Tweet
Мноооооого софт ден ...
Е, днес ми върви като на краставо куче тоягите ... 
Иначе денят започна с хубаво време и настоение за добра разходка.
На сборния пункт ОМВ беше настъпила навалица от бая окъснели скиори и джипки. Последните бяха тъкмо 2 групи - едната се гласеше да ходи по-близичко, из Лозен, а ние (Кики, Соти, Васко с Рубикона и аз) имахме намерение да повъртим пак из Рила по деренцата на Маркан.
Занесохме се бързо до Самоков и 5-те джипки поеха към планината.
След бърза и лека разгрявка стигнахме до първото интересно местенце със запазената марка на Маркан - тясно и стръмно дере, като този път имаше и солидна доза от другите 2 съставки - кал и изровен дълбочък коловоз.
Тук за пореден път усетих зора да караш тежка джипка, която за сметка на това няма особено голям клиренс и мощен двигател.
На 2-3 пъти преоравах терена с дифа и а-ха да мина засадното местенце
и предното дясно колело слизаше в дълбокото, лявата част на предницата се вирваше нагоре, олекналите леви гуми губеха сцепление и това беше достатъчно за да не може дифът да изоре последните метър-два от гърбицата.
Водещата УАЗ-ка на Ивчо също запъна малко по-нагоре, което наложи пренареждане на колоната, за да пропусне напред Паджерото и Чибуратора.
След това УАЗ-ката се изпързаля по калта, не можа да поеме нагоре, и детевозът и Рубикон-ът трябваше да се върнат на изходна позиция за да може Ивчо да слезе долу и да обърне.
Рубиконът, повдигнат от новото окачване и по-големите гуми, нямаше проблеми нагоре (Оставаше и да има с този як двигател и блокажи ...
).
Като тръгнах в повторна атака, детевозът видя бая зор и в един момент нещо изпраска и ... дотам. Останах без предно, като всеки опит за придвижване напред в режим 4х4водеше до мнооого неприятни звуци ...
Единственият избор в такива ситуации е изпълнение на команда "Кръгом".
С малко помощ от УАЗ-ката издрапах само на задно от калта до по-твърд път и поех обратно към София.
Ама проблемите за деня хич не бяха свършили. Малко след Самоков от колелата на задминаваща ме лека кола изхвърча камъче и се сдобих с доста неприятна ямичка на челното стъкло ...
Бързо прозвъняване на колегите от форума с автосервизи показа, че Vladi333 работи и, тъй като на всичко отгоре ми беше по път, минах за един бърз оглед. На първо четене има подозрения за счупен лагер отдясно. Дали е така и дали е само това, предстои да се види.
А иначе момчетата продължават разходката. Когато се чух с Маркан, вече се бяха качили нагоре при снега и, доколкото разбрах, приключенията са продължили с разбортирана гума на Соти.
Като се върнат - ще разказват.
Тук са малкото снимки
А тук е видеото - 155 МВ. Малко е голямко, но нямам настроение за редактиране
П.П. Мааму стара, на групата й е тръгнало много на карък. При всяка от последните разходки някой чупи по нещо.
Момчета, като оправим детевоза и на Боби CJ-я, викам да направим един хуууубав курбан, както ние си знаем ...
П.П2. Освен оправяне на счупеното, ме гризат и едни съмнения в насока турбото ... Напоследък на няколко пъти оставам с усещането, че детевозът не дърпа както преди и се озорва на не особено страшни баири. Днес пък на правата отсечка преди/след Самоков, колкото и да натисках, не успях да вдигна повече от 105 км/ч при около 3500 оборота. На 5 до 4000 оборота така и не можах да стигна ...
Иначе денят започна с хубаво време и настоение за добра разходка.
На сборния пункт ОМВ беше настъпила навалица от бая окъснели скиори и джипки. Последните бяха тъкмо 2 групи - едната се гласеше да ходи по-близичко, из Лозен, а ние (Кики, Соти, Васко с Рубикона и аз) имахме намерение да повъртим пак из Рила по деренцата на Маркан.
Занесохме се бързо до Самоков и 5-те джипки поеха към планината.
След бърза и лека разгрявка стигнахме до първото интересно местенце със запазената марка на Маркан - тясно и стръмно дере, като този път имаше и солидна доза от другите 2 съставки - кал и изровен дълбочък коловоз.
Тук за пореден път усетих зора да караш тежка джипка, която за сметка на това няма особено голям клиренс и мощен двигател.
На 2-3 пъти преоравах терена с дифа и а-ха да мина засадното местенце
и предното дясно колело слизаше в дълбокото, лявата част на предницата се вирваше нагоре, олекналите леви гуми губеха сцепление и това беше достатъчно за да не може дифът да изоре последните метър-два от гърбицата.
Водещата УАЗ-ка на Ивчо също запъна малко по-нагоре, което наложи пренареждане на колоната, за да пропусне напред Паджерото и Чибуратора.
След това УАЗ-ката се изпързаля по калта, не можа да поеме нагоре, и детевозът и Рубикон-ът трябваше да се върнат на изходна позиция за да може Ивчо да слезе долу и да обърне.
Рубиконът, повдигнат от новото окачване и по-големите гуми, нямаше проблеми нагоре (Оставаше и да има с този як двигател и блокажи ...
).Като тръгнах в повторна атака, детевозът видя бая зор и в един момент нещо изпраска и ... дотам. Останах без предно, като всеки опит за придвижване напред в режим 4х4водеше до мнооого неприятни звуци ...
Единственият избор в такива ситуации е изпълнение на команда "Кръгом".
С малко помощ от УАЗ-ката издрапах само на задно от калта до по-твърд път и поех обратно към София.
Ама проблемите за деня хич не бяха свършили. Малко след Самоков от колелата на задминаваща ме лека кола изхвърча камъче и се сдобих с доста неприятна ямичка на челното стъкло ...
Бързо прозвъняване на колегите от форума с автосервизи показа, че Vladi333 работи и, тъй като на всичко отгоре ми беше по път, минах за един бърз оглед. На първо четене има подозрения за счупен лагер отдясно. Дали е така и дали е само това, предстои да се види.
А иначе момчетата продължават разходката. Когато се чух с Маркан, вече се бяха качили нагоре при снега и, доколкото разбрах, приключенията са продължили с разбортирана гума на Соти.
Като се върнат - ще разказват.
Тук са малкото снимки
А тук е видеото - 155 МВ. Малко е голямко, но нямам настроение за редактиране
П.П. Мааму стара, на групата й е тръгнало много на карък. При всяка от последните разходки някой чупи по нещо.
Момчета, като оправим детевоза и на Боби CJ-я, викам да направим един хуууубав курбан, както ние си знаем ...
П.П2. Освен оправяне на счупеното, ме гризат и едни съмнения в насока турбото ... Напоследък на няколко пъти оставам с усещането, че детевозът не дърпа както преди и се озорва на не особено страшни баири. Днес пък на правата отсечка преди/след Самоков, колкото и да натисках, не успях да вдигна повече от 105 км/ч при около 3500 оборота. На 5 до 4000 оборота така и не можах да стигна ...
няма писано във Форума? А бях свободен (за първи път от месец и нещо
).
.Направо карахме м-у траковете.Ще видиш снимките.
Коментар