Крепостите на България

[upi]

До: Крепостите на България

По пътя срещнахме и тези машинки:

[upi]

До: Крепостите на България

След Кладнишката крепост се запътихме към Крепостта на Кракра Пернишки, но вече е много късно и тази история ще чака утрото.

[upi]

До: Крепостите на България

Ей тъй ще напиша няколко цитата от „Трите живота на Кракра” от Антон Дончев. Малко за навлизане в епохата
„Под стените на Средец се събраха хиляди коли и две-три хиляди волове и крави. Овцете – да не ги броим. Във всяка кола – тридесет-четиридесет ведра жито за семе и прехрана, торби, гърнета, насмолени кошове, мед и восък, рала, мотики лопати. Кърчази, вино и медовина. И цветя, цветя – цели коли отрупани с цветя.....
...Гордеех се – толкова ми бил умът, - че половината коли са мои, на Кракра, че хиляда вола са мои, че хиляда крини жито са мои, на Кракра. Много вода изтече докато проумея, че човек не може и не бива да нарече нещо „свое”, дори скъсаните опинци на нозете си. ....
...Две три шепи злато – ех, нека са повече – и ето ти хиляда вола и хиляда крини жито, и ето ти Кракра двадесет годишен, който се тупа в гърдите и вика „Мои са. Аз ги дарих”. Дано бог ми прости .....
...Сега, след като срещнах Гневота, знаех, че има една невидима воля, един невидим скелет, който свързва тези конници. Да, могат да се съберат коне и мъже и да се изковат оръжия. Но този невидим скелет се изковаваше по-бавно и по-трудно от хиляда мечове и ризници. Лъковете се лепяха с месеци и години, а волята на мъжете се ковеше цели поколения. Ония конници бяха изчезнали ...
... И не мисли, че те слагам по-долу от Ивац, но вие сте различни. Ивац вижда хората като духове, мисли ги за богове. Той вярва, че те могат да извършат чудеса. Могат да вървят три дни и три нощи, могат да победят десет пъти повече врагове. Ивац мисли за човека като за дух, ти виждаш тялото на човека. Ти се грижиш за твоите хора да са нахранени и отпочинали, ти не забравяш, че имат жени и деца. Ивац иска само да сме силни духом. Една войска и една страна се крепи, ако има едновременно хора като Ивац и като Кракра....
.... Сега гледам гората, както в оня ден, и копнея да чуя песента на Велемировия кавал.
И ми се струва, че я чувам.”

[s_s1]

До: Крепостите на България

След Кладнишката крепост се запътихме към Крепостта на Кракра Пернишки, но вече е много късно и тази история ще чака утрото.

И аз и много други с нетърпение чакаме утрото, за да видим къде сте били и какво ще ни предложиш за следващите крепости.

[upi]

До: Крепостите на България

До крепостта се стига по пътя от София за Кюстендил. Веднада след излизане от Перник преди баира на Бяла вода завихме в дясно и после пак в дясно. Карахме все направо докъто минахме прелеза. От там насетне първата пряка в ляво и после пак в ляво - това е. В крепоста се влиза с кола ??? не знам дали е редно, но пътят влиза през входа на крепостта и свършва в средата й. Невероятно красива гледка се открива от стените. Есента е "барнала" баирите наоколо, а Пернишкото сметище вече беше изгаснало .

[upi]

До: Крепостите на България

И още един цитат (още нещо, заради което пиша тук)
" - Събирай десетките войници така, че поне един да е писмен. Да чете за душите на войниците. Ако ще - богомилски сказания, ако ще - Стария завет, простени да са ми тези слова. Прави' от малките битки големи победи - нека в Беласица знаят, че във Воден са победили, а във Воден да пеят за победите при Беласица. А горе в Бъдин и Срем не знаят нито къде е Воден, нито къде е Беласица, но знаят, че са БЪЛГАРСКИ земи. Храни душите на хората си, Самуиле. Отвори сърцето и хазната си за певците, дялай върху камък спомена за битката при Траянови врата..."

Както може би вече си се сетил, Светльо, а може би и другите, следващата крепост е именно Траянови врата.

[iai-bg]

До: Крепостите на България

Страхотна идея, успех в начинанието,
в посочените линкове не забелязах да се споменава Петрича кале , над Разделна - на около 30 км от Варна, както и Провадийската крепост.

[upi]

До: Крепостите на България

Ето и историята на перник и крепостта.
Първото заселване на Пернишката котловина датира от новокаменната епоха (VІ хил.пр.Хр.), когато древни земеделци изградили селище в непосредствена близост до р. Струма (сега селището се намира под хокейната площадка в квартал Изток). Те живеели в глинобитни жилища и умеели да оглаждат камъка, животинските кости и рога и да ги превърнат в оръжие или оръдие на труда. От глината изработвали съдове и ритуални предмети (идоли, модели на жилища, култови масички). Черупките от миди използвали за изработката на гривни и огърлици. Животът в раннонеолитното селище продължил без прекъсване около 150 години, след което било изоставено.

През каменно-медната епоха селищата значително се умножили и заемали все по-голяма площ. Следи от тях са открити в непосредствена близост до сегашната гара Перник, до гара Метал, върху хълма Кракра и в близката му околност. Наред със старите умения, обитателите им познавали вече тайната за добива и топенето на медта, от която изработвали медни брадви и длета.

Енеолитното селище върху хълма Кракра било с вътрешно селищна планировка на обширните жилищни сгради и на калдъръмените улици. То се простирало на площ около 35 дка и без съмнение е било едно от най-големите и процъфтяващи праисторически селища в района. То било опожарявано и отново възстановявано два пъти, след което животът върху хълма замрял за цяло хилядолетие. В началото на ІІІ хилядолетие, през ранната бронзова епоха хълмът Кракра бил населен отново и с краткотрайни прекъсвания бил обитаван до ХІІ в.

Първото му укрепване с крепостни стени започнало след средата на ІV в.пр.Хр. Тук по старогръцки образец била изградена елитна крепост с отбранителни кули и съоръжения, дворцов комплекс и светилище на бог Дионис. По своя блясък тя не отстъпвала на древните елинистически градове Коринт, Амфиполис и Пела. Играла е ролята на стратегически династичен, военно-политически, търговски и културен център на земите по Горна Струма. Районът бил обитаван от племето агриани, което било известно с отличните си умения като рудари и елитни бойци. Античните старогръцки историци споменават и името на най-изявения им цар – Лангар, съюзник на македонските владетели Филип и Александър Македонски.

През ІІІ в.пр.Хр. крепостта била частично разрушена при едно от келтските нашествия. След бързото и преустройство тя възстановила водещата си роля в района до включването му в границите на провинция Тракия на Римската империя и в стратегия Дентелетика.

През Античността на хълма е съществувала римска вила, която заедно с богатите чифлици в кв.Бела вода, кв.Тева и с.Кралев дол контролирали местната земеделска, занаятчийска и рударската дейност. През ІV в. те заедно със светилището при кв.Църква и емпориона в с.Арбанас били разграбени и опожарени при грабителските походи на готите.

През ІV-VІ век върху хълма Кракра съществувало неукрепено селище, чийто основен поминък били скотовъдството и рударството. В близката му околност били изградени три големи антични църкви. Пет отбранителни антични крепости охранявали района и пътищата по Голо Бърдо. През VІ век те и целият Горнострумски район били опустошени при нашествията на славяни и авари, и след това били изоставени.

През ІХ век Пернишко било включено в границите на българската държава. На хълма била изградена здрава средновековна твърдина, управлявана от български боляри. Византийските хронисти споменават името на най-изявения от тях – болярина Кракра, който се прославил с героичната отбрана на крепостта Перник по време на двете обсади на император Василий ІІ от 1004 и 1016 г.
(Крепостта Кракра е последната българска твърдина, която попада под византийско владичество и то не, защото е превзета, а защото Кракра сключва договор с византийския император и приема господството му, за да защити населението. Има само още двама владетели, чиито крепости никога не били превзети от византийците - Елемак и Вац)

Средновековният Перник бил опорен политически, административен и търговски център в района, който контролирал и 35 близки цитадели. В границите на крепостта били изградени 7 църкви и параклиси, заради което легендата разказва че хълмът бил наричан освен Крепок и “малката Света гора”.

През 1189 г. крепостта била опожарена и разрушена от войските на сръбския жупан Стефан Неман и изоставена.

Горното е част от статията за перник от http://vmro-pernik.org/index.php?opt...&limitstart=20

[upi]

До: Крепостите на България

И така, с малко закъснение продължавам с крепостта Траянови Врата.
Като за начало, до нея се стига най-лесно по магистралата Пловдив София. Малко след Ихтиман има отклонение, което е отбелязано с голяма кафява табела с нарисувана крепост. Пътят минава под магистралата и завива в посока пловдив (на изток). От тук по първата табела за крепостта се стига до




след около 50 метра е втората, след която се минава отново под магистралата. За ориентир, до нея има и



и така по пътчето




лъкатушейки стигате до тук




пътят се разделя и асвалтовият продължава към крепостта, а другият отива по "прилично черно" до манастира св. Спас и връх Еледжик. Първият паметник свидетелстващ за победата на Самуиловите войни над византийците е след няколкостотин метра




от там наляво пътчето се гмурка в гората и гъстотата на "коларски разклонения за заигравка" е сериозна




И така, леко полеко стигаме до крепостта




времето беше прилично, така че поснимахме























склоновете от всички страни на крепостта с изключение на 30 метра пред входа са почти отвесни

[upi]

До: Крепостите на България

Траянови Врата или сухата теория за една легенда.
Малко от wikipedia.org:
През 4 век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:
„Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората - от отсамния бряг наАксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата - Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини.“[]
През Средните векове проходът е наричан "Царски проход" (нагръцки:Βασιλική κλεισούρα) или "Царски врата" (нагръцки:Βασιλική πύλη), а по-късно и "Български проход" (нагръцки:Βουλγαρική κλείσις). Проходът влиза в историята през986г., когатовизантийскиятимператорВасилий IIпредприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. На17 августбългарската войска начело сцар Самуилпресреща византийците при прохода Траянови врата и напълно ги разбива (битка при Траянови врата).[3]

Това пък е статията на професор Божидар Димитров:
Траянови врата е малка крепост над хълма, под който днес е пробит единственият тунел на автомагистрала "Тракия". Построена е от римския император Траян във II век като символична граница между провинциите Тракия и Македония. Българите ремонтират и използват тази крепост. Те я наричат Щипон. В Битолския надпис на цар Иван Владислав сражението е наречено "битката при Щипон", а не при Траянови врата. Крепостта има важно стратегическо значение, тъй като се издига на единствения планински рид, който прегражда пътя Средец-Ниш-Белград от вечния враг Константинопол. Овладяването на този път означава България да се разсече надве.
От 971 г. България и Византия са в перманентна война, минала през различни перипетии. След падането на Преслав и пленяването на българския цар Борис I войната продължават управителите на областите в западната и отвъд дунавската част на българската държава, избрали Самуил, син на един от областните управители, за главнокомандващ българската войска. В 980 г. цар Борис I и брат му Роман избягват от плен, но български граничар убива Борис, тъй като бил облечен в ромейски дрехи. Тогава Роман е обявен за български цар и за негова резиденция е определен Скопие. Реалната власт обаче остава в ръцете на Самуил. С умели действия до 986 г. Самуил успява да освободи Мизия, Бесарабия, Северна Гърция, да помете сръбските княжества. Когато византийският император Василий II узнава, че българите се готвят да освободят и последната си окупирана в 971 г. територия (Тракия), решава да нанесе изпреварващ удар. Той е насочен по Виа Милитарис - най-краткия път към Централна Европа. Замисълът е не само да се разсече надве България, но и да се окуражат маджарите да нападнат българските земи в Трансилвания и Влахия. В началото на август 986 г. с цялата армия на Византийската империя Василий II тръгва от Пловдив към София. Един малък отряд, изпратен към Солун, успява да заблуди Самуил, че главните сили на византийците са десантирали в града и оттам по долината на Вардар ще настъпят към тогавашната българска столица Скопие. Затова с цялата българска армия Самуил се установява пред Солун, за да спре врага на границата с България. В деня, когато издебва солунския византийски отряд, с ужас разбира, че византийската армия начело със самия император е пред Средец и се готви за щурм на града, отбраняван от старци и юноши под командването на брат му Аарон.
Самуил още същия ден сваля обсадата на София и тръгва по долината на Струма към Средец. Това е 20 дена път и той не вярва, че Средец ще издържи толкова време. Но Средец издържа. Прадедите на шопите отбиват първия щурм, а часове преди втория чрез тунели под крепостните стени стигат до подготвените обсадни машини и ги изгарят. От малките крепости по хълмовете около Софийското поле през нощта излизат гарнизоните им и нападат обозите на византийците. На втората седмица след тези шопски упражнения шестдесетхилядната византийска армия остава без храна. Понесъл тежки загуби, останал без продоволствие и научил, че Самуил с българската армия вече е достигнал днешна Дупница, Василий II взема решение да се оттегли към Пловдив. Самуил предприема смела маневра и вместо към София тръгва по пътя Дупница-Самоков-Щипон с явното намерение да прегради пътя на византийската армия. В тила Василий е следван от гарнизоните в Софийското поле и от царската гвардия, водена лично от цар Роман. На 19 август армията на Византия е пред рида Траянови врата. Но той е обкичен от стегнатите редове на български войници. А в тила ариергардът на ромейската армия вече води бой със Средечкия и Скопския гарнизон. Василий II е в положението на император Никифор във Върбишкия проход. Но не изпада в паника. За да се спаси, той жертва войската си, като я хвърля в атака срещу българите в центъра на преградната линия. В тесния проход след днешния тунел тази атака няма никакъв шанс. Но струпалите се на това място български полкове освобождават една пътека по околните хълмове, по която арменската охранителна рота извежда Василий II извън обръча и с безумна езда стига до Пловдив. Това са единствените спасили се в боя. Шестдесет хиляди ромеи лягат под българския меч. В следващите месеци останалата без войски Византия е безпомощна пред българското настъпление по всички посоки. Освободена е Тракия, заети са днешна Централна Гърция, Албания, Далмация. България е в зенита на могъществото си.
Страхотно ми е тъжно да призная, че не намерих нито една легенда за онези дни нито от местните, нито от интернет, нито дори във военноисторическия музей (може би не уцелих подходящите хора, но това е – суха история)

[gr_kanev]

До: Крепостите на България

...Самуил още същия ден сваля обсадата на СоЛУН и тръгва по долината на Струма към Средец.

Благодаря за чудесния разказ и снимки - предполагам позволяваш да направя направя тази поправка (днешната българска столица не се споменава със съвременното си име; преди това става въпрос за обсада на Солун, а и такъв е логичния ход на събитията).
Съжалявам само че десетки пъти съм минавал покрай това място, а нито веднъж не съм се отбивал. Надявам се скоро да поправя този пропуск.

[upi]

До: Крепостите на България

Поправката е съвсем на място - благодаря.

[godech]

До: Крепостите на България

Еми да пусна и аз за Улпия Ескус до село Гиген аз често минавам от там в продължение на 7-8 години и не съм знаел за това хубево и добре запазено място.А местото е запазено защото е разрушено от земетресение а не е опожарявано от воини,с нимките са от телефон но са добри горе долу дано ви хареса тревата кадето я има е защото не беше изчистено цялото когато отидох.Има идеално запазена казарма,баня,дори кладенеца,търговската улица с дюкянчетата,много добре се вижда и скрития водопровот под улицата направо е уникално място,водата за банята е идвала топла от много километри от извор и е текла в средата на стените на банята по канали

[godech]

До: Крепостите на България

Нещо не ми позволява да пусна още снимки ще пробвам пак защото са добри да се видята и да отидете.Ето така всичко е готово

[upi]

До: Крепостите на България

Браво. Страхотно място.
Кирките на последната снимка иманярски ли са или археоложки?