Петрич кале

[Bogoljub Gagic]

сто коментира
Днес, 20:02
Винаги съм се чудил на какво се дължи "магнитното поле" около руини от миналото Няма да поседиш на пясъка и да посрещнеш изгрева, няма да се качиш някъде и да изпратиш залеза, ми ще се ровиш в остатъци от архитектура, дето времето (изгреви, залези) закономерно е затрупало. Не го разбирам

Имат излъчване. Някакъв енергиен заряд от изминалите векове. Мъртвите градове (напр. в Турция има много) и крепости като тази в темата или като Никополис ад Иструм - не толкова, но "вечните градове", включително на места и Клета София го имат. Чувствам се много добре в началото на "Кардото" (Западната порта на Сердика при католическата катедрала до "Булбанк", като малък все надничах през дупките на металната ограда - това стоя едно 60+ г. затворено и обрасло, а нещо ме привличаше), както и в подлезите при ЦУМ, "Партийния дом" и метрото откъм "Пиротска". Много се кефя на античен Пловдив, а пък на Форума в Рим всеки път се подмладявам с 10 години - не ми трябват "КръстОви гори", "Рупи" и т.п. Винаги съм считал, че "вечните" градове не възникват случайно - има някакъв магнетизъм на мястото. Защото много села са си останали села хиляди години, много изкуствено забодени градове са изчезнали, но някои остават. Без значение каква пасмина в момента ги населява - видяли са и по-добри времена

[Alexr]

Гагич, напълно те разбирам. Аз харесвам камъните. Колкото по-стари, толкова повече ми харесват. Също харесвам и големите камъни. Дето се чуди човек как са местени. Познай как се чувствах когато успях да попадна в Баалбек - преди две хиляди години (+- век или два) хората качили камък с размера на лондоския двуетажен автобус на височина, все едно на покрива на 8 етажна панелка. А тези дето са с големината на два "Икаруса" залепени един за друг само са ги влачили по земята и са ползвани за основи.

[сто]

Очевидно си прав, щом има поток от туристи натам
Аз също харесвам старата архитектура, особено след като съм си прекарал половината живот заобиколен от недоразуменията на соца. Много се кефя на възстановена стара сграда, особено когато това си е жива еквалибристика - да подпреш фасадата, почти срутена, да наринеш всичко отзад и да бетонираш зад нея, да построиш неща, дето няма и да стъпя да ги разгледам, но в крайна сметка отпред лицето да запази духа на миналото. Тук се прави напоследък. Обаче "консервирана" зидария, засипана с пепел и с поникнала трева между зидовете, не е никакъв магнит за мен. Просто там няма живот.

[Bogoljub Gagic]

Очевидно си прав, щом има поток от туристи натам

Alexr коментира
Днес, 12:10
Гагич, напълно те разбирам. Аз харесвам камъните. Колкото по-стари, толкова повече ми харесват. Също харесвам и големите камъни. Дето се чуди човек как са местени. Познай как се чувствах когато успях да попадна в Баалбек - преди две хиляди години (+- век или два) хората качили камък с размера на лондоския двуетажен автобус на височина, все едно на покрива на 8 етажна панелка. А тези дето са с големината на два "Икаруса" залепени един за друг само са ги влачили по земята и са ползвани за основи.

Не знам мотивацията на различните туристи. Японците например се кефят на "мно-о-о-о-ого стари" неща. Беше дошъл един тука на гости, направо щеше да припадне като разбра, че Ротондата в двора на Президентството и бившия "Шератон" е на 16 века. Може би защото техните хартиени и дървено-тръстикови "старини" не издържат толкова време и периодично се обновяват изоснови. Но също така много се изкефи на ... само стогодишния Народен Театър - също бил мно-о-о-о-ого стар... Имам и впечатления от хамериканци, австралийци, (бели) африканери и... зетко от Нова Зеландия - те там си нямат практически история, в музеите им има някакви туземни тарамбуки и амулети от зулуси-индианци-аборигени-маори и толкова Тука като видят несебърските църкви например, направо онемяват. Моята мотивация е малко по-различна: гледам улиците (пр. в Помпей има дълбоки коловози от каруци в... каменните плочи), водопроводите, канализацията, подовите отопления и някак си се успокоявам, че не сме сами и не откриваме топлата вода, а зад гърба ни стои житейският опит на стотици поколения, "шетали" по тези места, видяли и преживяли какво ли не. Малко неща всъщност са се променили - вярно, имаме електричество, електроника, интернет но хората са си били и продължават да бъдат същите. Вкл. и откъм написани по стените цинизми - не от Благо Джизъса, а автентични, древни - има в Помпей и в Рим, имало и у нас в някакъв скален манастир, не съм ходил още да ги видя

[maystor]

Не е точно скален, а в карая на Драгоман, северозападния, отвътре в църквата, над вратата.
Тази снимка е подобна, но не е от там, много са избелели стенописите и с телефон не стават снимки.

[Bogoljub Gagic]

Имам предвид село Царевец, врачанско: "Писах коги ебах Цона на коприва” - има разни неща из интернета.

[Bogoljub Gagic]

.... Ама защо например се дават пари за "възстановяване" с "Итонг" и стъкло на византийската крепост в Яйлата...

Минеков каза, че ще информира първо българската прокуратура, а след това и европейската. ...както и за изграждането на "бутафорната имитацията на крепост" в местността Яйлата за над 1.6 млн. евро

[Bogoljub Gagic]

Поучително филмче за "възстановените" с европари старини: