Неусетно се изтъркаля поредната година... Ето пак е 25-ти май, само че вече 2010. По утвърдена традиция, след "Подаръкът" и "Подаръкът 2", предната вечер получих инструкции къде да си търся "Подаръкът 3". Този път, вместо координати, трябваше да намеря ресторанта в село Беляковец, където да получа инструкции... Мислех си, как ли да попитам кръчмаря "къде ми е подаръка", без да ме помисли за откачен... Ресторантът се оказа с една звезда:

Изненадите започнаха още от тук: Мария ме очакваше с полски букет.

Последва изпит:

Изобщо не се справих... Въпреки това си получих инструкциите. Трябваше да изляза в северния край на селото, да намеря далекопровод, отиваш в северо-западна посока и да го следвам до трафопоста. Зад трафопоста имало бетонна стълба, да я намеря и да сляза по нея.
Тук Мария се усмихна загадъчно и каза, че ще ме чака там.

Открих далекопровода, нооо... той се губеше някъде в далечината, а моторът макар и ендуро, не е с подходящите гуми. Имаше разни черни пътчета, но никое от тях не следваше въпросния далекопровод. И се започна:

Спиране, поразсъбличане (жега), оглеждане на терена.

Отново на мотора:

и газ:


Освен двете магаренца:

Които прекъснаха магарешките си забавления:

Оказа се, че и Мария ме е наблюдавала, че и снимала, от където са и тези снимки.

Вече няма подходящи пътчета, налага се да мина изцяло на офроуд...

Накрая зарязвам мотоциклета:

и тръгвам пеша:

Мария скришом е продължавала да ме наблюдава и снима:

Откривам стълбата:

Започвам да се спускам:

Тук, неочаквано, зад гърба ми се появява Мария:

Пропускам я пред мен:

Отзоваваме се на каменна площадка. Тя се усмихва и ми предлага да се огледам:

Изненадите започнаха още от тук: Мария ме очакваше с полски букет.

Последва изпит:

Изобщо не се справих... Въпреки това си получих инструкциите. Трябваше да изляза в северния край на селото, да намеря далекопровод, отиваш в северо-западна посока и да го следвам до трафопоста. Зад трафопоста имало бетонна стълба, да я намеря и да сляза по нея.
Тук Мария се усмихна загадъчно и каза, че ще ме чака там.

Открих далекопровода, нооо... той се губеше някъде в далечината, а моторът макар и ендуро, не е с подходящите гуми. Имаше разни черни пътчета, но никое от тях не следваше въпросния далекопровод. И се започна:

Спиране, поразсъбличане (жега), оглеждане на терена.

Отново на мотора:

и газ:


Освен двете магаренца:

Които прекъснаха магарешките си забавления:

Оказа се, че и Мария ме е наблюдавала, че и снимала, от където са и тези снимки.

Вече няма подходящи пътчета, налага се да мина изцяло на офроуд...


Накрая зарязвам мотоциклета:

и тръгвам пеша:

Мария скришом е продължавала да ме наблюдава и снима:

Откривам стълбата:

Започвам да се спускам:

Тук, неочаквано, зад гърба ми се появява Мария:

Пропускам я пред мен:

Отзоваваме се на каменна площадка. Тя се усмихва и ми предлага да се огледам:

Коментар