Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

[Tontonella]

Всичко започна в Копривщица, в хотела на Джанго, или поне за нашата група. След кратък оглед на мястото за лагеруване и първи впечатления от язовир Душанци, се отправихме към хотела.






Пренощуването в прохладата и уюта на 250 годишна къща беше добро начало.











Атракции на верандата: полегнала е Тодора – първи вариант,



полегнала е Тодора – втори вариант



и полегнал е Тодорчо;



фотосесия с ямурлук.









И още красиви неща.







След кафе, обяд и пазаруване, в късния следобед бяхме готови да потегляме към язовира. Но някак не ни се тръгваше, и все някой намираше нещо за да се върне и помотае още малко.









Накрая сформирахме група от три коли и не след дълго се озовахме на язовирната стена.







Преливника.






И първи гледки от язовира.









Междувременно, групата на Милен бяха намерили по-удобна и сенчеста поляна за лагеруване, но и по-далечна и труднодостъпна за леки коли. Това наложи изоставянето им на язовирната стена и превозването на хората и багажа с няколко джипа и катамаран.
Катамаранът - в насипно състояние,



на вода,



и натоварен с багаж.



Първи палатки в лагера.





Природосъобразно построяване на палатка.



Внимание - палатката се охранява от зло куче!



Някои веднага се заеха с подготовка на рибарските такъми,



други се отдадоха на следобедна дрямка.



По залез слънце



вече се ориентирахме към съществената част – разпалване на огън, мятане на скари върху жарта, ядене и пиене.
Майсторите-готвачи









Месни специалитети и пърленки на скара и керемида (Джанго да има едно на ум ако някой съсед се оплаче за липсващи керемиди).









Всички хапват и пийват,













някои подремват,



други броят звездите и така кой до когато издържа...



Който не си е изпапкал всичко, го товарят в багажника и хайде в гората.







Отбясъци в огнено през нощта...













Следва продължение...

[Jango]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Много съжалявам, че бях само за малко и не можех да съм с групата по за дълго време ( Тотонела досега никой не се е обадил да търси изчезналите керемиди )
Но има един комшия който си търси дървата

[Tontonella]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Съботното утро предвещаваше слънчев и горещ ден.







Явката е на бойния пост при въдиците.





И не напразно...



Най-ранобудните се класират за първия курс с катамарана.









Други тъкмо са закусили.





Избрана група отиваме до Пирдоп с отговорна задача - попълване на запасите от храна и напитки. Когато слизаме на централния площад в града, обаче, нещо привлича вниманието ни като магнит.



И в следващия час, час и половина успяваме да разгледаме и изпробваме почти всички машинарии, налични в трите автомобила на Гражданска защита.



С Нивата ни демонстрират как работят възглавниците със сгъстен въздух.













С богато оборудване беше специализираният бус.



«Я да погледнем от тази страна.»



«Че то почти същото като в самолета.»













А отгоре излиза и въртящ се прожектор.





В Ленд Роувър-а имаше интересни джаджи.









От него извадиха лебедка, която се задвижва от двигателя на бензиновия трион.







Поглед отвътре





и отзад.





«Това кислородни бутилки ли са? А може ли да подишам малко?»



Речено-сторено.









След Ива и други се престрашиха да опитат.





Тя пък, набрала скорост, продължи с тестове на носилката.





Хидравлична ножица за рязане на смачкани ламарини и каквото друго се наложи.





Не мина и без намеса от наша страна. Пневматичният крик нещо се опъваше,





но след като Пири му обясни това-онова,







нещата потръгнаха.





А това, което ми приличаше на пръскачка за син камък, най-вероятно се използва за обеззаразяване.





И ако се чудите защо беше всичко това:



Служителите на Гражданска защита бяха много словоохотливи и ни разказаха и показаха всичко, за което се сетихме да попитаме. И най-важното, което научихме – да не забравяме телефон 112, когато сме в беда! Дано да не се налага, де.



Други наблюдатели на демонстрациите.







Някои си намериха четирилистна детелина – даже две!





От толкова много нови знания и проведени експерименти огладняхме и въпреки голямата жега тръгнахме да търсим „една много хубава кръчма”. „Колко пък да е хубава” – ще кажат някои, но наистина си заслужаваше усилието.













Манджите бяха вкусни, мастиката с много лед, обслужването на ниво. С две думи – без забележки!







В Пирдоп се натъкнахме и на други интересни неща.











Какво ли не правят хората за да се спасят от жегата...







По същото време, останалите в лагера продължавали със спортните занимания – управление на катамаран и плуване в язовира. Русалки - на катамарана





и във водата.







Няколко изгледа, снимани от язовира.







Малко преди залез слънце се прибра и последната група, плаваща с катамарана.

[Tontonella]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

А след залез слънце – пак същите занимания. Само дето този път си имахме нови майстори-готвачи, представители на местната копривщенска школа – чичо Бобе и Цеко.



На копривщенските сачове и без туй им се носи славата, но тези дето ни приготвиха онази вечер... Ценни кулинарни съвети допълваха удоволствието от похапването.









Раздумката около огньовете продължи до късно през нощта.















Следва продължение...

[крем карамел]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Ц Ц Ц Ц Ц Ц ама ви е било гадно та чак ме е яд, много ви е било зле.Честно завиждам ви.

[adwokat]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Лелеееееееееееее,разгледах всичко на един дъх.Язовир,джипка,лодка,кюфтенца на турска керемидка...боже колко малко му трябва на човек за да е щастлив.Сблъсака с технологията на ГЗ също е бил интересен и на ниво.Честито ви за хубавите мигове.

[Tontonella]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

В неделя, още недопили сутрешното кафе, нещо странно привлича вниманието на всички.



Да е житената питка, дето се търкулила по полето!? Ама чак пък толкова голяма!?





След малко, почват да изнасят още по-интересни неща.



Някой беше споменал за турнир по стрелба с лък...



Станко дава първи разяснения за това що е то спортен лък и има ли почва у нас.



«Тук се подреждат стрелите».



Мишената е готова.



Да заповядат стрелците: Пири







Жоро










Дяволчето







Йопо







Колев





Отборът на амазонките: Деси







«Само толкова не ти стигна за десятка.»





Ива







Деси Колева







Теодора





Тези двамата не търсят четирилистни детелини,



а стрели, подминали мишената и забити някъде в тревата.





Кулминацията на стрелбата с лък. „Брех тази ябълка много крива!?”



Мишената е готова,



Явор Худ се прицелва...





И ябълката е пронизана!





Но това не е всичко.



Жоро Худ се прицелва...





И втора стрела в ябълката!



Победители в турнира не са излъчени, а за награда всички получават професионална демонстрация на стрелба с големия лък.











Проведоха се и демонстрации по футбол с елементи на офф-роуд – по джапанки, на стръмен, изровен и частично затревен терен.

















След изтощителния турнир, и състезателите, и зрителите, се отдадоха на почивка с бира в ръка.







Пак имаше кулинарни изненади от копривщенските майстори-готвачи.



За съжаление сме документирали само празните чинии.









Още от сутринта кълбести облаци превзеха билото на планината, но не оправдаха надеждите ни за малко дъжд и прохлада.





В следобедните горещини търсехме спасение под сянката на тентата









и във водата.









Към флотилията ни беше добавена още една лодка,



което направи водните забавления по-вълнуващи, а доставките на студена бира от кръчмата на стената – значително по-бързи.









Този път ни отпуснаха повече вятър и успяхме да пробваме и голямото платно на катамарана.



Някои сами се сетиха, че е време да се почисти лагера.



За другите имаше сериозно предупреждение: „Заредила съм пистолета. Който още не си е събрал боклука, да се захваща!”



Накрая оставихме поляната, почти така както я заварихме – добавихме само две огнища и малко клони да са под ръка на следващите й обитатели.



Финалът на мероприятието (по разкази на очевидци) се е състоял на съседната, полегата полянка. Там флотилията е била извадена от водата и разпределена по колите.





Катамаранът – разглобен и прибран в торбите.



Лодката – натоварена на ремаркето.

[Tontonella]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

За спомен от язовир Душанци - поглед отблизо към водата













и към гората.









Благодаря за хубавите снимки на фотографите – Жоро, Ива, Явор, Ванката, Милен и всички, които са снимали с техните фотоапарати!

Благодарим и на НЕК, чиято забрана да чистим на язовир Въча, направи възможно провеждането на това мероприятие!

[lyubo73]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Абе аз виждам ,че ще ни превземете ,но поне да бяхте викнали по бира.Дано се сетите следващият път и да се обадите.

[dakogaz]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

страхони снимки Благодаря , копанията си я бива осоено до скарата .

[Александър Белов]

До: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Разгледах всичко наведнъж. Като свършиха снимките се усетих, че съм на 5 см от екрана, със зяпнала уста. Браво. Страхотно изживяване. Мечта за мен.

[Niger]

От: Разходка Копривщица-язовир Душанци-Пирдоп

Търсех нещо друго, но попаднах на тази тема. В началото бях много изненадан като разпознах и мои снимки (правени от мен и присъстващ на тях) и джипката ми. Завърнаха се много хубави спомени и емоции. Тони, благодаря за увлекателния текст и подбор на снимки. Жоро, (greenflag) айде пак, че ще се забравим. С част от хората по снимките сме се виждали само по акциите на язовир Въча а не е имало време да си поговорим вечер покрай огъня.