Tweet
Първоначално публикуван от Bogoljub Gagic
Преглед на мнение
Едната тръба я правят от двете страни, но поради преживения ужас
от вероятността да се разминат, ВТОРАТА тръба я копаят еднопосочно - само от Франция.
От Уикипедия : През 1881 г. британският железопътен предприемач сър Едуард Уоткин и Александър Лавали, изпълнител на френската компания за Суецкия канал, учредяват Англо-френската компания за подводни железници, която провежда проучвателни работи от двете страни на Ламанша. От юни 1882 г. до март 1883 г. британската тунелопробивна машина прокарва през варовикови скали общо 1840 метра (6037 фута), докато Лавали използва подобна машина, за да пробие 1669 м (5476 фута) от Сангат от френска страна.
Проектът за тунел през Ламанша обаче е изоставен през 1883 г., въпреки този успех, след опасения, изразени от британските военни, че подводен тунел може да бъде използван като маршрут за инвазия. Въпреки това, през 1883 г., тази Тунело-пробивна машина (TBM) е използвана за пробиване на вентилационен тунел за железопътни линии – с диаметър 2,1 м и дължина 2060 м – между Биркенхед и Ливърпул, Англия, през пясъчник под река Мърси. Тези ранни разработки са открити повече от век по-късно по време на проекта TransManche Link (TML).
Изчисленията са били толкова прецизни, че новите проучвания век по-късно определят същото трасе на бъдещия "Евротунел" под Ламанша. През 1988 г. при копаенето на съвременния тунел от английска страна, се натъкват на забравен, дълъг една миля проход под морето. Плъзват градски легенди, че това бил таен нацистки проект от Втората Световна Война за нахлуване във Великобритания. Но истината е, че тунелът е щял да бъде прокопан 100 години по-рано, ако не се бяха намесили британските военни да спрат проекта.
Коментар