Tweet
От: Подаръкът 3
Времето лети, а Мария трябва да се прибира във Варна... в петък ще открива изложба.
Използвам случая, да поканя съфорумниците, от името на Мария, на откриването, в 18.00, на 28.05.2010, в хотел Атлант, в "Дружба" (край Варна).
Напускаме бункера през една странична галерия, от която се вижда, как цялото това съоражение е построено в естествена пещера.
Къса галерия ни отвежда навън.
Мария си хвана нещичко:
Бълха!
Моторът ме очаква.
Натоварвам багажа и потеглям към селото. Мария е тръгнала пеш. Не смея да я кача, още повече, че докато си търсех трафопоста, паднах, или по-скоро полегнах, няколко пъти.
Изкачването към селото не мина без премеждия, но този път обективът на Мария успя да ме улови в крачка.
Моторът е изправен, товаря багажа и продължавам.
Спираме за кратка почивка в селото. Село като село, уж нищо интересно... освен черквата.
Интересни, нетрадициоони форми.
Уникален архитекрурен стил.
Вероятно се досетихте за името на легендарния майстор, построил и тази черква... с отделена камбанария (вероятно строема в последствие).
Портите са специално за Димо:
Мятаме се на мотора и отпрашваме към:
Тук ме очакваха нови изненади, но за тях малко по-късно...
П.П. За тези от вас, които не са се досетили, черквата е дело на Кольо Фичето.
Времето лети, а Мария трябва да се прибира във Варна... в петък ще открива изложба.
Използвам случая, да поканя съфорумниците, от името на Мария, на откриването, в 18.00, на 28.05.2010, в хотел Атлант, в "Дружба" (край Варна).
Напускаме бункера през една странична галерия, от която се вижда, как цялото това съоражение е построено в естествена пещера.
Къса галерия ни отвежда навън.
Мария си хвана нещичко:
Бълха!
Моторът ме очаква.
Натоварвам багажа и потеглям към селото. Мария е тръгнала пеш. Не смея да я кача, още повече, че докато си търсех трафопоста, паднах, или по-скоро полегнах, няколко пъти.
Изкачването към селото не мина без премеждия, но този път обективът на Мария успя да ме улови в крачка.
Моторът е изправен, товаря багажа и продължавам.
Спираме за кратка почивка в селото. Село като село, уж нищо интересно... освен черквата.
Интересни, нетрадициоони форми.
Уникален архитекрурен стил.
Вероятно се досетихте за името на легендарния майстор, построил и тази черква... с отделена камбанария (вероятно строема в последствие).
Портите са специално за Димо:
Мятаме се на мотора и отпрашваме към:
Тук ме очакваха нови изненади, но за тях малко по-късно...
П.П. За тези от вас, които не са се досетили, черквата е дело на Кольо Фичето.
.
Коментар