От: Златна есен в Рила
Не сме се вдигнали от Карлово. От София сме.
Не знаехме дали има слизане към Благоевград. Виждахме отсреща пистата и знаехме, че долу има асфалтов път, но дали има слизане никой не знаеше.
Малко избрани снимки


Контраст

Тези листа паднаха върху джипа само за 5 минути престой. Листопад.




Яките Тойоти.





Това забуленото в облаци трябва да е връх Свети Иван (Мусала)

Рилския манастир







Бях си обещал да събирам всички боклуци, които видя по пътя. То не бяха кофи, торби, чорапи, опаковки, цигарени кутии, бутилки.....







Тук катерим Царев връх.




Тия завои на отсрещния хъм бяха доста груби. изобщо слизането от Царев връх и последвалото го качване по тези завои от снимката бе грубианщина. Камъни, трапове, ровове. Личеше си, че сме дълбоко в планината и на високо.


Това ни бе последното изкачване. Отсрещния хълм след Царев връх. Просто часът удари 16, а трябваше да се връщаме по същия път.

Свети Иван


Този връх не знам кой бе.

Пиринските зъбери



Ей в тази посока мисля, че са малък и голям Мечи връх. Ще бъда благодарен, ако някой поясни кой, кой е. Пътят продължаваше към тях.

Тук вече тръгнахме да се връщаме. Карах сравнително бързо и се прибрахме до село Пороминово точно за 2,10 минути. Без спиране и отпускане на газта. Такъв вибромасаж си спретнахме ние в черокито, че ще го помня дълго. ХОрата в тойотите 100% са се чувствали доста по-добре.







Поредният боклук...но прибран естествено.



Не сме се вдигнали от Карлово. От София сме.
Не знаехме дали има слизане към Благоевград. Виждахме отсреща пистата и знаехме, че долу има асфалтов път, но дали има слизане никой не знаеше.
Малко избрани снимки


Контраст

Тези листа паднаха върху джипа само за 5 минути престой. Листопад.




Яките Тойоти.





Това забуленото в облаци трябва да е връх Свети Иван (Мусала)

Рилския манастир







Бях си обещал да събирам всички боклуци, които видя по пътя. То не бяха кофи, торби, чорапи, опаковки, цигарени кутии, бутилки.....







Тук катерим Царев връх.




Тия завои на отсрещния хъм бяха доста груби. изобщо слизането от Царев връх и последвалото го качване по тези завои от снимката бе грубианщина. Камъни, трапове, ровове. Личеше си, че сме дълбоко в планината и на високо.


Това ни бе последното изкачване. Отсрещния хълм след Царев връх. Просто часът удари 16, а трябваше да се връщаме по същия път.

Свети Иван



Този връх не знам кой бе.

Пиринските зъбери



Ей в тази посока мисля, че са малък и голям Мечи връх. Ще бъда благодарен, ако някой поясни кой, кой е. Пътят продължаваше към тях.

Тук вече тръгнахме да се връщаме. Карах сравнително бързо и се прибрахме до село Пороминово точно за 2,10 минути. Без спиране и отпускане на газта. Такъв вибромасаж си спретнахме ние в черокито, че ще го помня дълго. ХОрата в тойотите 100% са се чувствали доста по-добре.







Поредният боклук...но прибран естествено.




Коментар