Почивните и празничните дни са хубаво нещо, когато навън грее слънце и имаш компания за разходки. За моя радост на 4-ти май и двете условия бяха налице и с приятели решихме да се откъснем поне за ден от любимата мръсна София. След кратко умуване поехме през Искърското дефиле към манастир Седемте престола с крайна цел посещение на пещера Леденика. По това време на годината удоволствието да пътуваш през дефилето е неописуемо. Скали, река, зеленина и топлото пролетно слънце.....Красота!!! За жалост, не спряхме никъде по пътя, за да снимам, и фоторазказчето ми започва от манастира.
Първото, което видяхме, бяха веещи се на вятъра чаршафи, което на фона на манастира и заобикалящата го зеленина и тишина веднага ми създаде някакво усещане за домашен уют и спокойствие :

Малко информация за самия манастир до входа:



Нещата изложени в това ярко кътче мисля, че се продаваха:

Храм Рождество Богородично:

По пода на цялата площадка около входа на храма се сушеше хляб.В бързината забравихме да попитаме защо, така че ще се радвам, ако някой знае и ми отговори на този въпрос


Навсякъде беше много чистичко, свежо и приятно:








Малък експеримент за снимане на вода с ниска скорост :

Последен поглед към манастира преди тръгване :

Пристигнахме във Враца около 13,00 часа (от София тръгнахме в 9,30. Все още не мога да разбера защо ни отне толкова време
) Останах очарована от този град. Минавала съм няколко пъти покрай него и съм виждала само някакви сиви мрачни сгради. Сега видях центъра и околностите, и честна дума - влюбих се. Такава чистота и спокойствие за съжаление се среща рядко.



Тъй като всички вече бяхме много гладни решихме първо да хапнем, но да намериш заведение с добра храна не е толкова лесна задача в непознат град. Затова решихме да се доверим на местните хора, препоръчаха ни ресторант-винарна „Глобус“. Ако някой път минавате през Враца и сте гладни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се отбийте там (намира се в центъра, но трябва да питате за него, защото е на доста скришно място). Това е едно много уютно ресторантче, с много вкусно ядене и перфектно обслужване. Толкова бяхме възхитени, че си увековечихме впечатленията в книгата за клиенти.
Сити и доволни към 14,30 се запътихме към Леденика. Нямам думи за да опиша колко живописен е пътя до там, за съжаление пак бяхме в колата и бързахме и не можех да снимам, но... другия път.
На полянките преди пещерата имаше ужасно много хора излезнали да се порадват на хубавото време и да посетят „ледената дупка“. За радост на дечицата имаше кончета за яздене:


А пък възрастните си имаха малко по-различни занимания:

И ето стигнахме пещерата. Оказа се ,че поради големия наплив на хора няма ексурзовод и посещението е индивидуално (разбирайте по 150 човека накуп по тесните стъпала на пещерата). Поради високата населеност вътре нямах много възможност за дълго да спирам и да снимам, но колкото - толкова:





Стълпотворението :





Зала „Хладилника“ крие вълшебно сиитрово езерце, събрало не само сълзите на планината, но и пожеланията за здраве и късмет на всички посетители през годините. Легендата казва, че трябва да се потопи пръст във водата с мисълта само за едно желание.

Топнахме по едно пръстче, хвърлихме по една монетка и продължихме





Един съвет от личен опит: ако не сте ходили в Леденика и мислите да го направите обувайте тъмни панталони, защото всички излизат от там кални до коленете
Ето така:

Изкарахме си един прекрасен ден.
Надявам се снимките ми да са събудили приятни спомени от ваши разходки до там, а ако не сте ходили - да са породили поне малко желание да отидете.
Първото, което видяхме, бяха веещи се на вятъра чаршафи, което на фона на манастира и заобикалящата го зеленина и тишина веднага ми създаде някакво усещане за домашен уют и спокойствие :

Малко информация за самия манастир до входа:



Нещата изложени в това ярко кътче мисля, че се продаваха:

Храм Рождество Богородично:

По пода на цялата площадка около входа на храма се сушеше хляб.В бързината забравихме да попитаме защо, така че ще се радвам, ако някой знае и ми отговори на този въпрос



Навсякъде беше много чистичко, свежо и приятно:









Малък експеримент за снимане на вода с ниска скорост :

Последен поглед към манастира преди тръгване :

Пристигнахме във Враца около 13,00 часа (от София тръгнахме в 9,30. Все още не мога да разбера защо ни отне толкова време




Тъй като всички вече бяхме много гладни решихме първо да хапнем, но да намериш заведение с добра храна не е толкова лесна задача в непознат град. Затова решихме да се доверим на местните хора, препоръчаха ни ресторант-винарна „Глобус“. Ако някой път минавате през Враца и сте гладни ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се отбийте там (намира се в центъра, но трябва да питате за него, защото е на доста скришно място). Това е едно много уютно ресторантче, с много вкусно ядене и перфектно обслужване. Толкова бяхме възхитени, че си увековечихме впечатленията в книгата за клиенти.
Сити и доволни към 14,30 се запътихме към Леденика. Нямам думи за да опиша колко живописен е пътя до там, за съжаление пак бяхме в колата и бързахме и не можех да снимам, но... другия път.
На полянките преди пещерата имаше ужасно много хора излезнали да се порадват на хубавото време и да посетят „ледената дупка“. За радост на дечицата имаше кончета за яздене:


А пък възрастните си имаха малко по-различни занимания:

И ето стигнахме пещерата. Оказа се ,че поради големия наплив на хора няма ексурзовод и посещението е индивидуално (разбирайте по 150 човека накуп по тесните стъпала на пещерата). Поради високата населеност вътре нямах много възможност за дълго да спирам и да снимам, но колкото - толкова:





Стълпотворението :





Зала „Хладилника“ крие вълшебно сиитрово езерце, събрало не само сълзите на планината, но и пожеланията за здраве и късмет на всички посетители през годините. Легендата казва, че трябва да се потопи пръст във водата с мисълта само за едно желание.

Топнахме по едно пръстче, хвърлихме по една монетка и продължихме





Един съвет от личен опит: ако не сте ходили в Леденика и мислите да го направите обувайте тъмни панталони, защото всички излизат от там кални до коленете


Изкарахме си един прекрасен ден.
Надявам се снимките ми да са събудили приятни спомени от ваши разходки до там, а ако не сте ходили - да са породили поне малко желание да отидете.
Коментар