Tweet
От: Утре до село “Одраница”
През месец септември 2009 год. си купих Нисан Патрол, 3.0, дизел и понеже имам къщичка в Брезнишко реших да го пробвам в едно излетче до Одранишкия манастир. Речено - сторено, отиваме с жената до манастира, последните 500 м. точно като за Патрола, сиреч кефа е голям. В манастира отец като по филмите. Отчето ни видя, каза ни да запалим по свещ, качи се на Раф 4 с две врати и отиде да посреща гости в селото. Манастира напълно в мое владение - отключен, без грам монашеско присъствие. Е, запалихме по свещ, изчакахме близо два часа и си тръгнахме. Природата е неповторима, величествена и красива. Имаше добре построена беседка с барбекю, чешма и пр. Местната ловна дружинка е построила страхотна хижа - двуетажна с четири помещения, с камина, но за съжаление - заключена, чакаща правоимеющите. Тръгнах си със съжаление, оставайки със хубавите спомени. По мое мнение пътя не е подходящ за лек автомобил, но всеки си знае. После продадох Патрола и не съм се качвал, а може би трябваше.
През месец септември 2009 год. си купих Нисан Патрол, 3.0, дизел и понеже имам къщичка в Брезнишко реших да го пробвам в едно излетче до Одранишкия манастир. Речено - сторено, отиваме с жената до манастира, последните 500 м. точно като за Патрола, сиреч кефа е голям. В манастира отец като по филмите. Отчето ни видя, каза ни да запалим по свещ, качи се на Раф 4 с две врати и отиде да посреща гости в селото. Манастира напълно в мое владение - отключен, без грам монашеско присъствие. Е, запалихме по свещ, изчакахме близо два часа и си тръгнахме. Природата е неповторима, величествена и красива. Имаше добре построена беседка с барбекю, чешма и пр. Местната ловна дружинка е построила страхотна хижа - двуетажна с четири помещения, с камина, но за съжаление - заключена, чакаща правоимеющите. Тръгнах си със съжаление, оставайки със хубавите спомени. По мое мнение пътя не е подходящ за лек автомобил, но всеки си знае. После продадох Патрола и не съм се качвал, а може би трябваше.
Коментар