От брега на морето, до устието на Тимок

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И още много красота за съжаление...

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Засрами се...

Виноват, старшинка, може и да съм объркал дупките. Ама дупката на старшината е най-тесна, знае се.

Поемаме с Жоро на изток, по стара традиция спираме на пазара на Български извор за дреболии като бира за мен и кола за дребния. Пред Микре, пътя се разделя, аз поемам на север, Жоро продължава на изток към Варна. Дълго време се чуваме по станциите, докато пътищата ни не ни разделят окончателно. По пътя няма никакво движение и напредвам добре. Следваща спирка - Деветашката пещера. Спирам досами бариерата, човека с билетчетата ме посреща с въпроси за джипове, хъбове и раздатки. Побърборихме 5-6 минути и бия пътя към пещерата.



Много си приличат с Проходна, мисля си аз. Влизаме.




Широко и просторно.




И тук разни очи.




Половината пещера затворена, заради прилепите, които стачкували против холивудските продукции напоследък. Входа в дъното на снимката е затворен за нас.





Щракам по тавана на воля.







И входа на хранилището за гориво на армията.




Внезапен наплив на туристическа група, предимно средношколци. Бе направо - бесни тийнейджъри/ки, няма какво да увъртам. Става нетърпимо и със сина ми се изнасяме на прибежки. Поемаме пътя към Крушуна.

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Е сега ако и на Крушунските водопади е имало вода/малко съмнително в тия жеги.../, ще стане интересно.
Очаквам с нетърпение да видя какво сте заварили там...
Поздрави!

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Веско, чакаме продължението

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Тъй де, чакаме.
Не споменаваш за дългия уикенд, дето изкарахме заедно на Верея Трофи, нали...
Бях стигнал до Крушуна. Сряда е, а някаква манифестация, паркинга пълен с коли, естествено - почти безкрайно отдалечен от самите водопади. Мятам апарата, взимам бутилка вода, днес ще правя премиера на статива тази експедиция, връчвам го на сина. Поемаме напред. Разбира се - и нагоре. Беседки, пейки, само дето не е асфалтирана пътеката. Подминаваме разклона с едните водопади, щото сме нагоре. И, стигаме първия от серията, още долу, в партерния етаж.




Хубава вещ е статива, ама безполезна. Пускам на дълга експозиция - все некой туриз ще мине. И все ще е с нещо червено облечен, що така бързо мина модата на камуфлажните одежди?! Правя още една, тясна за да изрежа навлеците и бърза, за да не влезе някой от тях в кадро. На връщане, може да снимам както си требе, ако навалицата е намаляла.




Продължаваме нагоре. Наистина е красиво.










Продължаваме нагоре. Стигаме върха на черешката на тортата, великолепна е картинката, само да я събера в кадъра. Намирам си точното място - половин стъпка място, надвесено над водата, всичко влиза, кадрирам и... пляяяс - резервната ми батерия - китайче.... се сгромоляса от раз. Оригиналните батерии си предупреждават, изпляскват, после включваш пак апарата и правиш 2-3 снимки. Тази - не. Позеленях от яд. Вярно, много и се насъбра днес, всички снимки от пещерите съм правил с клин на експозицията, поради жестокия контраст, непосилен за динамиката на която и да е машинка. Но толкова жестоко... И точно тук, мамка му... Бе, водопади, не ми било писано тази година. Слизаме в колата, там е полузаредената днес оригинална батерия. Но нямам никакво намерение да се връщам обратно, бесен съм. Размазан, поемам към другите водопади по трака - Хотнишките.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Първо да честитя празника на нашия верен боен другар. Да си ни жив и здрав Марине, всичко по-по-най, особено сбъдването на мечтите и свързаното с това намиране на спонсори, че и на нас ни се ходи на по-дълги експедиции

На път за Хотнишките водопади, спираме край Емен. Там има един друг водопад... вече мразя водопади, но знам, предусещам, че това просто, така или иначе, е една обречена кауза тази година. Затова съм спокоен като египетски обелиск, когато забелязвам, че на табелата "Еменска екопътека - 1,5 км", някой е дописал с химикал - "4,3 км". Мхм, така си и мислех - има нещо гнило в Емен.

И вече опарен от неуспеха на Крушуна, бързам да направя няколко кадъра на ждрелото, още преди да поемем по пътеката.










Поемаме по Пътеката. В началото, тя се вие по западния ръб на ждрелото, позволяваща добри позиции за снимане.




Дори, почти се вижда водопада нейде долу:





Изградената някога екопътека е почти видима, макар и не безопасна.





...а другаде, тя е напълно изчезнала:




От тук нататък, пътеката се вие в гората. Срещаме мъж и момиче, които се връщат, питат ме:
- Ходили ли сте тук преди? Ако сте ходили, забравете за Пътеката. Като видите табела "водопада", не я гледайте, мостовете са срутени, продължете през гората и така - докато не слезете долу на нивото на реката. После се обръщате и поемате срещу течението, ще стигнете. Ние дори се изкъпахме.

Благодарих и продължихме. Точно такава е ситуацията, както ми обясниха тия мили хора. Горската пътека ни отведе до стръмно спускане, в дъното на което се виждаше замрялата река /а аз си мислех само, че това стръмното после ще го качваме/.




От тук натам, Пътеката се виеше долу, покрай брега на река Негованка и скалите на каньона.




Скоро пред нас е мост, минаващ над самата река.




А веднъж на него, виждаме за какво сме били пътя дотук.





Водата е мътна, направо кална. Няма го това призрачно зелено, което видяхме на Крушуна. А и не съм привърженик на манипулациите с фотошопа.





Е, криво-ляво, имам един отчетен водопад и половина за тази експедиция. Времето отново натиска стрелките на часовника безмилостно, пред нас предстои Хотница, а после и да мисля за нощувка... бегом обратно нагоре. Вече сме тъпкали тая пътека, няма нищо интересно, освен някакво малко змийче, появило се в краката на сина ми, към 30 санта, а много подвижно. Не знам какво беше, не ги познавам тия твари, а и не горя от желание да ги познавам. Изчаках го да се успокои и да се оттегли в храсталаците и поехме пак към джипа, опитвайки се да възстановя къдриците на сина ми, безутешно изправени от неочакваната среща.

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Супер бат Весе...
Трябва май да обмислим...експедиция "По следите на водопадите" и да се занимаем по-сериозно с тия чудеса на природата...
Поздрави!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

А, не, мерси. С Хотнишките водопади слагам точка на тия екстремизми. Почти. То бива карък, ама чак толкова...

На Хотнишките водопади, най-хубавото им е, че са до пътя. Наистина красиво място. Ноооо, водата не стига.




Има екопътека нагоре, където има друг, по-малък, но не по-малко красив водопад, но аз днес съм се навървял по екопътеки. А и водата очевидно е с малък дебит, надали ще е нещо незабравимо, освен пътя. Затова забивам още един кадър от въздуха и беж да ни няма.




По план, бях замислил да нощуваме тук, но бе твърде многолюдно и открито. Последна нощувка, сам, нещо не ми се разпъваше палатка и бивак, пък и по-добре да се придвижа още на изток, за да спечеля време за следващия ден преход. Не бях ходил в Арбанаси. Решено - ще нощуваме там, ако си намерим място, а и няма кой да спори с мен.
Стигам до Търново, няма време за манастирите по пътя, навигацията ме отбива точно преди града в ляво. По неочаквано калпав път. Едни очи се взират в нас.




После, през някакви страшни махали, излизаме на познати места. Сина ми снима през прозореца на джипа.







Веднъж стигнали Арбанаси, където спрях и паркирах, там и спахме.







Вече за никъде не бързаме - утре се прибираме. Няма задължителни точки, каквото решим, това ще е. Ако никъде не спрем - даже ще се приберем по-бързо. Така разсъждавайки, се отдавам на благините на цивилизацията - топла вана и вечеря на покривка, която някой друг е приготвил за нас.

[manta2005]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Е точно на хотнишките чара им е горе, няколко етажа от малки езерца и е доста диво, долу е само място за барбекюта....

И ми стана интересно коя е навигацията която те прекара през "странния път" повярвай ми от ВТ съм и сигурно 80% от хората не знаят за него, и той е само джипове и камази. А махалата е една и се нарича асенова и пътчето обикаля хълм трапезица, излиза точно на моста под царевец.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Е точно на хотнишките чара им е горе, няколко етажа от малки езерца и е доста диво, долу е само място за барбекюта....

И ми стана интересно коя е навигацията която те прекара през "странния път" повярвай ми от ВТ съм и сигурно 80% от хората не знаят за него, и той е само джипове и камази. А махалата е една и се нарича асенова и пътчето обикаля хълм трапезица, излиза точно на моста под царевец.

Точно така, колега.
Знаех какво да очаквам горе, бях се подготвил преди да тръгна. Но, едно че се бяхме поуморили от Еменския каньон, второ, времето напредваше и трето - маловодието... реших да не бием пеша път напразно.

Така е и за пътя, обикалящ Трапезица. Към него ме упъти Гармина, който си стоеше с настройките да търси най-пряк път, по възможност - черен
Честно казано, въобще не видях отбивката, наложи се да правя обратен завой малко по-надолу, малко непозволено... Все пак, очаквах път, табела, асфалтова отбивка, нещо такова.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ден 12-ти и последен.

Будя се рано в хотела в Арбанаси, оставям дребния да си доспи, излизам да пия кафе с фотоапарата. Пия го набързо и с бодра крачка се отправям в търсене на църкви и манастири. Улиците са пусти, подминавам ресторанта, в който вечеряхме снощи.






По-надолу, една отбивка ми напомня Гошо, който тръгна към Варна точно преди Ком.





Запътвам се към най-близката заложена снощи точка – църквата Свети Георги. Всъщност, тя е музей и никак не прилича на църква, не е куполна, не се вижда и камбанария.












От там, продължавам към манастира Света Богородица. Ранко е, не е отворен.





Затова, продължавам към другия манастир – Свети Никола. Вижда се от пътя още.








Прекрачвам прага и влизам във външния двор.




Прекрасно е. Навсякъде цветя, подредено и чисто. Манастира е женски, вероятната причина за наблюденията ми. Вътрешния двор.







Игуменката вече шета. Отваря вратите на църквата, за да вляза. Пристъпям в храма, първото чувство е... знаете, какво е като влизате в храм какво е... Изправям се пред олтара и вдигам поглед към купола и прекрасно изрисуваните стенописи. Е, тук ме сграбчи нещо жестоко в сърцето, под лъжичката и за гушата едновременно. Стенописите се разпадаха от влага и от времето. От очите ми - вода, много. Не вярвам да съм стоял така повече от 30-40 секунди, излязох навън, опитвайки се да си поема въздух - направо си ме душеше, и да възвърна ритъм на дишане и пулс. Сякаш кон ме беше ритнал.
Подадох на игуменката, това което ми бе в джоба и успях да кажа само:
- Майко, защо?
А тя:
- Писахме, молехме се, молихме и писахме. Каквото можем да свършим ние, вършим. Останалото е на милостта на Бога и... хората.

Направо си бях избеснял. Защо ли? Ще ви кажа.
Знам, лесно е да се гледа от страни и да се съди. Но да разкажа за впечатленията, събрани досега. В Арбанаси няма къщи. Всичко е кръчми, хотели и под наем. Естествено, има и огромни спа комплекси, с помпозни арки и надути имена. В обиколката си, направена пеша, видях 3-4 къщи, които бяха занемарени или изоставени, всичко останало е луксозни вили и под наем. Хотелчето, в което бяхме отседнали - за цена от 50 лева, получаваш стая. Нито закуска, нито каквото и да е друго. Вечерта бях побъбрил с момчето на рецепцията. Викам - платил съм си и ще остана, не се пазаря - цената ви е необоснована. Времената били такива, бизнеса не вървял. Ами като не върви, свалете цените. Не можело, сметките за ток високи, затова не работи кухнята, само наема бил нам колко си /къщата била взета под наем/. В това време възрастна двойка, очевидно търсеща нощувка минава, оглежда условията и стаите и подминава. Погледа към събеседника ми е въпросителен и красноречив, той само вдига рамене - той е наемник. Та, да се върна на гнева си. Сигурно една месечна скромна лепта от тия всички "места за отдих" биха помогнали някак на черквата на манастира. Сигурно и общината би помогнала, барем да даде парите, спестени от улично осветление, ако се гаси през деня, защото този ден си светеше. Въобще не споменавам за големите хотелски комплекси, единия от които бе надвиснал като скала над манастира и си ме издразни от начало, че ми влиза в панорамата. Как да е, правя последна снимка на манастира отвън и бързам назад, да подкарам пътя.





Връчвам на сина дежурния кроасан със шоколад, примъкваме багажа към джипката и отлепяме към следващия манастир - Преображенския.

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Лоша работа! За съжаление местата като църкви и манастири които трябва да ги ценим се оставят на грижите на времето!
Проблема е, че сме единици които мислим по този начин! България е в момент на бездуховие, хора пропити от чалга и власт - какво очакваш от такъв народ?

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Преображенския манастир бе един от трите ми най-любими, но ме е срам да кажа кога за последно съм го виждал. Затова, посещението му бе задължително.







Изглежда, сякаш не е мръднал, просто оцветява черно-белите ми спомени.




Няма никой. Никой.










Колелото на живота.




Влизаме в черквата. Чувството е неописуемо, стенописите искрят.




След малко разбирам защо. Вижте следващия кадър и се загледайте в долната му част. Черния сектор, който се вижда е част от купола, до там все още не са стигнали реставраторите. В черквата работеха младеж и девойка, вглъбени, не виждаха поклонниците като нас, които сме щастливи, че тази красота се поддържа и продължава да ни радва. На някои от кадрите се вижда как стенописите са отрязани като с нож - до там са стигнали. Надявам се - ще продължат.





Ето, тук се вижда ясно:




И тук...







Пак навън, из двора.










А сега, малко тъжната част от тази спирка. Изоставените и неподдържани стари крила от манастира. Чудя се дали точно тук не съм преспивал като дете, не помня.








Внушителния отвън вход на манастира, от вътре е полуразрушен.




Чардака пропада, през покрива свети слънцето.




Снимам черквата за последно и излизаме от манастира.




Ето го и вече отвън, с паметника, посветен на Пирогов... казваме довиждане и след година-две ще дойдем да проверим дали реставрацията е завършила или, недай си Боже, разрушенията продължат.




Следващата ни спирка ще е чак на Риш -водопад скока и тракийското светилище Софрата.

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Чакаме

[Таня Кълева]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Уникално, Вес...БЛАГОДАРЯ!!!
Цял ден чета, гледам,чета,гледам... кефя се...сякаш и аз бях там! Благородно завиждам - мааалко само.
Спомням си, че като беше в "цивилизацията" след вечерята ми се обади по телефона и си бъбрихме разни готини неща.