Tweet
Колеги здравейте.Малко ми е странно да пиша другаде освен в хард раздела/не за друго,но просто скоро не ми се е случвало/,но този път прехода според мен,а и според участниците си беше просто разходка/поне за нашите разбирания,щото за други може и хард да им изглежда
/,с тук таме интерестни елементи.И така да започвам по същество.
Миналата седмица се внесе предложение за въпростния маршрут,но доста хора от групата се оказа че са заети и няма да могат да дойдат.До последно и ние тримата/Боко,Видьо и моя милост/,се колебаехме заради лошото време и дъжда,но в един момент страстта ни към офроуда и предизвикателствата на природата си казаха своето и в 09.00ч. се събрахме и потеглихме.Изказах гласно опасенията си че тръгваме без резачка/този много ценен уред/,но Видьо ме успокои че си носи веригата и с нея ще режем каквото трябва,макар и с по-бавни темпове.Маршрутът беше ясен ,а подхода към планината както обикновено щеше да е в раойна на с.Енина.Само да не си помислите че като ще караме по Ст.Планина,това означава и придвижването до там ще е по асфалт......щото такъв филм няма.Още на 15км. от Ст.Загора навлезнахмме в черното и само се питах колко вода ще има в реката където щяхме да я пресичаме.
Времето беше доста мрачно/личи и по снимките/.
Добре че в р. Тунджа вода почети нямаше......
Последния път тук водата се плискаше над предния ми капак.
В един момент ,решихме да се отбием до Казанлък и да видим дали Тенко и някой друг колега няма да се включат към групата.Така и стана.Още три джипа се присъединиха към нас и....Тенко си носеше резачката....
.....отдъхнах си
.
От там продължихме и се насочихме към планината.
Последното населено място с тази красота.
Постепенно се приближавахме към скатовете на планината,но небето стана още по-навъсено.
Ето че навлезнахме в дебрите на Балкана.
Доста голяма част от пътя ни изглеждаше така.....
.....и така.
Макар и времето да не беше с нас,красотата си беше тук и трябваше само да поглеждаш в страни от пътя за да се насладиш в големи дози.
Скоро стигнахме Шипка без нищо по съществено да се случи,и се насочихме към Узана.Дъжда и мъглата си ни бяха постоянен спътник.
Пътят правеше интерестни завои и беше много приятно.
Тук държа да отбележа,че освен дъжда и мъглата пътя по който карахме почти през цялото време изглеждаше така.На някой колеги /след предоставяне на фотоматерияла/им се стори доста хард терена,но ние си се кефехме и машините се справяха безпроблемно.
Имаше и лирични отклонения с много красоти....
........имаше и заигравка по коловозите/Боката се размина с леко ударен преден калник/......
На моменти имах чувство че караме през джунгла....в дъждовен период
Групата подържаше едно средно темпо на каране,защото все пак бяхме тръгнали на расотка, а не на състезание,но моя милост като последна машина в колоната,често спираше за фотосесия и се налагаше да давам в последствие всичката гас,за да догонвам останалите.Но ето че при това каране теренът ми изигра лоша шега,която за малко щеше да завърши трагично.
Карайки по една права,на която от дясно имаше доста дълбока пропаст без налични дървета,а само обрасли храсталаци,и то в доста гъста мъгла и дъжд при скорост от около 50-60км/ч.,голямата и дълбока около40-50см. дупка я видях,но на фаталните за реакция 6-7м.Опитах да спра,но при всичкия дъжд и разкаляния терен,това беше невъзможно.Макар и с убита скорост Нисана се наби в дупката,подскочи сериозно нагоре и се свлече в пропаста.
Не....не се шегувам.Успях да спра в последния момент преди да започнем с грандиозните каваци надолу.Джипа беше наклонен застрашително надолу,тъй като предна дясна гума беше пропаднала извън пътя,а предполагам задна лява беше във въздуха.От удара и калните ми подметки кракът на спирачката ми се беше изплъзнал и натисках и спирачката и същевременно гаста с около 4000об/м.Добре че с другия крак бях натиснал съединителя и не го бях изтървал,защото не ми се мисли какво щеше да ни се случи.Сега като се замисля ситуацията е изглеждала безнадеждна,но тогава действах импулсивно и рефлексно/ако мога така да се изразя/.Още щом джипа се спря и включих блокажа и на мига пробвах да се върна назаден на пътя.Притесних се за миг дали с включения блокаж колата няма да поднесе в страни и да се затъркаляме,но явно задно дясно беше в дълбочък коловоз и той го ограничаваше/понякога коловоза може да ти спаси задника
/и машината след една -две проби с рев,буксуване и хвърляне на огромни количества кал се върна успешно на пътя.Моят навигатор Стельо,чак тогава промълви,че просто не е имал време да асимилира какво се случва и да се уплаши.Разминахме се само с неговата ударена глава в страничния прозорец/не знам как не се счупи/.Оживяхме,но тук научихме още един урок на негово величество живота,а именно...."бързай бавно"....,защото в такива ситуаций може изходът и да е фатален. Продължихме и настигнахме групата чак на Узана.Естествено споменах за случката,но без да изпадам в много подробности,за да не притеснявам колегите и така да ги принуждавам да спират все и да ме чакат като се заиграя с фотото.
Спряхме за кратка почивка,през която поизмихме страничните прозорци,че бяха налепени плътно с кал,и заредихме миячните устройства с вода/ползвахме ги постоянно/.....
......след което продължихме към х. Партизанска песен и от там минавайки от северната страна на планината към вр.Мазалат.
Както писах вече калта си беше в промишлени количества,че и доста лепкава.
Пътят ни се виеше надолу от северна страна на Балкана ,а зеленината и пейзажа бяха невероятни даже и при това мрачно време.
А тук все едно карахме през някоя южно американска джунгла.....
Скоро слезнахме на един асфалтов път,който ни заведе до тук.
В това дивечовъдно стопанство разположено на 270хектара площ се отглеждат много диви животни като елен лопатар,кошути,сърни,муфлони, от хищниците,мечка ,вълк и др.След като добре зтворихме вратата продължихме,като скоро излезнахме от стопанството и продължихме ,но този път изкачвайки се в посока на вр. Мазалат.
Гледките които ни се откриха бяха невероятни,а аз съм се зарекъл при хубаво време задължително да се върна тук.
Пътят вървеше покрай красива река.
Скоро стигнахме и до подходящо място за почивка и хапване.Беседката беше направена много хубаво.....
.....и е построена от.....
....а чешмата която беше отсреща изглеждаше като че е в някакъв парк,с.....градинар.
Тук имахме среща и с горската полиция.Хората спряха при нас с една Фероза,поздравиха ни най-вежливо,попитаха ни към х.Мазалат ли ще ходим,обясниха ни как да не объркаме пътя и ни пожелаха приятна разходка, след което си тръгнаха.Любезни хорица.А ние хапнахме,пийнахме и отново на път.........
Следва продължение.....
/,с тук таме интерестни елементи.И така да започвам по същество.Миналата седмица се внесе предложение за въпростния маршрут,но доста хора от групата се оказа че са заети и няма да могат да дойдат.До последно и ние тримата/Боко,Видьо и моя милост/,се колебаехме заради лошото време и дъжда,но в един момент страстта ни към офроуда и предизвикателствата на природата си казаха своето и в 09.00ч. се събрахме и потеглихме.Изказах гласно опасенията си че тръгваме без резачка/този много ценен уред/,но Видьо ме успокои че си носи веригата и с нея ще режем каквото трябва,макар и с по-бавни темпове.Маршрутът беше ясен ,а подхода към планината както обикновено щеше да е в раойна на с.Енина.Само да не си помислите че като ще караме по Ст.Планина,това означава и придвижването до там ще е по асфалт......щото такъв филм няма.Още на 15км. от Ст.Загора навлезнахмме в черното и само се питах колко вода ще има в реката където щяхме да я пресичаме.
Времето беше доста мрачно/личи и по снимките/.
Добре че в р. Тунджа вода почети нямаше......
Последния път тук водата се плискаше над предния ми капак.
В един момент ,решихме да се отбием до Казанлък и да видим дали Тенко и някой друг колега няма да се включат към групата.Така и стана.Още три джипа се присъединиха към нас и....Тенко си носеше резачката....
.....отдъхнах си.От там продължихме и се насочихме към планината.
Последното населено място с тази красота.
Постепенно се приближавахме към скатовете на планината,но небето стана още по-навъсено.
Ето че навлезнахме в дебрите на Балкана.
Доста голяма част от пътя ни изглеждаше така.....
.....и така.
Макар и времето да не беше с нас,красотата си беше тук и трябваше само да поглеждаш в страни от пътя за да се насладиш в големи дози.
Скоро стигнахме Шипка без нищо по съществено да се случи,и се насочихме към Узана.Дъжда и мъглата си ни бяха постоянен спътник.
Пътят правеше интерестни завои и беше много приятно.
Тук държа да отбележа,че освен дъжда и мъглата пътя по който карахме почти през цялото време изглеждаше така.На някой колеги /след предоставяне на фотоматерияла/им се стори доста хард терена,но ние си се кефехме и машините се справяха безпроблемно.
Имаше и лирични отклонения с много красоти....
........имаше и заигравка по коловозите/Боката се размина с леко ударен преден калник/......
На моменти имах чувство че караме през джунгла....в дъждовен период
Групата подържаше едно средно темпо на каране,защото все пак бяхме тръгнали на расотка, а не на състезание,но моя милост като последна машина в колоната,често спираше за фотосесия и се налагаше да давам в последствие всичката гас,за да догонвам останалите.Но ето че при това каране теренът ми изигра лоша шега,която за малко щеше да завърши трагично.
Карайки по една права,на която от дясно имаше доста дълбока пропаст без налични дървета,а само обрасли храсталаци,и то в доста гъста мъгла и дъжд при скорост от около 50-60км/ч.,голямата и дълбока около40-50см. дупка я видях,но на фаталните за реакция 6-7м.Опитах да спра,но при всичкия дъжд и разкаляния терен,това беше невъзможно.Макар и с убита скорост Нисана се наби в дупката,подскочи сериозно нагоре и се свлече в пропаста.Не....не се шегувам.Успях да спра в последния момент преди да започнем с грандиозните каваци надолу.Джипа беше наклонен застрашително надолу,тъй като предна дясна гума беше пропаднала извън пътя,а предполагам задна лява беше във въздуха.От удара и калните ми подметки кракът на спирачката ми се беше изплъзнал и натисках и спирачката и същевременно гаста с около 4000об/м.Добре че с другия крак бях натиснал съединителя и не го бях изтървал,защото не ми се мисли какво щеше да ни се случи.Сега като се замисля ситуацията е изглеждала безнадеждна,но тогава действах импулсивно и рефлексно/ако мога така да се изразя/.Още щом джипа се спря и включих блокажа и на мига пробвах да се върна назаден на пътя.Притесних се за миг дали с включения блокаж колата няма да поднесе в страни и да се затъркаляме,но явно задно дясно беше в дълбочък коловоз и той го ограничаваше/понякога коловоза може да ти спаси задника/и машината след една -две проби с рев,буксуване и хвърляне на огромни количества кал се върна успешно на пътя.Моят навигатор Стельо,чак тогава промълви,че просто не е имал време да асимилира какво се случва и да се уплаши.Разминахме се само с неговата ударена глава в страничния прозорец/не знам как не се счупи/.Оживяхме,но тук научихме още един урок на негово величество живота,а именно...."бързай бавно"....,защото в такива ситуаций може изходът и да е фатален. Продължихме и настигнахме групата чак на Узана.Естествено споменах за случката,но без да изпадам в много подробности,за да не притеснявам колегите и така да ги принуждавам да спират все и да ме чакат като се заиграя с фотото.Спряхме за кратка почивка,през която поизмихме страничните прозорци,че бяха налепени плътно с кал,и заредихме миячните устройства с вода/ползвахме ги постоянно/.....
......след което продължихме към х. Партизанска песен и от там минавайки от северната страна на планината към вр.Мазалат.
Както писах вече калта си беше в промишлени количества,че и доста лепкава.
Пътят ни се виеше надолу от северна страна на Балкана ,а зеленината и пейзажа бяха невероятни даже и при това мрачно време.
А тук все едно карахме през някоя южно американска джунгла.....
Скоро слезнахме на един асфалтов път,който ни заведе до тук.
В това дивечовъдно стопанство разположено на 270хектара площ се отглеждат много диви животни като елен лопатар,кошути,сърни,муфлони, от хищниците,мечка ,вълк и др.След като добре зтворихме вратата продължихме,като скоро излезнахме от стопанството и продължихме ,но този път изкачвайки се в посока на вр. Мазалат.
Гледките които ни се откриха бяха невероятни,а аз съм се зарекъл при хубаво време задължително да се върна тук.
Пътят вървеше покрай красива река.
Скоро стигнахме и до подходящо място за почивка и хапване.Беседката беше направена много хубаво.....
.....и е построена от.....
....а чешмата която беше отсреща изглеждаше като че е в някакъв парк,с.....градинар.
Тук имахме среща и с горската полиция.Хората спряха при нас с една Фероза,поздравиха ни най-вежливо,попитаха ни към х.Мазалат ли ще ходим,обясниха ни как да не объркаме пътя и ни пожелаха приятна разходка, след което си тръгнаха.Любезни хорица.А ние хапнахме,пийнахме и отново на път.........
Следва продължение.....
и ако не ме слушаш ,,,,,,
0878 33 81 37 по всяко време
Коментар