Tweet
С тези снимки искам да поздравя всички, които обичат зимата в планината.
За пореден път се убеждавам колко може да е красива Витоша потънала в сняг.
Иначе денят беше луд колкото си иска.
Аз и един приятел внезапно решихме да направим разходка и да се качим до Черни връх - най-високата точка на Витоша планина 2290 метра.
Аз просто видях, че ще има слънчев и безветрев ден и веднага го набелязах. Сетих се за Витоша, която рядко посещавам предвид натовареността от автомобили и туристи и статутът на природен парк.
Черни връх не съм посещавал над 10 години. Време беше.
Звънкам на едно приятелче от детството, казвам му за идеята и той само ме попита: Как разбра, че ми се ходи на Витоша? Миналата вечер бил сънувал, че се качва на нея. Освобождаваме се от ангажименти за следващия ден и се уговаряме за среща в 10 часа. Поканих и друг приятел с джип, ако иска да покара ски или просто да се разходи с нас.
Избрах западно-южната страна на Витоша за подход към Черни връх. Не съм се качвал никога оттам и ми бе интересно. Приятелите също не познаваха маршрута.
Маршрут:
София -
пътя към "Копитото" - местност "Златните мостове" -
местност "Офелиите" - хижа Боерица - хижа Кумата -
2-3 км по черно до платото "Конярника" -
София
Идеята ми бе да се опитаме да стигнем с джиповете до платото. Оттам предполагайки, че ще има доста сняг планирах да продължим пеш.
10:30 сме в Бояна, пазаруваме малко безалкохолни напитки и тръпнем в очакване от предстоящото. Потегляме без да бързаме.
Тук е мястото да кажа актуалния режим на пътя към Копитото: Забранен е за качване на МПС през неработни дни между 11 до 14 (16?) часа. 11 часа го запомних, но сега се колебая дали бе 14 или 16 втората цифра.
Понеже няколко пъти тия часове се сменят, а и някои хора не гледат знаците, които са точно 4 на брой, първият от които започвайки от последния светофар на Бояна. Мен са ме глобявали, преди година когато проспах поредната промяна в часовете за достъп на тези знаци.
Този ден не нарушаваме нищо и започваме да катерим заледенето трасе към Златните мостове. На един ляв завой има добре известно панорамно място от което може да бъде видяна София. Подразбира се, че тук спираме и вадя апарата за подгряваща фотосесия.
София - сива, студена, монотонна......Запомнете тази снимка и я сравнете с нощните, кото направих на връщане. Трудно е да се познае.
На заден план се белее връх Мургаш
Стигаме бързо до "Златните мостове". Снегът все още не е много, може би 15-20см, но започва да хваща окото и да позира. Тук сме на около 1300 метра височина.
Вече по-цветно
Поемаме към "Офелиите"
Тук пътят става по-снежен, защото до неговото начало се чисти по-осезаемо.
Набираме височина, снежната покривка прогресивно се увеличава, температурата спада, а красивите гледки тепърва започват.
Влизаме във великолепна иглолистна гора.
Смърчове гиганти. Един от любимите ми иглолистни видове. Зимата са невероятно красиви. Тук, честно ви казвам се въртях като пумпал зяпайки над мен как изглеждат. Повтарях само: Егати красотата!
Зашеметяващо е!
Пътят до "Офелиите" е обраден отвсякъде с тези смърчове. Страхотни!
Не можах да избера, коя от тези две снимки повече ми харесва и затова ги публикувам и двете.
тази е снимана на по-бърза скорост и ефектът е различен
Денят беше кристално слънчев, нямаше нито един облак, нямаше дори осезаем полъх на вятъра, но непрекъснато във въздуха се рееха тези малки снежинки, откъснали се от дърветата. Как мога да опиша всичко това с думи? Добре, че фотоапаратът ги е уловил повечето.
Нощната скреж е обхванала дълбоко гората и слънцето ще има работа днес., докато я стопи..
Един широколистен високопланински Красавец грее с оредялата си корона
Продължаваме да се изкачваме и вече сме на близо 1500 метра. Зимната картинака се променя неменуемо
Тук видно е вилнял смерч преди години
Пътят до хижа Боерица е много притен, както обикновено и минава неусетно.
Дотук снегът се чисти, но от отбивката към хижа Кумата щяхме да разберем колко сняг реално има. Вероятно вече 25-35см. По много тесния път към хижата личат следи от автомобили, но стари, защото са посипани с пресен слой сняг. Гора отвсякъде.
И само през една малка процека се разкрива същинска приказна картина.
Тази снимка мисля се получи доста добра, но красотата е навсякъде около нас и чака да бъде забелязана.
Поредният снежен великан извисява над нас натежали от снега снаги
Джипките засега не изпитват затруднения и си пълзят кротичко нагоре в унисон със спокойствието наоколо
Наближаваме хижата. Снегът чувствиетлно се увеличава.
Но това значи и още по-приятни кадри
Морени потулени в сняг
Стигаме и хижа Кумата. Напред започва късият участък по черен път, който ще ни отведе до платото - голата част на планината. Само следи от зайци се виждат по пътя.
На едно открито място спирам за поредната ударна порция красота.
Нямаме думи, само се възхищаваме.
Вторият джип, който е все още във фабричен вид нещо не идваше. Не се и чуваше. Върнахме се малко пеш назад. Имаше проблеми вече със снега и бореше един баир. В крайна сметка го пребори, но до платото имаше още 1 км, а снегът имах чувството, че за всеки километър се увеличава с по 10см.
На откритите участъци наистина беше вече усезаем, защото и моят джип буксуваше и оставяше следи от диференциалите си между тези на гумите.
Решихме да оставим гранда на един завой, защото стана тегаво, а платото беше близо.
Разделихме се с danvan, който не мислеше да катери с нас и каза, че ще се поразходи малко и ще се прибира.
Ние продължихме напред с надеждата, че ще стигнем с джипа поне платото. Там вече очаквах наистина много сняг и не планирах въобще да се боря с него, не и с джипа де. Там почва защитена местност, а и все пак искахме да борим Черни връх честно - пеш.
Тук на места трябваше по-сериозно да настъпвам педала на газта, за да се движим. Предполагам поне 50см имаше на пътя, а отстрани на някои навяти места както ще видите по-напред дотигаше дори над метър.
Стигнахме реката, която беше просто ледено езерце. Тук решихме да оставим джипа на слънчице, защото той си свърши работата и сега започваше втората част от разходката - ние да си свършим нашата.
Тук е високо над 1700метра
Докато се екипирахме мина един скиор покрай нас. Малко учудено го изгледахме , защото ни изненанда с появата си. Попитахме го колко часа път е оттук до Черни връх, но той не знаеше. Каза само: много път е.
Предната вечер проучих, че от Кумата до върха го дават 2 часа, ама лятото.
Сага, зимата никой не може да каже, докато не се установи колко е снегът.
Това е входът към платото. Готин е , нали? :-)
Оттук започваха проблемите ни, но ние още не знаехме това
Ха-ха...
Всичко е отрупано в сняг.....
Аз все още бях съсредоточен в търсенето на красиви кадри
...но отдалечавайки се от гората и навлизайки в откритите части на платото запона да става нещо страшно и забравих известно време да снимам. Много сняг. Опитахме се да ходим по следите на скиора пред нас, обаче не се получаваше. Затъвахме до над колената и затова избрахме друг маршрут. Нямаша особена разлика....
Хоп, Черни връх бил над нас. Първо не го познахме, но след като видяхме сградите на обсерваторята и ски влека до върха вече бе ясно.
Пътеката върви под един изоставен лифт - Конярника. Скиора и той по същия път се вижда пред нас.
Отражението на слънчевите лъчи в пресния сняг беше ослепително.
Трудното предвижване изведнъж стана почти невъзможно. Затъвахме до чатала, а така не може да вървиш повече от 5 минути. Особено този от нас който цепеше пътя напред се изморяваше бързо.
Тук ходехме първо на колене, после дори лазейки. Изглежда смешно, но е ефективно и по-малко ергоемко.
На места можехме да направим някоя друга нормална крачка затъвайки само до под колената, но веднага последваше внезапно потъване и загуба на равновесие. Много трудно.
Ще си взема снегоходки!
Това е панорамата зад нас поглед запад - югозапад. Мисля, че това е Коньовска планина към Кюстендил, а най-отзад може да се вижда и Осоговска планина.
Решихме да сменим маршрута, защото така нямаше да стигнем до никъде. Хванахме директно посока нагоре и към върха. Пътеката малко върти привидно излишно, но съвсем скоро открихме какво заобикаля, а ние се сблъскахме директно с него....
Щрак...още една красота.
Щрак и наляво
Бяла прелест
Гледка на запад - Стара планина, връх Ком посредата и от дясно на него малък Ком. Долу в по-ниското Люлин планина.
Красавци
На места снегът беше до кръста и хабиш много енергия докато излезнеш от дупката. Много е трудно и става само с лазене.
Тук, на тази снимка вече се вижда какво ни очакваше и какво заобикаля пътеката - каменна река.
Не осъзнаваме още какво значи Морени потулени с минимум 50см сняг!
Снимам си аз...
И ето, това вероятно е нов вид екстремен спорт.
Докато не видях първата дупка, не паднах във втората и още няколко пъти до края не осъзнавах какви глупости правиме.
Важното екстрийм да има, ама нещо сърчицето ми насредата на Морените биеше неконтролируемо. Хвана си ме страх!
Първо приятелчето лазеше напред опипвайки "почвата"....
Аз си снимах сянката доволно....
После видяхме как снегът изчезва в някави бездънни дупки и започнахме да разчистваме камъните поне да видим върху какво стъпваме.
Тук от моето място до утъпкания сняг зад приятелчето се взима на скок.
Гадничко - коя ли е правилната стъпка.
Тук вече паднах в една дупка с единия крак и то на място, където приятелчето беше стъпило преди мен. Не побързах да се измъквам, а ми снимах от кота нула....
Наближавахме края, поне така изглеждаше близкият хълм. Поглед назад
Тук някъде е краят на морените
Където не бяхме сигурни се мятахме по корем с разперени ръце и крака. Тръгнеш ли да залиташ, направо сядаш, щото иначе лошо.
Осъзнавам, че бе глупаво и доста опасно, но мина и замина пък не е динствената такава глупост дет сме правили, няма да е и последната.
Беше ясно, че никакъв Черни връх нямаше да посетим днес. Слънцето тръгна да слиза, часът бе 15:30, а върхът си бе все така далеч като в началото. За 2 и половина часа не бяхме минали почти нищо като погледнеш, вероятно 1/3 от пътя.
Зимата в дълбок пресен сняг е някакъв ад за ходене пеш с традиционни обувки.
Мислехме да се качим поне на връх "Голи връх" , който бе точно над нас, но и за него нямаше време с това темпо. Снегът бе ужасно много, затъвахме яко. Ходехме по клековете, но и това не помагаше, защото отдолу са се образували въздушни балони и освен, че по-лесно си вадиш краката при затъване друг дивидент нямаше.
Още разпускащи кадри, поне това се получаваше независимо от дълбочината на снега.
Това замръзнало борче ми заприлича на бяло-захаросани фъстъци, едно време бяха популярни.
Това е връх Черната скала (1869м.). От него започват "Морените" спускащи се до "Златните мостове" - каменна река дълга десетина километра. Там вляво (извън снимката) някъде в края на гората бяхме оставили джипа. Въртяхме някакъв кръг и тръгнахме надолу, че можеше и да не духа, ама си беше яко студ.
Слизането въобще не бе по-лесно
Красота
We come in piece! Сянки на извънземни...
Невероятно бяло!!!
Особено на фона на синьото небе.
Пухчо
Снегът беше много пресен, пухкав и мек. Снежинките бяха още в оригиналната си форма и кристачета.
Тук, на завет зад този смърч може да се добие някаква представа колко е дълбок снега. Според мен метър и отгоре
Тази снимка с малко въображение може да изглежда и така: снегът е пясък, а темературата е близо 40 градуса....
Тази къщурка бе почти заличенa от преспите
Тази гледка много ме впечатли: три вида високи дървесни видове един до друг
Тази също с това страхотно зелено!
Слизахме по реката, която минава под мостчето, където оставихме джипа, така че скоро трябваше да се озовем на стартовата ни позиция, въртейки един голям кръг из платото.
Отдясно това
Отляво пък това
Смаяха ме тези дървета този ден.
Това дали може да се отрупа с повече сняг?
За пореден път се убеждавам колко може да е красива Витоша потънала в сняг.
Иначе денят беше луд колкото си иска.
Аз и един приятел внезапно решихме да направим разходка и да се качим до Черни връх - най-високата точка на Витоша планина 2290 метра.
Аз просто видях, че ще има слънчев и безветрев ден и веднага го набелязах. Сетих се за Витоша, която рядко посещавам предвид натовареността от автомобили и туристи и статутът на природен парк.
Черни връх не съм посещавал над 10 години. Време беше.
Звънкам на едно приятелче от детството, казвам му за идеята и той само ме попита: Как разбра, че ми се ходи на Витоша? Миналата вечер бил сънувал, че се качва на нея. Освобождаваме се от ангажименти за следващия ден и се уговаряме за среща в 10 часа. Поканих и друг приятел с джип, ако иска да покара ски или просто да се разходи с нас.
Избрах западно-южната страна на Витоша за подход към Черни връх. Не съм се качвал никога оттам и ми бе интересно. Приятелите също не познаваха маршрута.
Маршрут:
София -
пътя към "Копитото" - местност "Златните мостове" -
местност "Офелиите" - хижа Боерица - хижа Кумата -
2-3 км по черно до платото "Конярника" -
София
Идеята ми бе да се опитаме да стигнем с джиповете до платото. Оттам предполагайки, че ще има доста сняг планирах да продължим пеш.
10:30 сме в Бояна, пазаруваме малко безалкохолни напитки и тръпнем в очакване от предстоящото. Потегляме без да бързаме.
Тук е мястото да кажа актуалния режим на пътя към Копитото: Забранен е за качване на МПС през неработни дни между 11 до 14 (16?) часа. 11 часа го запомних, но сега се колебая дали бе 14 или 16 втората цифра.
Понеже няколко пъти тия часове се сменят, а и някои хора не гледат знаците, които са точно 4 на брой, първият от които започвайки от последния светофар на Бояна. Мен са ме глобявали, преди година когато проспах поредната промяна в часовете за достъп на тези знаци.
Този ден не нарушаваме нищо и започваме да катерим заледенето трасе към Златните мостове. На един ляв завой има добре известно панорамно място от което може да бъде видяна София. Подразбира се, че тук спираме и вадя апарата за подгряваща фотосесия.
София - сива, студена, монотонна......Запомнете тази снимка и я сравнете с нощните, кото направих на връщане. Трудно е да се познае.
На заден план се белее връх Мургаш
Стигаме бързо до "Златните мостове". Снегът все още не е много, може би 15-20см, но започва да хваща окото и да позира. Тук сме на около 1300 метра височина.
Вече по-цветно
Поемаме към "Офелиите"
Тук пътят става по-снежен, защото до неговото начало се чисти по-осезаемо.
Набираме височина, снежната покривка прогресивно се увеличава, температурата спада, а красивите гледки тепърва започват.
Влизаме във великолепна иглолистна гора.
Смърчове гиганти. Един от любимите ми иглолистни видове. Зимата са невероятно красиви. Тук, честно ви казвам се въртях като пумпал зяпайки над мен как изглеждат. Повтарях само: Егати красотата!
Зашеметяващо е!
Пътят до "Офелиите" е обраден отвсякъде с тези смърчове. Страхотни!
Не можах да избера, коя от тези две снимки повече ми харесва и затова ги публикувам и двете.
тази е снимана на по-бърза скорост и ефектът е различен
Денят беше кристално слънчев, нямаше нито един облак, нямаше дори осезаем полъх на вятъра, но непрекъснато във въздуха се рееха тези малки снежинки, откъснали се от дърветата. Как мога да опиша всичко това с думи? Добре, че фотоапаратът ги е уловил повечето.
Нощната скреж е обхванала дълбоко гората и слънцето ще има работа днес., докато я стопи..
Един широколистен високопланински Красавец грее с оредялата си корона
Продължаваме да се изкачваме и вече сме на близо 1500 метра. Зимната картинака се променя неменуемо
Тук видно е вилнял смерч преди години
Пътят до хижа Боерица е много притен, както обикновено и минава неусетно.
Дотук снегът се чисти, но от отбивката към хижа Кумата щяхме да разберем колко сняг реално има. Вероятно вече 25-35см. По много тесния път към хижата личат следи от автомобили, но стари, защото са посипани с пресен слой сняг. Гора отвсякъде.
И само през една малка процека се разкрива същинска приказна картина.
Тази снимка мисля се получи доста добра, но красотата е навсякъде около нас и чака да бъде забелязана.
Поредният снежен великан извисява над нас натежали от снега снаги
Джипките засега не изпитват затруднения и си пълзят кротичко нагоре в унисон със спокойствието наоколо
Наближаваме хижата. Снегът чувствиетлно се увеличава.
Но това значи и още по-приятни кадри
Морени потулени в сняг
Стигаме и хижа Кумата. Напред започва късият участък по черен път, който ще ни отведе до платото - голата част на планината. Само следи от зайци се виждат по пътя.
На едно открито място спирам за поредната ударна порция красота.
Нямаме думи, само се възхищаваме.
Вторият джип, който е все още във фабричен вид нещо не идваше. Не се и чуваше. Върнахме се малко пеш назад. Имаше проблеми вече със снега и бореше един баир. В крайна сметка го пребори, но до платото имаше още 1 км, а снегът имах чувството, че за всеки километър се увеличава с по 10см.
На откритите участъци наистина беше вече усезаем, защото и моят джип буксуваше и оставяше следи от диференциалите си между тези на гумите.
Решихме да оставим гранда на един завой, защото стана тегаво, а платото беше близо.
Разделихме се с danvan, който не мислеше да катери с нас и каза, че ще се поразходи малко и ще се прибира.
Ние продължихме напред с надеждата, че ще стигнем с джипа поне платото. Там вече очаквах наистина много сняг и не планирах въобще да се боря с него, не и с джипа де. Там почва защитена местност, а и все пак искахме да борим Черни връх честно - пеш.
Тук на места трябваше по-сериозно да настъпвам педала на газта, за да се движим. Предполагам поне 50см имаше на пътя, а отстрани на някои навяти места както ще видите по-напред дотигаше дори над метър.
Стигнахме реката, която беше просто ледено езерце. Тук решихме да оставим джипа на слънчице, защото той си свърши работата и сега започваше втората част от разходката - ние да си свършим нашата.
Тук е високо над 1700метра
Докато се екипирахме мина един скиор покрай нас. Малко учудено го изгледахме , защото ни изненанда с появата си. Попитахме го колко часа път е оттук до Черни връх, но той не знаеше. Каза само: много път е.
Предната вечер проучих, че от Кумата до върха го дават 2 часа, ама лятото.
Сага, зимата никой не може да каже, докато не се установи колко е снегът.
Това е входът към платото. Готин е , нали? :-)
Оттук започваха проблемите ни, но ние още не знаехме това
Ха-ха...
Всичко е отрупано в сняг.....
Аз все още бях съсредоточен в търсенето на красиви кадри
...но отдалечавайки се от гората и навлизайки в откритите части на платото запона да става нещо страшно и забравих известно време да снимам. Много сняг. Опитахме се да ходим по следите на скиора пред нас, обаче не се получаваше. Затъвахме до над колената и затова избрахме друг маршрут. Нямаша особена разлика....
Хоп, Черни връх бил над нас. Първо не го познахме, но след като видяхме сградите на обсерваторята и ски влека до върха вече бе ясно.
Пътеката върви под един изоставен лифт - Конярника. Скиора и той по същия път се вижда пред нас.
Отражението на слънчевите лъчи в пресния сняг беше ослепително.
Трудното предвижване изведнъж стана почти невъзможно. Затъвахме до чатала, а така не може да вървиш повече от 5 минути. Особено този от нас който цепеше пътя напред се изморяваше бързо.
Тук ходехме първо на колене, после дори лазейки. Изглежда смешно, но е ефективно и по-малко ергоемко.
На места можехме да направим някоя друга нормална крачка затъвайки само до под колената, но веднага последваше внезапно потъване и загуба на равновесие. Много трудно.
Ще си взема снегоходки!
Това е панорамата зад нас поглед запад - югозапад. Мисля, че това е Коньовска планина към Кюстендил, а най-отзад може да се вижда и Осоговска планина.
Решихме да сменим маршрута, защото така нямаше да стигнем до никъде. Хванахме директно посока нагоре и към върха. Пътеката малко върти привидно излишно, но съвсем скоро открихме какво заобикаля, а ние се сблъскахме директно с него....
Щрак...още една красота.
Щрак и наляво
Бяла прелест
Гледка на запад - Стара планина, връх Ком посредата и от дясно на него малък Ком. Долу в по-ниското Люлин планина.
Красавци
На места снегът беше до кръста и хабиш много енергия докато излезнеш от дупката. Много е трудно и става само с лазене.
Тук, на тази снимка вече се вижда какво ни очакваше и какво заобикаля пътеката - каменна река.
Не осъзнаваме още какво значи Морени потулени с минимум 50см сняг!
Снимам си аз...
И ето, това вероятно е нов вид екстремен спорт.
Докато не видях първата дупка, не паднах във втората и още няколко пъти до края не осъзнавах какви глупости правиме.
Важното екстрийм да има, ама нещо сърчицето ми насредата на Морените биеше неконтролируемо. Хвана си ме страх!
Първо приятелчето лазеше напред опипвайки "почвата"....
Аз си снимах сянката доволно....
После видяхме как снегът изчезва в някави бездънни дупки и започнахме да разчистваме камъните поне да видим върху какво стъпваме.
Тук от моето място до утъпкания сняг зад приятелчето се взима на скок.
Гадничко - коя ли е правилната стъпка.
Тук вече паднах в една дупка с единия крак и то на място, където приятелчето беше стъпило преди мен. Не побързах да се измъквам, а ми снимах от кота нула....
Наближавахме края, поне така изглеждаше близкият хълм. Поглед назад
Тук някъде е краят на морените
Където не бяхме сигурни се мятахме по корем с разперени ръце и крака. Тръгнеш ли да залиташ, направо сядаш, щото иначе лошо.
Осъзнавам, че бе глупаво и доста опасно, но мина и замина пък не е динствената такава глупост дет сме правили, няма да е и последната.
Беше ясно, че никакъв Черни връх нямаше да посетим днес. Слънцето тръгна да слиза, часът бе 15:30, а върхът си бе все така далеч като в началото. За 2 и половина часа не бяхме минали почти нищо като погледнеш, вероятно 1/3 от пътя.
Зимата в дълбок пресен сняг е някакъв ад за ходене пеш с традиционни обувки.
Мислехме да се качим поне на връх "Голи връх" , който бе точно над нас, но и за него нямаше време с това темпо. Снегът бе ужасно много, затъвахме яко. Ходехме по клековете, но и това не помагаше, защото отдолу са се образували въздушни балони и освен, че по-лесно си вадиш краката при затъване друг дивидент нямаше.
Още разпускащи кадри, поне това се получаваше независимо от дълбочината на снега.
Това замръзнало борче ми заприлича на бяло-захаросани фъстъци, едно време бяха популярни.
Това е връх Черната скала (1869м.). От него започват "Морените" спускащи се до "Златните мостове" - каменна река дълга десетина километра. Там вляво (извън снимката) някъде в края на гората бяхме оставили джипа. Въртяхме някакъв кръг и тръгнахме надолу, че можеше и да не духа, ама си беше яко студ.
Слизането въобще не бе по-лесно
Красота
We come in piece! Сянки на извънземни...
Невероятно бяло!!!
Особено на фона на синьото небе.
Пухчо
Снегът беше много пресен, пухкав и мек. Снежинките бяха още в оригиналната си форма и кристачета.
Тук, на завет зад този смърч може да се добие някаква представа колко е дълбок снега. Според мен метър и отгоре
Тази снимка с малко въображение може да изглежда и така: снегът е пясък, а темературата е близо 40 градуса....
Тази къщурка бе почти заличенa от преспите
Тази гледка много ме впечатли: три вида високи дървесни видове един до друг
Тази също с това страхотно зелено!
Слизахме по реката, която минава под мостчето, където оставихме джипа, така че скоро трябваше да се озовем на стартовата ни позиция, въртейки един голям кръг из платото.
Отдясно това
Отляво пък това
Смаяха ме тези дървета този ден.
Това дали може да се отрупа с повече сняг?
))
Коментар