Tweet
Тъй като /заради жената-била заета с изборите/ми артиса ходенето до Златоград,днес с моя приятел/човекът АТВ/Мариян решихме да направим една хубава и по-дълга разходка из Средна Гора.Събрахме се както винаги на разклона до бензиностанцията на Петрол.
След като се събрахме тръгнахме в посока с.Малка Верея през планината.Не след дълго доскорошните дъждове ни поднесоха изненада.Разходката изведнъж се превърна в хард приключение.Тъй като ние само това и чакахме се заформи добър купон.
Красотата беше навсякъде около нас.Друг беше въпроса ние в определени моменти дали можехме въобще да се огледаме.
Много скоро пътя ни стигна реката и.......беше форсирана /няколко пъти ,за да смъкнем част от полепналата кал от гумите.
След като си поиграхме
,продължихме напред и ни се откри невероятен пейзаж.
Междувременно пътят ни свърши отново до реката/пък и гуметата пак бяха затлаченти от кал
/,но от тази страна не можеше да се види добре ще можели джипа да продължи след реката.Затова АТВ-то мина напред като разведка.
И докато аз изчаквах резултата.....
......тъй като реката тук уж беше плитка,но наместа при боксуване се разместват камъните и се отваря доста дълбоки дупки......
.....моя човек след набелязване на точното направление форсира реката.АТВ-то е с 8цолови джанти и много лесно опира.Клиренса му е малък и стисках палци да не се наложи да газим в студената вода.
Естествено не се размина работата без уплаха.Имаше две три окопавания/за щастие не се наложи намеса/,и едно по-сериозно окантарване,но всичко е добре когато свършва добре.В един момент АТВ-то се изтреля на отстрещния бряг и.........информацията беше,че път нататък нямаТъкмо се бях наточил пак да си мия гумите....
Върнахме се малко назад и продължихме по едно панорамно пътче.Красотата на есента беше невероятна.
Полека полека навлезнахме пак в гората и се появиха едни съмнително широки коловозчета.
Ма те били не само широчки ами и дълбочки.това мяста за да го премина се наложи връщане доста назад и качване на десните гуми плътно в дясно над коловоза.......но тук нещата вече загрубяха....
....тя машината вървя до едно време,но в един момент отказа.Усетих се че искам май невъзможната проходимост/като си легнал на мостовете/.В случая най-лошото беше,че в момента когато колата заора беше невъзможно поради много високия коловоз да баде качена в страни, а като върнах назад и огледах мястото където смятах да повторя опита с покатерването ,установиих че е доста рисково.От дясно/единствено там можеше евентуално да покатеря колелетата/беше осеяно с множество ниско отрязани дръвчета около 5-7см. дебели и с доста остри върхове.Пред дилемата дали да рискувам да пукна гума ,предпочетох ......хамалогията.С моя човек събрахме дебели клони и подпълнихме коловоза къде Патролът беше спрял окончателно.След това газзззз...и след буксувания и притропвания на част от клоните по купето преодолях последните 5-6-метра и излязох на плитко.Огледахме за евентуални щети/макар,че дифовете заораха в пръст/,и след като не открихме никакви поражения продължихме през гората.
А сега внимание да не се отнесе някой....следващите снимки НЕ са от градината на японския император ....все още сме си в Средна Гора....не е ли прекрасно........
За съжаление обаче лиричното отклонение свърши.Чакаше ни доста дълъг път на връщане с всичките му там хард елементи.
Това местенце е много гадничко,защото от дясно е едно хубаво стръмно деренце,а калта и коловоза ми избутваха задницата точно където не трябва.При доста осторожност и не малко буксуване ,все пак този участък беше преминат успешно.
А ето и няколко снимки от финалното ни спускане към Ст. Загора.
И..последна красота преди да излезенм на асфалта.
С това розходката ни приключи .Незнайно къде/не съм разбрал дори/,вероятно при последното спускане по скалите съм закачил разширителя на задния калник.......
....но след измиване/за да се види аджаба за какво става въпрос/,установих че дори няма нищо счупено,а само изваден болт.
Разходката бше едно невероятно есенно-хард-расоткаджийско преживяване.Хем се насладихме на красотата на есенните багри,хем и се поокаляхме бих казал доста добре/лебедката ще ми е първата покупка най-много до месец,щото днес на няколко пъти аха да ни лаят чакалите
/Поздрави на всички.
П.П.ще пусна и видео от най-хард изпълненията,но това вероятно ще е утре.
След като се събрахме тръгнахме в посока с.Малка Верея през планината.Не след дълго доскорошните дъждове ни поднесоха изненада.Разходката изведнъж се превърна в хард приключение.Тъй като ние само това и чакахме се заформи добър купон.
Красотата беше навсякъде около нас.Друг беше въпроса ние в определени моменти дали можехме въобще да се огледаме.
Много скоро пътя ни стигна реката и.......беше форсирана /няколко пъти ,за да смъкнем част от полепналата кал от гумите.
След като си поиграхме
,продължихме напред и ни се откри невероятен пейзаж.Междувременно пътят ни свърши отново до реката/пък и гуметата пак бяха затлаченти от кал
/,но от тази страна не можеше да се види добре ще можели джипа да продължи след реката.Затова АТВ-то мина напред като разведка.И докато аз изчаквах резултата.....
......тъй като реката тук уж беше плитка,но наместа при боксуване се разместват камъните и се отваря доста дълбоки дупки......
.....моя човек след набелязване на точното направление форсира реката.АТВ-то е с 8цолови джанти и много лесно опира.Клиренса му е малък и стисках палци да не се наложи да газим в студената вода.
Естествено не се размина работата без уплаха.Имаше две три окопавания/за щастие не се наложи намеса/,и едно по-сериозно окантарване,но всичко е добре когато свършва добре.В един момент АТВ-то се изтреля на отстрещния бряг и.........информацията беше,че път нататък няма
Тъкмо се бях наточил пак да си мия гумите....Върнахме се малко назад и продължихме по едно панорамно пътче.Красотата на есента беше невероятна.
Полека полека навлезнахме пак в гората и се появиха едни съмнително широки коловозчета.
Ма те били не само широчки ами и дълбочки.това мяста за да го премина се наложи връщане доста назад и качване на десните гуми плътно в дясно над коловоза.......но тук нещата вече загрубяха....
....тя машината вървя до едно време,но в един момент отказа.Усетих се че искам май невъзможната проходимост/като си легнал на мостовете
/.В случая най-лошото беше,че в момента когато колата заора беше невъзможно поради много високия коловоз да баде качена в страни, а като върнах назад и огледах мястото където смятах да повторя опита с покатерването ,установиих че е доста рисково.От дясно/единствено там можеше евентуално да покатеря колелетата/беше осеяно с множество ниско отрязани дръвчета около 5-7см. дебели и с доста остри върхове.Пред дилемата дали да рискувам да пукна гума ,предпочетох ......хамалогията.С моя човек събрахме дебели клони и подпълнихме коловоза къде Патролът беше спрял окончателно.След това газзззз...и след буксувания и притропвания на част от клоните по купето преодолях последните 5-6-метра и излязох на плитко.Огледахме за евентуални щети/макар,че дифовете заораха в пръст/,и след като не открихме никакви поражения продължихме през гората.А сега внимание да не се отнесе някой....следващите снимки НЕ са от градината на японския император ....все още сме си в Средна Гора....не е ли прекрасно........
За съжаление обаче лиричното отклонение свърши.Чакаше ни доста дълъг път на връщане с всичките му там хард елементи.
Това местенце е много гадничко,защото от дясно е едно хубаво стръмно деренце,а калта и коловоза ми избутваха задницата точно където не трябва.При доста осторожност и не малко буксуване ,все пак този участък беше преминат успешно.
А ето и няколко снимки от финалното ни спускане към Ст. Загора.
И..последна красота преди да излезенм на асфалта.
С това розходката ни приключи .Незнайно къде/не съм разбрал дори/,вероятно при последното спускане по скалите съм закачил разширителя на задния калник.......
....но след измиване/за да се види аджаба за какво става въпрос/,установих че дори няма нищо счупено,а само изваден болт.
Разходката бше едно невероятно есенно-хард-расоткаджийско преживяване.Хем се насладихме на красотата на есенните багри,хем и се поокаляхме бих казал доста добре/лебедката ще ми е първата покупка най-много до месец,щото днес на няколко пъти аха да ни лаят чакалите
/Поздрави на всички.П.П.ще пусна и видео от най-хард изпълненията,но това вероятно ще е утре.
, ако беше заорал малко повече, щеше да се убедиш на собствен гръб
Коментар