Tweet
... или иначе казано, какви ги надробихме днес в околностите на Трявна.
Разходката въобще не беше предвидена в графика, но както често става, спогледахме се с жената, натоварихме се на колата и 'айде към Трявна, да откриваме и ние сезона
Само че този път всичко тръгна на криво.
На половината път се усетих, че сме тръгнали без пари, в бутилката се планцикат 20тина литра газ, и десетина литра бензин в резервоара (той си е 12 литра целия). Позамислих се дали да не се върнем, обаче изпускаме старта, а и жена ми беше взела "лека закуска" във вид на огромна, домашно направена пица с всички екстри. Е, решихме, че няма опасност да умрем от глад, а и в края на краищата не отиваме в гората (хаха, голямо смешно...), ако чак толкова закъсаме за гориво, все ще има някой познат да удари едно рамо.
За всеки случай започнах да карам по-внимателно и до колкото може - икономично, което добавено към гъстата мъгла по Шипка и лекото замотаване из Трявна, беше достатъчно да пропуснем старта на първите 5-6 екипажа.
След старта тръгваме да си търсим място за зяпане. Понеже и двамата сме привърженици на зен-навигацията (аха, оная същата по Дъглас Адамс), нямаме такова чудо като GPS. Колегите бяха пуснали координати на по-интересните места, ама кой да ги провери поне в гугъл мапс-а... Решавам да се доверя на изпитания метод и започвам да се оглеждам за джипка, която тръгва в правилната посока*. Обаче наоколо от джипки повече няма и се движат във всички възможни посоки! На всичко отгоре, не знам защо вместо Дебелец, както беше посочено в темата, съм запомнил Дряново и се отплесваме след едно Терано.
Траното обаче си шпили посока Мъглиж (през Българка), което със сигурност е точно обратното на това, което ми трябва. По пътя се разминахме с една групичка Витари, едната ми се видя много antiroad нстроена, но не съм сигурен.
Хайде обратно и газ към Дряново. Обаче и това не е нашата посока, а газчицата намаля ли, намаля... След кратко съвещание на семейния съвет, се връщаме на старта, намираме си едно пътче, което изглежда правилно и хайде по него. След известно обикаляне си харесвам някакъв черен път и отбивам без да го огледам, което си е грешка. Докато подам муцуната в доста стръмното изкачване, забелязвам, че в горния край има кофти подскок и ако вляза на скорост, може и да се върна по таван. Обаче с тия зимни гуми без засилка не стигам до никъде. И докато се опитвам да направя втори заход, се набивам в близкото деренце с поточе с двете задни гуми.
Е, майната му, газ на лопатата и след 15тина минути копане почти успявам да излезна, но в този момент десния хъб решава, че му е омръзнало и започва да щрака на умиране. Да ме пита човек, що още не съм ги изхвърлил тия автомати...
Тъкмо се чудя колко ще трябва да копая, за да се измъкна без да дотроша хъба и се появява един Нисан, прилежно обурудван с гуми и лебедка и предлага помощ. Хем ми стана драго на душата, че има такива хора, хем ми е едно чоглаво - година и нещо успявам да извадя Витарника от всяка ситуация с подръчни средства (разбирай лопата, брадва и каквото има наоколо)... абе имаше кратка вътрешна борба, но явно остарявам и реших да избера по-лесния вариант
Нататък беше наистина лесно - Нисана ме измъкна като тапа, мина за проба през деренцето и калта и се разделихме по живо по здраво. Данчо, благодаря ти още веднъж!
Докато трае процедурата, чувам как съвсем наблизо край нас (а по едно време и почти през нас) минават първите финиширали. Аааа, майната му на всичко, газ през баира и си намираме едно интересно място. Естествено, нали ми е каръшки ден, на 200 метра от наистина интересното, но и там си позяпахме на воля. Естествено, от снимки и клипове не стана нищо, щото се спусна мъгла, но пък беше интересно да се наблюдават решенията на навигаторите. Така и не разбрах къде точно трябваше да е маршрута, но нямаше повече от 5 екипажа да минат от едно и също място
Тук влезнаха в работа и резервните сухи обувки и чорапи, както и дебелите якета, иначе си бяхме загинали геройски от студ.
Към 4 следобед, въпреки всичко, сополите започнаха да ни надвиват и решихме да се прибираме, въпреки че ми се искаше да догледаме финала, а още повече - да послушам нашите Дакарци и да се видим на спокойствие с познати вечерта.
Някъде тук свърши и каръщината. Въпреки всичко (плюс доста мъгла на връщане), Витарника показа среден разход 9.8 на газ и ни прибра до дома, макар и с последните капки гориво.
* малко пояснение за тези, които по някаква причина не са се запознавали с Дърк Джентли:
"...метода му на Зен-навигация, който се състоеше в това, да открие кола, която да изглежда така, сякаш знае накъде отива, и да се лепне зад нея..."
Е, използуваме и карта и обикновено стигаме за където сме тръгнали, но понякога стават простотии...
Разходката въобще не беше предвидена в графика, но както често става, спогледахме се с жената, натоварихме се на колата и 'айде към Трявна, да откриваме и ние сезона
Само че този път всичко тръгна на криво.На половината път се усетих, че сме тръгнали без пари, в бутилката се планцикат 20тина литра газ, и десетина литра бензин в резервоара (той си е 12 литра целия). Позамислих се дали да не се върнем, обаче изпускаме старта, а и жена ми беше взела "лека закуска" във вид на огромна, домашно направена пица с всички екстри. Е, решихме, че няма опасност да умрем от глад, а и в края на краищата не отиваме в гората (хаха, голямо смешно...), ако чак толкова закъсаме за гориво, все ще има някой познат да удари едно рамо.
За всеки случай започнах да карам по-внимателно и до колкото може - икономично, което добавено към гъстата мъгла по Шипка и лекото замотаване из Трявна, беше достатъчно да пропуснем старта на първите 5-6 екипажа.
След старта тръгваме да си търсим място за зяпане. Понеже и двамата сме привърженици на зен-навигацията (аха, оная същата по Дъглас Адамс), нямаме такова чудо като GPS. Колегите бяха пуснали координати на по-интересните места, ама кой да ги провери поне в гугъл мапс-а... Решавам да се доверя на изпитания метод и започвам да се оглеждам за джипка, която тръгва в правилната посока*. Обаче наоколо от джипки повече няма и се движат във всички възможни посоки! На всичко отгоре, не знам защо вместо Дебелец, както беше посочено в темата, съм запомнил Дряново и се отплесваме след едно Терано.
Траното обаче си шпили посока Мъглиж (през Българка), което със сигурност е точно обратното на това, което ми трябва. По пътя се разминахме с една групичка Витари, едната ми се видя много antiroad
нстроена, но не съм сигурен. Хайде обратно и газ към Дряново. Обаче и това не е нашата посока, а газчицата намаля ли, намаля... След кратко съвещание на семейния съвет, се връщаме на старта, намираме си едно пътче, което изглежда правилно и хайде по него. След известно обикаляне си харесвам някакъв черен път и отбивам без да го огледам, което си е грешка. Докато подам муцуната в доста стръмното изкачване, забелязвам, че в горния край има кофти подскок и ако вляза на скорост, може и да се върна по таван. Обаче с тия зимни гуми без засилка не стигам до никъде. И докато се опитвам да направя втори заход, се набивам в близкото деренце с поточе с двете задни гуми.
Е, майната му, газ на лопатата и след 15тина минути копане почти успявам да излезна, но в този момент десния хъб решава, че му е омръзнало и започва да щрака на умиране. Да ме пита човек, що още не съм ги изхвърлил тия автомати...
Тъкмо се чудя колко ще трябва да копая, за да се измъкна без да дотроша хъба и се появява един Нисан, прилежно обурудван с гуми и лебедка и предлага помощ. Хем ми стана драго на душата, че има такива хора, хем ми е едно чоглаво - година и нещо успявам да извадя Витарника от всяка ситуация с подръчни средства (разбирай лопата, брадва и каквото има наоколо)... абе имаше кратка вътрешна борба, но явно остарявам и реших да избера по-лесния вариант
Нататък беше наистина лесно - Нисана ме измъкна като тапа, мина за проба през деренцето и калта и се разделихме по живо по здраво. Данчо, благодаря ти още веднъж!
Докато трае процедурата, чувам как съвсем наблизо край нас (а по едно време и почти през нас) минават първите финиширали. Аааа, майната му на всичко, газ през баира и си намираме едно интересно място. Естествено, нали ми е каръшки ден, на 200 метра от наистина интересното, но и там си позяпахме на воля. Естествено, от снимки и клипове не стана нищо, щото се спусна мъгла, но пък беше интересно да се наблюдават решенията на навигаторите. Така и не разбрах къде точно трябваше да е маршрута, но нямаше повече от 5 екипажа да минат от едно и също място
Тук влезнаха в работа и резервните сухи обувки и чорапи, както и дебелите якета, иначе си бяхме загинали геройски от студ.
Към 4 следобед, въпреки всичко, сополите започнаха да ни надвиват и решихме да се прибираме, въпреки че ми се искаше да догледаме финала, а още повече - да послушам нашите Дакарци и да се видим на спокойствие с познати вечерта.
Някъде тук свърши и каръщината. Въпреки всичко (плюс доста мъгла на връщане), Витарника показа среден разход 9.8 на газ и ни прибра до дома, макар и с последните капки гориво.
* малко пояснение за тези, които по някаква причина не са се запознавали с Дърк Джентли:
"...метода му на Зен-навигация, който се състоеше в това, да открие кола, която да изглежда така, сякаш знае накъде отива, и да се лепне зад нея..."
Е, използуваме и карта и обикновено стигаме за където сме тръгнали, но понякога стават простотии...
Другото е лесна работа 
.
Коментар