От брега на морето, до устието на Тимок

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

А ето и схематично трака за деня...



Поздрави!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Мхм, значи е време и аз да сляза от Ком...

[Ich0]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Страшно ви се кефя! Цялата експедиция, разказите, снимките - просто ме пренесохте виртуално заедно с вас през целия маршрут! Продължавайте все така и дано всеки любител на природата има възможност да преживее едно такова приключение!

[zzlatev]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ех, някой да похвали за пръв път направеното от нас. И оная маса горе, на билото между Мали и Големи Ком също е правена от нас, а главния инициатор и двигател на това е бил с Вас, Ванката от Берковица. И чешмата долу до голямата маса главно той я довърши тази година. Само не мога да разбера какво им пречат на туристите табелките на масите, вече 3 пъти ги изтръгват, драскат по дървото, слава богу още не чупят. А като отидем напролет да лакираме наново дървото чак ни убиват с поглед, хем сме извън резерват и на официален път. А през Понор сте минали по най-скучния път( водохващането), какви места има там, река извира от скалите и след километър пак потъва под тях, страхотни пещери и скални феномени, другия път аз ще водя или поне ще препоръчам маршрут. Пропуснали сте и Бовска Скакля, един от най-високите водопади у нас( в топ 3 със сигурност), но не се ядосвайте, вероятно е бил празен заради сушата

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ех, някой да похвали за пръв път направеното от нас. И оная маса горе, на билото между Мали и Големи Ком също е правена от нас, а главния инициатор и двигател на това е бил с Вас, Ванката от Берковица. И чешмата долу до голямата маса главно той я довърши тази година. Само не мога да разбера какво им пречат на туристите табелките на масите, вече 3 пъти ги изтръгват, драскат по дървото, слава богу още не чупят. А като отидем напролет да лакираме наново дървото чак ни убиват с поглед, хем сме извън резерват и на официален път. А през Понор сте минали по най-скучния път( водохващането), какви места има там, река извира от скалите и след километър пак потъва под тях, страхотни пещери и скални феномени, другия път аз ще водя или поне ще препоръчам маршрут. Пропуснали сте и Бовска Скакля, един от най-високите водопади у нас( в топ 3 със сигурност), но не се ядосвайте, вероятно е бил празен заради сушата

Ванката ми показа чешмата, много труд и бетон е хвърлено там! А водата-ако имах възможност щях да си взема от там за Стара Загора само от нея да пия!!
Злати, за Понор карахме по трака на Весо, и двамата не познавахме тази част на Стара Планина!

[zzlatev]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Водата на чешмата е гранитна( извира от гранитни скали, които и дават уникален мек вкус) и чиста като сълза, на километър нагоре в гората е водохващането, сред едни диви борове. Там оправихме нещата преди 2 години, че се беше развалило и водата не стигаше въобще до чешмата. Ето това е района на водохващането, трудовия процес и самото водохващане






И малко от Понор, да знаете какво може да бъде там

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Да се върна на бивака преди Осеновлаг, получих матриал от местната делегация по посрещането - колегата Алекс /alexdevil/ и брат му Данчо. Непредвидена среща, нови запознанства и огромно удоволствие, въпреки, че приказката я направихме на крак.

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Водата на чешмата е гранитна( извира от гранитни скали, които и дават уникален мек вкус) и чиста като сълза, на километър нагоре в гората е водохващането, сред едни диви борове. Там оправихме нещата преди 2 години, че се беше развалило и водата не стигаше въобще до чешмата. Ето това е района на водохващането, трудовия процес и самото водохващане






И малко от Понор, да знаете какво може да бъде там

Злати...снимките поне при мен нещо не се виждат...Дали може да се оправят, че ми е супер интересно...

П.П.А някой от моите бойни другари...дали вече не се събуди за деня след нощувката под вр. Ком....
Поздрави!

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

П.П.А някой от моите бойни другари...дали вече не се събуди за деня след нощувката под вр. Ком....
Поздрави!

Хубавите неща стават бавно!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Злати...снимките поне при мен нещо не се виждат...Дали може да се оправят, че ми е супер интересно...

П.П.А някой от моите бойни другари...дали вече не се събуди за деня след нощувката под вр. Ком....
Поздрави!

E убу де, вий нямате ли си деца, приятели, бира ирикия?
Пък и ти поизчерпа темата за деня, ще уплътняваме кюшетата.
Такаааа. От този ден, експедицията придобива отпускарски привкус, само дето каравани липсват. Асфалт и асфалт. Набелязани за деня са няколко водопада, няколко манастира, две хижи и връх Миджур, бивакуване на белоградчишките скали. Бях изпратил траковете на Евгени предварително за консултация и той само каза - "Прекалено амбициозно, ама вие си знаете". Ми... прав беше. Ако беше само каране, сигурен съм - щяхме се вместим, почти. Обаче, до точките, предимно водопади, имаше бая, ама бая ходене. Миджур ще остане за някой друг път, след време и ако има такова.

Та, да допълним малко деня. Лопушанския манастир - изключително приятна изненада. Този манастир грее, сияе, нещо трудно описуемо е. Не съм очаквал да намерим така подържан манастир, още по-малко - по тези краища на страната.





А сега - малко детайли:

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Продължаваме към Копрен и едноименната хижа.




И други снимат като мен - мързеливо.





Границата е по билата на планината пред нас, на около 2 км по права линия. Продължаваме. Хижа Копрен, зад гърба ми. Напред - Трите Чуки и билата, делящи ни от Сърбия.

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Тя хижата,нещо позападнала ми се вижда.
Както и много други в България,което е много жалко!Но това е друга тема.
Страхотно си прекарвате Вие! Браво!
И един въпрос?Колко време сте планирали за пътешествието?
Благодаря!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Тук, както каза Любо, след дискусия с местния ендурист, избираме по-малкото зло - водопада, до който се стига по-лесно. Час загуба на време за Ланжин скок ни идва нанагорно и никак не се вписва в графика. Поемаме към водопада Дуршин скок. паркираме и поемаме по пътеката с Гармина в ръка. Казах ви още в началото, нали? Водопадите тази година ми се опряха. Бихме път нагоре по пътеката, видяхме водопада и почнахме да щракаме. За да прескоча реката, мушнах GPS-a в джоба. Е, ощракахме го, водопада. Но Дуршин скок се пада 15 метра по-нагоре...








Поемаме към Чипровския водопад, за щастие, пътя е живописен и най-важното - през планината. По едно време - излизаме на открито. Поляна, с чудесна панорама. Въздуха се пие като планински чай с десетки лековити билки. Усещам, че искам да легна, ей така - на слънцето, да дишам и не мърдам, въобще да не мръдна от тук.










Пълно размерна панорама


Апропо, нещо се сгъва софтуера на форума, по три пъти редактирам пост, защото омазва форматирането.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Тя хижата,нещо позападнала ми се вижда.
Както и много други в България,което е много жалко!Но това е друга тема.
Страхотно си прекарвате Вие! Браво!
И един въпрос?Колко време сте планирали за пътешествието?
Благодаря!

Жоро, хижата е ОК, поне отвън. На снимката не се вижда, зад гърба ми е.

Експедицията бе планирана за 13 дни /нощувки, значи ден за прибиране отгоре/. Това - от Варна до Варна.

Започнах темата след като се прибрахме. Никак не е възможно да се качват снимки по местата където бивакувахме

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок




Стигаме до Чипровския водопад - до там, до където може да се стигне на 4 колела.





Там, на тясното, дето трябва да се съберат още 4 джипа, спряна варненска фронтера. Спряна, като комбайн на къра. Първата ми мисъл бе да опна една лебедка и с полиспаста да я завъртя така, че да се види в чудо, като се опита да си тръгне. Втората ми беше, че ще трябва пак аз да го връщам обратно в коловоза и се отказах. До водопада имаше 700 метра, пристигане - след десет минути. Поехме пешком. отначало си беше горска пътека, но скоро стана планинска. Тия 700 метра все си бяха нагоре и нагоре и нагоре, на Гармина си стояха 700 метра, само времето на пристигане се променяше. Много зор, много.

Това беше още в равното:




После взе да става такова /двете червени точки са дяцата, припкат като козички, мамка им/:




И още нагоре, към 700 метра...





Даже има и посока /след 700м/:




Докато през дърветата не се видя нещо търсено.




мммм, голямо е...
Аз, понеже съм подготвен, нося си трипод за водопади. В джипката. Там си и остана, де що водопад имаше. Тъй че, не очаквайте феерия.





Бия си шута назад и надолу.







Стигнал до джипа, обръщам се към Жоро, който този път реши да пасува и не разходи джапанките си до горе:

-Жоре, верни ми бойни другарю! Ако още един път чуеш от мен думата "водопад", моля те, отвори патрола, извади лопатата и милостиво ме убий, за да не се мъча пак така.

Цитата е дума по дума. Стига толкова водопад, айде по манастири, далеч по-дружелюбни са.