Tweet
От: Снежните прелести на Витоша
Ето разходката през моя поглед (само 3-4 снимки) и описание на доста екстремно преживяване.
Във сряда вечерта Влади спомена, че ще се качва на Витоша и понеже имах половин свободен ден, реших да се присъединя.
Заблуден от разходката ни в събота, мислех че снега не е достатъчно за ски и реших да се поразходя заедно с кучето. Влади ме беше предупредил, че ще се качват на Черни връх, та беше ясно че нямам да се приберем заедно.
Още по пътя нагоре започнах да съжалявам, че не си взех ските.
Скоро излизаме от гората и снега се оказва учудващо обилен.
До разклна за кумата пътят е в перфектно състояние
Нагоре, обаче, си става сериозно - все повече сняг, в който заорава дори вдигнатия черок пред мен.
Решавам да дамо повечко преднина на Влади, защото при всяко негово спиране тръгвам с бая зор.
С увеличаването на наклона започва окопаване на моменти, от което излизам с лашкане, благодарени на quadra drive системата. На едно от тези лашкания виждам, че Колегите са се върнали да видят защо се бавя. Точно демонстрирам гордо възможностите на 8-мака и виждам че Влади ми прави знаци да спра и угася мотора. Спирам с нежелание (зашотот знам че после трудно ще подкарам , отварям врата и чувам викове - излизай, джипа ти гори.
Тук е момента да споделя, че имам теч на масло от гарнитура между глава и блок, който според майсторите не е нещо фатално. Действително ако колата се кара до 2-3000 оборота единственият неприятен резултат е смръднята на изгоряло масло - капе точно на генерацията и нуждата от постоянно доливане. Даже според дядо Владо тази ситуация ще промие добре двигателя.
Има обаче една тънкост точно на сглобката двигател - скоростна кутия се получава нещо като легенче, в което маслото се събира и при лашкането се е изляло солидно количество върху горещия ауспух. В следствие - всели пламтяши капки текат от двигателя към снега. Мисля че Влади го има инфарктния момент на снимка.
Докато се чудим как да вкараме пожарогасител под джипката, маслото свършва и огъня загасва от само себе си.
Колегите ме уверяват че нагоре е съвсем равно - демек продължаваме. Следва обаче окопаване, при което решавам да не насилвам късмета си , обръщам джипа и продължавам пеш.
След кратка телефонна консултация с дядо Владо, който бодро ме уверява че там няма кабели и няма какво да съм повредил, продължавам нагоре.
Скоро настигам Влади, които е спрял пред заледената река.
Решаваме да се разделим - те продължават смело да бият пъртина към билото (часът е 1:20 и е ясно че до Черни връх няма да стигнат), а аз правя едно часова обиколка, която ми позволява да направя още няколко снимки.
Ето разходката през моя поглед (само 3-4 снимки) и описание на доста екстремно преживяване.
Във сряда вечерта Влади спомена, че ще се качва на Витоша и понеже имах половин свободен ден, реших да се присъединя.
Заблуден от разходката ни в събота, мислех че снега не е достатъчно за ски и реших да се поразходя заедно с кучето. Влади ме беше предупредил, че ще се качват на Черни връх, та беше ясно че нямам да се приберем заедно.
Още по пътя нагоре започнах да съжалявам, че не си взех ските.
Скоро излизаме от гората и снега се оказва учудващо обилен.
До разклна за кумата пътят е в перфектно състояние
Нагоре, обаче, си става сериозно - все повече сняг, в който заорава дори вдигнатия черок пред мен.
Решавам да дамо повечко преднина на Влади, защото при всяко негово спиране тръгвам с бая зор.
С увеличаването на наклона започва окопаване на моменти, от което излизам с лашкане, благодарени на quadra drive системата. На едно от тези лашкания виждам, че Колегите са се върнали да видят защо се бавя. Точно демонстрирам гордо възможностите на 8-мака и виждам че Влади ми прави знаци да спра и угася мотора. Спирам с нежелание (зашотот знам че после трудно ще подкарам , отварям врата и чувам викове - излизай, джипа ти гори.
Тук е момента да споделя, че имам теч на масло от гарнитура между глава и блок, който според майсторите не е нещо фатално. Действително ако колата се кара до 2-3000 оборота единственият неприятен резултат е смръднята на изгоряло масло - капе точно на генерацията и нуждата от постоянно доливане. Даже според дядо Владо тази ситуация ще промие добре двигателя.
Има обаче една тънкост точно на сглобката двигател - скоростна кутия се получава нещо като легенче, в което маслото се събира и при лашкането се е изляло солидно количество върху горещия ауспух. В следствие - всели пламтяши капки текат от двигателя към снега. Мисля че Влади го има инфарктния момент на снимка.
Докато се чудим как да вкараме пожарогасител под джипката, маслото свършва и огъня загасва от само себе си.
Колегите ме уверяват че нагоре е съвсем равно - демек продължаваме. Следва обаче окопаване, при което решавам да не насилвам късмета си , обръщам джипа и продължавам пеш.
След кратка телефонна консултация с дядо Владо, който бодро ме уверява че там няма кабели и няма какво да съм повредил, продължавам нагоре.
Скоро настигам Влади, които е спрял пред заледената река.
Решаваме да се разделим - те продължават смело да бият пъртина към билото (часът е 1:20 и е ясно че до Черни връх няма да стигнат), а аз правя едно часова обиколка, която ми позволява да направя още няколко снимки.
Коментар