Аз въртях зад Витоша и малко в Плана. Доволно мокро и кално е. Рила се виждаше прекрасно - много контрасно и чисто. Пробвах всички налични пътища, които видях да тръгват от Ярема нагоре, но всичките бяха непроходими. Исках да стигна до снега. Основно изпопадали големи дървета и то по няколко. Един от пътищата пък стана отведнъж пътека за мотор или пеш, но не и за джип. Обрасно и занемарено навсякъде. Друг път пък както си беше явен, така ме изкара на една полянка в гората и така и не успях да намеря къде продължава.
Към обяд хванах черния път от Ярема към село Ярлово. Там се отклониох от маркирания път и пак се лутах из гората , после намерих селото. Там пък срещнах познати, та седнахме на приказки.
Следобяд тръгнах да се прибирам по асфалта към София, но малко след Железница хванах по черно май вече в Плана и там на едно възвишение с хубава гледка, така хубаво ме напече слънцето, че даже си дремнах насред полето.
За финал си намерих черен път , който слизаше в едно дере покрай една река. Там попаднах на лепкава кал, клонаци, дупки...окалях се и малко по-надолу пак засякох асфалтовия път. Окалях и асфалта поне километър и този прекрасен ден на чист въздух свърши. Много доволно се получи. Хора имаше навсякъде, където се загледам, явно и други са се възползвали от хубавото време.
Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
0888/00-55-37
Аз веднъж тръгнах също да обикалям Витоша. От новата магистрала след Перник се отклоних към село Боснек. След това продължих към Чуйпетлово, като търсех вариант, да продължа през планината. Бях сам(със жена ми) с джипката и много не исках да рискувам, да закъсвам. Като влязох в селото пътя свърши при последните вили. Попитах местните и ме упътиха, да тръгна по един път, който ползват дървосекачите, но не знаели къде води. Върнах се назад и след като подминах началото на селото, вляво видях черен път и тръгнах по него. Започна леко изкачване, около 1 км. нищо сериозно, но след това се увеличи наклона и стичащата се от дъждовете вода, го беше изровила. После се пооправи. Малко завой, пак нищо сериозно и се изкачих на поляна, от която се виждаше Ярлово. На много места пътя се разделяше. Ориентирах се за посоката по Рила и започна да се спуска, докато накрая съвсем наближих и влязох в селото. Определям го като "софт" разходката, защото карах само на заден мост.
Според мен, ако обаче се тръгне обратно- от Ярлово , към Чуйпетлово, впредвид разклоненията на пътя, вероятността да се убърка е по-голяма.
Когато го минах, времето беше хубаво, сухо и гледките бяха страхотни. Ще го повторя със сигурност маршрута!
Тук един клон ми заби някъде пред задния мост и започна пролетна оран след джипа. Супер жилава тояжка, не успях да я счупя...
Ей т'ва пътче, както си имаше очертани коловози така свърши на една полянка. Никъде не намерих продължение. Явно има заровено злато там и се посещава често...
Това пък е пътят продължение на този между вилите в Ярема. Хубав, поддържан...
И отведнъж стана пешеходна пътека. Изпопадали камъни, порастнали 5 метрови дървета посредата. Седях и гледах умно как така....
Върнах се доста назад и тръгнах по един друг, който след 100 метра приключи. Дънера можех да го премина, но този стърчащ корен щеше да ми нанесе доста щети.
Иначе в гората има дървета, не е като да липсват
После хванах това пътче. изглеждаше супер, ама...
...първо това
После и това.
Това вече е по пътя за Ярлово през гората. До асфалтовия път има як надпис "към Ярлово пеш и с транспорт", как да не го хванеш?
Тус се борех с един стърчащ клон, който така стоеше, че трябваше да мина с гумите върху него
Пътят е локва до локва, но кал няма много.
Това вече са пллетата около селото
Обратно към Железница, но този път по асфалт
Ей тука беше много гот
После из Плана някъде
кални бани, ама така по софт хаха
Това ми бе десерта малко преди да се кача на асфалтовия път. Копали са трапче за кабели.
Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
0888/00-55-37
Минахме през Годеч,село Губеш и от там в гората посока Ком.Мисля,че повече от половината път го минахме,като местност и име не знам до къде стигнахме.Една долина ни отказа точно преди върха,имаше много сняг съчетано със страничен наклон.И все пак мисля ,че е възможно да се превземе Ком.
Ми...да пробваме пак скоро? Има ли желаещи?
Най-благоприятно ми се струва да тръгнем по пътя от Петрохан. Ако стигнем откритата част под Ком там има вероятност да може да се заобикалят преспите.
Jeep Grand Cherokee 5.9 V8 - "Mountain Rambler" project
0888/00-55-37
Коментар