Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Тъй като времето си върви, уточнявам моето предложение за място за настаняване.

Става въпрос за ваканционно селище "Ива", което се намира на брега на яз. Доспат, срещу една от махалите на Сърница (на отсрещния бряг).

Има хотелска част със 7-8 стаи за по 2-3 д. (сградата вляво на снимката)



и бунгала



Цените и описание на условията ги има на сайта

За хранене има малко заведение (по спомен - за до към 20-на души вътре), в което шета домакинът (сам или със сина си). За по-голяма компания обслужването може да стане бавничко, щото няма условия и оборудване за бързо приготвяне на поръчките на повече хора.

Но не мисля, че ще е проблем и сами да си направим BBQ-то отвън, пък да седнем вътре.

Освен това, непосредствено до "Ива" има и друг хотел със заведение (сградата вдясно на първата снимка), което също може да се използва. Минус там е чалгицата, която се лее нонстоп от ТВ-то.

Тази година не съм ходил на "Ива" (щото с Кико спахме на палатки наблизо в района), но миналата съм бил 2-3 пъти и условията (в 2 различни стаи в хотелската част) бяха съвсем прилични. Никакви луксове естествено, но беше чисто, топла вода от бойлер, а в стаите имаше ТВ (само 1 канал от Булсатком май), хладилник (в някои), маслен радиатор и печка на твърдо гориво за отопление при нужда.

Ако някой има други предложения (не е задължително да е на Доспат, може и на "Батак" или някъде другаде в близката околност) моля да ги дава, заедно с информация.

Ако няма други предложения, моля желаещите да се обозначат с бройка хора и предпочитания за настаняване. Резервация се прави срещу 30% капаро, а остатъкът се заплаща на място на домакина.

[cveti]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Има един хотел Дъбраш не е лош за случая мисля. Близо е до Доспат.
Ходила съм,миналата година. Ние специално си бяхме поръчали
и предварително разни пуйки,прасета и такива по специални неща,
добре се бяха справили с готвенето. Музиката - каквато си я поръчате.
От хотела има хубава гледка. Единственото е че са малко теснички стайте,ама пък за една вечер.

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Има един хотел Дъбраш не е лош за случая мисля. Близо е до Доспат.

Благодаря за информацията. Ще го имам предвид като вариант.

А иначе ще помоля колегите, които са колебаещи се, по възможност да си уточнят плановете в близките дни, за да имаме поне горе-долу ясна представа какво настаняване ни трябва.

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Утре (четвъртък) следобед отивам да направя резервации за тези, които сме сигурни към момента.

Ако някой реши да се включи след това ще решаваме въпроса в движение, според възможностите.

[alex_markov]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Какво стана? Ходихте ли? Върнахте ли се? Разказвайте! Че аз от много майстори останах без кола за този Уикенд и много се тревожа за следващият

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Какво стана? Ходихте ли? Върнахте ли се? Разказвайте! Че аз от много майстори останах без кола за този Уикенд и много се тревожа за следващият

Мдааа. Този път разказът и илюстрациите ще бъдат по-"постнички". Повечето от проявилите интерес колеги отпаднаха било поради ангажименти, било поради технически причини (като тебе).
В крайна сметка, в събота тръгнахме аз и Виктор с намерението да си направим една хубава разходка, макар и в съвсем камерен състав.
За съжаление едва на километър - два след излизането на черно над Якоруда, Виктор счупи заден десен амортисьор и беше принуден да се откаже от разходката.

Обаче Родопите са любимата планина на нашия екипаж и да се върнем обратно, след като веднъж вече сме пристъпили прага ...

Така че, след кратко колебание решихме да продължим сами, като в движение родопската "хард разходка" се превърна в "Уикенд за двама" ...

С по-голяма компания е далеч по-весело и интересно, но, ако някой си мисли, че не си изкарахме добре - греши страшно много ...

[alex_markov]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Мдааа. Този път разказът и илюстрациите ще бъдат по-"постнички". Повечето от проявилите интерес колеги отпаднаха било поради ангажименти, било поради технически причини (като тебе).
В крайна сметка, в събота тръгнахме аз и Виктор с намерението да си направим една хубава разходка, макар и в съвсем камерен състав.
За съжаление едва на километър - два след излизането на черно над Якоруда, Виктор счупи заден десен амортисьор и беше принуден да се откаже от разходката.

Обаче Родопите са любимата планина на нашия екипаж и да се върнем обратно, след като веднъж вече сме пристъпили прага ...

Така че, след кратко колебание решихме да продължим сами, като в движение родопската "хард разходка" се превърна в "Уикенд за двама" ...

С по-голяма компания е далеч по-весело и интересно, но, ако някой си мисли, че не си изкарахме добре - греши страшно много ...

Съжалявам, че се е получило така, на нас Родопите са ни слабост (дори жената го казва) и много ме беше яд като разбрах че и тази събота Тойотата няма да е готова
Все пак чакаме снимки, ти ги умееш тези неща!
Жалко за Виктор, макар и един амортесьор да не е повод за отказване (нали окачването си е цяло, аз навремето редовно си карах без амортесьори, че на УАЗ'ката и бяха нещо като консуматив )

[Виктор Мечкаров]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Жалко за Виктор, макар и един амортесьор да не е повод за отказване (нали окачването си е цяло, аз навремето редовно си карах без амортесьори, че на УАЗ'ката и бяха нещо като консуматив )

А мен ме е яд най-много, но нали знеш какво правихме миналата седмица и сега "амортисьорчето" ми се отплати.
Не исках да продължа защото при едно предишно късане извадих пружината, а не обичам като съм тръгнал да си правя кефа акъла да ми е на друго място. А в Родопите ще ходим пак надявам се, и този път и ти да си в групата. Месец май беше страхотно , и сега можеше да е така, ама късмет, какво да се прави.

[alex_markov]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

А мен ме е яд най-много, но нали знеш какво правихме миналата седмица и сега "амортисьорчето" ми се отплати.
Не исках да продължа защото при едно предишно късане извадих пружината, а не обичам като съм тръгнал да си правя кефа акъла да ми е на друго място. А в Родопите ще ходим пак надявам се, и този път и ти да си в групата. Месец май беше страхотно , и сега можеше да е така, ама късмет, какво да се прави.

Нищо, поне снимки ще погледаме
А за повреденото си прав, никак няма да е добре да ти излезне пружината насред гората

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Както вече споменах, този път снимките са доста по-малко и нЕма никакъв екшън от рода на каране на 3 гуми, полегнали на страна джипки и т.п. атракции. На всичкото отгоре, маршрутът е вече описван при предишни разходки, така че не виждам много смисъл да повтарям снимки на пейзажи.


Когато се разбра, че Дифендърът на Вики не може да продължи поради повреда, нашият екипаж се почуди минута - две и решихме, че продължаваме пък, каквото ще да става.

Просто превключих в режим на каране "сама джипка", който предполага, че имам право само на такива грешки, с чиито последствия мога да се оправя сам и на място. Това автоматично изключи всякакви "лирични отклонения", "проби" и т.п. заигравки, които могат да доведат до закъсване или чупене на нещо съществено. Все пак, имахме да изминем над 100 км, преобладаващо по черно. Ако се случеше да закъсаме, можеше да се наложи да почакаме доста за помощ ...



Въпреки заплашителните метеопрогнози имахме и късмет с времето. Макар че през първия ден постоянно бягахме пред облаците то си остана сухо и по-често слънчево.




Поради което пътищата бяха сухи и маршрутът не представляваше трудност.






Определено успокоително ни действаше това, че съвсем неотдавна бяхме преминали този маршрут в обратна посока и бяхме наясно с местата, където евентуално може да имаме проблем. А тези места при сухото време бяха малко.

През този уикенд на няколко пъти установих, че GPS-ът ми дава доста големи отклонения спрямо трака, записан със същия този ГПС, само че при движение в обратна посока.

Така, водейки се по показанията му, малко преди едно от кривите места, които бяхме преминали с Кики миналия път, в същност се бях отклонил леко от правилната посока, което установих много бързо. Ама и хич да не бях, пътчето, което хванах след 30-на метра завърши тук ...



И това беше само началото. Нагоре, след завоя имаше и доста солидни прагове и камъни, ама ме домързя да се връщам с апарата за да ги снимам.

В съседната долинка пък имаше камъни колкото поне половин джипка.

Е те тук може да докарам някой път Маркан да види как са родопските дерета. Ама първо ще го чакам да си направи Врангела на траялна машина ...

Бързо си намерихме правилния път и скоро стигнахме до отнесения от водата път



Това местенце беше един малкото по-сериозни поводи за леко безпокойство по маршрута. Само че се оказа, че местните дървосекачи са ни помогнали, като бяха нахвърляли
камъни в лявата част на този праг.




И по този начин ми бяха отворили алтернатива на катеренето по брега и провирането между дърветата, което направихме с Кико предишния път.

Така че това местенце го атакувах фронтално. За съжаление, не можах да го взема от движение, защото лявата задна гума избута камъните встрани и се запъна в доста високия праг, който не можа да прескочи и Патрулът започна да се измества на дясно. Това не ми хареса особено, защото ако излезеше от натрупаните камъни, като едното нищо щеше да легне на шаси на каменния праг, с всички произтичащи от това последствия като възможна повреда на нещо отдолу и хамалогия с хай-лифт и носене на камъни ...

Така че, вместо да си паля съединителя и да рискувам да си създам проблеми, просто си хвърлих една лебедка и за нула време бях минал през прага.




Ето едно кратко видео от този участък


Малко по-нагоре се наложи да разместваме нахвърляните безразборно на пътя дървета ...




а след дърветата дойде следващият изровен от водата участък, съчетан с лек страничен наклон





Този път, като го огледах, реших, че нагоре ще ми е по-лесно да мина, без да влизам в изровения от водата улей. Пък и в по-горната част той беше станал толкова дълбок, че влизането беше крайно нежелателно.

Проблеми нямаше никакви - минах си като на парад.

Оттам нататък - никакви съществени затруднения



Просто си карахме и се наслаждавахме на родопските гледки, а пък навигаторката ми си умирише от удоволствие, че не трябва да снима, а може просто да се вози и да се наслаждава на почивката ...



Мдааа, това навигаторките обичат, освен по главата на пилота, да се катерят и по разни скали от време на време ...



А също и да се запознават със симпатични кончета ...





Безпроблемно стигнахме до Каратепе, където се оказа, че циганският катун се е вдигнал. Ама циганията си беше останала ...




След двата километра асфалт отново хванахме гората и поехме към "Голям Беглик". В този участък пътят беше по-подходящ за рали каране, което и направихме. Само дето на 2 пъти трябваше да дебна как да изпреваря едно късо Паджеро и една Нива, чиито водачи лазеха едва-едва и натискаха спирачки на всяка неравност на пътя. Също като мен миналата година ...


Край Беглика лятната навалица вече я нямаше. Тишина, спокойствие и прекрасни гледки ...







След Беглика последва спускане към Сърница ...



а оттам вече излязохме на финалната права на първия етап.
Тъкмо карах покрай яз. "Доспат" и ми звънна Венци за да ме пита дали знам къде е Фулдата. Че се било чуло, че е направил няколко оборота през таван ...

Е, добре, че в този участък нямаше КАТ, защото му ударих голямо приказване по GSM-а, докато карах. Системата за информация обаче действаше и в крайна сметка се разбра, че Митко е добре и не е пострадал сериозно, което си беше супер новина!

Пътят до Доспат покрай язовира не можеше да ни впечатли с нищо. От миналата година насам съм го минал вече толкова пъти, че май вече му знам всички дупки наизуст.

С Виктор бяхме решили да пробваме хотела, който Цвети подсказа и бяхме направили резервация там. Според информацията на сайта и по телефона, хотелът бил на 8 км от Доспат. Е да, ама не! Излязох на пътя Доспат - Г. Делчев на около 3-4 км от Доспат и очаквах да намеря хотела 4-5 км по нагоре. Ама километрите станаха към 8, а хотел все нямаше, някакви указателни табели за евентуална отбивка не видяхме и, когато пред мен се появи табела "Община Сатовча", си казах "А без аз що не ви ... ".
Да вземат да се научат новоизлюпените хотелиери, че заблуждаването на клиентите е много вредно за бизнеса им.
На първата възможна отбивка врътнах обратен завой и се върнахме в Доспат, където бяхме вече по тъмно със задача да си намерих хотел на "Търси се".
Задачата се оказа несложна. Проверка първо в препоръчваната "Панорама" показа, че стаи няма. Ама на 100-200 м имаше още хотели. Влязохме в първия срещнат - "Диамант" и останахме там. Хотелчето беше доста прилично и чисто, а персоналът беше достатъчно досетлив за да може да ми предложи това, което ни трябваше. При това, цените бяха същите като на онзи дето уж бил на 8 км. от Доспат ...

[Виктор Мечкаров]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Няколко пъти вече подпитвах в темите, как е в този район на Родопите, но уви и този път не можах да го видя лично. Хубавото е, че снимките както винаги са много хубави, и определено някой друг път ще отида там.

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Бяхме си казали, че на следващия ден ще спим до когато искаме. Да, ама сметката я бяхме направили без местния ходжа, който ни събуди рано-рано с воя си ...

Е, така и така сме будни - лека закуска и кафе в хотела и хайде на път.

За втория ден си решихме да подкараме част от маршрута, който минахме през м. май с Алекс и компания. Също дългичко каране по черно. Исках да внеса малки корекции и, вместо през Борино и Чала, да стигна до Ягодина през Барутин и Чавдар. Ама не се получи.

Още като стъпихме на черно над Доспат се видя, че пътчето е интересно - горско, кално, с коловози и камъни (задният ми диф имаше леко запознанство с един от тях). Очертаваше се веселба, но едва след около километър се срещнахме с това, което беше едно от по-сериозните ми притеснения - паднало на пътя яко дърво, без възможност за заобикаляне през гората ...



Ако бяхме група със съответното оборудване, това нямаше да ни спре. Ама да седна сам да сека или режа на ръка с веригата от моторен трион, която нося в тулбокса, и после да се боря да местя от пътя това чудо ...

Просто предпочетох тактическо отстъпление и отиване на план Б - обратно в Доспат, оттам по асфалта през Борино до Чала, откъдето хващаме отново гората ...

Над Чала също имаше доста паднали дървета, но тъй като пътят се използваше от местните хора, той беше разчистван



И добре, че беше. Че на едно място завалът от дебелки паднали дървета беше широк сигурно към 10-на метра ...

Този път също си го знаем, така че ядове никакви ...




И този път не пропуснахме да се спрем до крайъгълния камък на нашите увлечения по офроуда ...



Бързичко излязохме в Ягодина и отново излязохме на черно по посока Триград по туристическия маршрут, където тук-там има спретнати беседки





Ето ги и Триградските скали ...





Чак снощи на снимката видях, че при пещерата е имало хора ...




Трябва да отидем на онзи път на отсрещния баир ...



Вече сме там и гледаме Триград от другата страна ...





Докато гледахме от високо си имахме и компания







След Триград поехме към Мугла през Чаирските езера








Този участък от пътя беше по-пуст. Само 3 мотористи със смолянски номера ни задминаха в един момент.

Вече се беше заоблачило и от време на време започна да препръсква по малко дъжд.

Ето я и Мугла





Първоначалното ни намерение беше от там да теглим по черно до Широка лъка по следите на майския ни преход. Само че чукането отдясно, което си мислих, че е отстранено след затягане на болтовете на десния носач, се беше появило отново. Че и от ляво се разхопа нещо, а започна да вали и по-силно, така че реших да не си насилвам късмета.

Поради което от Мугла хванах асфалта към Смолян.

Есенната смесена гора край пътя беше разкошна ...





Спуснахме се до Смолян и оттам към Пловдив без особени приключения. Ако не броим 2-те проверки на документите (едната от Гранична полиция и една при полицейска проверка при Хвойна, където явно търсеха някого, защото проверяваха наред) и няколкото малоумни самоубийци, изпреварващи без видимост ...

Колкото по-надолу слизахме, толкова повече се засилваше дъждът ...

Край Пловдив някой беше решил, че "няма нищо по-хубаво от лошото време" за полет с балон ...




Прибирането по магистралата ни отне повече време, отколкото очаквахме. Дали поради кал по някоя от джантите или поради друга причина (ще гледаме) но на 3 пъти, при преминаване през неравности на пътя ми се появи едно биене на кормилото, последвано от изпадане в резонанс, от който единственото спасение беше намаляване на скоростта до почти пълно спиране.

Естествено, при това положение не посмях да карам по-бързо от 70 и доста се повлачих по баирите след яко натоварени ТИР-ове и цистерни ...

Но в крайна сметка, всичко завърши добре. Изкарахме си един мноооого приятен уикенд за двама ...

[Чавдар (V93)]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

А това е тракът от втория ден

[Nik Nikolov]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Супер репортаж! Този път, снимките са пълни с повече красота, отколкото екшън. Явно в по камерен състав, усещането е друго.
За старничен наблюдател, които е свикнал с репортажите ти, разликата в емоционалността е повече от очевидна. Поздравления !

[nedialko dimitrov]

До: Предложение за Родопите - начало на октомври 2007

Искам лично да благодаря за поредните страхотни снимки страшно завиждам но като купя читави гуми се надявам да се престраша да покарам с вас (разбирасе ако може)