От брега на морето, до устието на Тимок

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И моето продължение,.........

Все още съм на крепостта



















Този обков на вратата е поне 6-7мм









следва най северозападната точка на Републиката, границата ни м/у Румъния и Сърбия!

Минаваме по черен път, по самият Дунав! Всички се цопнахме вътре голяма еуфория







Обща снимка



Най накрая!! НА три граници!







Нивото на р.Дунав в см
Много беше паднало!







Децата:



Единствено в Румънският коридор може да се преминава





Жорето не се стърпя!









Снимка заедно, макар да беше кът времето не ни се тръгваше от там!! Не толкова природата, а самата мисъл къде се намирахме!



Ех, Любак........ къде ли не сме ходили братче с тебе! Само на луната не можахме да качим тези джипки! Радвам се, че бяхме пак заедно, макар трудният живот в тази държава!



Не ни се тръгваше, но вече тотално изостанахме с времето! Спирка Хижа Старите Борове!-Весо и Любака са описали с точност премеждията ни до там! Пускам линкче със снимки от нея в тази тема:

http://www.offroad-bulgaria.com/show...=40509&page=13

Весо и Люака се заеха със скарата



На сутринта, излизам на терасата Весо вече на кафенце и палачинки





Следва пещера венеца....

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Пещера Венеца! Мисълта ми беше, поредната бутафория която ще посетим, но за моя изненада се оказа точно обратното!
Пещерата е новооткрита за туристи, за съжаление не се знае още възрастта и!
Посреща ни усмихнат гид. Момиче на около 25г, връчват ни каски, следва кратък инструктаж и първа стъпка от нашата група в пещерата.
Първото ми впечатление е скелето от неръждаема стомана, само в началото на пещерата се стъпва на земята. Навсякъде се вървеше по скеле което е доста добре обезопасено с парапети!



От тук се минава /снимката само документира/:



Красота, красота.........нямам думи!



Обща снимка в много трудни условия! Гида с жълтата каска, а Любака някъде настройва апарата липсва от кадъра-сори брат!

















Осветлението беше много добре подбрано!









Искам да допълня, че снимките почти нямат обработка.







Снимка за спомен! Любака го няма, ами ще я снимам аз





Не ни се излизаше от пещерата, страшна красота - за това и не коментирах снимките, те сами говорят за себе си! Дано тази красота се запази по дълго, за да и се насладят и други!-Но слязох на земята, намираме се в България няма да е за дълго !- дано не съм лош пророк!
Групата се събираме пред входа на пещерата, решаваме; следва пещера Леденика - Врачанският балкан!

По пътя започна да ми се прокарва едно чувство на тъга- днес е последен ден да сме заедно с моите приятели! Лошо, последна дестинация и следва раздяла............
Съобщавам по станцията, момчета трябва да спрем да направи една снимка (не защото толкова ми се снимаше, а да разсея малко това чувство!)

Щраквам една снимка:



После пак спиране:

В един от постовете ви казах да запомните една снимка;

вижте сега къде се намирахме:



Вече сме на Леденика:



Следва.......

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

След невероятното включване на Веско и Марин, мога да добавя съвсем малко.За нас от старозагорската група на сутринта предстоеше за съжаление последен ден
Събуждам се някъде към 08,00ч., но не ми се става...Знам, че ни предстои трудна раздяла с готините и гостоприемни стопани на хижата, но и раздяла с всичката красота на северозапада...раздяла за която все още не бях готов!
Не знам как минаха тези няколко дни, кога изкачихме заедно с нашите приятели вр. Ком и света беше в краката ни, кога снимахме и посетихме водопади и манастири, кога се върнахме милиони години назад при Белоградчишките скали,кога и как минахме през средновековието и крепостта Баба Вида, кога като на сън устремени да "покорим" северозападния ъгъл на нашата родина стъпвайки на три граници давахме всичката гас към устието на р. Тимок, и ...кога дойде време да потегляме към дома си...
Все пак...нямаше начин, след половин час борба да задържа момента и да не бързам, все пак се наложи да стана.
Долу както вече описа и Веско, нашите домакини ни почерпиха с вкусни прясно приготвени палачинки.
Мммм....да си оближеш пръстите...
Присъединявам се към Веско и който има път в тази посока нека посети хижа Старите борове...няма да сбърка нито с условията нито с готините хора, които я стопанисват/да не говорим, че хижаря си е наш човек...офроудър/.
Ще постна няколко кадъра и аз от хижата ...
Връщам се няколко часа назад, за един кадър, който не може да се подмине.
Шамана на групата...прави магии около жертвения огън и се моли за сочни пържолки и киФтета...





На сутринта след като най-после станах...
Хижата...





Децата и играта им с невероятния сладур Кара.../дано да не бъркам името и /





Ето една снимка и от мен на невероятната поляна и джиповете паркирани и готови за предстоящото пътуване.
Загледайте се...дори бат Весо е пуснал вече и джамтроника...то като се замисля си е май направо врата-троник, ама хайде...





Последни минути преди да потеглим на път...





Всички бяхме щастливи и доволни, а децата направо на седмото небе...





Все пак...имах утеха, защото ни предстоеше да видим още красота.След като се разделихме с нашите домакини и прекрасната хижа, последва сиШката гас към пещерата Венец.
На входа ни раздадоха лични предпазни средства/става въпрос не за презервативи, а за каски.../ и сключихме договор с бат Весо да си поделим фотографското задължение на половина.По-горе той предаде без бой неговия снимков мАтриал, а сега и аз така...





Следва влизане в пещерата.Ходил съм в много пещери, видял съм много красоти под земята, но това което се разкри пред очите ми беше неописуемо...
Направо ми промени представата за пещери и образувания.../между другото в тази пещера има може би най-много видове образувания събрани на едно място от всички пещери в България/
Провираме се през тесни проходчета, а каската за която се чудих с каква цел ми я дават веднага започна да изпълнява задълженията си и ми предпазваше главата от многократни удари в сводовете на тунелчетата.
Ето и първия досег, който се оказа увертюрата към невероятна рапсодия...








Следва тясно проходче, каската придрънчава тук там, движенията ми са силно ограничени поради фото техниката която мъкна със себе си/раница, статив, който не сгъвах...или почти не сгъвах при местенето си от зала в зала/, а и като отчетем факта, че повечето провирания ставаха и с движение назад...всичко ставаше по усет.Още след първите няколко досега с ниските сводове в тунелчетата си дадох сметка, че трябва да съм изключително внимателен.Не си мислете обаче, че се притесних за дебелата си кратуна...Въпросът беше да не се отчупват скални образувания при ударите на каската, защото навсякъде беше осеяно с мини сталактитчета и какви ли не още напъпили красоти.
Така, че...дори и самото придвижване трябваше да става много внимателно.Концентрирах се да не се докосвам никъде при движението си, каската ми се мандахерцаше на главата и други разни такива неволи, докато в един момент не излязох в основната зала...Последва разбира се оцъкляне и ахване...





Както и Весо писа, аранжировката на осветлението е невероятна.Трябва да е правена или от художник или пък от човек изпитващ невероятна любов към това място.
Накъдето и да се обърнеш имаше красота...Накъдето и да се обърнеш онемяваш, забравяш да снимаш и само болката в ставите на увисналото ти чене те връща в един момент на този свят...и то до следващото зяпване...











Продължавам напред и стигам ..."молещата се Богородица"...На живо е нещо уникално...снимката е бледо предаване на реалността...





И...малко инфо от интернет пространството...

Пещерата „Венеца”е открита случайно при добив на варовик в съседна кариера. След взрив, каменярите ахнали – пред очите им се разкрила невиждата подземна красота. Едно неголямо пространство било обсипано с кристали, сталактити и сталагмити във формата на цветя, човешки образи, планини. Веднага били повикани пещерянци от клуба в Белоградчик „Бял прилеп”, които първи професионално огледали новооткритата вътрешност. И отсекли – тя е най-красивата от всички 121 пещери в района, в които сме влизали. Започнали картиране на подземната забележителност. И за да не бъдат кристалите разграбени и пещерата унищожена, входът и бил затворен с бетонови късове.


До 2013, когато общината в Димово решава да благоустрои пещерата и да я отвори за посетители. Трябвало да бъдат изградени стъпала за придвижване вътре, парапети, осветление. Това вече го има, макър осветлението да е само от агрегат. Предстои истинското електрифициране на пещерата. Общината в Димово вече е отпуснала 5000 лв. за изграждането на трафопост. Отвън е изграден информационен център, има беседки и пейки за чакащите. Още не са се появили кафенета и подкрепителни павилиони, но и това ще стане през следващите дни.


Пещерата е лесно достъпна. На 300 м от нея може да се достигне с автомобил, за който е изграден паркинг. Вътре се влиза без особена екипировка, но с каска заради ниските сводове.


Източник:Abv-selo.bg

Продължавам навътре.Движа се сам, защото постоянно или съм с увиснало чене или пък съумявам все пак да направя и някоя снимка.Това доста бави, но...екскурзоводката беше едно невероятно приветливо и разбрано момиче.След като останалите излязоха...близо 20мин стоя с мен в пещерата, за да направя още снимки.През това време дори и ми разказа част от нещата, които бях изтървал от лекцията.











Спирам дотук...няма какво да ви занимавам с някакви снимки.Трябва да се види и преживее.Няма по-красива пещера в България от тази.За това съм убеден...
Като казвам трябва да се види, имайте предвид, че това са думи които трудно излизат от устата ми.Макар да знам, че тук в този форум повечето хора са съвестни и са възпитани в любов към природата, все пак...
Внимавайте ако ходите там, пазете всяко парченце напъпило от сводовете и стените.На фона на драсканиците по скалните образувания в Магурата...направо не ми се мисли ако едни такива "туристи" посетят това райско място.
Както сте прочели по-горе в инфото за пещерата, след откриването и, тя е била запечатана...още в ония години...а защо ли...?
Защото нямаме възпитанието да пазим природните си красоти.То ще има "чакай да си отчупя парченце от сталактита за спомен"...макар и даже в последствие това същото парченце да бъде изгубено някъде по трасето, то ще е ..."чакай да си напишем имената на стената, за да се знае, че сме били тук"..., ама то пък много важно, че някой си вандал бил в пещерата...по-добре да не е бил там изобщо и т.н.
Въобще, колкото и да не ни се иска...варварска работа...няма цивилизованост,...има манталитет, който трябва да се промени.Лошото е, че повечето от българите не работят в тази посока...
Искрено се радвам, че ние успяхме да видим това творение на природата в този му вид, че направо не знам какво ще е след година - две като от там са минали десетки хиляди туристи...направо не знам...
Дано се окажа невероятния песимист във вижданията си и очакванията си...дано...


Следва...

[edoors]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Страхотни снимки от Венеца сте направили! Сега съжалявам, че се опитвах и аз да снимам, вмеато да си гледам само...

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И така...все още под наркозата на видяното и преживяното в пещерата Венец, потегляме към Враца.Плана ни е да посетим пещерата Леденика. Аз направо се съмнявам дали въобще нещо там ще ме впечатли, но...плана си е план.
Пътьом първо Жорката прошепва по радиостанцията, че трябва да спрем на бензиностанция... не казва обаче защо....
Няма проблем...първия Лукойл е наш.
Жорката се дегизира с червена тениска, за да е почти неразличим от персонала, но...от папараците пък се изисква да имат набито око .
Снимам го как уж на тоалетна щеше да ходи, а той неистово зарежда Нисаня с гориво...Докато го снимам, направо му чувам мислите...
-Уф късмет извадих с тази бензиностанция...дори и да не стигне наличното гориво, отзад чака цистерната....








Следва кратка спирка, за да запечатаме и Врачанския балкан от далеко...





Продължаваме и след кратко замотаване във Враца поемаме към х. Леденика.
Пътя се вие с доста завои около 16км. нагоре в планината.Не след дълго пристигаме и спираме на паркинга.
Засилваме се към обновения информационен център ...





...но за съжаление разбираме, че влизането в пещерата може да се случи едва след 40-50мин.
Честно казано...това беше много време забавяне, защото мен лично ме чакаха 300+ километра до Ст. Загора, а на следващия ден пътуване до противоположния край на България- Китен.
На фона на това...плюс и формиращото се настойчиво мнение, че след пещерата Венец, тук едва ли нещо ще ни впечатли решаваме да оставим Леденика за друг път.
Това разбира се не е просто ей така...В главата ми се е заформила вече идея, че трябва да се организира посещение специално на Врачанския балкан и тогава ще я посетим задължително.
Точно в този момент дойде момент групата да се разпръсне.
Весо и Жорката /те също се отказаха да чакат и да влизат в пещерата/ продължават по маршрута през северна България в посока Варна.Аз забивам на юг и минавам под Стара Планина, а Марин...той реши да остане с Ванко и да разгледат пещерата, така, че снимки от там така или иначе ще има.
Вземаме си довиждане.Раздялата е трудна...Последни прегръдки и ръкувания, както и обещания за бъдещи съвместни изпълнения.
В един момент всеки тръгва по пътя си...Карайки усещам една празнина, сякаш липсва част от мен.Ех приятели, приятели...защо хубавите моменти така бързо отминават...
За успокоение спирам и правя няколко кадъра на интересна част от Врачанския балкан...





Скалата от ляво е огромна, отвесна и изглежда невероятно внушително...Все едно някой е разрязал планината с нож...





С нежелание потеглям...Вече не чувам никой по радиото и оставаме съвсем сами...
Пътят ми води към Ботевград, където се виждам с приятел тук от форума.Познаваме се с него виртуално от 3 години, но чак сега имам възможността да се видя с него на живо.
Добри, приятелю...нали ти казах, че все ще дойде и този момент...колко свят е...
След кратката и емоционална среща, уточняваме маршрута по който да успея да се добера до подбалканския път/оказа се, че има пътища в ремонт и добре , че попитах откъде и как.../, си вземаме довиждане с обещание за скорошна среща, когато той пък ходи към морето/между другото...обещанието е спазено и се видяхме две седмици по-късно в Ст. Загора /
Потеглям и по плана сека от магистрала Хемус през едни села, докато скоро не излизам успешно на подбалканския път.
Вече стъпили на царския път съвсем в началото се отбиваме и правим нещо като финал на четири-дневната магия на северозапада...
Мястото е големия паметник на Васил Левски...





Планините на следващия кадър не са тези от които идвахме, но...посоката е вярна.Бяхме някъде там...на върха на света...и на края на земята...





Гледах с голяма доза носталгия по това, което преживяхме за тези 4-ри дни...
Навеждам глава, леко омърлушен и се връщам към джипа.
Последен кадър на машината, която ме отведе до тези невероятни красоти в този далечен край на нашата родина.





Качвам се и потеглям.Пътя е ясен и е въпрос на време да се приберем.Успяваме точно в 21,00ч. да стигнем у дома...
Статистиката показа изминати 1105км. и среден разход 11,5/100км.
Доволен съм, защото джипа беше невероятно натоварен, палатката създава много голямо съпротивление,имахме и каране по черно, а...климатика просто не го изключвах изобщо.
С това приключи нашето участие в експедицията на приятелите ни от Варна.Изживяхме едни невероятни четири дни, наситени с много красота,много релакс, много положителни емоции и приятна компания.
Поздрави на всички !

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Набързо правя снимка във фоайето, Весо и Жоро ни чакат на паркинга защото са влизали в пещерата!
Удряме на греда, следващо влизане в пещерата е чак след 40мin.



Ясно, следва раздяла с моите приятели! Аз единствен с малкия оставам да посетя пещерата!
Последна снимка...на двамата приятели



Вземаме си довиждане, с отворена скоба за следващо посещение на Врачанският балкан от групата.

Докато чаках, щракнах някоя друга снимка до самият вход



Влизал съм като малък в тази пещера, направо са я укипазили - да не казвам унищожили!

Голяма бутафория - защо така не ми стана ясно?
В чужбина се стремят да запазят колкото си може автентичният вид, тук напротив!!! Ако е възможно ще построим хотел вътре в пещерата! А ясно...... пак по евро програма - за да се усвоят парите ще направим изкуствен вход от стиропор, 3д кино, катерушки и лазерно шоу вътре в пещерата! Е колко от отпуснатите пари са заминали я в някой частен хотел на морето - това е друг въпрос! Важното, че имаме лазерно шоу за чужденците и им взимаме парите! - а пещерата и образуванията вътре............!

След Венеца, направо не ми се снимаше! А и усещах една самота....... без бъзиците ми към Любака за "Умрелият" Никон, за вечно "закъсващият" Нисан на Жорето, и ..............! - спирам до тук!

След "Уникалното" лазерно шоу в пещерата - /според мен това си е представление за някоя дискотека за деца/, щракнах набързо две три снимки:





Това е от изкуствената пара която пускаха



На излизане, попитах гида:

Има ли останали все още прилепи след тази дискотека вътре, понеже на лазерното шоу казаха, че имало много прилепи които били защитен вид?
само ми се усмихна човека!

Поемам курс към Стара Загора!
Спирам да обмисля плана, не бързам......чака ме работа като се прибера, щраквам кадър след кадър от Врачанският балкан! Не ми се тръгва





Няма начин, малкият е с мен трябва да го прибера на време!
По пътя, взеха да ми се включват по станцията Весо и Жоро! Не след дълго карат срещу мен! Къде бе братя?

Весо отговаря по трупката:
-Минка, ходихме на Черепишкият манастир-само 14км.

Веднага планът беше променен - ще го посетим!

Навяват ме мисли, че съм го посещавал-но кога беше?
Минавам покрай Лютиброд, а сега ми стана ясно-бях на практика седмица тук от университета преди години! Мале, Весови са пропуснали ритлите най големият геоложки феномен в района!

Как няма да ги щракна:







Ритлите са варовикови скали, образували са се преди около 120 милиона години. Предполага се, че скалите са се отложили, докато тези територии са били покрити от море. По-късно, при нагъването на Алпо-Хималайската планинска верига са се образували Ритлите в днешния им вид.



Стигаме до манастира. Спомням си, че имаше едно заведение в самият манастир където готвят чудесно-веднага поръчах любимото ми ястие "Боб" за малкия естествено картофки с кебабче! Хапваме снимка, и отново на път за дома!



Докато пътувах, малкия заспа от умората, аз размишлявах от къде тръгнах и къде стигнах. Направи ми впечатление наистина бедният край през който минахме, запустелите къщи и цели села. Обезлюдените площади където е имало детски смехове, градини,училища - сега всичко е потънало във.........времето на самота!
Защо, господа? Защо? Защо съсипахте тази мила и красива България в която и вие сте родени? Защо?.................................Отговор няма!
Никъде в северозападната (северозападнала-както някои я наричат) част, не видя ветрогенератори, соларни паркове - някаква промишленост! Нищо! Задавам си въпроса: дали не е умишлено всичко това?

Спирам....! Спирам да направя последна снимка, трябва да се избавя от тези мисли - а това е начина след всичко хубаво което преживях, макар и спомена от празните погледи на възрастните хорица останали да живеят в тези селца!



Край!

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

За пореден път...
Благодаря Ви колеги!

[edoors]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Минка, не само твоите мисли се въртят около една дума... Геноцид!

Запази спомените от хубавото! Благодаря ви за споделените емоции! За такива като мен, които са свързани с този край по някакъв начин, този пътепис е Богатство!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Нека да ви кажа нещо за тази експедиция.
Тръгваш на път, по места, които искаш да видиш и усетиш, да запомниш и запечаташ, може би - и да споделиш. Пътя, пътя ни прави свободни, казвал съм го преди години и не съм си променил мнението. Избираме маршрути, чертаем тракове, сравняваме и четем, но винаги знаем, че сме свободни да правим това, което смятаме че ще е ОК в момента, трудно или живописно - пътя е пред нас, той е богатство и бягство. Бягство от сивото и богатство от преживяното заедно със страхотни приятели. Откак карахме по Беласица преди три години, все съм се опитвал да се съберем пак на такова пътуване с Марин и Любчо - тия два старозагорски елемента не омръзват и нямат слаба страна. Подмолната ми мисъл бе да ги приобщя към трака още на Средна Гора, дето им е близко, но свободното време е кът напоследък за всички. Това, че успяхме да сме заедно тези 4-5 дни, е най-големия успех, който съм си мечтал да постигнем.
Просто е трудно да се каже какво толкова му е специалното, само знаеш, че можеш да разчиташ и си сигурен за себе си и за всички. Времето минава неусетно в закачки, съревнования без победител, спорове с хъс, но без отрицания... емоциите - само положителни. Апропо, Любчо като хване станцията, батериите на останалите, така или инак падат с две трети.
Та, пръснахме се пред Леденика. Не ми беше тъжно, защото знам, че скоро пак ще сме заедно - въпрос на време и съгласуваност. Беше ми само някак празно, защото знаех какво ще ми липсва през останалите дни от експедицията, нататък продължавахме само двамата с Жоро.
Нататък ни чакаха два манастира и бивакуване на Искър около Карлуково, времето така или инак напредваше неумолимо. Зарязохме Леденика, сбогувайки се с Любчо и Марин и се спуснахме надолу към Враца, за попълване на запасите. Спираме се на първия изпречил се на пътя ни супермаркет, а отвън на паркинга - подозрителен елемент.





Само да спомена, че на различни места по пътя ни, на няколко пъти попадахме на експедиционни джипове с чуждестранна регистрация, полски, румънски и май един сръбски, не помня. Тия поляци ме заинтригуваха покрай стикера на експедицията си, затова ги изчаках да излязат от супермаркета.





Щото си мисля следващото ни пътуване да е отвъд държавната граница, която толкова обичам, не за друго. Излиза достолепен пан със сина си, също като нас с моя Вали, само дето аз не съм атърни ет лоу, както пише на визитката. На моята визитка пише "таен агент" и се самоунищожава след 90 секунди, затова и никой не разполага с такава. Та питам го за трака на тяхната експедиция, а той ми казва че е авторско право на председателя на клуба им, ако той разрешал.... Били към 20 джипа... Ми, ОК, ще си пишем някой ден, да видим в какво настроение е председателя. Поемаме към Черепишкия манастир.




А вероятно тук Марин е ял боб:







Малко авангарден ми се видя тоя кръст спрямо православните норми, но вече сме пред дверите на манастира.





Камбанарията.




Църквата.




Вече сме в помещенията на манастира.




Вазов е отсядал тук.




На разположение - веранда с изглед към реката.




Горе вляво - клепало. Още по-вляво:




Хм, манастир Седемте престола също претендира за мястото, където Вазов написва "Клепалото бие"... Но тук е и килията на Софроний Врачански, спор няма.




Време е да кажем довиждане и да бием пътя нататък.




Времето напредва, трябва да намерим бивака, затова по пътя решаваме с Жоро да пропуснем Струпецкия манастир, насочваме се право към Карлуково. Изсипваме се точно до Дома на алпиниста, колкото да надникнем от високо. Сина прави панорама, добре се е справил.





Слизаме долу при Искър, за да намерим удобно /и свободно/ място за бивак. Тъкмо сме слезли до реката и по прашния път минават поляците с гегата, даже ни свирнаха. Мисля си, сигурно са разпънали бивак нейде тук, двайсетина джипа, ще е голяма фиеста. Продължаваме по реката да търсим удобно място, под неодобрителните погледи на рибарите. Искър е ленив и бавен, скалите - внушителни.





Сред скалите има скален манастир, но е от другата страна на реката, а и има стълби, много стълби. Там е и Провъртеник, но така и не намерих позиция за снимка, а търся място за бивак. Пътя по който карам всъщност е речна дига и когато в далечината виждам ВЕЦ, решавам, че мястото ни не е тука и завъртаме обратно. Мястото е намерено, закътано, до самия Искър. Разпъваме, утре е ден за пещери.

[Ich0]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Спираме се на първия изпречил се на пътя ни супермаркет, а отвън на паркинга - подозрителен елемент.





Само да спомена, че на различни места по пътя ни, на няколко пъти попадахме на експедиционни джипове с чуждестранна регистрация, полски, румънски и май един сръбски, не помня. Тия поляци ме заинтригуваха покрай стикера на експедицията си, затова ги изчаках да излязат от супермаркета.

Може и да не става дума за същата група, но в понеделник тази седмица между Враца и Ботевград настигнах колона от 6 полски джипа, видимо тръгнали на експедиция. Нямаше я тази Г класка, но бяха все изявени модели - Патрол, Тойота 80-тка, Дискавъри...с покривни палатки и други багажи

А вашата тема - просто не искам да свършва.

[gabocvet]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Да стигнете до Карлуково и да не се пуснете още малко до Реселец там също има какво да се види и къде да се бивакува, ама като не питате!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

За Карлуково, да продължа - емииии, иска си две нощувки и много шетане. Пещери бол, скални феномени, манастири... наоколо и места за бивакуване и много къщи и бунгала на разположение. Моята неотложна и най-важна точка бе пещерата Проходна, всичко останало беше опция /такава си и остана/. И мен ми се искаше да пътувам поне две седмици, но няма как. И понеже точките ги бях набил в навигацията, само диктувах по станцията:
- Пещера Стубленска яма - 150 метра вдясно... айде по-нататък.
- Пещера Голяма вода, е под носа ни вляво, ама май не е отворена.
Важното бе да се установим за вечерта. Мястото, на което се спряхме, издържаше на изискванията ни по всички критерии - закътано, вода на 2 метра - цял Искър, равно за палатките, място за джиповете. На две места - табели:




Аз съм ОК с това. Не пише, че не могат да се разпъват палатки, не сечем, щото си носим въглища, а и аз и Жоро носим по два комплекта чували - за преди и за след бивака.
Още не съм изгасил мотора и влита някаква Рав-ка.
- Вие ли махнахте въжето с табела "Частен имот"?
- Не, нямаше нищо. Ако имаше, нямаше да влизаме.
- Какви въдици носите?
- Никакви - не сме за риба.
Навъсен оглед на снаряжението на джиповете ни... няма пръчки.
- Значи с ток ще биете, а?
- Абе хора, сякохме цяла България, спим вечерта и на сутринта сме поели, ни риба ни интересува, ни друго - спим и бягаме нататък...
Леда полека се пропуква. Става ясно, че рибари идват, секат дърветата, а после реката подкопава вече незащитения бряг /това щях да разбера след два часа от първа ръка/. Брега на реката е бил на 3-4 метра нататък, вече не е, а следите от отсечените дървета бяха видими. Момчетата бяха озверели от варварското отношение на пришълците към природата и реката и аз напълно ги разбирах, защото изгубихме борбата за морето. Въпроса бе да ги убедим, че "ние не сме от тия свини", както бе казала мис Пиги. Не можах да ги убедя, че ще оставим по-чисто, отколкото сме намерили, дано на следващия ден са минали и са го отчели. Просто махнаха с ръка и ни помолиха да вържем след себе си табелата, която прегражда отбивката.
Нататък - проза, бивак, салата, барбекюто, ирикия. По едно време, атмосферата се изпълни със зилярди ципокрили, огромни облаци кръжаха около лампата над масата. Общата им маса, не знам, сигурно надвишаваше нашата, но ние бяхме защитени от репелента на Мусовир сигурно. Просто проблема бе, че не можеше да се диша, без да се храниш. Самоотвержено почнах да размахвам пърлачката в стил "янг ъпрентис ъф дъ дарк сайд", мърморейки си старото джедайско заклинание "...и нека майка ви бъде с мен". Резултат - купища опърлена биомаса покриваха периметъра, но облаците не се разнесоха. Вероятно идваха пресни резерви от поделенията по Дунава, знам ли. Изгасих светлинния си меч предвид неравната битка и реших да се отеглям в покоите, като първо пусна една вода у Искъро. Голяма грешка.
Стъпвайки накрая на полянката, в следващия миг се усетих че правя самоотвержено салто мортале, тъмно-светло-тъмно, като Ники Кузманов на Лазарово го направих. Просто храсталяка направил лъжлив праг, надоли два метра отвесен праг, а после реката. Това е от сутрешния оглед, разбира се.




Ей тва, свежо зеленото - няма никой под него. А тук, вече под ъгъл, за да стане ясна ситуацията:




Виждате ли оная сочна зелена туфа на самия бряг, до водата? Е, точно там съм се паркирал, почти бездиханен от изненада. Но, трябва да ви кажа - копривената терапия лекува от раз ставни болки, главоболие, стомашни болки и махмурлук, бе въобще - всякакви болки. Те затова е толкова сочна тая туфа коприва, чакала ме е да ме лекува. Чувствах се прероден, кожата си - чисто нова. Парене през панталони и фанелка, "не само отвън, но и отвътре, изцяло". Заспах като пребит, на сутринта, още ми пареше навсякъде, но бях свеж като мушмула. Редбул давал крила, ракията предпазва от травми, добре че не се нацопах зловещо в реката, щото не знам какво предпазва от сладка вода.

Сутрин, кафе, няма палачинки.




Гледката пред бивака:




Събираме катуна и тръгваме обратно, към основната цел.




Информационния център е много кокетен и безгрижно пуст.




Входа е внушителен. Снимката не става, поради зверския контраст, но все пак са видими човешките фигури, нали?




Веднъж на тъмно, вече се чувствам по в свои води.











От другата страна - северния вход /за нас - изход:







А аз всъщност, бях дошъл тук единствено, за да надникна в Очите на Бога.




Жестоко. Жалко, Марин и Любчо вече са си в Загора, де да бяха тук с мен. Сещам се и за Евгени, който ми бе казал да обърна внимание на една пещера - мисля че името и е Задъненка, която приличала на нещо, което всеки панталон разпознавал. Те ти Гена, испешъли фор ю:





Хващам Жоро да се кара по телефона - как миналата година са го водили по тия места /пак/, а не са го довели тук. Ми, нали аз те доведох, не си капо...А и напред ни чака Деветашката. Да, ама не - Жоро е планирал да вкарва патрола в бокса утре, затова иска да бие директно за Варна. Аз обаче, имам още задължителни точки по пътя и минимум една нощувка. Днес, по-късно ще се разделим и с него, но както винаги съм казвал - "Война е войн, когато е сам. Инак е войник." Та така, видяхме и Очите на Бога, а и разни други анатомични елементи. А деня е все още пред нас.

[edoors]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Засрами се...

[aldr]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Може и да не става дума за същата група, но в понеделник тази седмица между Враца и Ботевград настигнах колона от 6 полски джипа, видимо тръгнали на експедиция. Нямаше я тази Г класка, но бяха все изявени модели - Патрол, Тойота 80-тка, Дискавъри...с покривни палатки и други багажи

А вашата тема - просто не искам да свършва.

Полската тойота я видях на 7 август на паркинга на Лидъл - Гоце Делчев.

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Весо, голяма веселба сме пропуснали