Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

[lubashki777]

Здравейте приятели, в началото на месеца осъзнах насред цялата лудница на работното ми място, че всъщност...годината мина почти, а аз не съм си ползвал все още повече от половината си отпуска
И така, планирах една седмица в средата на октомври за почивка.Разбира се...винаги точно преди да излезеш в почивка ти се струпват всичките ядове на главата, както и те затрупва цялата възможна работа на света
И сега не беше много по-различно...Направо ми идваше на моменти да хвърля парапатките и да става каквото ще.
Така дойде и отпуската.Така ми беше писнало, толкова бях натоварен, че просто булждаех като някое зомби и се чудех какво да предприема.Трябваше да се махна...трябваше да отида някъде и да се опитам да се откъсна от цялата тази лудница.Минаваха ми какви ли не мисли за разни дестинации, но...в крайна сметка една единствена от тях озари лицето ми с усмивка и цялото ми вътрешно аз ликуваше...
Маршрутчето бързо се очерта.Борово-Кръстова гора-Караджов камък и...нататък инпровизация!
Тръгвам сам...искам да остана със себе си! Искам да не съобразявам с никой и с нищо! Искам да ме лъха кристалния въздух на Родопа планина и просто да релаксирам!
Все пак обаче си казвам...добре е да си имаш приятел до себе си, с който на място да изживеете красотата и релакса на природата.
Намирам такъв в лицето на моя приятел Борката/Мишеморков/.Той се съгласява и в понеделник на 19.10 палим Тераното и потегляме.
Есента тъкмо започва в планината.Явно тази година циганското лято си го има и още как...



Радваме се на есенното слънце...всъщност всички му се радват ...и този приятел също.



Виждал съм много слепоци, но все големи.Хората доста често ги бъркат със змии, но ето, че чак сега ми се отдаде възможност да видя един съвсем малък екземпляр.Като малки те си имат временни крачета, които явно в последствие закърняват и падат.Бях силно впечатлен...
След като пристигнахме в Борово и се настанихме, потеглихме и на разходката.Първа спирка Кръстова гора.Слънцето толкова силно започна да прежуря, че всъщност почти не ставаше за снимане.Все пак ще постна няколко кадъра извън стандартните за това уникално място.



В гората вече имаше есенен килим, както и други красоти...



От север заприижда гъста мъгла.Направо се виждаше как пълзи по склоновете на планината, прехвърляше върховете и скоро започна да се стели и над Кръстова гора.



Много скоро слънцето започна пробивайки мъглата да ни изнася невероятно шоу.На фона на мястото на което се намирахме, това го почувствах като лъчи надежда провиращи се в сивото ни и трудно ежедневие.
Лъчи надежда, които успокояват и те карат да не си толкова черноглед...



Стоях безмълвно доста време и релаксирах съзерцавайки надеждата, която струеше върху мен...



Беше тихо,спокойно и всичко те караше да се отпуснеш и да избягаш от действителността.Просто попадаш в един друг свят...



Багрите на есента също допринасяха за онази страхотна топлота и уют, която никой друг сезон не предлага според мен.





Слизаме към аязмото с гълъбчетата/така го знаят повечето хора/, наливаме си вода и пооставаме малко.



Преди години при първото си посещение на Кръстова гора, имах странно преживяване.Тогава паркирахме горе на паркинга и се насочихме към това аязмо.Вървяхме по пътечката и всичко си беше готино и наред.Знаехме, че тук се намират и прословутите камъчета с кръст на тях и затова се оглеждахме за такива.В един момент достигнахме аязмото, пийнахме вода и си изплакнахме очите.
И в следващия момент...неистова болка прониза главата ми.Ей така...от нищото...изведнъж.Болка, която направо ми докарваше световъртеж.Наложи се да поседна, за да не падна на земята...
Нямах обяснение за внезапното главоболие.просто си казах, че то все в някакъв момент те заболява главата и сега се е паднало точно тук.
С доста усилия се надигнах и тръгнах към паркинга...Скоро достигнах до него и...о чудо......Главоболието внезапно изчезна
Вече не знаех какво да мисля.Едно беше сигурно, не беше ей така...просто поредното главоболие.Няма как да е...да дойде толкова внезапно и да отмине също така толкова внезапно.
Тогава за мен извода беше само един...вероятно съм доста грешен човек и по тази причина доближавайки се до това пълно с енергия място ми се случи това.Тогава дори бях сигурен, че ако отново тръгна в посока аязмото, отново ще се завърне главоболието.Така и не посмях да опитам...
Този път не ми се случи нещо такова.Всичко мина нормално, а в мен напира въпроса...Дали съм станал малко по-добър или пък Онзи от горе е вдигнал тотално ръце от мен...
Искрено се надявам да е първото, защото иначе става страшно...
След това продължихме разходката си към Караджов камък...
Следва...

[Еделвайс]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Браво за хубавата идея, да релаксираш след всичкия стрес на работното си място, както винаги хубави снимки и увлекателно разказваш, относно случката ти с главоболието, да знаеш че си е Божа работа и само ти си знаеш за греховете, ако има такива... Чакам с нетърпение продължението 

[georgipetkov64]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Родопите винаги са добро място, човек да се отпусне.
От там всеки се връща,нов човек.
Благодаря за споделеното!

[lubashki777]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

И така потегляме в посока Караджов камък.Място също така изпълнено с много енергия и страхотна красота.Поемаме по черен път от самия манастир.Задавам уж на GPS- а дестинацията и той започва да ме води.До сега не съм посещавал това място и то, както и пътя до него ми бяха непознати.На всичкото отгоре и мъглата започна да ни обвива доста сериозно, скривайки дори и нарядко поставените табели на разклончетата.В един момент след стръмно изкачване с малко прибоксуване, навигацията ми посочва надясно, ама...освен , че достигаме до прекрасна поляна, за съжаление и пътя свършва до там...



Сещам се, че може и да не съм задал съвсем точно върху точката, а в планината понякога за едно непроходимо дере разлика и GPS-а те кара другаде.Този път уголемявам доста картата и маркирам съвсем точно Караджов камък.
Машинката веднага измрънква и ме прерутира по друг път.Връщаме се до следващия разклон и отново гас нагоре.Навлизаме дълбоко в гората и пейзажа става невероятно красив и ...тайнствен.



Имаш натрапчивото чувство, че всеки момент ще изскочи някое приказно същество ...





В един момент достигаме до...дървари.Те съответно са запречили пътя по който се движим с трактор и вадят с едно специално съоръжение трупи от дълбокото дере.
Слизаме и се информираме за нашата дестинация.Получаваме инфо, че ..."ей го на на 10мин. пеш е камъка...ама максимум 10мин.", а също така и , че..."оо...нагоре не е за ходене с джипа, ако знаете какви драки са...ще се наложи после пребоядисване"...
Брей казвам си аз...ами то май мачетето ще трябва да вземам с мене и да си проправяме път ...
В крайна сметка, нарамваме багажа/моя повечко, че нося цяла раница с фототехника и не ми се оставяше в джипа насред гората/ и поемаме нагоре.Разбира се, че...10-те минути бяха повечко и то при доста стегнат ход, а също така и...пътя не само, че нямаше никакви драки, а беше направо магистрала според мен.Абе...по стара и доказана традиция, не вярвайте много на местните...вероятно не го правят нарочно, а просто техните виждания са други...
Походихме пеша, ама пък беше и красиво...





И така по пътеката стигнахме и до Караджов камък.Излизайки в края на пътя от гората, той изведнъж грандиозно се появи пред нас.На снимки изглежда нещо внушително, но на живо е още по...
Стояхме и съзерцавахме от далеко...толкова беше красиво...



Доближих се, мислейки, че отблизо няма да е толкова грандиозна гледката, но отново се лъжех...



Бях чел, че с поставените там дървени стълби трябва да се внимава и изкачването не е толкова лесно.Тогава си казвах...е какво толкова, нали има стълби все пак.Сега обаче на живо нещата изглеждаха точно като по описанията.Беше стръмно, но най-големия проблем се намираше между двете стълби.Там има издатина/ръб/ и като цяло преминаването става със стъпване в едни малки вдлъбнатинки в самата скала и...висене на мускули на металния парапет.
Основната трудност обаче беше в това, че принципно обувките ни бяха мокри и се пързаляха по гладката скала, а въпросния парапет се клатеше, като просто е въпрос на време кога ще се извади и някой ще полети надолу...
Който ходи го съветвам да се държи само и единствено за набитите вертикални подпори на парапета.При издърпване над ръба, хоризонталното желязо просто тръгна към мен изваждайки се от захватите си и...за малко...
Един път премине ли се ръба, после става лесно...



Всъщност проблема е на слизане, а не на изкачване.Не ме питайте как слязох от там с раницата на гърба + още две по-малки чантички на кръста и пързалящи се обувки.
Последователността е такава...
1. Няколко молитви
2. Припомняне на някои аспекти от филма "Катерача"
3. Игнориране на страха от високото
4. Внимателно преминаване на ръба, като това става основно посредством висене на парапета на мускули, а краката само се подпират по скалата и не се разчита на тях.
След като се докопате до най-горното стъпало на долната стълба...нещата са лесни, като отново се иска доза внимание, да не се хлъзнете.
Така...след като ви обясних процедурата по качване и слизане, да ви разходя и горе по самия Караджов камък.
Гледките макар и обгърнати с мъгла, бяха невероятни, а мястото наистина е магнетично...



Поглед в посока Кръстова гора.Представете си, при ясно време какви гледки ще се разкрият...







Въобще цели район е много енергиен.Не случайно в близост са Белинташ и Кръстова гора.Принципно, цялата Родопа планина е много енергийно място и това са го разбрали още нашите прадеди траките/и до днес са останали много кромлекси, светилища и т.н./, а в последстиве и християните.







Верния ми спътник Борката...някъде там долу, между изваяните форми на скалите...



Камъка под който минават стълбите, но гледан отгоре...



И накрая моя милост ...просто нямаше как да не присъствам поне на един кадър от тази невероятна и омагьосваща красота.




Слизаме/както вече ви описах спазвайки всички точки от процедурата/ и след още 15-сет минутна разходка в гората стигаме Тераното.То стои самотно и ни чака...яхваме го и обратно към Кръстова гора.
Минавайки през манастира, не се стърпявам и пробвам срещу слънцето още един кадър...



Не е това което ми се искаше, но все пак...
Започваме спускане по завоите, и за момент ни изкушава ето този черен път...



...обаче размисляме и бързаме да хванем залеза над Борово, където ни очаква и десерта за деня...
Това разбира се е прословутия и станал вече емблема за това селище параклис!



Докато стигнем доста притъмня, но все пак хванахме последните лъчи за деня бавно изгасващи в гъстата мъгла изпълнила долината.







Влизаме вътре/не е заключено/.Има свещи и листчета с ценичките им.Има и кутия за дарения.Вземаме си по една свещ и пускаме левчета в кутията...Не...не ме разбирайте погрешно, свещичките са стотинки, но каузата е голяма!
Най-интересното е, че хората в планината са други хора...То като се замислиш и света е друг тука.Чудят ни се на акъла, защо си заключваме постоянно колите или пък защо ни е страх да си оставим някъде багажа макар и за минутка без надзор, хазайката ни пита защо след като сме си оставели багажа е нужно да заключваме стаята, след като нямам как да изчезне нещо...
Питат ни защо така..., а ние отговаряме...

-Просто идваме от друг свят.Свят в който пошлостта, лицемерието, кражбите и престъпленията са нещо ежедневно и ако не правим всичкото това, там не можем да оцелеем.

А хората от планината клатят невярващо глави и ми се струва, че не ни хващат много вяра...
Най-накрая изпълнения ден с емоции е към своя край.Поръчваме си за хапване нещо по родопски и сядаме на масата.Запознаваме се с едни чудесни млади хора от Варна, и вечерта преминава в много приятни приказки и страхотна атмосфера.
Лягаме си чак в полунощ, но...чистия въздух ни кара перфектно отпочинали още в ранни зори да сме на крака.
Все още не сме решили днес откъде ще се прибираме към Ст. Загора.На въпроса на Борката, просто махвам с ръка да оставим обсъждането за сутрешното кафе и изхвърчавам в посока на...параклиса.
Вечерта за малко изтървахме залеза, но сега утрото и изгрева ме подканяха да се възползвам.
Няма да споменавам, че повече зяпах в захлас и малко снимах, но...имаше защо...
Просто гледайте и си го представете 100 пъти по-красиво на живо!



Раждащия се ден...



Светлина в ...мрака...







Трудно...ама ако знаете колко трудно се откъсвам от тази магия и се връщам в хотела.Сядаме на по кафе и започваме да мислим варианти.В крайна сметка решаваме да се приберем през Ардино- Кърджали, защото Борката не беше ходил на Дяволския мост и аз му обещах, че сега е момента.
Допиваме кафето, товарим багажа вземаме си довиждане с хазайката и потегляме...
По пътя спираме за по кадър тук там.



Маршрута ни води през Лъки към Баните и Ардино.
Скоро стигаме най-високото село на балканите Манастир, подминаваме го, но...не можем да подминем това което намерихме изкачвайки се на върха над него.



Кръста е издигнат в споменание на прадедите ни избягали от останалото им на турска територия село Давидково, минали през планината и основали въпросното село Манастир на българска територия.През 1890г. те идвайки и заселвайки се тук, започнали да изграждат селото близо до останките на стар и съборен манастир.От там е и името на селото.
Малко по-навътре в гората пък имаше обособена невероятна поляна с параклис, маси и пейки за курбани и празненства.



Красота имаше дори и в най-отровните гъби...червената мухоморка...





Тръгваме си от този рай, ама не ни се тръгва...



...нищо казвам си, има още много път и още много гледки...
И те не закъсняват.





Пътят ни се изкачва на високото, където не устоявам и правя панорамка на целия свят който е в краката ни.



Скоро достигаме и Ардино и след кратка почивка за хапване, се отправяме и към Дяволския мост.
Някой ми говореше наскоро, че уж били асфалтирали пътя чак до него, ама ядец.Наистина пътя е прекрасно ремонтиран и асфалтиран, ама точно до подхода за спускане към самия мост.Последните няколко километра/отне ми 10-12мин. с джипа, като не съм карал съвсем бавно/, са си все същия камънак.Така, че...който ходи да има предвид.Иначе долу има изградени хубави беседки и има къде да отдъхне човек и в хубаво и в лошо време.
Да отбележа дестинацията с няколко кадъра...









Тук малко се заиграх с тази интересна гледна точка за снимане, ама...понеже беше и последната дестинация от двудневното ни бягство в рая...не се стърпях и си поиграх малко повечко...



С това кратката ни екскурзия завърши.Прибрахме се по тъмно и доста изморени.За сметка на това пък бяхме изпълнени с нови сили от всичко видяно и преживяно.
Именно затова и гарантирам, че рецептата е вярна и...

Като ми писне от всичко ...отивам в Родопите

Повярвайте ми...действа

Поздрави на всички!

[Georgi_G]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Аз се заредих, а не мога си представя с вас какво е станало.

Благодаря!

[Иво Томов]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Красива планина и много добри снимки,Благодаря.

[lubashki777]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Аз се заредих, а не мога си представя с вас какво е станало.

Благодаря!

Ооо...на място е трудно да се опише с каквито и да е думи и да се покаже с каквито и да е снимки...
П.П.Радвам се, че ви харесва нашето малко бягство приятели!

[Mil68]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Браво! Чудесен разказ! Благодаря за споделянето. Пожелавам ти да имаш повече време за такива релаксиращи излети!
Поздрави!

[Yaro]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Прекрасно, поздравления!

[Пламен Пенов]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Ехххх Любо, благородна завист, за почивката и най вече за Родопа планина! И вече стана доста изтъркано клишето: "страхотни снимки" след твоите постове, аз ще добавя само една - невероятни...... Браво, и благодаря за разказа, и аз бях с вас.

[lubashki777]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Ехххх Любо, благородна завист, за почивката и най вече за Родопа планина! И вече стана доста изтъркано клишето: "страхотни снимки" след твоите постове, аз ще добавя само една - невероятни...... Браво, и благодаря за разказа, и аз бях с вас.

Пламене, ами напоследък нещо взе да ми дотежава целия цирк в нашето ежедневие, натоварвам се много и ...както вече писах ми писна.Просто трябваше да го направя това пътуване.Тази година си мислех, че ще пропусна досега с тази невероятна и зареждаща планина, но уви...нещо все ме дърпа нататък...
А защо ли...?
Ами защото там, в Родопа планина има магия която можеш да усетиш, там има релакс и възстановяване на душевния ти мир, а вдишвайки от невероятно чистия и наситен с аромат на билки въздух ти просто разбираш, че това е твоето място и след това се връщаш отново и отново там!
Не случайно аз наричам тази планина...Рая, защото тя за мен поне е именно това!
Благодаря ви за вниманието на всички приятели и искрено се радвам, че ви харесва това кратко бягство.
Пожелавам на всички по-често да съумявате да правите подобни забежки...повярвайте ми така ви зареждат с енергия, че след това се превръщат в наркотик без който не можете!
Поздрави приятели!

[green]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Ееехххх Родопите Няма такова място! Поздравления! Много добре се е получило

[bochkata]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
Благодаря за споделянето!

[D. Bibov]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Няма по-красиво място от Родопите.... Уникално.. Дори само снимките действат при нерви. Поздрави!

[cuki]

От: Като ми писне от всичко и...отивам в Родопите!

Много, благодаря! И аз точно от такова "забегване" зареждане имах нужда. За снимките коменатар е излишен Още веднъж благодаря за споделянето.