Здравейте! Няколко дни преди Деня на Съединението, се породи идеята за още една разходчица в близост до границата в Северозападния регион. Нямах шанс да отида на Събора, където (видно от снимките) "Трезвениците" се Съединяват с алк...ъъъ... млякото. Джипките- същите: Моя Пух и Дефендъра на Иван (hil). Екипажът беше леко допълнен с моята невръстна малка беля (6г.). Този път прехода беше на по-ниска Н.В., поради което има по-малко снимки, а и по-голямата част от маршрута не позволяваше снимане. Около седем часа със спиранията, окооло 73 км, две кратки загубвания и "шампионски" обяд, който прекъснахме по необходимост от спешно прибиране, а можеше да продължи... няколко дни!
Идеята ни беше да тръгнем в посока Здравченица, от там към с. Дълги дел, успоредно на границата, след това с. Говежда, обяд в ловнив район на Иван, около с, Лесковец, с. Котеновци и прибиране по панорамния (през зимата, че сега е горски) път покрай язовира.

Ето и профила:

Имаше вероятност за още един джип, но за съжаление отпадна в посления момент. Та:
Срещата по същото време, на същото място:

... и газ към първите панорами:

Поглед и към Фунията и вр. Ком:


Това сечище е на отсрещния баир. Иван каза, че ще минем през него. Когато минахме се опитвах да покажа на детето от къде сме го гледали и... един пън ме подсети, че е по-добре да гледам пътя, но това е по-късно. За сега гледахме сечището от далече. Така се виждаше:

Техниката:

Част от екипажа:


Малкият беше и свързочника на групата. Токито не му изпадаше от ръцете.

Вдигнахме малко темпото (от там и прахоляка), намалихме спиранията, знаехме, че ни чака път ако успеем да изминем предварителния план, обаче... както каза после Иван, "трябваше следващото дясно".
Това дясно свърши много рязко:

А свършвайки взе на Иван антената и скобите, държащи джека.


Явно дърварите бяха стигнали до тук...

..., а за нас оставаше "малко на обратно". Прескочихме от югоизточния на северозападния склон и се откри гледка:

Зарекохме се с Иван, някой ден и там да отидем:


Сега, обаче, трябваше да заобиколим един-два хребета и да слезем по-ниско:

Още един геолог. Злати, конкуренцията не спи!

Иван чертаеше, мислено маршрута. Беше го минавал само с мотор и не знаехме какво ще бъде с тия мулета...

Още един кадър преди тръгване:

Предстоеше ни стръмно спускане по тежък скалист участък. Нямаше много възможност за снимки, но пък друсането беше на ниво. Надявам се скоро да не образувам камъни в бъбреците!
Следва...

Ето и профила:
Имаше вероятност за още един джип, но за съжаление отпадна в посления момент. Та:
Срещата по същото време, на същото място:
... и газ към първите панорами:
Поглед и към Фунията и вр. Ком:
Това сечище е на отсрещния баир. Иван каза, че ще минем през него. Когато минахме се опитвах да покажа на детето от къде сме го гледали и... един пън ме подсети, че е по-добре да гледам пътя, но това е по-късно. За сега гледахме сечището от далече. Така се виждаше:
Техниката:
Част от екипажа:
Малкият беше и свързочника на групата. Токито не му изпадаше от ръцете.
Вдигнахме малко темпото (от там и прахоляка), намалихме спиранията, знаехме, че ни чака път ако успеем да изминем предварителния план, обаче... както каза после Иван, "трябваше следващото дясно".

А свършвайки взе на Иван антената и скобите, държащи джека.
Явно дърварите бяха стигнали до тук...
..., а за нас оставаше "малко на обратно". Прескочихме от югоизточния на северозападния склон и се откри гледка:
Зарекохме се с Иван, някой ден и там да отидем:
Сега, обаче, трябваше да заобиколим един-два хребета и да слезем по-ниско:
Още един геолог. Злати, конкуренцията не спи!

Иван чертаеше, мислено маршрута. Беше го минавал само с мотор и не знаехме какво ще бъде с тия мулета...
Още един кадър преди тръгване:
Предстоеше ни стръмно спускане по тежък скалист участък. Нямаше много възможност за снимки, но пък друсането беше на ниво. Надявам се скоро да не образувам камъни в бъбреците!

Следва...
Коментар