че въобще ще успеем да се изкачим.
Заобиколихме лифта от другата му страна и ето че бяхме на стартова позиция.Там също ни посрещна красива гледка......
......а ние отивахме някъде там.
Направихме кратко събрание за това какво ще правим и как ще действаме при една или друга ситуация и поради напредналото време, тръгнахме нагоре към неизвестното ,а мнозина от нас бяха леко притеснени от слуховете и фаталните случки случили се по този път.
Началото беше лесно и.....красиво.
Децата май, най-не се притесняваха може би защото не си даваха реална сметка къде са ги повели"лудите" и "болните" им родители.
Единственото успокоение за нежните ни половинки беше,че ако стане много напечено,просто ще ги свалим от джиповете ,а ние ще си рискуваме сами.
А мястото на което спряхме преди да щурмуваме сериозното предизвикателство беше наистина впечетляващо.
За съжаление дъжда ни следваше по петите и ако не искахме да ни затрудни при катеренето нагоре трябваше да побързаме......
....и така под бързо прииждащите буреностни облаци колоната започна изкачването.
Баира беше сериозно стръмен ,но за сметка това мноооого дълъг........и първите проблеми не закъсняха.На едно разклонче/беше прокаран нов по-равен път/,Паджерото на единия от колегите прегря и хвърли вода,а Самурая на Горския незнайно защо започна да губи мощност.Когато се опита да тръгне от място ,моторът му омаля и макар и на бавни Самурасника не помръдваше.Паджерото му беше долята вода/минерална/,а Сузукито с помоща на няколко човека го подпряхме и успя след няколко опита да тръгне и да преодоолее стръмния участък.
Излишно е да споменавам че жените и децата бяха тактично
изпратени нагоре пеш,за да ни снимат като се изкачваме
А пътят който обикновено на снимките не се разбира колко е стръмен,сега си личеше в много голяма степен.....
....а в комбинация и с изкопаните дупки /по единия от пътчетата/,и рохката пръст по по-заравнения,нещата не бяха толкова прости.
След като проблемните машини с обща помощ успяха да преодолеят участъка,аз преминах последен,като подсигуряваща кола на опашката на колоната.Трябва да ви кажа,че макар и да избрах по-издълбания път Нисана се справи много добре,като дори на един праг спазвайки основното правило да не се отпуска гаста,се отлепиха от земята и двете предни колела и при падането се чу сериозно изчаткване при зацепването на трансмисията от въртящите се доста бързо във въздуха колелета.Доста се притесних при този удар да не се е прецакала нещо машината,но явно Нисана си е сериозно корава машина и нямаше никакъв проблем.
Точно когато се изкачихме на що годе подходящо място за спиране и бурята ни връхлетя..Аз като последна кола,дори спрях доста по надолу и на доста по-неподходящо място за тръгване по нагорнището,но нямаше как.....трябваше някой да прибере жените и децата,които бяха изостанали.Скоро те достигнаха джипа и мокри като кокошки се качиха при мен,а първия им въпрос беше че ще тежат на колата и няма да мога да тръгна,още повече,че и дъжда беше разкалял добре.Успокоих ги че няма от какво да се притесняват и след едно-две прибоксувания Нисана пое бавно,но славно нагоре.Междувременно дъжда понамаля и облака се измести в посока на равнината.Ето и няколко уникални /като съдържание,щото качеството при този сумрак и дъжд.../,снимки от този момент.
Точно тогава се случиха две неща.Първо стигнахме до най-хард участъка и второ Стефко го чухме за първи път на станцията да ни пита за указания накъде да кара/той вече беше в Сопот/.Нещата с преминаването се закучиха,първа направи опит Тойотата на Видьо,но безуспешно.Теренът беше от ляво гола/но и мокра /скала,а от дясно натрошен камък в който веднага се забоксуваше,а малко по-надясно.....пропастта над която минаваше лифта.
Заредиха се напрегнати минути на борба с екстрема.Тойотата успя да премине....с Маринхакер легнал на предния и капак и държащ се за чистачките и...за съжаление от този уникален момент няма снимки,защото всички бяха притаили дъх и не смееха да дишат.След това едното Паджеро/на Тенко/,също успя.Дойде и ред на Марин.Фронтерата някакси с галошите с които беше обута нямаше сякаш никакъв шанс и след няколкото безуспешни опита това мнение се затвърди.Оглеждайки ситуацията ,показах на Марин единствения начин/или подход/,покойто имаше начин да се преодолее стръмната,хлъзгава и с дупки скала.И....невероятно но той успя и то в най-големия дъжд и град които ни удариха точно в този момент.....Браво Марински,а точния модел гуми на Фронтерата ще пусна накрая за десерт
Последва и пробата на Бертонето на Генко,който макар че го предупредихме да изчака да спре да вали се пробва в дъжда няколко пъти,докато накрая успя,но на едното връщане назад почети се щеше да се срине в пропастта ....и само навременната помощ на Видьо и на колегите около него попречи да се случи най-лошото.Браво на целия екип за навременната,точната и компететната помощ.Самурая на Горския при този проблем с мощността просто го издърпахме на лебедка,защото нямаше смисъл да мъчи излишно съединителя.Той беше завързан с три колана по 12м. и около 20м. от лебедката.Линията която се получи беше невероятна/около 55м./Останахме аз и....Стефко,който междувременно ни настигна след указанията и успокоенията по станцията че няма нищо страшно.Макар и много от колегите минаха тежката стръмнина с засилка и по-голяма скорост,аз предприех друга тактика.Включих задния блокаж и тръгнах бавно на първа.До последно никой не вярваше ,че тежкия Нисан ще преодолее по този начин стръмнината,но според мен точно теглото му помогна.По-леките нямаха нужното сцепление към скалата/поради малкото си тегло и стръмния баир/,и от там и забоксуваха прекалено много и често.Точно заради теглото си Нисана обаче вървеше нагоре сигурно и уверено и изкачи без забележка пред смаяните погледи на останалите.Последен с Фронтерата Стефко като го навигирахме точно от къде да подходи мина като по учебник и много скоро след като преодоляхме и последния най-стръмен участък се изкачихме до междинната станция на лифта.
Ето тук си личи стръмното.......
....а тука джиповете едвам се удържаха да не се изпързалят надолу
След като се насладихме на изгледа и на успешното преодоляване на опасния екстрем,продължихме и към х.Незабравка,където имахме резервация за купон и преспиване.
Няма да ви описвам красотата която ни се откри от дясно след като се изкачихме на билото....вижте я сами.
Времето продължаваше да е лошо,а тук все едно навлизахме в някаква тайнствена страна от приказките.
Не след дълго и бяхме вече пред прага на х.Незабравка ,където хижарите вече ни очакваха с безпокойство.
.....следва продължение.........
И ето че последно решихме датата да е 24 и 25 май.Тогава и повечето от нас бяха свободни,така че просто го обявихме,организирахме бройката/решихме да вземем и жените и децата
.....в крайна сметка ако се окажеше твърде рисково те можеха да се изкачат и с лифта/,снабдихме се с предостатъчно пиене и кльопачка и на 24.05 в 09.00ч. беше даден старта на мисията.Първоначално от Ст.Загора тръгнахме четири машини,като в последствие към нас от Казанлък се присъединиха още три броя.Последен остана да пътува /поради ангажименти/СтефБМВ,като подробно му обяснихме маршрута и му оставихме една радиостанция ,защото на GSM-мите не можеше да се разчита.И така тръгнахме..........и не след дълго вече 7 машини се носехме в посока Сопот с пълна скорост.
Един от колегите-Видьо ,предложи още няколко дена преди тръгването да не се движим само по асфалта,а от с.Тъжа да се отбием и да караме по черно до Калофер.Предложението беше прието и достигайки Тъжа се отбихме по въпросния маршрут.
Очакваните красоти не закъсняха и много скоро се наложи да спрем,защото не се издържаше на това което ни заобикаляше.
Е да ама път ни чакаше,така че след като се насладихме на изгледа се строихме и потеглихме.
Продължихме напред,но след като преминахме гората стигнахме един кръстопът.Надясно се продължаваше за вр.Ботев,а за съжаление нашия маршрут се отбиваше в ляво ,където излезнахме на една поляна с невероятен изглед към планината.
Изглеждаше като подържана градина с райграс,само дето градинаря не се виждаше.
А ето и изглед към вр.Ботев и Райското Пръскало......
......всъщност ето така се вижада малко по-добре...
Както виждате времето,което при нашето тръгване беше ясно и слънчево,сега започна да се разваля и много скоро се очакваше да ни завали и дъжд.Така че побързахме да продължим към основната си цел.
За съжаление започна да вали и за да не се впуснем в друга авантюра се наложи да прекъснем прехода по черно и по асфалта достигнахме до Калофер,а от там и до Сопот.Не след дълго бяхме и в основата на лифта за който ставаше въпрос.Първото нещо което ни впечатли бяха многото парапланеристи,които се виждаха навсякъде в небето и със разноцветните си парашути бяха една величествена и завладяваща гледка.
Но освен тях аз и повечето от нас се взираха тревожно и в стръмния наклон по който вървеше лифта и вече чувствах и първите изречени полугласно колебания отностно това че въобще ще успеем да се изкачим.
Заобиколихме лифта от другата му страна и ето че бяхме на стартова позиция.Там също ни посрещна красива гледка......
......а ние отивахме някъде там.
Направихме кратко събрание за това какво ще правим и как ще действаме при една или друга ситуация и поради напредналото време, тръгнахме нагоре към неизвестното ,а мнозина от нас бяха леко притеснени от слуховете и фаталните случки случили се по този път.
Началото беше лесно и.....красиво.
Децата май, най-не се притесняваха може би защото не си даваха реална сметка къде са ги повели"лудите" и "болните" им родители.
Единственото успокоение за нежните ни половинки беше,че ако стане много напечено,просто ще ги свалим от джиповете ,а ние ще си рискуваме сами.
А мястото на което спряхме преди да щурмуваме сериозното предизвикателство беше наистина впечетляващо.
За съжаление дъжда ни следваше по петите и ако не искахме да ни затрудни при катеренето нагоре трябваше да побързаме......
....и така под бързо прииждащите буреностни облаци колоната започна изкачването.
Баира беше сериозно стръмен ,но за сметка това мноооого дълъг....
....и първите проблеми не закъсняха.На едно разклонче/беше прокаран нов по-равен път/,Паджерото на единия от колегите прегря и хвърли вода,а Самурая на Горския незнайно защо започна да губи мощност.Когато се опита да тръгне от място ,моторът му омаля и макар и на бавни Самурасника не помръдваше.Паджерото му беше долята вода/минерална/,а Сузукито с помоща на няколко човека го подпряхме и успя след няколко опита да тръгне и да преодоолее стръмния участък.Излишно е да споменавам че жените и децата бяха тактично
изпратени нагоре пеш,за да ни снимат като се изкачвамеА пътят който обикновено на снимките не се разбира колко е стръмен,сега си личеше в много голяма степен.....
....а в комбинация и с изкопаните дупки /по единия от пътчетата/,и рохката пръст по по-заравнения,нещата не бяха толкова прости.
След като проблемните машини с обща помощ успяха да преодолеят участъка,аз преминах последен,като подсигуряваща кола на опашката на колоната.Трябва да ви кажа,че макар и да избрах по-издълбания път Нисана се справи много добре,като дори на един праг спазвайки основното правило да не се отпуска гаста,се отлепиха от земята и двете предни колела и при падането се чу сериозно изчаткване при зацепването на трансмисията от въртящите се доста бързо във въздуха колелета.Доста се притесних при този удар да не се е прецакала нещо машината,но явно Нисана си е сериозно корава машина и нямаше никакъв проблем.
Точно когато се изкачихме на що годе подходящо място за спиране и бурята ни връхлетя..Аз като последна кола,дори спрях доста по надолу и на доста по-неподходящо място за тръгване по нагорнището,но нямаше как.....трябваше някой да прибере жените и децата,които бяха изостанали.Скоро те достигнаха джипа и мокри като кокошки се качиха при мен,а първия им въпрос беше че ще тежат на колата и няма да мога да тръгна,още повече,че и дъжда беше разкалял добре.Успокоих ги че няма от какво да се притесняват и след едно-две прибоксувания Нисана пое бавно,но славно нагоре.Междувременно дъжда понамаля и облака се измести в посока на равнината.Ето и няколко уникални /като съдържание,щото качеството при този сумрак и дъжд.../,снимки от този момент.
Точно тогава се случиха две неща.Първо стигнахме до най-хард участъка и второ Стефко го чухме за първи път на станцията да ни пита за указания накъде да кара/той вече беше в Сопот/.Нещата с преминаването се закучиха,първа направи опит Тойотата на Видьо,но безуспешно.Теренът беше от ляво гола/но и мокра /скала,а от дясно натрошен камък в който веднага се забоксуваше,а малко по-надясно.....пропастта над която минаваше лифта.
Заредиха се напрегнати минути на борба с екстрема.Тойотата успя да премине....с Маринхакер легнал на предния и капак и държащ се за чистачките и
...за съжаление от този уникален момент няма снимки,защото всички бяха притаили дъх и не смееха да дишат.След това едното Паджеро/на Тенко/,също успя.Дойде и ред на Марин.Фронтерата някакси с галошите с които беше обута нямаше сякаш никакъв шанс и след няколкото безуспешни опита това мнение се затвърди.Оглеждайки ситуацията ,показах на Марин единствения начин/или подход/,покойто имаше начин да се преодолее стръмната,хлъзгава и с дупки скала.И....невероятно но той успя и то в най-големия дъжд и град които ни удариха точно в този момент.....Браво Марински,а точния модел гуми на Фронтерата ще пусна накрая за десертПоследва и пробата на Бертонето на Генко,който макар че го предупредихме да изчака да спре да вали се пробва в дъжда няколко пъти,докато накрая успя,но на едното връщане назад почети се щеше да се срине в пропастта
....и само навременната помощ на Видьо и на колегите около него попречи да се случи най-лошото.Браво на целия екип за навременната,точната и компететната помощ.Самурая на Горския при този проблем с мощността просто го издърпахме на лебедка,защото нямаше смисъл да мъчи излишно съединителя.Той беше завързан с три колана по 12м. и около 20м. от лебедката.Линията която се получи беше невероятна/около 55м./Останахме аз и....Стефко,който междувременно ни настигна след указанията и успокоенията по станцията че няма нищо страшно.Макар и много от колегите минаха тежката стръмнина с засилка и по-голяма скорост,аз предприех друга тактика.Включих задния блокаж и тръгнах бавно на първа.До последно никой не вярваше ,че тежкия Нисан ще преодолее по този начин стръмнината,но според мен точно теглото му помогна.По-леките нямаха нужното сцепление към скалата/поради малкото си тегло и стръмния баир/,и от там и забоксуваха прекалено много и често.Точно заради теглото си Нисана обаче вървеше нагоре сигурно и уверено и изкачи без забележка пред смаяните погледи на останалите.Последен с Фронтерата Стефко като го навигирахме точно от къде да подходи мина като по учебник и много скоро след като преодоляхме и последния най-стръмен участък се изкачихме до междинната станция на лифта.Ето тук си личи стръмното.......
....а тука джиповете едвам се удържаха да не се изпързалят надолу
След като се насладихме на изгледа и на успешното преодоляване на опасния екстрем,продължихме и към х.Незабравка,където имахме резервация за купон и преспиване.
Няма да ви описвам красотата която ни се откри от дясно след като се изкачихме на билото....вижте я сами.
Времето продължаваше да е лошо,а тук все едно навлизахме в някаква тайнствена страна от приказките.
Не след дълго и бяхме вече пред прага на х.Незабравка ,където хижарите вече ни очакваха с безпокойство.
.....следва продължение.........
А ние полека -полека се настанихме и започнахме с хапването,пийването и мохабета.
).
.jpg)
Коментар