Привет на всички. След изсипалия се вчера сняг горе във Витоша има едно 40см нова снежна покривка
Снощи взех участие отново (след дълга пауза) в Quattro Challenge Vitosha.
Това е едно импровизирано предизвикателство, което се зароди в ауди форума преди години. Целта му е собствениците на Audi Quattro да си покарат смело и с повече адреналин автомобилите, да видят техните предимства в снежни условия и най-вече да се позабавляват.
Така нареченото качване се прави обикновено късно вечер в часовете след 21 часа, в ден когато е навалял обилен пресен сняг. Маршрутът обикновено е от паркинга на НИМ в Бояна посока "Златните", "Копитото" или "Офелиите".
Аз ауди вече нямам (лиспва ми), но пък реших да пробвам какво може Гранда с неговите всесезонки - гумите с които излиза от завода Good Year Wrangler HP.
Пък и нали Jeep-a е полу-джип, полу-лека кола, а и с V8 под капака съвсем се доближава до техния перформънс, така че се чувствах на място.
Събрахме се няколко автомобила на паркинга на НИМ и ми стана драго като видях строени олдскул машините Audi S4 2.2 Турбо петаци, quattro и най-вече като видях светещото бутонче до ръчната спирачка - заден ръчен блокаж. Класика. Аудитата до 1996 имат такъв блокаж, след което минават на електронни EDL, + ASR + ESP, което вече има съвсем различен ефект.
Имаше и едно TT 1.8T quattro.
Ето едно мое клипче с А6-цата ми , снимано преди 2 години, за да добиете представа какво точно правим на такива разходки. Един вид като офроуд разходка с джипове, но на снежни пътища и с по-висока скорост. Поднасяне на колата, въртележки на по-широките места и други рали заигравки.
Снощи се разбрахме с група ентусиазирани приятели да покараме. Запалих джипа и минах на бързо през паркинга, за да взема лопати, лента и шегели от малкия черок, защото на исках да се чувствам неподготвен, ако се случи нещо. На такива челинджи обикновено се случва винаги нещо, въпросът е на кой точно. Винаги има омазани по мантинелите коли, винаги има в канавките или закъсали. По-късно вечерта съм виждал подготвени Субару докарани с колесар и обути с гуми с шипове. Аз лично съм си причинявал щети за 7000лв (официален сервиз) на бившата си А6 3.0tdi като се бухнах в една преспа с 60км/ч и изкривих рейката и почупих броня, кулери и кори. От този случай съм по-кротък вече, но пък мерак да участвам имам винаги.
Сборният пункт - НИМ, който след такъв сняг гъмжи от въртящие се коли
До "Златните" всичко бе изчистено и група чудовищни снегорини, пътят бе замръзнал (-8 градуса) и нагоре може да си позволиш своеволия , но надолу винаги е много опасно. Най е страшно да ти изкочи някое БМВ с вратите напред, затова като карам пръв и видя, че се задават фарове набивам спирачките и започвам да светкам с дългите. Като начало карах последен в групата и снимахме, защото не съм уверен в гумите и нямам опит с гранда ми на сняг. Целта ми бе да го усетя как се движи, как маневрира, как се овладявасле поднасяне и т.н.
След Златните към Офелиите стана вече много приятно. Минах първа кола, пътят не бе чистен и имаше 30см пресен сняг. Само два дълбоки коловоза виждах пред мен, но при желание може да си направиш и свои, защото снегът бе супер пресен, а такъв може да буташ до предния капак спокойно.
След задниците на колите се образуваше 5-6 метров облак от разхвърлян сняг.
Стигнахме Боерица, където температурата бе точно (-14). Наоколо имаше 40см минимум пресен сняг, а отдолу стар. валеше страхотно - на парцали както се казва. Много силно чувство е такава вечер и има особен характер, чийто аналог не намирам. Затова обичам този тип разходки и се радвам, че пак участвах.
Генерацията на гранда пукаше от жега. Не можех да се отпусна , защото не познавам джипа, а и нямам ESP, което да ме пази, затова си позволявах само леки дрифчета и малко повече газ на правата. Следващият път повече.
Вижте в средата на снимката покривчето като гъбка, колко сняг носи!
Към хижа Кумата никой не се бе качвал още, така че имах удоволствието да пробия пътя нагоре. Две от аудитата тръгнаха обратно, че гонеха празненства по случй Ивановден. Снегът беше доста, защото ми хвърляше на предното стъкло чак. Като станат готови клипчетата ще се види, мисля имаше този момент.
Пред хижата
Предницата е била като булдозер
Страхотен двигател, обожавам висок въртящ момент при ниски обороти.
От Кумата слезнахме до Офелиите, където си поиграхме на широкия паркинг с доста "донъти". Има клипче и от вътре и отвън и нямам търпение да ги видя.
Аудито, което остана направо се е гмуркало под снега
Наоколо красота
След 10-15 минутни въртележки
Аудито със зимни гумета и блокаж просто няма спирка в такъв пресен сняг
Ще добавя клипчетата по-късно.
Като епилог искам да кажа, че определено ми липсва леката кола. Най-ми бе добре докато дакато имах джип и кола. Сега с два джипа ми липсва комфорта и усещането на леката кола. Гранда донакъде тушира това неудобство, но не е напълно. Гумите - всесезонките са зле. Спра ли едвам тръгвам, ако има наклон. Иначе като тръгна засилва доста добре. За придвижване целогодишно стават, но за нещо по интересно в сняг не е добре да се рискува.
Снощи взех участие отново (след дълга пауза) в Quattro Challenge Vitosha.
Това е едно импровизирано предизвикателство, което се зароди в ауди форума преди години. Целта му е собствениците на Audi Quattro да си покарат смело и с повече адреналин автомобилите, да видят техните предимства в снежни условия и най-вече да се позабавляват.
Така нареченото качване се прави обикновено късно вечер в часовете след 21 часа, в ден когато е навалял обилен пресен сняг. Маршрутът обикновено е от паркинга на НИМ в Бояна посока "Златните", "Копитото" или "Офелиите".
Аз ауди вече нямам (лиспва ми), но пък реших да пробвам какво може Гранда с неговите всесезонки - гумите с които излиза от завода Good Year Wrangler HP.
Пък и нали Jeep-a е полу-джип, полу-лека кола, а и с V8 под капака съвсем се доближава до техния перформънс, така че се чувствах на място.
Събрахме се няколко автомобила на паркинга на НИМ и ми стана драго като видях строени олдскул машините Audi S4 2.2 Турбо петаци, quattro и най-вече като видях светещото бутонче до ръчната спирачка - заден ръчен блокаж. Класика. Аудитата до 1996 имат такъв блокаж, след което минават на електронни EDL, + ASR + ESP, което вече има съвсем различен ефект.
Имаше и едно TT 1.8T quattro.
Ето едно мое клипче с А6-цата ми , снимано преди 2 години, за да добиете представа какво точно правим на такива разходки. Един вид като офроуд разходка с джипове, но на снежни пътища и с по-висока скорост. Поднасяне на колата, въртележки на по-широките места и други рали заигравки.
Снощи се разбрахме с група ентусиазирани приятели да покараме. Запалих джипа и минах на бързо през паркинга, за да взема лопати, лента и шегели от малкия черок, защото на исках да се чувствам неподготвен, ако се случи нещо. На такива челинджи обикновено се случва винаги нещо, въпросът е на кой точно. Винаги има омазани по мантинелите коли, винаги има в канавките или закъсали. По-късно вечерта съм виждал подготвени Субару докарани с колесар и обути с гуми с шипове. Аз лично съм си причинявал щети за 7000лв (официален сервиз) на бившата си А6 3.0tdi като се бухнах в една преспа с 60км/ч и изкривих рейката и почупих броня, кулери и кори. От този случай съм по-кротък вече, но пък мерак да участвам имам винаги.
Сборният пункт - НИМ, който след такъв сняг гъмжи от въртящие се коли
До "Златните" всичко бе изчистено и група чудовищни снегорини, пътят бе замръзнал (-8 градуса) и нагоре може да си позволиш своеволия , но надолу винаги е много опасно. Най е страшно да ти изкочи някое БМВ с вратите напред, затова като карам пръв и видя, че се задават фарове набивам спирачките и започвам да светкам с дългите. Като начало карах последен в групата и снимахме, защото не съм уверен в гумите и нямам опит с гранда ми на сняг. Целта ми бе да го усетя как се движи, как маневрира, как се овладявасле поднасяне и т.н.
След Златните към Офелиите стана вече много приятно. Минах първа кола, пътят не бе чистен и имаше 30см пресен сняг. Само два дълбоки коловоза виждах пред мен, но при желание може да си направиш и свои, защото снегът бе супер пресен, а такъв може да буташ до предния капак спокойно.
След задниците на колите се образуваше 5-6 метров облак от разхвърлян сняг.
Стигнахме Боерица, където температурата бе точно (-14). Наоколо имаше 40см минимум пресен сняг, а отдолу стар. валеше страхотно - на парцали както се казва. Много силно чувство е такава вечер и има особен характер, чийто аналог не намирам. Затова обичам този тип разходки и се радвам, че пак участвах.
Генерацията на гранда пукаше от жега. Не можех да се отпусна , защото не познавам джипа, а и нямам ESP, което да ме пази, затова си позволявах само леки дрифчета и малко повече газ на правата. Следващият път повече.
Вижте в средата на снимката покривчето като гъбка, колко сняг носи!
Към хижа Кумата никой не се бе качвал още, така че имах удоволствието да пробия пътя нагоре. Две от аудитата тръгнаха обратно, че гонеха празненства по случй Ивановден. Снегът беше доста, защото ми хвърляше на предното стъкло чак. Като станат готови клипчетата ще се види, мисля имаше този момент.
Пред хижата
Предницата е била като булдозер
Страхотен двигател, обожавам висок въртящ момент при ниски обороти.
От Кумата слезнахме до Офелиите, където си поиграхме на широкия паркинг с доста "донъти". Има клипче и от вътре и отвън и нямам търпение да ги видя.
Аудито, което остана направо се е гмуркало под снега
Наоколо красота
След 10-15 минутни въртележки
Аудито със зимни гумета и блокаж просто няма спирка в такъв пресен сняг
Ще добавя клипчетата по-късно.
Като епилог искам да кажа, че определено ми липсва леката кола. Най-ми бе добре докато дакато имах джип и кола. Сега с два джипа ми липсва комфорта и усещането на леката кола. Гранда донакъде тушира това неудобство, но не е напълно. Гумите - всесезонките са зле. Спра ли едвам тръгвам, ако има наклон. Иначе като тръгна засилва доста добре. За придвижване целогодишно стават, но за нещо по интересно в сняг не е добре да се рискува.
Коментар