Tweet
Да намеря Линът успях от третия път. Първо късно есенна зверска кал, в която бях поел в съвсем погрешна посока и накрая лазех на 4 крака в калта, се отказах. Хубаво ми казваха в кръчмето тогава, момче луд ли си, къде в калта си тръгнал за Лина, ела напролет. Втори път, на пролет. Все още в гората имаше много сняг и с кума газехме в преспи до кръста, а след два часа и половина преход бяхме капнали и стигнахме почти до манастира Св. Богородица, тоест доста повече отколкото по описание трябваше да вървим. Но третия път, знаейки на къде да не тръгвам съзрях самата маркировка и от там нататък беше лесно.
Земята ни българска непрекъснато ме изненадва с тайните си. За съжаление, както стотици други обекти и този седи в пълно забвение, не достатъчно проучен, не достатъчно популярен. За мен лично това културно наследство е уникално и за пореден път поражда у мен стотици въпроси за скалната култура, която е обработвала по един съвършен начин ограмни камъни и скали преди около 7-8 хиляди години и от къде тези хора или същества са имали знанието и техниката за това. Чудо всред прекрасната гора. Защо по дяволите нашите учени, пренебрегват подобни обекти? Обектът се намира в землището на село Бойково. Село което съм посещавал може би стотици пъти като пловдивчанин, но за Лина узнах едва преди няколко години съвсем случайно, разбира се търсейки нещо съвсем друго. Какво е Линът? Буквално саркофаг издялан в скала долмен. Долмени са от онези огромни скални блокове, късове и т.н които древните са били в състояние да пренасят на огромни разстояния, да вдигат, да изрязват, подреждат и нареждат, както и да постявят тези тежащи тонове скални маси, само върху една, две опорни точки на невероятни места, а те си сядят така от хиляди години. По нашите земи са стотици. Практически навсякъде. А такова място има на няма 30 километра от Пловдив. Учените, разбира се го интерпретират като шарапана за вино, издялана някак от древните траки или корито или вана за жертвоприношения. Но да се чуди човек от де лозе по тея дивни скали? Пък и самия Лин, хич не прилича на съд за правене на вино. Да се чуди човек, защо това невероятно технологично постижение на древните е принизено до шарапана за вино и защо археолозите и историците едва ли не го избягват. Него и много други подобни обекти, които са ни под носа, но за които не знаем, поради една или друга причина. А може да сме горди и с високо самочувствие, заради уникалното по рода си културно наследство което имаме и което показва, че европейската цивилизация започва от нашите земи. В същия район се намират например Ситовският надпис, крепостта светилище Щудаграда или Щутград, лековитото аязмо над Ситово, а около Ситово има още много интересни скали по които личи обработка от древните. Огромен по площ район със силно пресечен терен е бил обитаван от най-дълбока древност. Поне това показват скалите. Склонен съм да вярвам, че има още много тайни, които тепърва предстоят да ни се разкрият за тези магични места.
Снимките по долу са от две отделни посещения на обекта едно соло с мотора и едно с приятели, които заведох с колата. Пътя е Пловдив, Първенец, Храбрино, Бойково. За начинаещи мотористи с ендуро, пътят е перфектен, с достатъчно шеговити завои. Като казвам успях от третия път, имам предвид, че самите бойковчани не са много словоохотливи по отношение незнаещите пътя до Линът. Дават ориентири все пак, а и съм убеден, че самите подобни места имат особена енергия и сами решават кой и кога да допуснат до тайните си. В крайна сметка от третия път разбрах, че си има и маркировка, следвайки я за най-много час спокоен ход сте на Лина, считано от площада център на селото. Много детайли няма да споделям този път, не искам да вредя на бойковчани и да предразполагам иманяри. Убеден съм, че който иска и търси ще го намери. Само бойковчани си решават на кой да кажат пътя. Така или иначе по снимките по долу, ще има достатъчно ориентири.
Това е табелата като се изкачите на последната улица, преди гората в Бойково. От там почва черен път и сума ти пътеки.
Маркировката е в зелено. Не е много често, но указва посоката акуратно.
Една къщичка за ориентир. Пътеките почват срещу нея.
След метри се разкриват страхотни гледки към Стара Планина от една полянка.
Стара Планина и тракийското поле:
Като минете последната къща и влезете в гората стигате до разклон:
Тук, се вижда че маркировката е ниско и вторият път в снега, е била затрупана и с кума не сме я видели и тръгнахме в ляво, а верният път е в дясно. Първият път, като бях сам, хич не съм и видял. Явно съм си гледал калните обувки. От там следвате пътеката и маркировката. Пътеката е лесна за преход, дори и за деца. Тук там има по стръмен участък. Само да е сухо. Сенчеста е почти цялата и ако е валяло калта е сигурна.
Значи, тук в дясно.
Тази разходка в гората е малко като да попаднете във Властелина на пръстените. Нищо чудно някой хобит да изкочи от някъде, надявам се да не случите на орк. Иначе подозирам е пълно с елфи и гноми. Без майтап, гората тук е особенно мистична.
Птича песен в клоните на фона на прекрасната горска тишина и спокойствие. Чуваме си стъпките. Въздухът е от карамел и се топи като захарен памук. Мирише на бор, на шума и на чисто.
Пътеката се вие пред нас и оглеждаме внимателно за следващата маркировка.
Наистина, тук гората изглежда някак мистична, сякаш всяка скала около пътя крие нещо или е живо същество, коети ни наблюдава, а щом я погледнем, тя мигом замръзва и си е пак скала. Катеричка ни прави проверка, след което изчезва и тя по нейни си дела.
След около две трети от пътя стигаме до Грозден камък: Според някой естествен камък скала, според други обработван и моделиран.
Точно срещу него има много интересна скала, която според мен много прилича на долмените, тъй като е поне тон-два, но се крепи само на няколко опорни точки.
В научни спорове с никой не желая да влизам, но като пълен лаик, поне за мен горната скала няма нищо общо с долната и подобно нещо не би могло да се наблюдава само като в резултат на естествени атмосферни влияния върху скалата, които биха могли да променят нейната структура. Както и да го гледам за мен горната скала е донесена тук и балансирана да седи точно така, точно върху тези опорни точки. Най вероятно тази скала е там от няколко хиляди години. От друга страна мога и да греша жестоко и да си има абсолютно логично научно обяснение какво прави тази скала там. Но за жалост науката мълчи. Кой и с каква цел я е поставил там си остава загадка. Отгоре е заравнена площадка. Тук има хубави снимки и на Линът, и на тази скала, тъй като пропуска е мой да я снимам отстрани за да добие човек по ясна представа: http://bulgariansanctuaries.com/2018...E%D0%B2%D0%BE/
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2...g-post_63.html
Според мен долната скала е обработвана и заглаждана допълнително. И все пак, не ми изглежда като игра на природата, а като предварително загладен камък върху който да се постави горния къс скала.
В скалата отдолу има и издълбана ямичка, от вътре стените са загладени. Възможно е да е и естествена такава. Ако се пълни с вода и тя замръзва, а ледът се разширява и дълбае камъка.
Продължаваме и не след дълго стигаме до самия Лин. Пада се в ляво от пътеката. Има маркировка. Последните метри са стръмни, да се внимава.
Ето го:
Освен изсечения в скалата саркофаг, прави впечатление, че самата скала е обработвана и заглаждана, както от горе, така и ръбовете отстрани. Скалата непосредствено до Лина, също е заглаждана и от горе е идеално гладка. Със сигурност двете са били част от може би, нещо като ритуални площадки.
Чудно ми е какво ли си мисли първо всеки който за първи път го вижда. Срам не срам, първото нещо, което си помислих, е че това не е работа на хора, а може би на същества от друга планета. Гледах го и не можех да си обясня как и с какво преди няколко хиляди години, човек е успял да обработи камъка по такъв начин. Мой приятел от Пловдив, склуптор, каза, че без машина, само на ръка подобно нещо би отнело ужасно много време да се направи, а ако приемем, например, че този обект води началото си от късния неолит и появата на първите сечива и инструменти от метал, то пак ти трябват специфични метални инструменти, чиято направа сама по себе си, ще е друго чудо. Така или иначе скалата изглежда да е рязъна все едно с лазар, все едно с нож в масло. Та, като гледаше ръбовете на самата скала как са загледени същия склуптор каза, само „е това, вече е луда работа.....“. Интересно ако се даде снимка или се заведат поне 20, 30 човека които разбират от работа с камък, сиреч експерти, да дадат мнение с каква техника евентуално може да се направи нещо подобно.
Самата скала от горе е идеално загладена:
Прилича на стрелка сочеща право към Ситовския надпис и Щудаграда, случайно или не. Но, по всичко личи, че тези места са взаимно свързани и явно дело на едни и същи хора или същества. Като човек, който е виждал тракийски ниши, кръгли или правоъгълни шарапани, прецизността на изсичанията тук е изключително впечатляваща.
Стъпил съм върху самия Лин:
Аз измерих дължина 1м и 88см. Но, като се има предвид метъра, който ползвам и начина по който меря, спокойно допускаме отклонение от по няколко сантиметра. За абсолютно точни размери на Лина не претендирам в никакъв случай. Това си е работа за учени.
Ширината е между 65 и 68 сантиметра.
В единия край:
В средата:
В другия край:
Без да влизаме в математически детайли, спокойно може да заключим, че дължина, спрямо ширина е 3:1. Може да заключим, че който го е правил е гонил точен размер, независимо каква точно мерна единица е ползвал, преди няколко хиляди години. Като се има предвид, че в близост е Ситовския надпис, който според някой е доказателство, че тези древни хора са имали вид писменост, защо да е чудно, че са владеели и математика.
Над самия Лин, има изсечен канал. Той е практически успореден по дължината на Лина. На тази снимка, в горния десен ъгъл на Лина е дупка отвор, вероятно за изстичане на течност или с друго приложение. Също, ако се вгледате ще видите, че в коритото на Лина, сякаш има изсечени черти, както да се отмерва нивото, в случай, че са е наливало някаква течност.
Дупката за оттичане.
В ляво от самия Лин е изсечена ето тази малка ниша:
Струва ми се, че дъното на самия Лин е водоравно, а самата скала Лина е под лег ъгъл. Първо се чудех, дали дъното няма наклон към дупката за оттичане, но поне на око сякаш нямаше. Нямам някакви точни професионални измервателни уреди, но слагам телефона на дънъто на Лина. Поне по този електронен нивелир дъното е водоравно, разбира се, по дъното имаше клонки, клечки, листа и т.н и е твърде вероятно да сме нагласили резултата, но така е по продължение на цялото дъно и изводът ми е, че целта е била наистина дъното да си е водоравно. Защо е било небходимо това, нямам идея, но преди се чудех дали самата скала на Лина, не е наклонена заради евентуално земетресение примерно, но с това водоравно дъно, според мен се доказва, че то нарочно е направено така, а самата скала явно винаги е била под въпросния ъгъл.
Тук слагам телефона на повърхоността на самата скала на Лина. Наклонът е виден.
Явно другия път, ще идвам с големия нивелир да я проверим повечко тая работа. Тук вече за мен стана адски интересно и включвам компаса:
По ширината Линът е идеално ориентиран север юг, с точно 5 градуса отклонение: Не знам, кой е правил Линът или как, но явно е разбирал и от посоките на света. Чудна шарапана, просто учените са забравили да споменат, че траките, за да правят вино дълбаели шарапани в скалите на високо в планината, и не само това, ами и ги ориентирали по посоките на света. Та тая версия със шарапаните и жертвоприношенията за мен отпада напълно. Учените да се постараят повече. Линът е част от някакъв комплекс, а не изолиран обект.
По дължина е идеално ориентиран изток – запад, точно с 5 градуса отклонение.
Шарапана, шарапана, ама защо тогава да е ориентирана с такава точност по посоките на света. Ето това е уникално. Ето това е интересно. Значи, за да имаме Линът, според нашите съвременни разбирания, някой е владаел математика, имал е невероятна техника, за да изсече скалата по подобен начин, и в същото време е бил пределно наясно с посоките на света и ориентирането и си е направил труда да я издълбае и ориентира адски точно. И всичко това преди няколко хиляди години, за който период се предполага, че хората не са разполагали със сечивата и знанията за да изсекат подобно нещо. Невероятно, но факт.
Правя бърза обиколка около Линът, за да разгледам и скалите наоколо в непосредствена близост. Поразен съм, защото поне за себе си, откривам добре познатите ми изсичания и от други подобни обекти, като загладени скали и скали оформяни сякаш в тях е рязъно с лазер.
Огромен къс камък, точно в подножието на Линът. Ясно си личи, че поне едната страна е изгладена идеално или отсечена: Прилича на камък, част от някакво съоръжение, който е паднал настрани поради земестресение или друга намеса.
Тези каменни блокове, също не ми приличат да са в естествената си форма: Всичките им страни приличат да се изсечени от по-голяма част скала.
В непосредствена близост, огромен скален къс, с идеално гладка повърхност:
Забележете тази скала в подножието на Лина и как сякаш от нея е изрязана по-малка част. Идеален прав ъгъл.
Побит камък, може би: Трудно ми е да повярвам, да е естествено застанал така.
Още една скала от която сякаш са изсичани парчета скала: Идеално прави ъгли и неестествено гладки повърхностти. Малко ми приличат на някакви каменни огромни части за тетрис. Или части от констукция, но бутната и разхвърляна.
Още и още изрязани идеално скали. Отново идеален прав ъгъл на изсичане. Всички страни са допълнително изглаждани:
Като застанах на това място, тази огромна плоча облегната на Лина, ми заприлича на капак, който е бил поставян върху самия саркофаг. От другата страна тази плоча имаше изсечен нещо като ръб и се зачудих, дали изсечения канал над самия саркофаг, да не е канал, а част от ръб, служещ за закрепване на плочата. После, като рових, в разни форуми се споменаваше, че наистина някои предполагат, че Линът е имал тази плоча като капак отгоре, която в последствие е била отместена. Да, но самата плоча, като площ е по–малка от площа на площадката на Лина. Не съм ги мерил, така ми изглежда. Върху самата плоча има облегната една по–малка, също перфектно обработена от всички страни. Интересно, но ако не им кажеш на хората да се вгледат в тея скали, повечето хич не ги забелязват.
Ето плочата, от другата и страна, цялата е идеално загладена, а в горния десен ъгъл има изсичане:
Линът сниман от външната страна при отвора за оттичане:
Ясно си личи, че скалата е обработвана и изгладена от външната част:
Когато минах от долната страна на Линът, се оказа, че всичко се крепи само на няколко по малки скали: Линът е скала от порядъка на няколко десетки тона най-вероятно, а допирната и опорна площ, най вероятно са по малко от квадратен метър, два. Гледам дълго скалата и все ми се струва, че Линът сякаш е поставен върху скалата отдолу. Със сигурност това не е монолитна скала, има ясен разрез под самия Лин. Самата скала от долу като форма няма нищо общо с Линът отгоре и подозирам, че няма как това да е резултат на естествени процеси и това да са две парчета на една и съща скала. Невероятно. Силно умоблъскащо за всеки търсач.
След обиколката на Линът, назад към Бойково и към Пловдив. По пътя си мисля, колко е тъжно, че не знаем повече за подобни обекти и как институциите и държавата нехаят. Това е едно от доказателствата, че европейската цивилизация започва с нас. А подобни места доказателства са буквално хиляди в България.
В интернет има информация за Линът, но доста оскъдна и не споменаваща почти нищо освен, че това е шарапана за вино. Има кратко клипче с историчката Елица Димова, която има интересно виждане за това какво е представлявал Линът. Препоръчвам го, нейното виждане е доста по различно. В интернет също може да намерите и информация за името Линът и как то се свърза с легендарния Лин, тракийския поет брат на Орфей, а името е засвидетелствано в каменния надпис от село Гела, също в книгата си Орфей и Азбуката автора Никола Гигов, споменава, че между Бойково и Ситово е имало селище с името Лин. Също така, ако ровите в нета, може би ще срещнете, че подобни обекти в България, другаде не били откривани и нямат аналог, освен един в Петра, Турция. Аз като лаик, знам поне за няколко тракийски светилища с подобни изсичания, като форма. Та това не е верно. Най–близкото до Линът, което ми е известно и на което също попаднах случайно, търсейки нещо съвсем друго е край Горни Воден и се намира реално само на няколко километра. Тук прецизността на изсичанията не е същата като при Линът, но формата е същата.
Подобни изсичания има на Перперикон, на комплекса при Ангел Войвода, при Хасковските минерални бани и поне на още няколко места, та няма как да вярвам на учените. Проблемът за Линът край Бойково и аналогичния обект при Горни Воден е, че и двата споделят нерадостната съдба да са в абсолютно забвение. Хората просто не знаят, че те съществуват. Науката сякаш не се интересува от тях. А при Линът, нормалните познания по физика и история на всеки средно интелигентен човек са поставени на сериозно изпитание.
Интересно е, че тези обекти реално се знаят от десетки години, но явно има причини, те да не попадат в нито един туристически справочник или списък със забележителности, и за да узнаете за тях, или е плод на случайността или на много издирване и търсене. А те са там и чакат да бъдат открити. За себе си съм убеден, че за да узнаем истината за Линът е необходимо първо знанието да бъде споделяно, да бъдат зададени правилните въпроси за това как древните са успяли по такъв забележителен начин да обработват камъка и евентуално тогава да получим задоволително обяснение. Наследници сме на уникална култура, първата цивилизация в Европа. В непосредствена близост са най–старите съществуващи и до днес градове, а именно Пловдив и Стара Загора, най-старият монументален надпис, може би в света, а именно Ситовският надпис. Да не забравяме и най-старото злато в света от некропола край Варна, неолитното селище край могила Юнаците, край Пазарджик и още няколко стотин подобни обекта. А ако внимателно проследим историята на селищата в България, ще открием, че може би над 80% процента от съществуващите такива села и градове в България имат история от по 4/5 хиляди години. Богата е земята ни. Много богата на археология и история. Може да сме горди българи, защото историята на континента Европа, че и името му даже, започва с нас, започва по нашите земи. Та Линът е тайна, магия, една от многото родопски мистерии, която чака своите отговори. А тея отговори, само самочувствието ни на българи могат да вдигат.
Да живее България!
Драгомир Желев
Земята ни българска непрекъснато ме изненадва с тайните си. За съжаление, както стотици други обекти и този седи в пълно забвение, не достатъчно проучен, не достатъчно популярен. За мен лично това културно наследство е уникално и за пореден път поражда у мен стотици въпроси за скалната култура, която е обработвала по един съвършен начин ограмни камъни и скали преди около 7-8 хиляди години и от къде тези хора или същества са имали знанието и техниката за това. Чудо всред прекрасната гора. Защо по дяволите нашите учени, пренебрегват подобни обекти? Обектът се намира в землището на село Бойково. Село което съм посещавал може би стотици пъти като пловдивчанин, но за Лина узнах едва преди няколко години съвсем случайно, разбира се търсейки нещо съвсем друго. Какво е Линът? Буквално саркофаг издялан в скала долмен. Долмени са от онези огромни скални блокове, късове и т.н които древните са били в състояние да пренасят на огромни разстояния, да вдигат, да изрязват, подреждат и нареждат, както и да постявят тези тежащи тонове скални маси, само върху една, две опорни точки на невероятни места, а те си сядят така от хиляди години. По нашите земи са стотици. Практически навсякъде. А такова място има на няма 30 километра от Пловдив. Учените, разбира се го интерпретират като шарапана за вино, издялана някак от древните траки или корито или вана за жертвоприношения. Но да се чуди човек от де лозе по тея дивни скали? Пък и самия Лин, хич не прилича на съд за правене на вино. Да се чуди човек, защо това невероятно технологично постижение на древните е принизено до шарапана за вино и защо археолозите и историците едва ли не го избягват. Него и много други подобни обекти, които са ни под носа, но за които не знаем, поради една или друга причина. А може да сме горди и с високо самочувствие, заради уникалното по рода си културно наследство което имаме и което показва, че европейската цивилизация започва от нашите земи. В същия район се намират например Ситовският надпис, крепостта светилище Щудаграда или Щутград, лековитото аязмо над Ситово, а около Ситово има още много интересни скали по които личи обработка от древните. Огромен по площ район със силно пресечен терен е бил обитаван от най-дълбока древност. Поне това показват скалите. Склонен съм да вярвам, че има още много тайни, които тепърва предстоят да ни се разкрият за тези магични места.
Снимките по долу са от две отделни посещения на обекта едно соло с мотора и едно с приятели, които заведох с колата. Пътя е Пловдив, Първенец, Храбрино, Бойково. За начинаещи мотористи с ендуро, пътят е перфектен, с достатъчно шеговити завои. Като казвам успях от третия път, имам предвид, че самите бойковчани не са много словоохотливи по отношение незнаещите пътя до Линът. Дават ориентири все пак, а и съм убеден, че самите подобни места имат особена енергия и сами решават кой и кога да допуснат до тайните си. В крайна сметка от третия път разбрах, че си има и маркировка, следвайки я за най-много час спокоен ход сте на Лина, считано от площада център на селото. Много детайли няма да споделям този път, не искам да вредя на бойковчани и да предразполагам иманяри. Убеден съм, че който иска и търси ще го намери. Само бойковчани си решават на кой да кажат пътя. Така или иначе по снимките по долу, ще има достатъчно ориентири.
Това е табелата като се изкачите на последната улица, преди гората в Бойково. От там почва черен път и сума ти пътеки.
Маркировката е в зелено. Не е много често, но указва посоката акуратно.
Една къщичка за ориентир. Пътеките почват срещу нея.
След метри се разкриват страхотни гледки към Стара Планина от една полянка.
Стара Планина и тракийското поле:
Като минете последната къща и влезете в гората стигате до разклон:
Тук, се вижда че маркировката е ниско и вторият път в снега, е била затрупана и с кума не сме я видели и тръгнахме в ляво, а верният път е в дясно. Първият път, като бях сам, хич не съм и видял. Явно съм си гледал калните обувки. От там следвате пътеката и маркировката. Пътеката е лесна за преход, дори и за деца. Тук там има по стръмен участък. Само да е сухо. Сенчеста е почти цялата и ако е валяло калта е сигурна.
Значи, тук в дясно.
Тази разходка в гората е малко като да попаднете във Властелина на пръстените. Нищо чудно някой хобит да изкочи от някъде, надявам се да не случите на орк. Иначе подозирам е пълно с елфи и гноми. Без майтап, гората тук е особенно мистична.
Птича песен в клоните на фона на прекрасната горска тишина и спокойствие. Чуваме си стъпките. Въздухът е от карамел и се топи като захарен памук. Мирише на бор, на шума и на чисто.
Пътеката се вие пред нас и оглеждаме внимателно за следващата маркировка.
Наистина, тук гората изглежда някак мистична, сякаш всяка скала около пътя крие нещо или е живо същество, коети ни наблюдава, а щом я погледнем, тя мигом замръзва и си е пак скала. Катеричка ни прави проверка, след което изчезва и тя по нейни си дела.
След около две трети от пътя стигаме до Грозден камък: Според някой естествен камък скала, според други обработван и моделиран.
Точно срещу него има много интересна скала, която според мен много прилича на долмените, тъй като е поне тон-два, но се крепи само на няколко опорни точки.
В научни спорове с никой не желая да влизам, но като пълен лаик, поне за мен горната скала няма нищо общо с долната и подобно нещо не би могло да се наблюдава само като в резултат на естествени атмосферни влияния върху скалата, които биха могли да променят нейната структура. Както и да го гледам за мен горната скала е донесена тук и балансирана да седи точно така, точно върху тези опорни точки. Най вероятно тази скала е там от няколко хиляди години. От друга страна мога и да греша жестоко и да си има абсолютно логично научно обяснение какво прави тази скала там. Но за жалост науката мълчи. Кой и с каква цел я е поставил там си остава загадка. Отгоре е заравнена площадка. Тук има хубави снимки и на Линът, и на тази скала, тъй като пропуска е мой да я снимам отстрани за да добие човек по ясна представа: http://bulgariansanctuaries.com/2018...E%D0%B2%D0%BE/
http://haiduk-tourist.blogspot.com/2...g-post_63.html
Според мен долната скала е обработвана и заглаждана допълнително. И все пак, не ми изглежда като игра на природата, а като предварително загладен камък върху който да се постави горния къс скала.
В скалата отдолу има и издълбана ямичка, от вътре стените са загладени. Възможно е да е и естествена такава. Ако се пълни с вода и тя замръзва, а ледът се разширява и дълбае камъка.
Продължаваме и не след дълго стигаме до самия Лин. Пада се в ляво от пътеката. Има маркировка. Последните метри са стръмни, да се внимава.
Ето го:
Освен изсечения в скалата саркофаг, прави впечатление, че самата скала е обработвана и заглаждана, както от горе, така и ръбовете отстрани. Скалата непосредствено до Лина, също е заглаждана и от горе е идеално гладка. Със сигурност двете са били част от може би, нещо като ритуални площадки.
Чудно ми е какво ли си мисли първо всеки който за първи път го вижда. Срам не срам, първото нещо, което си помислих, е че това не е работа на хора, а може би на същества от друга планета. Гледах го и не можех да си обясня как и с какво преди няколко хиляди години, човек е успял да обработи камъка по такъв начин. Мой приятел от Пловдив, склуптор, каза, че без машина, само на ръка подобно нещо би отнело ужасно много време да се направи, а ако приемем, например, че този обект води началото си от късния неолит и появата на първите сечива и инструменти от метал, то пак ти трябват специфични метални инструменти, чиято направа сама по себе си, ще е друго чудо. Така или иначе скалата изглежда да е рязъна все едно с лазар, все едно с нож в масло. Та, като гледаше ръбовете на самата скала как са загледени същия склуптор каза, само „е това, вече е луда работа.....“. Интересно ако се даде снимка или се заведат поне 20, 30 човека които разбират от работа с камък, сиреч експерти, да дадат мнение с каква техника евентуално може да се направи нещо подобно.
Самата скала от горе е идеално загладена:
Прилича на стрелка сочеща право към Ситовския надпис и Щудаграда, случайно или не. Но, по всичко личи, че тези места са взаимно свързани и явно дело на едни и същи хора или същества. Като човек, който е виждал тракийски ниши, кръгли или правоъгълни шарапани, прецизността на изсичанията тук е изключително впечатляваща.
Стъпил съм върху самия Лин:
Аз измерих дължина 1м и 88см. Но, като се има предвид метъра, който ползвам и начина по който меря, спокойно допускаме отклонение от по няколко сантиметра. За абсолютно точни размери на Лина не претендирам в никакъв случай. Това си е работа за учени.
Ширината е между 65 и 68 сантиметра.
В единия край:
В средата:
В другия край:
Без да влизаме в математически детайли, спокойно може да заключим, че дължина, спрямо ширина е 3:1. Може да заключим, че който го е правил е гонил точен размер, независимо каква точно мерна единица е ползвал, преди няколко хиляди години. Като се има предвид, че в близост е Ситовския надпис, който според някой е доказателство, че тези древни хора са имали вид писменост, защо да е чудно, че са владеели и математика.
Над самия Лин, има изсечен канал. Той е практически успореден по дължината на Лина. На тази снимка, в горния десен ъгъл на Лина е дупка отвор, вероятно за изстичане на течност или с друго приложение. Също, ако се вгледате ще видите, че в коритото на Лина, сякаш има изсечени черти, както да се отмерва нивото, в случай, че са е наливало някаква течност.
Дупката за оттичане.
В ляво от самия Лин е изсечена ето тази малка ниша:
Струва ми се, че дъното на самия Лин е водоравно, а самата скала Лина е под лег ъгъл. Първо се чудех, дали дъното няма наклон към дупката за оттичане, но поне на око сякаш нямаше. Нямам някакви точни професионални измервателни уреди, но слагам телефона на дънъто на Лина. Поне по този електронен нивелир дъното е водоравно, разбира се, по дъното имаше клонки, клечки, листа и т.н и е твърде вероятно да сме нагласили резултата, но така е по продължение на цялото дъно и изводът ми е, че целта е била наистина дъното да си е водоравно. Защо е било небходимо това, нямам идея, но преди се чудех дали самата скала на Лина, не е наклонена заради евентуално земетресение примерно, но с това водоравно дъно, според мен се доказва, че то нарочно е направено така, а самата скала явно винаги е била под въпросния ъгъл.
Тук слагам телефона на повърхоността на самата скала на Лина. Наклонът е виден.
Явно другия път, ще идвам с големия нивелир да я проверим повечко тая работа. Тук вече за мен стана адски интересно и включвам компаса:
По ширината Линът е идеално ориентиран север юг, с точно 5 градуса отклонение: Не знам, кой е правил Линът или как, но явно е разбирал и от посоките на света. Чудна шарапана, просто учените са забравили да споменат, че траките, за да правят вино дълбаели шарапани в скалите на високо в планината, и не само това, ами и ги ориентирали по посоките на света. Та тая версия със шарапаните и жертвоприношенията за мен отпада напълно. Учените да се постараят повече. Линът е част от някакъв комплекс, а не изолиран обект.
По дължина е идеално ориентиран изток – запад, точно с 5 градуса отклонение.
Шарапана, шарапана, ама защо тогава да е ориентирана с такава точност по посоките на света. Ето това е уникално. Ето това е интересно. Значи, за да имаме Линът, според нашите съвременни разбирания, някой е владаел математика, имал е невероятна техника, за да изсече скалата по подобен начин, и в същото време е бил пределно наясно с посоките на света и ориентирането и си е направил труда да я издълбае и ориентира адски точно. И всичко това преди няколко хиляди години, за който период се предполага, че хората не са разполагали със сечивата и знанията за да изсекат подобно нещо. Невероятно, но факт.
Правя бърза обиколка около Линът, за да разгледам и скалите наоколо в непосредствена близост. Поразен съм, защото поне за себе си, откривам добре познатите ми изсичания и от други подобни обекти, като загладени скали и скали оформяни сякаш в тях е рязъно с лазер.
Огромен къс камък, точно в подножието на Линът. Ясно си личи, че поне едната страна е изгладена идеално или отсечена: Прилича на камък, част от някакво съоръжение, който е паднал настрани поради земестресение или друга намеса.
Тези каменни блокове, също не ми приличат да са в естествената си форма: Всичките им страни приличат да се изсечени от по-голяма част скала.
В непосредствена близост, огромен скален къс, с идеално гладка повърхност:
Забележете тази скала в подножието на Лина и как сякаш от нея е изрязана по-малка част. Идеален прав ъгъл.
Побит камък, може би: Трудно ми е да повярвам, да е естествено застанал така.
Още една скала от която сякаш са изсичани парчета скала: Идеално прави ъгли и неестествено гладки повърхностти. Малко ми приличат на някакви каменни огромни части за тетрис. Или части от констукция, но бутната и разхвърляна.
Още и още изрязани идеално скали. Отново идеален прав ъгъл на изсичане. Всички страни са допълнително изглаждани:
Като застанах на това място, тази огромна плоча облегната на Лина, ми заприлича на капак, който е бил поставян върху самия саркофаг. От другата страна тази плоча имаше изсечен нещо като ръб и се зачудих, дали изсечения канал над самия саркофаг, да не е канал, а част от ръб, служещ за закрепване на плочата. После, като рових, в разни форуми се споменаваше, че наистина някои предполагат, че Линът е имал тази плоча като капак отгоре, която в последствие е била отместена. Да, но самата плоча, като площ е по–малка от площа на площадката на Лина. Не съм ги мерил, така ми изглежда. Върху самата плоча има облегната една по–малка, също перфектно обработена от всички страни. Интересно, но ако не им кажеш на хората да се вгледат в тея скали, повечето хич не ги забелязват.
Ето плочата, от другата и страна, цялата е идеално загладена, а в горния десен ъгъл има изсичане:
Линът сниман от външната страна при отвора за оттичане:
Ясно си личи, че скалата е обработвана и изгладена от външната част:
Когато минах от долната страна на Линът, се оказа, че всичко се крепи само на няколко по малки скали: Линът е скала от порядъка на няколко десетки тона най-вероятно, а допирната и опорна площ, най вероятно са по малко от квадратен метър, два. Гледам дълго скалата и все ми се струва, че Линът сякаш е поставен върху скалата отдолу. Със сигурност това не е монолитна скала, има ясен разрез под самия Лин. Самата скала от долу като форма няма нищо общо с Линът отгоре и подозирам, че няма как това да е резултат на естествени процеси и това да са две парчета на една и съща скала. Невероятно. Силно умоблъскащо за всеки търсач.
След обиколката на Линът, назад към Бойково и към Пловдив. По пътя си мисля, колко е тъжно, че не знаем повече за подобни обекти и как институциите и държавата нехаят. Това е едно от доказателствата, че европейската цивилизация започва с нас. А подобни места доказателства са буквално хиляди в България.
В интернет има информация за Линът, но доста оскъдна и не споменаваща почти нищо освен, че това е шарапана за вино. Има кратко клипче с историчката Елица Димова, която има интересно виждане за това какво е представлявал Линът. Препоръчвам го, нейното виждане е доста по различно. В интернет също може да намерите и информация за името Линът и как то се свърза с легендарния Лин, тракийския поет брат на Орфей, а името е засвидетелствано в каменния надпис от село Гела, също в книгата си Орфей и Азбуката автора Никола Гигов, споменава, че между Бойково и Ситово е имало селище с името Лин. Също така, ако ровите в нета, може би ще срещнете, че подобни обекти в България, другаде не били откривани и нямат аналог, освен един в Петра, Турция. Аз като лаик, знам поне за няколко тракийски светилища с подобни изсичания, като форма. Та това не е верно. Най–близкото до Линът, което ми е известно и на което също попаднах случайно, търсейки нещо съвсем друго е край Горни Воден и се намира реално само на няколко километра. Тук прецизността на изсичанията не е същата като при Линът, но формата е същата.
Подобни изсичания има на Перперикон, на комплекса при Ангел Войвода, при Хасковските минерални бани и поне на още няколко места, та няма как да вярвам на учените. Проблемът за Линът край Бойково и аналогичния обект при Горни Воден е, че и двата споделят нерадостната съдба да са в абсолютно забвение. Хората просто не знаят, че те съществуват. Науката сякаш не се интересува от тях. А при Линът, нормалните познания по физика и история на всеки средно интелигентен човек са поставени на сериозно изпитание.
Интересно е, че тези обекти реално се знаят от десетки години, но явно има причини, те да не попадат в нито един туристически справочник или списък със забележителности, и за да узнаете за тях, или е плод на случайността или на много издирване и търсене. А те са там и чакат да бъдат открити. За себе си съм убеден, че за да узнаем истината за Линът е необходимо първо знанието да бъде споделяно, да бъдат зададени правилните въпроси за това как древните са успяли по такъв забележителен начин да обработват камъка и евентуално тогава да получим задоволително обяснение. Наследници сме на уникална култура, първата цивилизация в Европа. В непосредствена близост са най–старите съществуващи и до днес градове, а именно Пловдив и Стара Загора, най-старият монументален надпис, може би в света, а именно Ситовският надпис. Да не забравяме и най-старото злато в света от некропола край Варна, неолитното селище край могила Юнаците, край Пазарджик и още няколко стотин подобни обекта. А ако внимателно проследим историята на селищата в България, ще открием, че може би над 80% процента от съществуващите такива села и градове в България имат история от по 4/5 хиляди години. Богата е земята ни. Много богата на археология и история. Може да сме горди българи, защото историята на континента Европа, че и името му даже, започва с нас, започва по нашите земи. Та Линът е тайна, магия, една от многото родопски мистерии, която чака своите отговори. А тея отговори, само самочувствието ни на българи могат да вдигат.
Да живее България!
Драгомир Желев
Коментар