Както си карах леко из планината и проверявах дали всичко си е на мястото ... и ето го
там си беше.
Вярно е ,че е в България вярно е, че е в сърцето на Родопите, вярно е, че е до сами пътя. Проблема е, че е по пътя за Сабазий - място разкошно и ...изнервящо нещастния, наивен турист.
След всичките неща, които изживях този винил ме накара да се замисля, колко ли е голямо чувството за хумор на собственика на комплекс Саазий.
А какво се беше случило?
-Ама нищо! Просто според гпс-а, а и според километража на колата, разстоянието по указателните табели до комплекса е оптимистично занижено.
Та разстоянието бе далечно.
Красотата крепи изнервения турис!
гледките спират дъха
И си викам:
-Боже-е, Боже, колко красота са е събрала тука!
ВЪзклицавах! И умирах от глад и кал.
И всичко изглеждаше далечно, величествено и недостъпно
О светлина, озарила от небето, този стимулиращ храносмилането, двор
Предвкусвайки чорбичка, храничка или къшей хлебец с чубрица поне ...
... Уви, затворено е, че метем!
По антистресовата пътека на горе си бе голям баир!
Спестявам връщането обратно по ПЪТЯ, защото то бе изпълнено с нечленоразделни звуци и стонове.
Но както случва всяко нещо има край. Тук историята си имаше своя край, който бе в началото на ПЪТЯ. "В Комплекс "Старите къщи" ви очаква с уютна атмосфера, пресъздаваща китните родопски селца и обичай"
За децата - люлки,
За уморените - дом
А за мене печен слон. Това е специална порода. Така се раждат...
И като му ханахме и пийнахме, установих, че елементарния лукс не е излишен
шезлонг с изглед към отсреща
И само от стената главате ме следи...
там си беше.
Вярно е ,че е в България вярно е, че е в сърцето на Родопите, вярно е, че е до сами пътя. Проблема е, че е по пътя за Сабазий - място разкошно и ...изнервящо нещастния, наивен турист.
След всичките неща, които изживях този винил ме накара да се замисля, колко ли е голямо чувството за хумор на собственика на комплекс Саазий.
А какво се беше случило?
-Ама нищо! Просто според гпс-а, а и според километража на колата, разстоянието по указателните табели до комплекса е оптимистично занижено.
Та разстоянието бе далечно.
Красотата крепи изнервения турис!
гледките спират дъха
И си викам:
-Боже-е, Боже, колко красота са е събрала тука!
ВЪзклицавах! И умирах от глад и кал.
И всичко изглеждаше далечно, величествено и недостъпно
О светлина, озарила от небето, този стимулиращ храносмилането, двор
Предвкусвайки чорбичка, храничка или къшей хлебец с чубрица поне ...
... Уви, затворено е, че метем!
По антистресовата пътека на горе си бе голям баир!
Спестявам връщането обратно по ПЪТЯ, защото то бе изпълнено с нечленоразделни звуци и стонове.
Но както случва всяко нещо има край. Тук историята си имаше своя край, който бе в началото на ПЪТЯ. "В Комплекс "Старите къщи" ви очаква с уютна атмосфера, пресъздаваща китните родопски селца и обичай"
За децата - люлки,
За уморените - дом
А за мене печен слон. Това е специална порода. Така се раждат...
И като му ханахме и пийнахме, установих, че елементарния лукс не е излишен
шезлонг с изглед към отсреща
И само от стената главате ме следи...
Коментар