Tweet
Здравейте.Тази неделя Заралий решихме отново да се съберем и да си направим една расотчица.Тъй като решихме да се събираме първата неделя от месеца в едно заведение и да си похортуваме и обсъдим туй-онуй,а днеска е точно този ден,за да сме се върнали до 14часа расотката ни трябваше да е по-кратичка.Почети до края на седмицата нямахме представа точно къде ще ходими какви ще ги вършим.Докато в петък вечер Жоро Хаджиев ни писа,че имал напредвид нещо "...кратко и вълнуващо..."И тъй като никой друг не предложи нищо друго се оставихме в неговите ръце
.Расотката както и предната седмица започна в 9часа от бензиностанция Окей.Бяхме 7джипа-три Витари,две Фронтери,Г-то на Динко и моя милост с Патрола.Изнесохме се в посока с.Хрищени/тоест минахме над него/,
и след изкачването,последва дълго и стръмно спускане.....
След това продължихме напред.
Жоро ни поведе направо по маршрутът на "Адвенчър България".На доста места се виждаха останалите маркировки от състезанието по дърветата.
От тук нататък Жоро каза "....който каквото има да включва...." и "...затваряйте си стъклата....".Все още приемайки нещата на майтап групата се отправи по нагорнището в гората,но......
....като видяха какво е пред нас още в началото/тук спрях,защото помислих,че Жоро е тръгнал по друг път,защото ми се видя много обрасло,но пътят си беше този/,колегите с Фронтерите се отказаха.
И добре направиха,защото това беше само бегла представа какво ни чака.Едната Фронтера беше дълга база и с гуми за мъгла,а другата съвсем прясно боядисана/на Стефан сигурно му се реве от надирането дори и без да продължи с нас/,така че за мене връщането им беше напълно оправдано.Оценявам това,когато човек може трезво да прецени ситуацията,риска и...да се откаже на време.Оредялата група пое нагоре и скоро пътя стана доста непроходимо дере,с много камъни/някои от тях доста големи/и невероятно много клонак.
Расотката от кална /миналата неделя/,стана СкалнаА широкия Патрол на места минаваше на магия и сериозно остъргване.Камъните бяха доста големички и степенките доста често отнасяха сериозни удари.За колегите с Витарите настана сериозен естествен тунинг.Газ на Витарата и каквото падне-падне и където удари-удари.Витарата на Боко не е повдигана и с гумите хич я няма.Добре че е автоматик,че това му помогна донякъде да премине без чужда помощ.
Както и да е.За един по-лесно,за друг по-трудно се придвижвахме напред докато не достигнахме до скален праг.Скалата беше почети вертикална, широка колкото цялото дере,и висока не по малко от 100-120см.И тук настана екшън.Г-то го мина с много газ и на.....две задни гуми.Имах чувство гледайки от страни,че ще се обърне на зад,а вътре не знам какво е било чувството.За съжаление нямам снимка от този момент.Само тази ми е ...дано някой от колегите да е запечатал момента.
Аз го преминах с едно -две връщания назад,но....само на три гуми
.Все пак кончетата под капака ми са по-малко,пък и съм по-нисък и можеше да последва неприятен удар от долу.
Беше ред на Витарите.Пръв беше Боко.Доста буксуване,проба от дясно да подходи към скалата,но не стана.Проба от ляво беше по-успешна и с цената на счупена предна броня успя да достигне препятствието.От тук след няколко неуспешни опита,ниската Втара все пак успя да преодолее скалата,но с цената на ударена колекторна тръба на ауспуха.В следствие на това джипката си промени звука и заръмжа като спортен автомобил
.За последната Витара няма въобще да говоря."Белата" с доста сериозна засилка премина газейки храсти и дървета и...каквото му попадне и излезе от първия път.Равносметката до тука беше:прибоксуващ съединител на Г-то/той бил още преди това за смяна/,запален съединител на Витарата на "Белата"/не бях виждал още да излиза огън от съединителя....е видях,счупена предна броня и ударена колекторна тръба на Витарата на Боко,при мен нещата бяха относително по-наред.При удар в голям камък отзад от ляво ъгъла на бронята се беше надигнал нагоре и беше счупил долната част на стопа ,халките на вантите от горна страна бяха сериозно изкривени на долу,и...разбира се щатната антена вече за нищо не става.Така или иначе трасето беше такова,че връщане назад нямаше.Продължихме към върха ииии....вече като че ли камъните и клоните започнаха да ми правят доста по-малко впечатление.
Скоро отново имаше скално приключение.Но тук освен големите камъни се минава и през едно проходче в скалите,което беше доста тясно.То за Витараджиите добре ама Г-то и Патрола минаха едвам,на една боя.
От там продължихме и след още малко храсталак и клонак/тук на Патрола и на едната Витара поискривихме десните врати и задните калници-на моменти Патрола не можеше да минава между дърветата/,стигнахме заветния връх.
Гледката която ни се откри беше невероятна......
....а изгледа към заснежените върхове на Ст.Планина беше приказен.
Айде сега и на груповата снимка ,че да се знае кои сме били там.
А сега стига лирични отклонения ,че ни чака харда на слизане.Слизането го осъществихме от другата страна на върха,и макар че като цяло беше с по-ниска трудност екстремни места не липсваха....както и красиви.
Малко след това минавайки през дълбожоката хижа и продължавайки в посока с.Колена,аз погрешка тръгнах в друга посока и изгубих другите.След корекция на курса ето тука бързам да ги догоня....даже изкарах акъла на един възрастен ловец като ме видя върхлитащ през дълбоката локва с доста голяма скорост/щом чистачките ми чак след 3-4-хода успяха да поизчистят предното стъкло/.
Малко след това стигнах с.Колена и от там след едно изкачване и едно спускане стигнах Ст.Загора.С останалите колеги направихме бърз разбор на разходката,обсъдихме и най-хард ситуациите.Между другото и още една жертва дадохме.На Жоро от насрещен удар на клон му се беше пробил радиатора.....
С това таз неделното ни изпълнение приключи.За сбирката успяхме почети на време ,събрахме се доста хора обсъдихме това-онова,показахме на колегите днеска какви сме ги вършили и....така.Поздрави.
П.П.Ако не искате да стигнете до тук...........
................НЕ правете като нас..
.Расотката както и предната седмица започна в 9часа от бензиностанция Окей.Бяхме 7джипа-три Витари,две Фронтери,Г-то на Динко и моя милост с Патрола.Изнесохме се в посока с.Хрищени/тоест минахме над него/,и след изкачването,последва дълго и стръмно спускане.....
След това продължихме напред.
Жоро ни поведе направо по маршрутът на "Адвенчър България".На доста места се виждаха останалите маркировки от състезанието по дърветата.
От тук нататък Жоро каза "....който каквото има да включва...." и "...затваряйте си стъклата....".Все още приемайки нещата на майтап групата се отправи по нагорнището в гората,но......
....като видяха какво е пред нас още в началото/тук спрях,защото помислих,че Жоро е тръгнал по друг път,защото ми се видя много обрасло,но пътят си беше този
/,колегите с Фронтерите се отказаха.И добре направиха,защото това беше само бегла представа какво ни чака.Едната Фронтера беше дълга база и с гуми за мъгла,а другата съвсем прясно боядисана/на Стефан сигурно му се реве от надирането дори и без да продължи с нас/,така че за мене връщането им беше напълно оправдано.Оценявам това,когато човек може трезво да прецени ситуацията,риска и...да се откаже на време.Оредялата група пое нагоре и скоро пътя стана доста непроходимо дере,с много камъни/някои от тях доста големи/и невероятно много клонак.
Расотката от кална /миналата неделя/,стана Скална
А широкия Патрол на места минаваше на магия и сериозно остъргване.Камъните бяха доста големички и степенките доста често отнасяха сериозни удари.За колегите с Витарите настана сериозен естествен тунинг.Газ на Витарата и каквото падне-падне и където удари-удари.Витарата на Боко не е повдигана и с гумите хич я няма.Добре че е автоматик,че това му помогна донякъде да премине без чужда помощ.Както и да е.За един по-лесно,за друг по-трудно се придвижвахме напред докато не достигнахме до скален праг.Скалата беше почети вертикална, широка колкото цялото дере,и висока не по малко от 100-120см.И тук настана екшън.Г-то го мина с много газ и на.....две задни гуми
.Имах чувство гледайки от страни,че ще се обърне на зад,а вътре не знам какво е било чувството.За съжаление нямам снимка от този момент.Само тази ми е ...дано някой от колегите да е запечатал момента.Аз го преминах с едно -две връщания назад,но....само на три гуми
.Все пак кончетата под капака ми са по-малко,пък и съм по-нисък и можеше да последва неприятен удар от долу.Беше ред на Витарите.Пръв беше Боко.Доста буксуване,проба от дясно да подходи към скалата,но не стана.Проба от ляво беше по-успешна и с цената на счупена предна броня успя да достигне препятствието.От тук след няколко неуспешни опита,ниската Втара все пак успя да преодолее скалата,но с цената на ударена колекторна тръба на ауспуха.В следствие на това джипката си промени звука и заръмжа като спортен автомобил
.За последната Витара няма въобще да говоря."Белата" с доста сериозна засилка премина газейки храсти и дървета и...каквото му попадне и излезе от първия път.Равносметката до тука беше:прибоксуващ съединител на Г-то/той бил още преди това за смяна/,запален съединител на Витарата на "Белата"/не бях виждал още да излиза огън от съединителя....е видях,счупена предна броня и ударена колекторна тръба на Витарата на Боко,при мен нещата бяха относително по-наред.При удар в голям камък отзад от ляво ъгъла на бронята се беше надигнал нагоре и беше счупил долната част на стопа ,халките на вантите от горна страна бяха сериозно изкривени на долу,и...разбира се щатната антена вече за нищо не става.Така или иначе трасето беше такова,че връщане назад нямаше.Продължихме към върха ииии....вече като че ли камъните и клоните започнаха да ми правят доста по-малко впечатление.Скоро отново имаше скално приключение.Но тук освен големите камъни се минава и през едно проходче в скалите,което беше доста тясно.То за Витараджиите добре ама Г-то и Патрола минаха едвам,на една боя.
От там продължихме и след още малко храсталак и клонак/тук на Патрола и на едната Витара поискривихме десните врати и задните калници-на моменти Патрола не можеше да минава между дърветата/,стигнахме заветния връх.
Гледката която ни се откри беше невероятна......
....а изгледа към заснежените върхове на Ст.Планина беше приказен.
Айде сега и на груповата снимка ,че да се знае кои сме били там.
А сега стига лирични отклонения ,че ни чака харда на слизане.Слизането го осъществихме от другата страна на върха,и макар че като цяло беше с по-ниска трудност екстремни места не липсваха....както и красиви
.Малко след това минавайки през дълбожоката хижа и продължавайки в посока с.Колена,аз погрешка тръгнах в друга посока и изгубих другите.След корекция на курса ето тука бързам да ги догоня....даже изкарах акъла на един възрастен ловец като ме видя върхлитащ през дълбоката локва с доста голяма скорост/щом чистачките ми чак след 3-4-хода успяха да поизчистят предното стъкло/
.Малко след това стигнах с.Колена и от там след едно изкачване и едно спускане стигнах Ст.Загора.С останалите колеги направихме бърз разбор на разходката,обсъдихме и най-хард ситуациите.Между другото и още една жертва дадохме.На Жоро от насрещен удар на клон му се беше пробил радиатора.....
С това таз неделното ни изпълнение приключи.За сбирката успяхме почети на време ,събрахме се доста хора обсъдихме това-онова,показахме на колегите днеска какви сме ги вършили и....така.Поздрави.
П.П.Ако не искате да стигнете до тук...........
................НЕ правете като нас.
.
Въх, голяма излагация ! 
Коментар