Както повечето знаят нашия край е известен с Текезесарките и разходката е предимно с тези "Чирепи"-както обича да се изразява друг известен любител на тази марка!
След многото празници решихме да се поразтъпчем ние, пък и джипките.Наляхме нова вода по радиаторите и ги припалимхме в уречения час!
Още на излизане от селото започнаха заигравките...
Отново атака...и пак...
Времето е меко,а калта се редува с лед който тъкмо се е леко разлигавил.
Слънцето ни озарява по билото на един от изкачените върхове.
Само моят джип е обут с по-агресивни гуметки и се пускам на терасите,както винаги.
С малко повечко газ изкачих няколко стъпала повече от предния път, въпреки лекия снежец!
Където грее слънцето е приятно,но в сянката си е направо студено.
Джиповете пред мен са разбили локвите пълни с лед и вода.
Леко се изкачваме към крайната цел без да бързаме,важното е да си направим една приятна разходка!
Тук на това място видяха зор почти всички джипки,леда и наклона преобладаваше,бензина свършваше...аха да излезе и тц...Атмосферата се нажежи и рамките с предните стъкла на два-три от Текезите беха свалени напред-за по добро охлаждане на екипажа!С леко побутване,изсилки и подсипване препятствието бе преодоляно от всички.Доста леко се изстреля по наклона една Витарка-единствения различен джип от нашите.
Първите измъкнали се от леда са горе на километри,едвам ги различавам в далечината,а аз съм най накрая за да помогна ако има нужда някой,нали уж съм най-подготвен...но се оказа ,че не е точно така!
Тука тъкмо дръпнах Влади и се огледах за място на което да го пропусна,че по него имаше още една джипка за теглене.
Е направих му мято,но при опита си да се върна на пътя джипа тръгна 5см. напред и 20см. надолу...опитах назад ,същата работа ,прогресивно се свличаше надолу при всеки опит независимо напред или назад!А ако бях свързал лебедката нямаше да се потя в наклонения джип и тоя студ!Мисля с нейна помощ ,че лесно бих излязъл от гадната ситуация ,НО аз съм си виновен...
Джиповете пред мен бяха далече ,пък този зад мен е закъсал та трябваше да се обадя на "приятел" да ме дръпне,гледам идват всички,но пеша...Само на заден мост го пробвах ,та белким да се извърти задницата надолу и се получи,поне нямаше да се катурне,след това направих опит да се измъкна сам ,но бе твърде стръмно и гумите въртяха на едно място!Подадох коланите на момчетата и ме итеглиха с лекота!
След малко продължението...
След многото празници решихме да се поразтъпчем ние, пък и джипките.Наляхме нова вода по радиаторите и ги припалимхме в уречения час!
Още на излизане от селото започнаха заигравките...
Отново атака...и пак...
Времето е меко,а калта се редува с лед който тъкмо се е леко разлигавил.
Слънцето ни озарява по билото на един от изкачените върхове.
Само моят джип е обут с по-агресивни гуметки и се пускам на терасите,както винаги.
С малко повечко газ изкачих няколко стъпала повече от предния път, въпреки лекия снежец!
Където грее слънцето е приятно,но в сянката си е направо студено.
Джиповете пред мен са разбили локвите пълни с лед и вода.
Леко се изкачваме към крайната цел без да бързаме,важното е да си направим една приятна разходка!
Тук на това място видяха зор почти всички джипки,леда и наклона преобладаваше,бензина свършваше...аха да излезе и тц...Атмосферата се нажежи и рамките с предните стъкла на два-три от Текезите беха свалени напред-за по добро охлаждане на екипажа!С леко побутване,изсилки и подсипване препятствието бе преодоляно от всички.Доста леко се изстреля по наклона една Витарка-единствения различен джип от нашите.
Първите измъкнали се от леда са горе на километри,едвам ги различавам в далечината,а аз съм най накрая за да помогна ако има нужда някой,нали уж съм най-подготвен...но се оказа ,че не е точно така!
Тука тъкмо дръпнах Влади и се огледах за място на което да го пропусна,че по него имаше още една джипка за теглене.
Е направих му мято,но при опита си да се върна на пътя джипа тръгна 5см. напред и 20см. надолу...опитах назад ,същата работа ,прогресивно се свличаше надолу при всеки опит независимо напред или назад!А ако бях свързал лебедката нямаше да се потя в наклонения джип и тоя студ!Мисля с нейна помощ ,че лесно бих излязъл от гадната ситуация ,НО аз съм си виновен...
Джиповете пред мен бяха далече ,пък този зад мен е закъсал та трябваше да се обадя на "приятел" да ме дръпне,гледам идват всички,но пеша...Само на заден мост го пробвах ,та белким да се извърти задницата надолу и се получи,поне нямаше да се катурне,след това направих опит да се измъкна сам ,но бе твърде стръмно и гумите въртяха на едно място!Подадох коланите на момчетата и ме итеглиха с лекота!
След малко продължението...
Коментар