Tweet
Днес неделя 03.06.07г решихме семейно няколко приятели да си направим барбекю сред природата.За целта избрахме една ловна хижа на територията на с. Хрищени.Много пъти съм ходил там,но този път решихме да минем по един доскоро много обрасъл път по който само преди месец Патрола не можа да мине
.Увериха ме че пътя бил почистен и аз.....повярвах.
Но....нещата както се вижда не бяха точно такива.Увериха ме че пътя бил почистен и аз.....повярвах.
.Както и да е проправих си път и в крайна сметка се спуснах до хижата.
Хората вече бяха започнали подготовката на мезетата.Хапнахме,пийнахме и решихме да огледаме района и ...веднага това баирче ми се наби в полезрението.
Беше стръмничко и калничко,но Патрола макар и не с подходящите гуми го искатери.
Горе ме посрещна хубава гледка,но и попаднах на сечище с доста големи чокъни и пънчета.Видимо притеснен да не отиде някоя гума много внимателно обърнах колата стъпвайки от пънче на пънче и се завърнах долу,като спускането не беше така лесно като качването по доста стръмния и кален баир.Усещам,че вече се питате кое точно му е хард офроудът, е един от компанията като си пийне и твърди че Мосвича върви на всякъде и тъй като все пак е обикновен автомобил след един неуспешен опит и вече по-премерена засилка /докато успеем да го разкардардисаме/ той минавайки от тук,
се покатери горе
/спечелвайки една каса бира/
То хубаво,но както беше писал един колега наскоро нагоре лесно...ами сега.....
Колата естествено при тези пънове и страничния наклон въобще не можа да обърне и тъкмо вече щях да отивам да качвам Патрола да го дърпам,когато той отсече,че ще слезе от другата страна на баира .И се започна едно спускане граничещо с безумие
Колата летеше и се пързаляше на долу от пън на пън.Помислих си че от това кола не става и си представих как ще трябва да го дърпам през балкана до Ст.Загора.
в крайна сметка човека успя да го насочи към едно подходящо място излизащо на пътя,но докато успея да извикам,че ръбът е много голям за лека кола и е добре да подложим едно дърво Мосвича финишира...
Колата заби нос на пътя угасна и ни напред ни назад.
Помислих си това беше края на един Мосвич...Докарах джипа да го изтегля тъй като 4 човека въобще не успяхме да го помръднем.
Ей от тука мина колата.
А сега най-интересното е,че Мосвичът веднъж стъпил на равното запали от раз,и с много газ и въртене на гуми се изнесе победоносно към хижата.Нито спукан картер,нито спукана гума/направо не е за вярване/,нито счупено или повредено окачване/поне на пръв поглед/.Направо не мога да повярвам,като съм виждал джип при по-леко спускане от този род с доста поражения
Споменах му че е невероятен късметлия,но човека отсече че всичките му проблеми дошли от това,че нямал гуми.Сега и кални гуми трябва да му търся.... Ами в общи линии това е.Емоицията беше голяма и късметът беше голям.
Имах такъв Москвич и го карах като джип и никаде не съм закъсвал с него
Коментар