300км до и около язовир Белмекен.

[verter]

300км до и около язовир Белмекен, Рила.

Тази разходка беше най-изтощителната в която съм участвал. Веднъж като продължителност на каране и втори път като физическа умора.
Станах сутринта в 6:45 и си легнах в 03:20 през ноща.
20 часа и 35 минути.

Целта на разходката беше да поснимаме есента и да разгледаме някои места по пътя до Белмекен, които не съм посещавал досега, когато съм идвал с лек автомобил.

Денят от рано започна с пожар и така и завърши


Хванахме магистрала Тракия посока Костенец. После към Белово и по отбивката за Сестримо тръгнахме нагоре. Малко преди Сестримо видях на екрана на навигацията , че има черен път вдясно. Пишеше даже 4x4 Trail, което звучеше интересно, а не като път покрай нивите.
Хванах по него, като той върви по дясното било над Сестримо, а не по лявото, където е асфалтовият път. Предположих къде може да ни изведе нагоре и че все някъде ще засечем асфалтовия път.


Есента, в истинаката й красота, така наречената "Златна есен" не е дошла още. Дебна я всяка седмица и ако така се запази времето след половин месец ще е доста красиво. Не че и сега не е.








Сутринта беше топло и безветрено. Имаше средна облачност, но по прогноза се очакваше до края на деня да дойдат доста облаци. Облачното време има своя чар, цветовете изпъкват по друг, по-мек и пастелен начин и нямаше как да се съжалява.




Пътчето влезна в горите, като почти навсякъде беше в такъв вид.
















Облаците нахлуха след няма и 2 часа и всичко стана по-мрачно, но пък с набирането на височина, което ставаше доста бързо гората си променяше одеждите все по-колоритно.












Малко по нагоре видях в навигацията, че ще ни отведе на асфалтовия път покрай телевизионата кула. Не бях карал досега по този ръкав, който също води до стената на язовир Белмекен.
Пътят даже стана и павиран
























Долу, част от пътя ме изкефи. Голяма денивелация.












Скоро стигнахме до ВЕЦ "Станкови бараки" и прилежащият към него язовир.








Оттук нагоре асфалта става по-лош, по-тесен с остри завои и катери главоломно. Набраната надморска височина със скорост 20-30км/ч бе по близо метър на всяка секунда, две.
Гората наоколо е много разнообразна и цветна.














Навсякъде има такива пропасти и свлачища покрай пътя


Стените му са отвесни




Големи дървета порастнали в скали и пропасти











Това в далечината е връх Белмекен, точно до едноименния язовир. Височината му е над 2600 метра. Качвал съм се въднъж пеш догоре (път за МПС-та няма) и от него се виждат страхотни панорами посока връх Мусала и Централния рзерват в Рила. Пътят от язовира е около 3 часа, защото трябв да се заобиколи в гръб.














Тревата в гоарат беше изглеждаше като мокет








Язовир Белмекен, поизточен и покрит с облаци.






Тук мислехме накъде да хванем и какво да снимаме. Единият вариант беше Славов връх, който според навигацията беше точно над язовира. Висок е 2306 метра. Обаче пътят който водеше към него беше съвсем кратък и според навигацията свършваше съвсем скоро. Решихме да отидем и да видим, пък ако оттам има пътека, върхът е близо и времето позволява можеше и пеш да се качим.
За да хванем пътя трябваше да минем от другата страна на язовира и да караме по крайбрежният му черен път.










Времето беше променливо. Ту притъмняваше и пръскаше дъжд, ту след 10 минути огряваше ярко слънце. Перфектно време за разнообразни снимки.
















Намерихме пътя, който тръгваше нагоре. Поехме по него. Беше доста колоритен и интересен.
Все едно някой си отглежда мини градина от странни растения













Както навигацията ни обеща, пътят свърши съвсем скоро. Отведени до една голяма поляна, която видимо някой съвсем скоро беше косил. От поляната се виждаше част от планината от другата страна на Славов връх. Самият той трябваше да се намира отдясно ни, но аз по долу видях три била шахматно разполжени и не знаех кой точно е.








Виждаха се и други била отзад. Имаше някакви бели летящи облаци, които взех за мъгла.

[verter]

От: 300км до и около язовир Белмекен.



Боби замина някъде да снима, а аз реших да поема напред по една пътека и да видя накъде води.






Водеще към един превал откъде се откри гледка към низината от другата страна и отсрещните върхове.
Тук видях едно от билата да пуши и всъщност това беше причината за мъглата. Приличаше на горски пожар!




Пламъци не се виждаха. Замислих се дали не е някой огън на овчари, защото често такива бели пушаци съм виждал и по други места.
Все пак тук пушеше доста и беше и много високо.
Ние бяхме на 2000 метра, а горящият връх още по-високо.

Зачудихме се какво да правим. Предположихме, първо че сигурно знаят за пожара и че вече го гасят щом не се виждат пламъци. От друга страна , ако не знаеха за него, то нямаше как да го видят от язовир Белмекен, където винаги има хора и минават често коли, защото оттам видимост към това било няма отникъде. Долу в ниското от населените места беше абсурд да се види. То ние почти до него решихме, че разсеяният пушек е мъгла от ниско летящи облаци, с каквито бяха покрити всички по-високи била наоколо почти цял ден.

Тук, ако сме направили някаква грешка, то бе че не позвънихме веднага на 112 да известим за пожара (сега научих, че не е било фатално късно, когато сме го направили )
Часът беше почти 16 часа. Зачудих се , ако се обадя как да обясня кой връх гори, къде се намира и как се стига до него. Аз не знаех дори кой връх точно е Славов връх, който показваше навигацията най-близо до нас.

Седнахме в джипа и заражглеждахме картата. Навигацията според мащаба показваше все различни имена на върхове и така и не се ориентирахме. Видяхме обаче, че отзад, зад предполагаемия рид на Славов връх има пак отбелязан път, който отново стигаше донякъде само. Все пак този път се намираше между нас и горящият връх. Решихме да отидем да го намерим и да тръгнем по него. Така щяхме да видим точно кой връх гори, да дадем евентуално по точни GSP координати и повече имормация за достъпа до него.
Досега никога не бях известявал за пожар, все съм си мислел, че щом аз го виждам и други знаят за него и хората от паркова охрана и горското ще си свършат работата.
Тук обаче ситуацията беше друга.

Тръгнахме обратно към язовира и оттам покрай него излезнахме на асфалта към Юндола, там трябваше да потърсим пътя.










Намерихме отбивката точно до тази чешмичка, която е на самия асфалт.


Пътят се оказа равен и полегат. Облужваше редица водохващания.
След 5-6 километра каране през които горящият връх не се виждаше, което автоматично значеше , че и откъм Юндола не може да се види пожара, стигнахме до един завой зад който пожарът беше точно срещу нас.




Тук вече, видяхме че върхът се казва Балабаница (2156м)
Имаше две била, като по-ниското беше обзето от пожара.

Обадих се на 112 в 17,21 часа, указах ориентировъчно местонахождението на пожара и те ме прехвърлиха към регионална пожарна.
Говорих с пожарникарите, но се оказа, че точно този връх и район не попадат в тяхният район на обслужване. Веднага се свързаха с друга регионална служба с която вече уточнихме върха и каква е ситуацията на пръв поглед. Разбрахме се да поддържаме връзка и им казах, че ще продължим напред по пътя за да видим докъде стига и дали ще могат пожарни автомобили да стигнат.
Пътят след малко свърши, като се падахме някъде близо до поляната на която първоначално забелязахме пожара, но тя беше отвъд една стръмнина и по-нависоко, точно откъдето бях стигнал пеша по рано и откъдето се отвори панорама към пожара. Тук имаше само кози пътеки.




Навскъде наоколо пропасти. От тук разгледахме пак картата и видяхме малко отклонение, но което видимо стигаше до друга поляна, съвсем наблизо, която виждахме от пътя и след която тръгваше стръмно нагоре гъста гора и някъде нагоре беше пожарът.
Въпреки,че навигацията показваше път само до полянката решихме да слезнем до нея и да видим все пак има ли пътека нагоре.
Положението беше кофти, защото часът гонеше 18, а наоколо всичко потъна в черни облаци, притъмня изведнъж и стана ветровито. Не исках много да се мотаме из тия пущинаци, защото бяхме доста далече от асфалта, а всичко може да се случи.

Още по неприятно беше, че обхватът на GSM-ите беше накъсан и много често нямаше никаква връзка, макар телефонът да показва няколко чертички.
Сетих се за Злати (zzlatev) тук от форума, който съм останал с впечатлението, че е обществено ангажирана личност и на който можех да разчитам за помощ и съвети. След като разбра за случката веднага пусна тема тук във форума.
Ако пожарната нямаше възможност да се справи със ситуацията то можеше да се разчита на много доброволци, било то с мотори, АТВ или джипове. Лошото е, че бяхме на 150км от София откъдето предполагам биха тръгнали повече хора и на 2000 метра височина само час преди ноща.

Чухме се пак с пожарната и казаха, че са пратили няколко коли напът и са нагажирали 20-30 човека. Разбрахме се да ги изчакаме, ако имат нужда от някаква информация.

През това време, беше вече ясно че ще се прибираме по нощите и реших да търся път нагоре докато е светло.
хванаме отклонението надолу, което водеще до полянката представляваща нещо като конско седло и между която имаше само пропасти. Тя свързваше нашето било (зад Славов връх) с това на Балабаница и пожара.
Долу, вече на полянката, където според навигацията отклонениерто свършва зърнахме , че в гората нагоре тръгва пътека и в началото е като път.
Влезнахме в нея и поехме нагоре. Тук гората беше толкова гъста и тъмна, че изглеждаше зловещо направо. Изпопадали дървета по короните на другите, пънове, няма никаква трева заради гъстите борове, но все пак някакъв път върви нагоре. Изпопадалите стволове заклещени в правите дървета бяха на не повече от 2 метра над джипа. Не знаех дали по-висока кола, камион ще може да мине оттук. Освен това пътят беше тесен и със страничен наклон.
Тези снимки са от гората, но вече като си тръгвахме , защото по-рано нямахме време за такива неща.




След 10 минути каране в гората само нагоре излезнахме на открито, от където се оказа, че сме точно под пожара. Беше на 100-150 метра над нас.
Карах докъде прецених, че е разумно. Оставихме джипа, видях че има обхват и тръгнахме пеш нагоре. Ходехме директно върху клека и межди гъсти дървета.
Заобиколихме огъня от изток, където видяхме това












Тук по стръмния склон видно беше горяло, но в момента само тлееха някои дънери и не се виждаше пламък по земята. Беше стръмно и може би затова не се разпростарняваше огънят.
Стана страшно гъста растителността и едвам се ходеше. Върнахме се при джипа.








Обадихмe се пак на пожарната им им дадох крайни координати по GPS, до мястото до което можеше са стигне транспортно средство. Обясних и според мен колко е сложен пътят и каква е ситуацията с огъня на пръв поглед. Разбрахме се да чакаме.
Почти се стъмни, а огънят започна да се отразява в облаците.
В джипа имах само две лопати от нещата с които можепе нещо да се направи. Взехме ги и с Боби тръгнахме нагоре, там където гореше точно над нас.
Гореше всичко: трева, клек, иглолистни дървета. Разпространяваше се по тревата.






Вече съвсем до огъня забелязах, че върви трудно и бавно.

Смятах, че ако дойдат 30 човека с лопати и пожарогасители можеше да се ограничи лесно и бързо и така и казах на Злати, но за първи път виждам такъв пожар отблизо и можеше да се лъжа.
Пробвахме с Боби с лопатите да гасим. Тревата лесно, обаче едни големи иглолистни храсти като клекове в които може целият да се загубиш и чийто много разклонения горят се оказахме напълно безпомощни. Изгасяме някъде, тръгваме на друга посока и зад гърба ни пак започва да гори. Страшна работа. Едни малки мъхчета горят като вата.

За капак задуха такъв силен вятър, че премръзнахме и се връщахме до джипа за шапки, ръкавици и още дрехи.

Стъмни се напълно, а силният вятър спря слизащият към нас огън. Духаше в другата посока. От към нас съвсем скоро почти не гореше нищо, но някъде отвъд билото се виждаха отражения от пламъци.

Малко по-късно забелязахме и идващи в далчеината светлини на първата кола. Много път си е до там и им отне доста време. Първа дойде една уазка с 5 човека. Имаха лопати и май бяха или от горското или от паркова охрана. Казаха, че точно идвали от друг пожар около Костенец. Разпитаха ни и как сме видели пожарът, какво сме правили в района и дори погледнаха с каквъ грайфер са ми гумите.
Питаха и дали сме видяли някой да слиза или да се върти тук. В началото се държаха доста съмнително с нас, като даже казаха: Абе ако сте вие досега да сте офейкали и няма да се обадите, нито да стоите.
Показахме им дори снимки от разходката ни от сутринта да видят в кой район сме били. Малко странно се получи, но в крайна сметка казаха, че са изнервени от множеството пожари напоследък.

Качихме се всички пак до огъня, но казаха да не влизаме навътре в пушаците и че през ноща много малко може да се направи. Надяваха се да завали. Наоколо до смръчаване всичко беше в дъждовни облаци и само припръскваше.

По-късно видях и сините лампи на пожарната идвайки ниско долу по пътя. Втора се качи една Нива, а след нея Едно пожарникарско камионче Аро. Казаха и че идва голям камион по назад, който виждах какй се опитва да слезне от основния път до поляката под нас. Имаше два обратни, много тесни завоя и ми изглеждаше невъзможно, но след доста маневри според непрестанно променящото се положение на светлините успя да слезне до гората под нас.
Събраха се към 15 човека, но беше толкова тъмно, че не се виждахме. Само с фенери се обозначавахме.
Поговорихме си пак с хората и казаха да си тръгваме, нямало какво да помогнем.

В 21 часа тръгнахме да слизаме. Долу под гората видяхме камионът на пожарната. Там си говорихме с шофьора, който каза, че не може да качи токова тежък камион по такъв наклон.
Тези хора каква професия имат, каквото и да стане тръгва и заминава, някъде....
Надолу по пътя не срещнахме никой.

Преди малко прочетах в темата за помощ тук във форума, че огънят е овладян!!!

Не бях виждал такова чудо на живо, съвсем отблизо. Ако знаете какъв зловещ звук отеква навсякъде, как изглежда като мащаб....Страшна работа.

В София се прибрахме малко преди 1 часа, пък аз си легнах след 3, защото трябваше да качвам снимки и клип в темата за пожара на Злати

И така, чист късмет, че бяхме наблизо точно този ден и там и че въобще видяхме билото, че гори, защото се вижда само от определено място.
Много се радвам, че огънят е овладян и респект към всички, които помогнаха и дойдоха на място. Сега с кеф мога да напиша тази тема и да се порадваме на красотата на Рила и Белмекен.
Поздрави!

[verter]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Няколко клипчета.

Приятелчето се оказа, че е направил клип на изкачването в тъмната гора точно под пожара. Тази част големият пожарен камион не се пробва да качи.
На клипчето излиза по-светло от в действителност заради чувствителността на апарата

и навръщане

[edoors]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Дано никога не ти омръзне да споделяш с нас...! Благодаря!

[Kara Kolio]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Голям респект за всичко, което сте направили Влади!!! Дано има повече хора като вас.

[bochkata]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Поздравления!

[skunk]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

браво!

[suzuki team]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

В началото говориш за телевизионна кула.Къде е тя,или си имал предвид Водната такава?

[Борис Хаджиценев (bob4oo)]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Браво колега!! Мерси за споделянето!
Спомена за времето на Белмекен..
Ами в рамките на 10 минути, се сменя 5-6 пъти времето.. От крайна жега, ме е валяло градушка...
Чешмата с мечетата, се казва "Пиздина во'да"/ ударението пада на "о"/
Никога няма да ми омръзне, да обикалям по тези места!

[I.Stoyanov]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Респект към това което сте сторили ! Благодаря за споделянето ии ако може едно въпросче към Влади - моя черок какво ли не го правих и не можах да накарам фаровете му да светят нормално, а гледам твоя си му турнал някакви халогени - какви са ? Аз пробвах едно ама с тя без тях все си е котешка мъгла .Поздрави !

[badeff]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Браво!

А за чуденето дали да се звъни на 112 - от личен опит съм установил, че редовно никой не се обажда и за най-очебийни проблеми. Последни примери ми бяха паднал 15-метров бор напряко на първокласен път в Родопите тази пролет и две яко горящи поля край магистрала "Тракия" наскоро. И в двата случая явно всички останали бяха сметнали, че не им е работа да се занимават. Така че по-добре диспетчерката да вдигне телефона един път в повече, отколкото никой в ГЗ или пожарната да не научи, че има проблем, преди да е станало по-голямо мазало.

[verter]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

-Вярно съм написал вместо водната, телевизионната кула.....грешка.

-Допълнителните четири фара на предната решетка са полски - Wesem.
Светят наистина добре. Нямат подобрения с изключение на допълнително уплътнение против вода. Два са насочени да светят на нивото на фабричните къси светлини и да ги допълват, а другите два са насочени по-близко, малко пред бронята на джипа. Те са ми от ползва като катеря наклон и следва изведнъж равно, защото предницата леко се вирва и късите светят някъде във въздуха, а не виждам точно къде стръмнината свършва и започва равното.

Тия на покрива са ми трети комплект. Все се чупят, падат от клони и т.н.
Затова избрах този път по-малки като размер, за да ги монтирам под рейката на покрива. Изцяло метални са с дебело стъкло тип лупа. Китайки.
Два ми допълват светлината на пътя, а два светят право напред клоните. Допълнително са уплътнени против влага.
Почти не ги ползвам.

[I.Stoyanov]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Благодарско за изчерпателната информация. Решил съм да поекспериментирам, щото едно приятелче има магазин за авточасти и ще пробваме всичките в наличност и ще решим кои ще са най-добре иначе в сумрак или когато е валяло/вали дъжд е смърт да се движи човек с тия свещи. Обмислям и варянт с ксенони, но се опасявам от ефект - електрожени.

Поздрави !

[kamazmaster]

От: 300км до и около язовир Белмекен.

Темата е старичка, но браво за хубавата разходка.
Района на яз. Белмекен го обикалям от 8 години и съм нощувал там близо 40 пъти из всякакви палатки и коли
Мястото е невероятно красиво, язовира е на надморска височина около 1950м а си има съвсем нормален асфалтов път. Язовира сте го хванали поизпразнен, когато е пълен и всичко е още зелено - е направо приказка, при слънчево време водата става синя. Трябвало е да преспите там ако досега не сте, има много хубави места по обиколния (черен) път. Само че става доста студено. Юли месец съм спал на -2 градуса та си трябват дебели дрехи и огън. Набавянето на дърва е малко трудно понеже клека (тия ниските иглолистните) гори бързо, няма много сух, пък все пак не е препоръчително да се сече жив - почти всичко около язовира се води национален парк. Времето наистина се сменя за секунди и понякога става доста страшно, особено като плъзне непрогледна мъгла . Гледката от връх Белмекен (2626м.) към язовира също е уникална и е нещо незабравимо