Tweet
Защо пък оффроуд на крак ще си каже някои,ами защото това се случва с един болен по офроуда когато няма джип взима го твърде при сърце и вместо с джип почва да броди из горите пеша търсейки задоволяване на глада си за приключение или поне временно начесване на крастата оффроуд.
Част първа: Копривщица-хижа Павел Делирадев
Незнам дали ще е интересна на някои тук подобна разходка защото тук джипове няма няма и мотори просто аз екипировката ми и моя фотоапарат.Въпреки че не съм сигурен какъв ще е ефекта от писанията ми се ще да споделя с вас някои моменти от моя пешеходен (за съжаление) оффроуд.
Всичко се почна от това че одавна имах мерака да ида до тази хижа и един ден този шанс ми се отдаде отиването до там не е кои знае колко много около 15км. но за сметка на това се оказа красиво и зареждащо с положителна енергия.Деня стандартно си беше доста горещ термометър не съм гледал за да не се плаша свих два сандвича в новата ми раница взех прочутия Leatherman инструмент и си казах е сега отидох до там.Честно казано пътя го знаех само приблизително по точно знаех реално само поливната път а за останалата гадаех тогава все
още нямах ГПС разполагах само с карта но и тя свърши работа.Самия път в оффроуд часта му започва малко на Копривщица в посока просеката между върховете Поп и Попадия носеща името улука която реално е била прокарвана за да мине стар манесманов водопровод.Хванах пътеката водеща натам
и за 20 мин. бях на самия улук
Тази снимка е от началото му тази просека би била интересна за хард ендуристи с наклонности към триала за съжаление не се сетих да щракна някоя и друга снимка от по нагоре по пътеката но ще компенсирам някои друг път.Само за протокала давам снимка на манесмановия водопровод които според някои местни хора е на повече от 70 години незнам дали работи не исках и да пробвам
Първата цел от маршрута ми беше стария водопои между върховете които е и край на пътеката нагоре
заредих запасите с вода поради това че по пътя незнаех дали ще намеря друга чешма поне в частта която ми беше известна такава нямаше,и продължих по маршрута следващата цел беше върхът със странното име Бич .Пътя се виеше в безкрая и реших да го заснема в общ план ето там е моя път в дълечината
Щракнах една снимка и на втория големец в Същиска Средна Гора Бунай 1572м.
по близките му снимки не направих върха е зает от военните а те са докачливи на тема снимки.Не бях предвидил десерт имах само основно ястие но природата реши да ме изненада с един трън на които при нас му казват дива гулия ядлив със странен леко сладък вкус.
Невероятна гледка в посока Панагюрище
почуствах се малък.А ето го и най-големия връх Богдан 1604м.
Някои се беше погрижил да не се загубя напълно
А това е целта изписана на табелката
От бич в дълечината се откри гледка към третия най в списъка с върхове в Средна Гора Братия 1519м.
Както и гледка към Родопите
Времето беше горещо и с приближаване на целта ставаше все по горещо и в цялата тая жега разбира се успях да изпия доста бързо запасите си от вода добре че непознаването на маршрута ме изведе на изненада една беседка построена в гората.
разбира се отбих се да я видя и за щастие имаше чешма с студена вода и много комари.
Бързо разбрах и защо е изградено всичко.
Налях вода и продължих по пътя си които от своя страна по товакоетп показваше картата би трябвало даме изведена поляната с името Мензул и така ходеики пред мен изкочи една обширна поляна с признаци на живот реших че е именно моята цел.
Но се оказа частна вила със стопанство.Продължих отново по пътя в един момент реших малее на къде съм тръгнал бе като нищо ще сляза някъде на Панагюрски колонии и ням и да разбера от къде ми е дошло но оказа се че имам някаква ориентация 5км. след вилата излязох на Мензул и успях да видя целта си
Хижата се оказа не особенно добре подържана поне не беше подновявана скоро похапнах и реших че няма какво повече да се прави там тръгнах по пътя на обратно имах си вече и компания за известно време
Но жълтия кантарион бе по интересен за този малък приятел от колкото аз
Снимах го за довиждане и си тръгнах.Стигайки до Попадия реших да щракна още няколко снимки и от там гледката е към Копривщица
Заканих се и на една нова пътека.
Не пропуснах да се снимам на фона на красивата гледка ако знаете с колко зор настроих апарата на една скала за да се щракна със самоснимачката но успях
Тук важния не съм аз а фона зад гърба ми.От тази скала надолу реших да съкратя маршрута за прибиране и поради тази причина целия станах в борови иглички още ги вадя от джобовете на раницата за съжаление не снимах бях ангажиран с разчистване на път през гъстата гора.С това част първа от Пътеките на Дявол Коледа приключи славно стигнах целта си чукнах 30км. ход начесах крастата за кратко и вече набелязах място за следващ маршрут и само се моля хоризонта да е чист за снимки защо ще разберете в скоро време.
Всичко се почна от това че одавна имах мерака да ида до тази хижа и един ден този шанс ми се отдаде отиването до там не е кои знае колко много около 15км. но за сметка на това се оказа красиво и зареждащо с положителна енергия.Деня стандартно си беше доста горещ термометър не съм гледал за да не се плаша свих два сандвича в новата ми раница взех прочутия Leatherman инструмент и си казах е сега отидох до там.Честно казано пътя го знаех само приблизително по точно знаех реално само поливната път а за останалата гадаех тогава все
още нямах ГПС разполагах само с карта но и тя свърши работа.Самия път в оффроуд часта му започва малко на Копривщица в посока просеката между върховете Поп и Попадия носеща името улука която реално е била прокарвана за да мине стар манесманов водопровод.Хванах пътеката водеща натам
и за 20 мин. бях на самия улук
Тази снимка е от началото му тази просека би била интересна за хард ендуристи с наклонности към триала за съжаление не се сетих да щракна някоя и друга снимка от по нагоре по пътеката но ще компенсирам някои друг път.Само за протокала давам снимка на манесмановия водопровод които според някои местни хора е на повече от 70 години незнам дали работи не исках и да пробвам
Първата цел от маршрута ми беше стария водопои между върховете които е и край на пътеката нагоре
заредих запасите с вода поради това че по пътя незнаех дали ще намеря друга чешма поне в частта която ми беше известна такава нямаше,и продължих по маршрута следващата цел беше върхът със странното име Бич .Пътя се виеше в безкрая и реших да го заснема в общ план ето там е моя път в дълечината
Щракнах една снимка и на втория големец в Същиска Средна Гора Бунай 1572м.
по близките му снимки не направих върха е зает от военните а те са докачливи на тема снимки.Не бях предвидил десерт имах само основно ястие но природата реши да ме изненада с един трън на които при нас му казват дива гулия ядлив със странен леко сладък вкус.
Невероятна гледка в посока Панагюрище
почуствах се малък.А ето го и най-големия връх Богдан 1604м.
Някои се беше погрижил да не се загубя напълно
А това е целта изписана на табелката
От бич в дълечината се откри гледка към третия най в списъка с върхове в Средна Гора Братия 1519м.
Както и гледка към Родопите
Времето беше горещо и с приближаване на целта ставаше все по горещо и в цялата тая жега разбира се успях да изпия доста бързо запасите си от вода добре че непознаването на маршрута ме изведе на изненада една беседка построена в гората.
разбира се отбих се да я видя и за щастие имаше чешма с студена вода и много комари.
Бързо разбрах и защо е изградено всичко.
Налях вода и продължих по пътя си които от своя страна по товакоетп показваше картата би трябвало даме изведена поляната с името Мензул и така ходеики пред мен изкочи една обширна поляна с признаци на живот реших че е именно моята цел.
Но се оказа частна вила със стопанство.Продължих отново по пътя в един момент реших малее на къде съм тръгнал бе като нищо ще сляза някъде на Панагюрски колонии и ням и да разбера от къде ми е дошло но оказа се че имам някаква ориентация 5км. след вилата излязох на Мензул и успях да видя целта си
Хижата се оказа не особенно добре подържана поне не беше подновявана скоро похапнах и реших че няма какво повече да се прави там тръгнах по пътя на обратно имах си вече и компания за известно време
Но жълтия кантарион бе по интересен за този малък приятел от колкото аз
Снимах го за довиждане и си тръгнах.Стигайки до Попадия реших да щракна още няколко снимки и от там гледката е към Копривщица
Заканих се и на една нова пътека.
Не пропуснах да се снимам на фона на красивата гледка ако знаете с колко зор настроих апарата на една скала за да се щракна със самоснимачката но успях
Тук важния не съм аз а фона зад гърба ми.От тази скала надолу реших да съкратя маршрута за прибиране и поради тази причина целия станах в борови иглички още ги вадя от джобовете на раницата за съжаление не снимах бях ангажиран с разчистване на път през гъстата гора.С това част първа от Пътеките на Дявол Коледа приключи славно стигнах целта си чукнах 30км. ход начесах крастата за кратко и вече набелязах място за следващ маршрут и само се моля хоризонта да е чист за снимки защо ще разберете в скоро време.
При сухо време сме го минавали с Лада и Мерцедес
Прилагам 
.
/в смисъл оффроуд/ и от там са ми най-силни емоциите! Невероятно е!
"
Отвеждащи ме в посока една от пътеките които се качва към ливадите на които на всеки пет години се провежда националния събор на фолклорнот творчество 
Коментар