Здравейте.Миналата седмица Видьо /колега от Эаралийската група/,предложи маршрут през Ст.Планина.Той включваше преминаване през х.Българка,малък и голям Бедек и Бузлуджа.Да ама макар че трасето да обещаваше емоции почети до последно не можахме да се съберем/кой на работа ,кой с ангажименти/ голяма група.В събота вечерта последно се разбра че ще сме около 5джипки-нещо нечувано и невиждано от доста време/обикновено броя на расоткаджийте е не по-малко от 10-12бр/.И така в неделя сутринта в 09.00ч. пстарта беше даден както обикновено от бензиностанция Окей.Първоначално бяхме пет джипа,а в последствие към нас се присъедини и Тенко с Паджерото от Казанлък ,който и поведе групата по по-така пътеки
Макар и да тръгнахме при хубаво и слънчево време нещата в планината се развиха съвсем другояче.Скоро след старта ние напуснахме асвалта и се насочихме към с.Горно Изворово,което е обикновено отправната точка в този район за навлизане в дебрите на Ст.Планина.
Ето ни и на уреченото място за среща с Тенко от Казанлък.
След това навлезнахме в планината.Още от тук започна да вали дъжд който по-нататък се усили..........
.......и така притъмня,че в 11.00ч. беше все едно посред нощ.....но това не можеше да уплаши едни нахъсени за офроуд приключение юнаци.
Пътя водеше през много красива борова гора,но и изненадите не бяха малко.
Не ни стигна обаче да ни вали дъжд,че затова ни удари и нещо смесено между сняг и град........
.........но ние си бяхме упорити и дори срещатата с горски духове не можа да ни разколебае
До тука беше лесно,но от тука започнахме и същинското изкачване през гората къ билото на планината.
Още в самото начало за мен беше и първото сериозно препятствие.Аз като най-голям с Патрола като цяло тази разходка бях най-проблемен.Мазната кал,неспиращия дъжд ,страничния наклон,правеше тясното място за преминаване доста екстремно ,а стръмното дере от ляво и липсата на дървета направо опасно.
Наложи се да качвам дясната гума плътно горе в дясно,но пък задницата ми избяга в ляво и преминах под зорките погледи на колегите и непрекъснатата навигация от страна Видьо направо на косъм.Пътят продължаваше стръмно нагоре и още не се бях отърсил от адреналина на препятствието и......
......просеката стана толкова тясна,че в един момент едвам се провирах между боровете,а неминуемото място където вече беше невъзможно минаването беше просто след поредния завой.
Не стига че беше невероятно тясно ,но и при опитите ми да заходя по-косо между дърветата,страничния наклон и мозната кал си казаха думата и Нисана му поднесе задницата и добре че бяха дърветата които го спряха да не пропадне в дерето.
Ситуацията беше патова.Нито напред ,нито назад.Не стига това,ами и пречещия бор не можехме да отрежем по причина че или щеше да падне върху Патрола или щеше да се заплете в другите дървета и щеше да ни пречи много повече.По тази причина решихме и Тенко внимателно само заряза стеблото на бора на около метър височина и на около 5-6см. дебелина.Толкова колкото евентуално да може да се провре широия Нисан.След това последва операция по изправянето на задницата.Първи опит/неуспешен/беше с мойта лебедка през два полиспаста да се издърпа нагоре ,но при опита разбрахме че така няма да стане,защото целия джип се придвижи нагоре по диагонал,а задната му част си остана все така по ъгъл.
А при това положение предните гуми преминаха препятствието,но трябваше с задницата да събарям бора от ляво.
Даже и само на лебедка без да използвам трансмисията,за да не ме свлича повече не постигнахме никакъв успех.
И ето че сега е мнозина да разберат отговора на въпроса защо им е аджаба хай лифт, и как той може да се използва като лебедка.Ето тук в тази си4туация нагледно става ясно че доста пъти лебедката на джипа не може да помогне, а това просто устройство те измъква от батака.
Ето така с помоща на лебедката и основно на хай джекът с който успяхме да издърпаме задницата нагоре и да изправим до някъде посоката на джипа успях да премина макар и на магия.
А страничния наклон както се вижда тука хич не е малък и предвид и мазната кал......
с още няколко лебедки и сериозно прочестване на просеката........
.........най-после след едночасова борба под дъжда се присъединих към колоната.....
.....само обаче да си изчакам реда за преодоляване на следващото препятствие.А то се състоеше в стръмно изкопано кално баирче,със хубав страничен наклон извеждащо ни на поляната след гората.
тука вече всички бяха за помош от приятел дори и Витарите.
А широката поляна на 5метра от нас като че ли ни се подиграваше,защото хем беше на една ръка от нас с невероятния си изглед ,хем не можехме да я достигнем.Първата витара направи тапа и се наложи Паджерото де го строим отзад и посредством полиспасти/толкова пъти за една разходка никога не бях ги ползвал/да се опитаме да я извадим напред.
След като успяхме/добре че е лека/,беше ред и на Паджерото,което макар и с блокаж/но пък с АТ гуми,които веднага се замазаха/,също не успя.
Отново много лебедки и така един по един джиповете полека полека преодоляха баирчето.
Тука към нас се присъедини и един турист,кой се учуди че сме тръгнали по този убийствено труден път като имало много по-лесен.Но какво да му обясняваме на милата душица....той и без това нямаше да ни разбереА ни се отвори и допълнителна работа да го опазим жив,защото той се хвърли в боя да бута и тика машините и без сериозен надзор просто щеше да падне под някой джип и незнам какво можеше да му се случи
Последен бях с Нисана и като най-голям и най-тежък хората се наредиха да гледат как ще се справи.Дори и децата стискаха палци и виказа за японската уазка.
Но при вече доста разораното от другите джипове ,пък и страничния наклон си го биваше,след няколко опита неминуемо се стигна до лебедка.
За протокола ще кажа че само червената Витара успя да мине отгоре и плътно в ляво и премина без лебедка.Браво.
Скоро и всички бяхме на заветната поляна.
Изгледът който ни се откриваше дори и при това лошо време беше невероятен.
Насладихме се на гледката и продължихме нататък........
Макар и да тръгнахме при хубаво и слънчево време нещата в планината се развиха съвсем другояче.Скоро след старта ние напуснахме асвалта и се насочихме към с.Горно Изворово,което е обикновено отправната точка в този район за навлизане в дебрите на Ст.Планина.
Ето ни и на уреченото място за среща с Тенко от Казанлък.
След това навлезнахме в планината.Още от тук започна да вали дъжд който по-нататък се усили..........
.......и така притъмня,че в 11.00ч. беше все едно посред нощ.....но това не можеше да уплаши едни нахъсени за офроуд приключение юнаци.
Пътя водеше през много красива борова гора,но и изненадите не бяха малко.
Не ни стигна обаче да ни вали дъжд,че затова ни удари и нещо смесено между сняг и град........
.........но ние си бяхме упорити и дори срещатата с горски духове не можа да ни разколебае
До тука беше лесно,но от тука започнахме и същинското изкачване през гората къ билото на планината.
Още в самото начало за мен беше и първото сериозно препятствие.Аз като най-голям с Патрола като цяло тази разходка бях най-проблемен.Мазната кал,неспиращия дъжд ,страничния наклон,правеше тясното място за преминаване доста екстремно ,а стръмното дере от ляво и липсата на дървета направо опасно.
Наложи се да качвам дясната гума плътно горе в дясно,но пък задницата ми избяга в ляво и преминах под зорките погледи на колегите и непрекъснатата навигация от страна Видьо направо на косъм.Пътят продължаваше стръмно нагоре и още не се бях отърсил от адреналина на препятствието и......
......просеката стана толкова тясна,че в един момент едвам се провирах между боровете,а неминуемото място където вече беше невъзможно минаването беше просто след поредния завой.
Не стига че беше невероятно тясно ,но и при опитите ми да заходя по-косо между дърветата,страничния наклон и мозната кал си казаха думата и Нисана му поднесе задницата и добре че бяха дърветата които го спряха да не пропадне в дерето.
Ситуацията беше патова.Нито напред ,нито назад.Не стига това,ами и пречещия бор не можехме да отрежем по причина че или щеше да падне върху Патрола или щеше да се заплете в другите дървета и щеше да ни пречи много повече.По тази причина решихме и Тенко внимателно само заряза стеблото на бора на около метър височина и на около 5-6см. дебелина.Толкова колкото евентуално да може да се провре широия Нисан.След това последва операция по изправянето на задницата.Първи опит/неуспешен/беше с мойта лебедка през два полиспаста да се издърпа нагоре ,но при опита разбрахме че така няма да стане,защото целия джип се придвижи нагоре по диагонал,а задната му част си остана все така по ъгъл.
А при това положение предните гуми преминаха препятствието,но трябваше с задницата да събарям бора от ляво.
Даже и само на лебедка без да използвам трансмисията,за да не ме свлича повече не постигнахме никакъв успех.
И ето че сега е мнозина да разберат отговора на въпроса защо им е аджаба хай лифт, и как той може да се използва като лебедка.Ето тук в тази си4туация нагледно става ясно че доста пъти лебедката на джипа не може да помогне, а това просто устройство те измъква от батака.
Ето така с помоща на лебедката и основно на хай джекът с който успяхме да издърпаме задницата нагоре и да изправим до някъде посоката на джипа успях да премина макар и на магия.
А страничния наклон както се вижда тука хич не е малък и предвид и мазната кал......
с още няколко лебедки и сериозно прочестване на просеката........
.........най-после след едночасова борба под дъжда се присъединих към колоната.....
.....само обаче да си изчакам реда за преодоляване на следващото препятствие.А то се състоеше в стръмно изкопано кално баирче,със хубав страничен наклон извеждащо ни на поляната след гората.
тука вече всички бяха за помош от приятел дори и Витарите.
А широката поляна на 5метра от нас като че ли ни се подиграваше,защото хем беше на една ръка от нас с невероятния си изглед ,хем не можехме да я достигнем.Първата витара направи тапа и се наложи Паджерото де го строим отзад и посредством полиспасти/толкова пъти за една разходка никога не бях ги ползвал/да се опитаме да я извадим напред.
След като успяхме/добре че е лека/,беше ред и на Паджерото,което макар и с блокаж/но пък с АТ гуми,които веднага се замазаха/,също не успя.
Отново много лебедки и така един по един джиповете полека полека преодоляха баирчето.
Тука към нас се присъедини и един турист,кой се учуди че сме тръгнали по този убийствено труден път като имало много по-лесен.Но какво да му обясняваме на милата душица....той и без това нямаше да ни разбереА ни се отвори и допълнителна работа да го опазим жив,защото той се хвърли в боя да бута и тика машините и без сериозен надзор просто щеше да падне под някой джип и незнам какво можеше да му се случи
Последен бях с Нисана и като най-голям и най-тежък хората се наредиха да гледат как ще се справи.Дори и децата стискаха палци и виказа за японската уазка.
Но при вече доста разораното от другите джипове ,пък и страничния наклон си го биваше,след няколко опита неминуемо се стигна до лебедка.
За протокола ще кажа че само червената Витара успя да мине отгоре и плътно в ляво и премина без лебедка.Браво.
Скоро и всички бяхме на заветната поляна.
Изгледът който ни се откриваше дори и при това лошо време беше невероятен.
Насладихме се на гледката и продължихме нататък........
Коментар