Крепостите на България

[upi]

Решихме с жена ми, това лято да направим една експедиция "Крепостите на България". Тъй като сме ходили в над 50 манастира, а крепостите, които сме посетили се броят на пръстите на едната ръка, редно е да се "образоваме" и в тази посока. Моля всички, които имат познания за крепост, било то тракийска, византийска, българска, турска или каквато и да е на наша територия, да дадат информация.
До тук сме ходили в Царевец, Червен, Шуменската крепост, Велики Преслав, Калиакра. Тази събота смятаме да минем и през крепостта на Кракра Пернишки (Щото ни е на път).
По време на експедизията смятаме да започнем от северозападна България, през всички крепости за които научим в северна и североизточна, да завъртим надолу към югоизточна и да се върнем към София отдолу (откъм Мелник)? Ще пътуваме с децата (на 3 и 5 години) на палатки. Ако има желаещи може да го направим и групово.
Така или иначе, няма много информация из нета за крепостите Ни, как се стига до тях, каква е историята им, архитектура и избор на отбранителна позиция, легенда, ..., ... тъй че помагайте моля.
Накрая със сигурност ще има много снимки, история и истории

[Тихомир]

До: Крепостите на България

Ако нещо в долния линк ти влезе в помощ, моля /има и карта/:

http://history.rodenkrai.com/index.p...menu_id_1.html

[taran]

До: Крепостите на България

Ето,още един линк http://bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg .Да не забравиш да снимаш.

[дядо Ники]

До: Крепостите на България

Мисля, че ще ти бъде полезна и следната тема:

http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...ad.php?t=16844

Поздрави и успешна подготовка за хубавата идея!

[gtsvg]

До: Крепостите на България

Ако имаш ЖПС много те моля да позиционираш крепостите! После ги препрати на Пацифик, на мен или просто ги прикачи във файл!... Да почнем и тях да събираме като манастирите!

[Румен Николов-sineto]

До: Крепостите на България

Тази събота смятаме да минем и през крепостта на Кракра Пернишки (Щото ни е на път).

Ето късче история.

През ІХ век Пернишко било включено в границите на българската държава. На хълма била изградена здрава средновековна твърдина, управлявана от български боляри. Византийските хронисти споменават името на най-изявения от тях – болярина Кракра, който се прославил с героичната отбрана на крепостта Перник по време на двете обсади на император Василий ІІ от 1004 и 1016 г. Средновековният Перник бил опорен политически, административен и търговски център в района, който контролирал и 35 близки цитадели. В границите на крепостта били изградени 7 църкви и параклиси, заради което легендата разказва че хълмът бил наричан освен Крепок и “малката Света гора”.

През 1189 г. крепостта била опожарена и разрушена от войските на сръбския жупан Стефан Неман и изоставена.

Жалко че тази седмица имам планов престой в Одраница иначе с удоволствие ще те заведа на крепостта и ще те запозная с човек който знае много за Кракра.Но винаги има и следващ път.Но ако минеш през седмицата ще направя всичко възможно .

[Christo]

До: Крепостите на България

Не пропускай и http://hotalich-sevlievo.atspace.com/, географски координати N 43 03'26.4 и E025 03'42.4", има история и гледка

[upi]

До: Крепостите на България

Благодаря на всички за инфото. Ще ми е от полза. Имам ГПС и ще записвам точките (ако минавам напряко - и траковете. Имам и апарат и камера, така че ще снимаме много.
Ако имате инфо от къде се минава и как се влиза в труднодостъпните крепости като Устра (благодаря за темата на giorgio и Петя) и други като нея, ще съм ви благодарен за напътствия, ГПС координати, подробности от рода на това кого от местните да търсим за ятак и/или екскурзовод, ако се наложи ... въобще полезни идеи. Дет се вика "не трябва само ядене

[upi]

До: Крепостите на България

Не пропускай и http://hotalich-sevlievo.atspace.com/, географски координати N 43 03'26.4 и E025 03'42.4", има история и гледка

Аз съм със Севлиевски корен (баща ми е от там и аз съм израстнал до 7 годишен в града). "Лозето" е близо до крепостта. Страхотно място и много добро линкче.

[varchev]

До: Крепостите на България

Що се касае до крепостите, аз мисля, че трябва да се видят:
Тракийските: Маласар, Моняк, Кривус, Патмос.
Средновековните: Мезек, Лютица, Устра, Состра.

[kinex]

До: Крепостите на България

До колкото знам Монек не е Тракийска крепост.

http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...?t=6629&page=3

[upi]

До: Крепостите на България

Това лято не успяхме, но есента или зимата ще се се класираме. Доста повече крепости от очакваното се оказаха. Маршрута трябва да е доста "къдрав" и може би ще е на няколко пъти.

[upi]

До: Крепостите на България

Легендата на Кладнишката крепост или „Песен за Кара Баир”.

И така, ще започна с кратка историческа справка, легендите, после снимки и коментари.
Историята разказва, че за пръв път крепостта била превзета от хан Крум. Била една от цяла система от планински крепости, който българския хан превзел и единствената, която запазил.

Първата легенда е кратка и доста по-разпространена. В нея се разказва за нападението на турците над крепостта – тогава тябила една от големите български крепости с над 10 декара пространство, защитено от стените.
Дошла турската армия и опитала да завладее селото. Жителите се приютили и не сдали крепостта месеци наред. Не само това, а и правили непрекъснати контраатаки появявайки се от нищото и нанасяйки страховити поражения на султанската армия. Тъй като крепостта била с много добро стратегическо разположение, превземането и било свързано с много евентуални жертви , които не си струвало да се правят, така че турците решили да разчитат на продължителния глад и жажда на обсадените.
Тук легендата се разделя на 2 истории.
Едната гласи, че благодарение на кладенците, който имали в крепостта (някой от тях пълни с хранителни продукти, а други толкова дълбоки, че стигали до „дъното на планината” и носели най-сладката клад(нишка)енчова вода), жителите оцелели толкова дълго, че султанските войски си отишли и оставили крепостта непревзета. Разрушили я кладничани след доста години, когато на всички било ясно, че живеят в турската империя и че няма връщане назад. Заклети да не предадат крепостта на турците, те камък по камък разградили твърдината и с тези камъни възродили селото, изгорено до основи и разграбено от султанските войски.
Другата версиа гласи, че обсадената крепост имала тайно поточе, от което черпили вода защитниците. Дългата обсада накарала турците да намерят предател (както винаги), който да им покаже таен тунел или друг начин да проникнат в крепостта или да накарат хората само да се предадат. Така и станало. Хванали детето на кладнишка снаха (тя била родом от село Студена) и я заплашили, че ако не каже как да превземат крепостта, ще го заколят пред очите й. Тя естествено издала от къде защитниците на крепостта черпят вода, след което турците заклали детето и спрели водата. Жаждата накарала хората да се предадат. Предали се и били изклани до еди. От там идвало и името. От там и причината кладничани НИКОГА повече да не вземат невеста от Студена.

Третата легенда е и тази, която ме впечатли най-много – песента за Кара Баир.
Видели от далеко пазителите задаващата се орда. Забили камбани, загорели огньове, чули се писъци, заковали ковачите стрели, замучали воловете натоварени с покъщнина. Събрал се народа зад стените на твърдината и подготвили се за бран. Пратили вест за помощ до близките крепости и зачакали. Боляринът Сено (сЕно) бил пазителят на „Сребърният камък”, който скрит в пазвите на планината, ограден от три страни от остри зъбери, бил непревземаем като самия Царевец.
Дошъл часът, в който „османлиите станували пред портите”. Първата атака била свирепа. Отпорът който дал Сено със своите юнаци бил толкова могъщ, че беят, който наредил атаката, загубил синът си – водач на елитните еничари, заедно с целия му отряд. Избити били и тези, които се опитали да отстъпят след, тъй като „соколите” на Сено се явили из нищото между отстъпващата армия в тила на турската войска. Българите блокиралипътя им за отстъпление и не пуснали нито един враг да се измъкне жив. После все така изневиделица изчезнали защитниците не крепостта в дън земя.
Дошли на следващия ден „вести” за очакваната помощ.
„Идват, Сено Боиле, идват помощници много, от три страни ще дойдат, триж повече са от тирана, само три дни ощ да издържим ще трябва!
А беят, все тъй разярен и бесен, дал заповед да се превземе крепостта, да се подпали местността и докато не превземат и последното кътче пазено от гяура да не спира атаката. Заповядал на смени армията да атакува, повикал многоброен аскер от където може. Събрал такава армия, дето „само да реши и планината ще срине”. И започнала лютата битка за „Сребърния камък”.
Атака след атака, бранили юнаците на Сена „камъка” от враговете, час след час, минута след минута – само три дни трябвало да издържат. Невъзможно било да издържат цели 3 дни на толкова свирепи нападения, ала те знаели, че жените и децата им са там. Знаели, че ако издържат три дни, помощта ще дойде и малкото останали ще си тръгнат като свободни и победители. Знаели също, че ако се провалят, нито те, нито семето им, нито историята им ще останат.
И продължавали да бранят крепостта. На третия ден умрелите отвъд стените били толкова много, че нападателите вече нямали нужда от стълби. На третия ден силите на защитниците отдавна вече били на предела. На третия ден и жените и децата и мъжете в крепостта без сън удържали своя безценен пазител – твърдината Българска на Сено болярин. На третия ден не дошла очакваната помощ. На третия ден и на третата нощ.
Турците атакували, връщали се да починат, а на тяхно място идвали нови. Атаката не спряла и четвъртия ден и четвъртата нощ. Въпреки всичките атаки, Сено и хората му удържали „камъка” и на петият ден. Помощ обаче не идвала. Не само това, а и предатели се появили. Разбрал Сено, че няма да дойде никой на помощ. Разбрал, че няма да могат да удържат вечно, разбрал и че милост няма да има за никого. Извикал жена си Балина и й наредил да изведе жените и децата и да ги преведе през планината. „Ще ти сторим мегдан до съмване да имате преднина”, казал й и я отпратил с невръстния си син Радин и останалите жени и деца през тунела. Сина си Станимир оставил в боя да помага – мъж бил вече, болярски син на 5 години не напуска боя.
И тъй се минала пета нощ в сражения. Без сили и без въздух останали бранниците. На половината останали, другата – жените- тръгнали децата да спасят и рода и паметта Българска.
На половина останали, но триж по силни и триж по-решителни – нямали какво да губят, имали само какво да спасят. И те устояли до утрото.
На утрото през тунела решили да нападнат турците. Решили, предателите послушали и влезли в тунела. Стигнали до входа на крепостта, но той бил срутен , затворен веднъж и завинаги. Решил бил Сено никой да не излезе жив от крепостта. Така само можел да е сигурен, че отпора ще е до последна капка кръв, че до последния човек ще се води боя, че и последната минута ще е минута повече за семействата на героите на Сребърния камък.
Крепостта паднала на вечерта на седмия ден. Нито един от бранителите не оцелял. Нито един не се предал и нито един не останал ранен. Жените били спасени, децата били спасени, домът бил спасен. (домът е там, където е семейството)
Беят, все още скърбящ и озверял, наредил всички защитници да бъдат изровени от руините, ако трябва по парчета да ги струпат и да му ги съберат, да ги накаже.
Заповядал да ги изгорят на клади и тях и целия баир. Превърнал цялата местност в клада. Оставил всичко почерняло. Кара баир нарекъл мястото и заповядал всички свидетелства за съществуването на крепостта да бъдат изгорени. Изгорил и свитъците за битката. Нищо да не остане на тоя свят от това място с изключение на черното петно върху лика на планината.
Черна била планината само един ден обаче. На следващия завалял сняг. Всичко побеляло. Когато се стопил снегът баирът останал бял. Кладите били покрити с малки бели гъби, които и до ден днешен се казват както и селото – КЛАДНИЦА.

Името на бея ли? Не знам. Заличено било от времето.

[upi]

До: Крепостите на България

Сега от Кладнишката крепост няма почти нищо оцеляло. Там където е била църквата трикорабната базилика, в момента се строи "хижа". Територията на която се намират останките сега е частен имот, а това, което може да се види като част от историята е един камък и нещо като селски довар - останка от бившата крепостна стена.
координатите на мястото са N42.57037 E023.19595.

[upi]

До: Крепостите на България

Пътят натам беше невероятно красив. Есента бе разкрила цялото си великолепие и слънцето огряваш есенния килим с нежните си меки лъчи (май го разлигавих малко, ама ще ми простите )