Tweet
Неусетно се изтъркаля поредната година... Ето пак е 25-ти май, само че вече 2010. По утвърдена традиция, след "Подаръкът" и "Подаръкът 2", предната вечер получих инструкции къде да си търся "Подаръкът 3". Този път, вместо координати, трябваше да намеря ресторанта в село Беляковец, където да получа инструкции... Мислех си, как ли да попитам кръчмаря "къде ми е подаръка", без да ме помисли за откачен... Ресторантът се оказа с една звезда:
Изненадите започнаха още от тук: Мария ме очакваше с полски букет.
Последва изпит:
Изобщо не се справих... Въпреки това си получих инструкциите. Трябваше да изляза в северния край на селото, да намеря далекопровод, отиваш в северо-западна посока и да го следвам до трафопоста. Зад трафопоста имало бетонна стълба, да я намеря и да сляза по нея.
Тук Мария се усмихна загадъчно и каза, че ще ме чака там.
Открих далекопровода, нооо... той се губеше някъде в далечината, а моторът макар и ендуро, не е с подходящите гуми. Имаше разни черни пътчета, но никое от тях не следваше въпросния далекопровод. И се започна:
Спиране, поразсъбличане (жега), оглеждане на терена.
Отново на мотора:
и газ:
Освен двете магаренца:
Които прекъснаха магарешките си забавления:
Оказа се, че и Мария ме е наблюдавала, че и снимала, от където са и тези снимки.
Вече няма подходящи пътчета, налага се да мина изцяло на офроуд...
Накрая зарязвам мотоциклета:
и тръгвам пеша:
Мария скришом е продължавала да ме наблюдава и снима:
Откривам стълбата:
Започвам да се спускам:
Тук, неочаквано, зад гърба ми се появява Мария:
Пропускам я пред мен:
Отзоваваме се на каменна площадка. Тя се усмихва и ми предлага да се огледам:
Изненадите започнаха още от тук: Мария ме очакваше с полски букет.
Последва изпит:
Изобщо не се справих... Въпреки това си получих инструкциите. Трябваше да изляза в северния край на селото, да намеря далекопровод, отиваш в северо-западна посока и да го следвам до трафопоста. Зад трафопоста имало бетонна стълба, да я намеря и да сляза по нея.
Тук Мария се усмихна загадъчно и каза, че ще ме чака там.
Открих далекопровода, нооо... той се губеше някъде в далечината, а моторът макар и ендуро, не е с подходящите гуми. Имаше разни черни пътчета, но никое от тях не следваше въпросния далекопровод. И се започна:
Спиране, поразсъбличане (жега), оглеждане на терена.
Отново на мотора:
и газ:
Освен двете магаренца:
Които прекъснаха магарешките си забавления:
Оказа се, че и Мария ме е наблюдавала, че и снимала, от където са и тези снимки.
Вече няма подходящи пътчета, налага се да мина изцяло на офроуд...
Накрая зарязвам мотоциклета:
и тръгвам пеша:
Мария скришом е продължавала да ме наблюдава и снима:
Откривам стълбата:
Започвам да се спускам:
Тук, неочаквано, зад гърба ми се появява Мария:
Пропускам я пред мен:
Отзоваваме се на каменна площадка. Тя се усмихва и ми предлага да се огледам:
Коментар