Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ей това е!
Който става преди изгрев, какво вижда.... нямам думи. А аз в съня си даже не съм и предполагал

Ден 4 си ги биваше отвсякъде. Аз лично си извадих доста изводи за организацията след него.

[zzlatev]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Още, още... Вашата експедиция ме връща в места, които не съм виждал от много години и ми показва места, които съм пропуснал да видя. Направо се размазвам от кеф, като гледам снимките и кипя от яд, че не можах да дойда. Една приятелска забележка, всъщност 2. Пропуснали сте да надникнете в Тешовската църква, а тя определено си струва. И преход от Голям Беглик до Могилица е твърде множко за един ден със спиранията по пътя. Ако е чисто каране, макар и трудно става, но час в Ягодинската пещера, час при Мария( собственичката на кръчмата в Ягодина) са сериозен времеви проблем. Но такива работи са нормални случки при една дълга експедиция, пък и ще има да помните къпането с кофи в Могилица.
Давайте следващата порция снимки и разкази.

[дядо Ники]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Приказно, приказно, приказно!!!

Така се размечтава човек, че свят му се завива!

Благодаря и поздрави!

P.S. Един куп снимки от вашите са директно за "Красотата на България".

P.P.S. А на Влади брадата му отива.

[Нейчо Наков]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Айде де,втори ден съм на Могилица и незнам на къде да тръгна

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ден 5

Могилица-Смилян-Смолян-Чудните Мостове-х. Кабата

След вчерашната одисея всички спим до късно.

Чувам гласа на Голди долу и решавам да стана. Вече е подредил багажа и е намерил майстор за токовете на Уаз-а. Неговата машина се оказва твърде съвременна за местния майстор и го пращат в Смолян. Уговаряме се да се срещнем в града и той потегля.
Към 11.30 останалата чaст от групата се събира в механата на къщата. Настроението е учудващо добро. Приготвили са ни родопски клин (баница със ориз, печена в пещ) и страхотно домашно кисело мляко. Вече се смеем на късмета си от вчера и хапваме вкусно.
Единодушно решаваме, че отлагаме с един ден пристигането на морето и днес основно ще почиваме. Към 12.30 сме събрали багажа и разпитваме за електрожен. Трябва да се справим и с втората повреда от вчера. Получаваме отговор да търсим майстора «Под ей онази топола…» и тръгваме. Мястото си личи от далеч – има доста Уаз-ки в ремонт. Тук искам да спомена, че в Могилица всички хора бяха страшно услужливи. Веднага зарязаха другите Уаз-ки и започнаха тази на Гере.
Работата отне 2 часа. В това време аз успях да снимам процеса и да разгледам селото.















В 15.30 сме на път.
В Смолян зареждаме гориво и провизии и продължаваме по асвалт към крайната цел за деня – Чудните Мостове. Бързо се придвижваме и имаме достатъчно време да ги разгледаме.












След това се отправихме към хижа Кабата. По пътя аз съвсем неблагоразумно се хвърлих в коловозите на някой «голям батко».



Резултатът е помощ от приятел.



Хммм… къде бях тръгнал?!



Информацията за хубави ливади за бивак се оказва достоверна. Разпъваме палатките за отрицателно време и се заемаме с унищожаването на няколко килограма свински врат и обилно количество вино.
Много хубав ден!

[gere]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Тази сутрин наистина си поспахме. Това аз да се събудя в 11 часа не ми се е случвало от години. Измъкнах се навън при другите. Голди тъкмо тръгваше за Смолян да оправя токовете на СУМ-а.



Снощи в тъмницата бях направил малка беля. Тук една жена си беше насадила тикви на пътя и аз бях минал през тях. На сутринта горката не била никак доволна. Щяхме да я търсим да и платим щетите, но много се забавихме с ремонта и съм забравил.








Ето ни го хотелчето


Ето я и улицата на която си закрепихме джипките


Ето го и досадния ми проблем който както и очаквах не се оправи само със затягане. Трябваше да се извади полуоската и колелото заедно с барабана и да се заварят главите на болтовете за барабана, защото шлиците на някои бяха изронени. Най-вероятно причината е че преди тръгването сменях накладки в София, но тогава правех и още петнайсе други неща, и не съм донатегнал гайките като съм свалил джипа от крика. Както и да е.








Докато хапвахме невероятните домашни родопски деликатеси в една класическа механа от Родопите, сред менци,чанове и кичени халища, любезната домакиня ни разказваше интересни неща за бита от този край. По късно към разказите й се присъедини и мъжа в къщата, който много ни впечатли с правилния си и чист български език и с познанията си за историята на тези места. Можехме да го слушаме с часове. Звън от телефонът ми прекъсна сладките приказки и ни върна в реалността. Голди беше готов и щеше да ни чака някъде в Смолян. Аз обаче трябваше да посетя местния майстор. За кой ли път се укорявам задето подхождам с предубеждение към такива хора. Човека се оказа изключително опитен и разсъдлив. За няма и час и Уаза беше готов за нови подвизи.

От Чокманово се запасихме с едър цветен родопски боб.






Спирахме и в Смолян за газ и храна, което още ни забави. Но този ден така или иначе го бяхме кръстили "втори нулев", така че каквото и да свършехме щеше да е облекчение за следващия. Първоначално плана за деня беше : Гела- Кукувица- Забърдо - Чудните Мостове- Орехово -Хвойна -Марциганица. Обаче стечението на обстоятелствата промени плана. Лошото беше, че Голди вече беше сменил трета стоянка да ни чака и брадата му беше доста пораснала когато се срещнахме.
...
През Пампорово минахме на скорост.




С едно кратко спиране да разгледаме гората

И ето ни на Чудните мостове








Време е и другите оператори да се замислят










Щом ти ме снимаш да взема и аз да ти направя една снимка










Невероятно, величествено,уникално...Каквото и да напиша все е малко за това място. Както обектива ми не можа да побере цялата панорама така и аз не успявам да намеря достатъчно силни думи да го опиша. Има нещо неземно и божествено тук. Иска ми се някой ден да седна отдолу преди згрева и да се любувам цял ден...




Много интерсна и някак театрална светлина се получаваше отдолу












Някой да не ме познава?






Спряхме за малко край хижа Скалните мостове. А този ГАЗ 69 е на хижаря на "Кабата". Бяхме решили там да нощуваме като все още таяхме надеждата да се изкъпем. Човека каза, че жена му е там и тя ще ни посрещне.


По пътя си поиграхме малко






На хижа "Кабата" не изглеждаше да се радват много,че ни виждат. Първо с досада ни разведоха из помещенията, където изглеждаше притеснително влажно, а пружините на леглата доста отпуснати. Естествено решихме да си спим в палатките. Имаше обща баня, но хижарката отказа да запали бойлера, защото трябвало да гори два часа а тя щяла да си ляга. И след още шест часа още бяха будни, но както и да е. Пак ще си легнем мръсни. Банята определено е мираж.
Намерихме си хубаво място за бивак на около петдесетина метра от хижата, макар че по тези места думата "мечка" се изговаряше твърде често, с малко трепет в гласа и задължително с плахо оглеждане наоколо .



Срещу символичен наем, от хижата ни дадоха да си изпечем пържолите на тяхната скара(защото незнамкойси бил забранил да се пали огън около хижата). Но пък пържолите какви станаха... Ммммм много крехко вратленце е имал горкия прасчо. Не се стърпяхме да търкулнем и няколко колелца лук наоколо и съвсем идилично стана. Бяхме окупирали една от масите пред хижата над която си имаше и лампа и си стана много задушевно. Имаше още от онова прекрасно Калиманско вино. С Джими и Бистра направихме и салатка, с която метнахме набързо по една Калиманска ракия. Междувременно Голди и Марина рискуваха и се изкъпаха с почти студена вода. После дойдоха до масата с екипировката за полярни експедиции...
Направихме си много прилично угощение. Голям пропуск, че нямаме снимки от тези моменти.
Леко опиянени малко след полунощ посъбрахме нещата от масата и се заклатихме един след друг към палатките.

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ден 6

х. Кабата – Орехово – Хвойна – х. Пашалийца – Лъки – Кръстова Гора – Мостово – Белинташ – Врата – Добростан – х. Марциганица

Тази сутрин сме бодри. Вчеращният лек ден си казва думата.
Събираме бързо бивака и потегляме. На дървото, под което спахме, е и табелата със следващата ни цел – с. Орехово.



Движим се къде по трака, къде не, но спазваме основното правило “Винаги по по-хубавия път”.







От високо виждаме, че сме на правилният път.



Още няколко стръмни серпентини и сме в долината.



Приветлив параклис ни посреща над селото, обаче е заключен.



От Орехово хващаме асвалта за Хвойна и после за Пашалийца.
Стръмно изкачване с много завои и хував път отново ни отвеждат по билата на Родопите.



На хижата спираме за малко. Там ни предупреждават, че пътя е много лош - прекарвали са дърва през пролета...
Всички се усмихваме и “доволно потриваме ръце”
Ето го и началото на пътя от хижата към Лъки.



После наистина стана по-интересно. На редукторните мостове с 33’ им идваше точно височината, а на мен ми идваше в повече.



Добре че беше сухо, та си избирах в кой коловоз да карам.



Излизайки от гората се разкри смайваща гледка.



След още няколко завоя стигаме и скала със зашеметяваща панорама.



Няколко стотин метра по надолу се вижда къде трябва да стигнем.



От тук пътя става каменист и коловозите вече ги няма.





Позволяваме си да ускорим темпото. В Лъки сме се разбрали да обядваме, а вече всички са доста гладни.
Влизаме в града “от високо” и се упътваме към “центъра”. Там питаме за крьчма събралите в парка хора. Те единодушно ни насочват към.....
стола на ГОРУБСО.
Изведнъж времето се връща - С няколко дестки години назад. Тук промяна от 1978 до 2008 няма. Първо плащаме и после виждаме храната.
Имайки предвид, че избор нямаме всички се нареждаме чинно на опашка и се взимаме дажбата. Поне има маси на терасата и бира в бутилки. Храната изглеждаше странно, но както и се оказа си беше читава. Не се задържаме много.
Зареждаме газ и потегляме към Кръстова Гора.



Доста неприятно място за мен....не заради мястото, а заради хората и отношението. Иначе е красиво.







Няма къде да паркираш, смут, суета..... И тук не се задържаме много.
Последващото влизане в гората го почуствах като спасение. След кратко изкачване излизаме на ветровито и просторно било.





После хващаме трака с много серпентини за село Мостово.
На места се караше направо в реката, а тя се беше постарала да не ни е скучно.





Късно следобяд слизаме на река Сушица. Както виждате името не е случайно.



Първо тръгваме нагоре срещу течението. Приятният път по речните камъни обаче свършва при една стара махала и надеждите ни да подходим към Белинташ от юг се изпаряват.



Връщаме се до Мостово.



Това е естествения мост по който минава пътя за селото.





После стигаме по хубавия път до Белинташ. От с. Врата да подножието е приятен макадам.
Тук паркираме машините и продължаваме пеша.



По залез сме на платото.













Ето я и каменната река, по която карахме, погледната от горе.



...







Добростан ни посреща в пълен мрак. Налучкваме пътя до хижа Марциганица от първия път. Не е нужно да споменавам, че хижата се оказва в ремонт и банята не работи. Всичко е в реда на нещата... Не го приемаме навътре, намираме приятна полянка с брезички и разпъваме бивака. Хапваме и лягаме.

[zzlatev]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Джими, аз съм геолог по образование, много пъти съм ял в миньорски столове. Проста, но вкусна и обилна храна, сметната по порцион и калории. И за без пари. Едно време държавата се грижеше за миньорите, да имат сили да бачкат, преди да ги утрепе силикозата горките.

[alex_markov]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

...
Движим се къде по трака, къде не, но спазваме основното правило “Винаги по по-хубавия път”...

Дано не сте пропуснали този Шорт Кът:



Заслужава си!

П.С.
Браво за Прекрасните репортажи, вие двамата май ще минете и най-Големите разказвачи във Форума, кефите ме!

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Дано не сте пропуснали този Шорт Кът:

Заслужава си!

П.С.
Браво за Прекрасните репортажи, вие двамата май ще минете и най-Големите разказвачи във Форума, кефите ме!

Пропуснахме го за съжаление!

[zzlatev]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Джими, айде бе братче, пишете... Изчака ми се чакалото, а още пътеписа е до Западните Родопи само. Тръпна в очакване за Източните и Сакар+Странджа.

[Jimi]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Спокойно... кой е казал, че хубавите неща стават бързо?!

[haki]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Хайде момчета,че ни измъчихтепревърнахте я в сапунка

[zzlatev]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Виж Джими, щом се види, че някой пише, и веднага поне 4-5 души нахлуват в тая тема.

[Дявол Коледа]

До: Пирин - Родопи - Сакар - Странджа - Черно Море

Ами единия от авторите нали е шеф на изложбата и сега му е сгърчено та по бавно дават нещата аз вече втори ден го врънкам Гере.