Tweet
Преди две-три седмици, скитайки из Родопите, пипнах нов за мен вирус, който се оказа май, нелечим... Щамът му е известен под името Rock Crawling:
Болеста се развива бързо и безвъзвратно. Реших все пак да опитам някакво лечение, на принципа на имунитета... или по-скоро с някои приоми на айкидо и други бойни изкуства. Та така, вместо да се съпротивлявам, реших да се поддам!
Разбира се начинанието започна с обичайния преглед на Хулиганката. Оказа се, тя се е подготвила вече, при това сама, за начинанието:
Липсваше болта на предния панхард, а задния просто беше скъсал ухото, макар и да го бях заварил по съвет на Петър-Близнака. Това с панхардите, добре, но онова мокро петно, от спирачна течност... добре, че имам едно дефицитно гаечно ключе 5/16.
Така подготвен, без панхарди и стабилизираща щанга, тръгнах на лов за приключения. Ето го и мястото:
Забравих да спомена, че този път предпочетох навигатор с опит. Една моя приятелка, която до преди няколко години практикуваше скално катерене, но без осигуровки. Изправяше косите, както на професионалните катерачи, така и на лаици като мен.
Навигаторът ми старателно изучаваше околните скали, но така и не откриме подходящи за джипка...
Оказа се, че скалното катерене и рок-кроулинга, имат толкова общо, колкото морските свинчета, с морето и прасетата...
Като не става за катерене, поне да използваме хубавото време и да се поразходим сред природата.
Пътчета се оказаха доста хлъзгави и съдейки от следите по тях, от есента, освен ендуристи, други не бяха минавали, а и ендуристите май не бяха минали безпроблемно...
Едва ли някой може да каже колко вида кал има. Лично аз съм срещал десетки, но толкова лепкава и едновременно хлъзгава, срещнах за пръв път. Илюзия в, че прословутите Super Swamper, стават за всякаква кал...
Ето, че и други могат да ходят по вода...
Накрая се отбихме да видим Наско (LZ3YY), известен в цял свят радиолюбител, който поради естеството си на работа, всеки ден кара офроуд, но все не намира време да се регистрира във форума... Специални поздрави, от него за Митко-Фулдата, от когото е научил много за техниката на управление!
През цялото време, имах чувството, че някой ме наблюдава, накрая го открих и го... застрелях... с фотоапарата!
Болеста се развива бързо и безвъзвратно. Реших все пак да опитам някакво лечение, на принципа на имунитета... или по-скоро с някои приоми на айкидо и други бойни изкуства. Та така, вместо да се съпротивлявам, реших да се поддам!
Разбира се начинанието започна с обичайния преглед на Хулиганката. Оказа се, тя се е подготвила вече, при това сама, за начинанието:
Липсваше болта на предния панхард, а задния просто беше скъсал ухото, макар и да го бях заварил по съвет на Петър-Близнака. Това с панхардите, добре, но онова мокро петно, от спирачна течност... добре, че имам едно дефицитно гаечно ключе 5/16.
Така подготвен, без панхарди и стабилизираща щанга, тръгнах на лов за приключения. Ето го и мястото:
Забравих да спомена, че този път предпочетох навигатор с опит. Една моя приятелка, която до преди няколко години практикуваше скално катерене, но без осигуровки. Изправяше косите, както на професионалните катерачи, така и на лаици като мен.
Навигаторът ми старателно изучаваше околните скали, но така и не откриме подходящи за джипка...
Оказа се, че скалното катерене и рок-кроулинга, имат толкова общо, колкото морските свинчета, с морето и прасетата...
Като не става за катерене, поне да използваме хубавото време и да се поразходим сред природата.
Пътчета се оказаха доста хлъзгави и съдейки от следите по тях, от есента, освен ендуристи, други не бяха минавали, а и ендуристите май не бяха минали безпроблемно...
Едва ли някой може да каже колко вида кал има. Лично аз съм срещал десетки, но толкова лепкава и едновременно хлъзгава, срещнах за пръв път. Илюзия в, че прословутите Super Swamper, стават за всякаква кал...
Ето, че и други могат да ходят по вода...
Накрая се отбихме да видим Наско (LZ3YY), известен в цял свят радиолюбител, който поради естеството си на работа, всеки ден кара офроуд, но все не намира време да се регистрира във форума... Специални поздрави, от него за Митко-Фулдата, от когото е научил много за техниката на управление!
През цялото време, имах чувството, че някой ме наблюдава, накрая го открих и го... застрелях... с фотоапарата!
Коментар