Всичко започна в Копривщица, в хотела на Джанго, или поне за нашата група. След кратък оглед на мястото за лагеруване и първи впечатления от язовир Душанци, се отправихме към хотела.


Пренощуването в прохладата и уюта на 250 годишна къща беше добро начало.





Атракции на верандата: полегнала е Тодора – първи вариант,

полегнала е Тодора – втори вариант

и полегнал е Тодорчо;

фотосесия с ямурлук.




И още красиви неща.



След кафе, обяд и пазаруване, в късния следобед бяхме готови да потегляме към язовира. Но някак не ни се тръгваше, и все някой намираше нещо за да се върне и помотае още малко.




Накрая сформирахме група от три коли и не след дълго се озовахме на язовирната стена.



Преливника.


И първи гледки от язовира.




Междувременно, групата на Милен бяха намерили по-удобна и сенчеста поляна за лагеруване, но и по-далечна и труднодостъпна за леки коли. Това наложи изоставянето им на язовирната стена и превозването на хората и багажа с няколко джипа и катамаран.
Катамаранът - в насипно състояние,

на вода,

и натоварен с багаж.

Първи палатки в лагера.


Природосъобразно построяване на палатка.

Внимание - палатката се охранява от зло куче!

Някои веднага се заеха с подготовка на рибарските такъми,

други се отдадоха на следобедна дрямка.

По залез слънце

вече се ориентирахме към съществената част – разпалване на огън, мятане на скари върху жарта, ядене и пиене.
Майсторите-готвачи




Месни специалитети и пърленки на скара и керемида (Джанго да има едно на ум ако някой съсед се оплаче за липсващи керемиди).




Всички хапват и пийват,






някои подремват,

други броят звездите и така кой до когато издържа...

Който не си е изпапкал всичко, го товарят в багажника и хайде в гората.



Отбясъци в огнено през нощта...






Следва продължение...
Пренощуването в прохладата и уюта на 250 годишна къща беше добро начало.
Атракции на верандата: полегнала е Тодора – първи вариант,
полегнала е Тодора – втори вариант
и полегнал е Тодорчо;
фотосесия с ямурлук.
И още красиви неща.
След кафе, обяд и пазаруване, в късния следобед бяхме готови да потегляме към язовира. Но някак не ни се тръгваше, и все някой намираше нещо за да се върне и помотае още малко.
Накрая сформирахме група от три коли и не след дълго се озовахме на язовирната стена.
Преливника.
И първи гледки от язовира.
Междувременно, групата на Милен бяха намерили по-удобна и сенчеста поляна за лагеруване, но и по-далечна и труднодостъпна за леки коли. Това наложи изоставянето им на язовирната стена и превозването на хората и багажа с няколко джипа и катамаран.
Катамаранът - в насипно състояние,
на вода,
и натоварен с багаж.
Първи палатки в лагера.
Природосъобразно построяване на палатка.
Внимание - палатката се охранява от зло куче!
Някои веднага се заеха с подготовка на рибарските такъми,
други се отдадоха на следобедна дрямка.
По залез слънце
вече се ориентирахме към съществената част – разпалване на огън, мятане на скари върху жарта, ядене и пиене.
Майсторите-готвачи
Месни специалитети и пърленки на скара и керемида (Джанго да има едно на ум ако някой съсед се оплаче за липсващи керемиди).
Всички хапват и пийват,
някои подремват,
други броят звездите и така кой до когато издържа...
Който не си е изпапкал всичко, го товарят в багажника и хайде в гората.
Отбясъци в огнено през нощта...
Следва продължение...
Коментар