Tweet
Почивните и празничните дни са хубаво нещо, когато навън грее слънце и имаш компания за разходки. За моя радост на 4-ти май и двете условия бяха налице и с приятели решихме да се откъснем поне за ден от любимата мръсна София. След кратко умуване поехме през Искърското дефиле към манастир Седемте престола с крайна цел посещение на пещера Леденика. По това време на годината удоволствието да пътуваш през дефилето е неописуемо. Скали, река, зеленина и топлото пролетно слънце.....Красота!!! За жалост, не спряхме никъде по пътя, за да снимам, и фоторазказчето ми започва от манастира.
Първото, което видяхме, бяха веещи се на вятъра чаршафи, което на фона на манастира и заобикалящата го зеленина и тишина веднага ми създаде някакво усещане за домашен уют и спокойствие :
Малко информация за самия манастир до входа:
Нещата изложени в това ярко кътче мисля, че се продаваха:
Храм Рождество Богородично:
По пода на цялата площадка около входа на храма се сушеше хляб.В бързината забравихме да попитаме защо, така че ще се радвам, ако някой знае и ми отговори на този въпрос
Навсякъде беше много чистичко, свежо и приятно:
Малък експеримент за снимане на вода с ниска скорост :
Последен поглед към манастира преди тръгване :
Пристигнахме във Враца около 13,00 часа (от София тръгнахме в 9,30. Все още не мога да разбера защо ни отне толкова време ) Останах очарована от този град. Минавала съм няколко пъти покрай него и съм виждала само някакви сиви мрачни сгради. Сега видях центъра и околностите, и честна дума - влюбих се. Такава чистота и спокойствие за съжаление се среща рядко.
Тъй като всички вече бяхме много гладни решихме първо да хапнем, но да намериш заведение с добра храна не е толкова лесна задача в непознат град. Затова решихме да се доверим на местните хора, препоръчаха ни ресторант-винарна „Глобус“. Ако някой път минавате през Враца и сте гладни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се отбийте там (намира се в центъра, но трябва да питате за него, защото е на доста скришно място). Това е едно много уютно ресторантче, с много вкусно ядене и перфектно обслужване. Толкова бяхме възхитени, че си увековечихме впечатленията в книгата за клиенти.
Сити и доволни към 14,30 се запътихме към Леденика. Нямам думи за да опиша колко живописен е пътя до там, за съжаление пак бяхме в колата и бързахме и не можех да снимам, но... другия път.
На полянките преди пещерата имаше ужасно много хора излезнали да се порадват на хубавото време и да посетят „ледената дупка“. За радост на дечицата имаше кончета за яздене:
А пък възрастните си имаха малко по-различни занимания:
И ето стигнахме пещерата. Оказа се ,че поради големия наплив на хора няма ексурзовод и посещението е индивидуално (разбирайте по 150 човека накуп по тесните стъпала на пещерата). Поради високата населеност вътре нямах много възможност за дълго да спирам и да снимам, но колкото - толкова:
Стълпотворението :
Зала „Хладилника“ крие вълшебно сиитрово езерце, събрало не само сълзите на планината, но и пожеланията за здраве и късмет на всички посетители през годините. Легендата казва, че трябва да се потопи пръст във водата с мисълта само за едно желание.
Топнахме по едно пръстче, хвърлихме по една монетка и продължихме
Един съвет от личен опит: ако не сте ходили в Леденика и мислите да го направите обувайте тъмни панталони, защото всички излизат от там кални до коленете Ето така:
Изкарахме си един прекрасен ден.
Надявам се снимките ми да са събудили приятни спомени от ваши разходки до там, а ако не сте ходили - да са породили поне малко желание да отидете.
Първото, което видяхме, бяха веещи се на вятъра чаршафи, което на фона на манастира и заобикалящата го зеленина и тишина веднага ми създаде някакво усещане за домашен уют и спокойствие :
Малко информация за самия манастир до входа:
Нещата изложени в това ярко кътче мисля, че се продаваха:
Храм Рождество Богородично:
По пода на цялата площадка около входа на храма се сушеше хляб.В бързината забравихме да попитаме защо, така че ще се радвам, ако някой знае и ми отговори на този въпрос
Навсякъде беше много чистичко, свежо и приятно:
Малък експеримент за снимане на вода с ниска скорост :
Последен поглед към манастира преди тръгване :
Пристигнахме във Враца около 13,00 часа (от София тръгнахме в 9,30. Все още не мога да разбера защо ни отне толкова време
) Останах очарована от този град. Минавала съм няколко пъти покрай него и съм виждала само някакви сиви мрачни сгради. Сега видях центъра и околностите, и честна дума - влюбих се. Такава чистота и спокойствие за съжаление се среща рядко. Тъй като всички вече бяхме много гладни решихме първо да хапнем, но да намериш заведение с добра храна не е толкова лесна задача в непознат град. Затова решихме да се доверим на местните хора, препоръчаха ни ресторант-винарна „Глобус“. Ако някой път минавате през Враца и сте гладни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се отбийте там (намира се в центъра, но трябва да питате за него, защото е на доста скришно място). Това е едно много уютно ресторантче, с много вкусно ядене и перфектно обслужване. Толкова бяхме възхитени, че си увековечихме впечатленията в книгата за клиенти.
Сити и доволни към 14,30 се запътихме към Леденика. Нямам думи за да опиша колко живописен е пътя до там, за съжаление пак бяхме в колата и бързахме и не можех да снимам, но... другия път.
На полянките преди пещерата имаше ужасно много хора излезнали да се порадват на хубавото време и да посетят „ледената дупка“. За радост на дечицата имаше кончета за яздене:
А пък възрастните си имаха малко по-различни занимания:
И ето стигнахме пещерата. Оказа се ,че поради големия наплив на хора няма ексурзовод и посещението е индивидуално (разбирайте по 150 човека накуп по тесните стъпала на пещерата). Поради високата населеност вътре нямах много възможност за дълго да спирам и да снимам, но колкото - толкова:
Стълпотворението :
Зала „Хладилника“ крие вълшебно сиитрово езерце, събрало не само сълзите на планината, но и пожеланията за здраве и късмет на всички посетители през годините. Легендата казва, че трябва да се потопи пръст във водата с мисълта само за едно желание.
Топнахме по едно пръстче, хвърлихме по една монетка и продължихме
Един съвет от личен опит: ако не сте ходили в Леденика и мислите да го направите обувайте тъмни панталони, защото всички излизат от там кални до коленете
Ето така:Изкарахме си един прекрасен ден.
Надявам се снимките ми да са събудили приятни спомени от ваши разходки до там, а ако не сте ходили - да са породили поне малко желание да отидете.
за езерцето, че два от трите пъти, в които си е пожелавал нещо там му се е сбъднало. Да кажеш после и ти дали ти се е сбъднало
Аз в такива случаи никога не мога да се състредоточа само върху едно желание...
, че нещо много претъпкано беше аз като бях....и желанието нещо не се сбъдва ....
!
Коментар