300км до и около язовир Белмекен, Рила.
Тази разходка беше най-изтощителната в която съм участвал. Веднъж като продължителност на каране и втори път като физическа умора.
Станах сутринта в 6:45 и си легнах в 03:20 през ноща.
20 часа и 35 минути.
Целта на разходката беше да поснимаме есента и да разгледаме някои места по пътя до Белмекен, които не съм посещавал досега, когато съм идвал с лек автомобил.
Денят от рано започна с пожар и така и завърши

Хванахме магистрала Тракия посока Костенец. После към Белово и по отбивката за Сестримо тръгнахме нагоре. Малко преди Сестримо видях на екрана на навигацията , че има черен път вдясно. Пишеше даже 4x4 Trail, което звучеше интересно, а не като път покрай нивите.
Хванах по него, като той върви по дясното било над Сестримо, а не по лявото, където е асфалтовият път. Предположих къде може да ни изведе нагоре и че все някъде ще засечем асфалтовия път.

Есента, в истинаката й красота, така наречената "Златна есен" не е дошла още. Дебна я всяка седмица и ако така се запази времето след половин месец ще е доста красиво. Не че и сега не е.




Сутринта беше топло и безветрено. Имаше средна облачност, но по прогноза се очакваше до края на деня да дойдат доста облаци. Облачното време има своя чар, цветовете изпъкват по друг, по-мек и пастелен начин и нямаше как да се съжалява.


Пътчето влезна в горите, като почти навсякъде беше в такъв вид.








Облаците нахлуха след няма и 2 часа и всичко стана по-мрачно, но пък с набирането на височина, което ставаше доста бързо гората си променяше одеждите все по-колоритно.






Малко по нагоре видях в навигацията, че ще ни отведе на асфалтовия път покрай телевизионата кула. Не бях карал досега по този ръкав, който също води до стената на язовир Белмекен.
Пътят даже стана и павиран












Долу, част от пътя ме изкефи. Голяма денивелация.






Скоро стигнахме до ВЕЦ "Станкови бараки" и прилежащият към него язовир.




Оттук нагоре асфалта става по-лош, по-тесен с остри завои и катери главоломно. Набраната надморска височина със скорост 20-30км/ч бе по близо метър на всяка секунда, две.
Гората наоколо е много разнообразна и цветна.







Навсякъде има такива пропасти и свлачища покрай пътя

Стените му са отвесни


Големи дървета порастнали в скали и пропасти





Това в далечината е връх Белмекен, точно до едноименния язовир. Височината му е над 2600 метра. Качвал съм се въднъж пеш догоре (път за МПС-та няма) и от него се виждат страхотни панорами посока връх Мусала и Централния рзерват в Рила. Пътят от язовира е около 3 часа, защото трябв да се заобиколи в гръб.







Тревата в гоарат беше изглеждаше като мокет




Язовир Белмекен, поизточен и покрит с облаци.



Тук мислехме накъде да хванем и какво да снимаме. Единият вариант беше Славов връх, който според навигацията беше точно над язовира. Висок е 2306 метра. Обаче пътят който водеше към него беше съвсем кратък и според навигацията свършваше съвсем скоро. Решихме да отидем и да видим, пък ако оттам има пътека, върхът е близо и времето позволява можеше и пеш да се качим.
За да хванем пътя трябваше да минем от другата страна на язовира и да караме по крайбрежният му черен път.





Времето беше променливо. Ту притъмняваше и пръскаше дъжд, ту след 10 минути огряваше ярко слънце. Перфектно време за разнообразни снимки.








Намерихме пътя, който тръгваше нагоре. Поехме по него. Беше доста колоритен и интересен.
Все едно някой си отглежда мини градина от странни растения






Както навигацията ни обеща, пътят свърши съвсем скоро. Отведени до една голяма поляна, която видимо някой съвсем скоро беше косил. От поляната се виждаше част от планината от другата страна на Славов връх. Самият той трябваше да се намира отдясно ни, но аз по долу видях три била шахматно разполжени и не знаех кой точно е.




Виждаха се и други била отзад. Имаше някакви бели летящи облаци, които взех за мъгла.



Тази разходка беше най-изтощителната в която съм участвал. Веднъж като продължителност на каране и втори път като физическа умора.
Станах сутринта в 6:45 и си легнах в 03:20 през ноща.
20 часа и 35 минути.
Целта на разходката беше да поснимаме есента и да разгледаме някои места по пътя до Белмекен, които не съм посещавал досега, когато съм идвал с лек автомобил.
Денят от рано започна с пожар и така и завърши

Хванахме магистрала Тракия посока Костенец. После към Белово и по отбивката за Сестримо тръгнахме нагоре. Малко преди Сестримо видях на екрана на навигацията , че има черен път вдясно. Пишеше даже 4x4 Trail, което звучеше интересно, а не като път покрай нивите.
Хванах по него, като той върви по дясното било над Сестримо, а не по лявото, където е асфалтовият път. Предположих къде може да ни изведе нагоре и че все някъде ще засечем асфалтовия път.

Есента, в истинаката й красота, така наречената "Златна есен" не е дошла още. Дебна я всяка седмица и ако така се запази времето след половин месец ще е доста красиво. Не че и сега не е.




Сутринта беше топло и безветрено. Имаше средна облачност, но по прогноза се очакваше до края на деня да дойдат доста облаци. Облачното време има своя чар, цветовете изпъкват по друг, по-мек и пастелен начин и нямаше как да се съжалява.


Пътчето влезна в горите, като почти навсякъде беше в такъв вид.








Облаците нахлуха след няма и 2 часа и всичко стана по-мрачно, но пък с набирането на височина, което ставаше доста бързо гората си променяше одеждите все по-колоритно.






Малко по нагоре видях в навигацията, че ще ни отведе на асфалтовия път покрай телевизионата кула. Не бях карал досега по този ръкав, който също води до стената на язовир Белмекен.
Пътят даже стана и павиран












Долу, част от пътя ме изкефи. Голяма денивелация.






Скоро стигнахме до ВЕЦ "Станкови бараки" и прилежащият към него язовир.




Оттук нагоре асфалта става по-лош, по-тесен с остри завои и катери главоломно. Набраната надморска височина със скорост 20-30км/ч бе по близо метър на всяка секунда, две.
Гората наоколо е много разнообразна и цветна.







Навсякъде има такива пропасти и свлачища покрай пътя

Стените му са отвесни


Големи дървета порастнали в скали и пропасти





Това в далечината е връх Белмекен, точно до едноименния язовир. Височината му е над 2600 метра. Качвал съм се въднъж пеш догоре (път за МПС-та няма) и от него се виждат страхотни панорами посока връх Мусала и Централния рзерват в Рила. Пътят от язовира е около 3 часа, защото трябв да се заобиколи в гръб.







Тревата в гоарат беше изглеждаше като мокет




Язовир Белмекен, поизточен и покрит с облаци.



Тук мислехме накъде да хванем и какво да снимаме. Единият вариант беше Славов връх, който според навигацията беше точно над язовира. Висок е 2306 метра. Обаче пътят който водеше към него беше съвсем кратък и според навигацията свършваше съвсем скоро. Решихме да отидем и да видим, пък ако оттам има пътека, върхът е близо и времето позволява можеше и пеш да се качим.
За да хванем пътя трябваше да минем от другата страна на язовира и да караме по крайбрежният му черен път.





Времето беше променливо. Ту притъмняваше и пръскаше дъжд, ту след 10 минути огряваше ярко слънце. Перфектно време за разнообразни снимки.








Намерихме пътя, който тръгваше нагоре. Поехме по него. Беше доста колоритен и интересен.
Все едно някой си отглежда мини градина от странни растения






Както навигацията ни обеща, пътят свърши съвсем скоро. Отведени до една голяма поляна, която видимо някой съвсем скоро беше косил. От поляната се виждаше част от планината от другата страна на Славов връх. Самият той трябваше да се намира отдясно ни, но аз по долу видях три била шахматно разполжени и не знаех кой точно е.




Виждаха се и други била отзад. Имаше някакви бели летящи облаци, които взех за мъгла.




Коментар