Обява

Свий
Няма добавени обяви.

От брега на морето, до устието на Тимок

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #46
    От: От брега на морето, до устието на Тимок

    Кхъ, кхъ! Добре вървите, но вече сте почти трима и.... паузите ги забравете. Имам бира за още два часа....
    edoors.bg- Джаджи за врати и врати

    Коментар


    • #47
      От: От брега на морето, до устието на Тимок

      Страхотен разказ, прекрасни снимки, браво. Очаквам продължението...
      Няма значение колко бавно се движиш и колко дълго вървиш. Важното е да не спираш. - Конфуций

      Коментар


      • #48
        От: От брега на морето, до устието на Тимок

        Страхотни снимки! С нетърпение очаквам и снимките на Любашки! А проблемите с навигацията много лесно се решават с един toughbook с инсталиран nRoute и подходящ GPS приемник.

        Коментар


        • #49
          От: От брега на морето, до устието на Тимок

          И така – да довърша Ден Шести, суха статистика. Планирания маршрут от х. Братия до Осеновлаг бе 122 км. Вместо това, навъртяхме точно 100 км отгоре, тръгвайки от Бяло Камене, а и заради объркването и пропуска преди Мургана, поемайки далеч по-обиколния път през Етрополе. Тръгнахме от 840 м.н.в, стигнахме до 340, после качихме на 1730 и нощувахме на 1340.


          Прикачен трака за деня.Day 6.kmz


          Като казах нощувахме, бивака сме тръгнали да го разпъваме след 8:30 при всички положения. Беше хладничко, да не казвам студено. Аз нямам спомени след влизането в палатката, вероятно причината се крие в оня кег, дето го донесе Марин. На сутринта обаче, Кара изохка че и е било адски студено, дори са влезли в джипа и са пуснали парното. Явно много и беше дошло тия дни, а и предполагам, представата за експедиция не е включвала толкова друсане и катерене по баири. Заедно с притеснителния шум в задния диференциал, това натежало за решението на Гошо да поемат по асфалт към дома. Кофти ми беше, но напълно ги разбирах и съжалявам, че не предвидих по-леки трасета, ама кой да знае.
          И пак сме три джипа, но по обед очакваме Любашки, а на Ком ще си бием среща с Евгени. Тръгваме към Осеновлаг, за да продължим към манастир Седемте Престола. Красив манастир.







          Най-внушителното - гигантските вековни секвои в двора







          Продължаваме към Елисейна, за да започнем катеренето над гара Лакатник за Петрохан. В Елисейна се сещам, че скоро време няма да мога да заредя с гориво, а ще е крайно наложително. Най-близката бензиностанция обаче е в Зверино. Тъкмо да проверя, работи ли се по трасето за тази година Купувам и литър редукторно масло за раздатката, ей така, да има. Връщам се при Марин и Йоро в Елисейна и поемаме катереното нагоре.
          Веднъж горе по билата, веднага се сещам за снимките на Вертер из Понор планина. Всичко е така, както съм си го представял, благодарение на снимките на колеги, публикували тук. Честно казано, не ми е много по вкуса, предпочитам да карам на сянка, сред гора, но поне не е много сухо и не вдигаме пушилка. Аз карам с мексикански климатик и през отворените прозорци нахлува аромата на билки, силен, чак замайващ.


















          Харесвам хората с претенции. В повечето случаи са ужасно забавни.

          www.facebook.com/BgOffroadPhotographer

          Коментар


          • #50
            От: От брега на морето, до устието на Тимок

            Сега е момента да кажа, че с Тошко и Вики от Шумен поддържахме телефонна връзка, откак сме тръгнали. Ние тръгнахме по-рано, те пък тръгнаха пеша. При това - в насрещни посоки. Чуваме се по-рано сутринта, когато те са на Петрохан и очаквам да ги зърнем. То тук е като манифестация - сума народ тръгнал да прави Емине - Ком пеша, евалата. Чувствам се гузен като срещнем такива туристи - ние им пречим. Затова винаги намаляме, за да не вдигаме пушилка, отбиваме и встрани, по тревата. Който и да сме подминали, всеки сме питали има ли нужда от нещо - вода, храна, друго. Не след дълго, вижам очакваната компания на хоризонта. Няма такава радост, да видиш приятели на такива далечни места. Бъбрим поне 15 минути, а ако имаше време, сигурно и там щяхме да си останем. Споделяме перипетиите си от досегашните изминали дни, красотите, които сме видяло, предизвикателствата, които сме преодолели. Тях обаче, ги чакат още двайсетина дни преход...




            И така... поемаме в различни посоки, стискаме си палци и ще се чуваме пак, за каквото можем да сме полезни.
            А ние гоним Петрохан и отбивката за Ком, където ще чакаме Любашки, за да поемем финалния етап от трака Емине - Ком.
            Харесвам хората с претенции. В повечето случаи са ужасно забавни.

            www.facebook.com/BgOffroadPhotographer

            Коментар


            • #51
              От: От брега на морето, до устието на Тимок

              ...и чакаме на сянка Любашки, който не отговаря нито на телефон, нито по станцията.

              Любчо, чуваме ли се слънце?
              Харесвам хората с претенции. В повечето случаи са ужасно забавни.

              www.facebook.com/BgOffroadPhotographer

              Коментар


              • #52
                От: От брега на морето, до устието на Тимок

                Едно от най-хубавите пожелания, които са ми отправяли в годините назад след, живот и здраве винаги е било ...
                "да направиш всяка твоя мечта история"...




                Всичко започна още преди няколко години.Макар и доста да съм обиколил и видял от красотите на нашата родина, северозапада все ми убягваше.Той никога не ми беше по път, нямаше как да го съвместя с нещо друго и въобще...изискваше си едно специално организирано пътешествие в онези земи.
                За съжаление все нещо се случваше и ме отдалечаваше от реализацията на тази идея и тя постепенно започна да съществува в моето съзнание като една мечта...
                Всичко това до една вечер през ранната пролет на тази година, когато се чухме с нашите приятели от Варна- Жоро и Весо, и се уговорихме да направим тази година една съвместна експедиция.За моя радост...на тях им допадна идея за далечния за нас и още повече за тях северозапад.Така постепенно се оформи идея за посещение на този невероятно красив кът от България, както и да успеем да стъпим на северозападния ъгъл на БГ.
                Това последното искрено се надявахме да не се обърка, че още ни беше яд как преди няколко години ни върна гранична полиция и не успяхме да стигнем до югозападния ъгъл по билото на Беласица...
                Както и да...да карам подред...
                Жега е...климатиците вият на умряло и не могат да насмогнат...Клиенти, напрежение...нерви..., но...всичко това сякаш последните дни не ми правеше впечатление.Нашите приятели бяха направили старта на експедицията и се движеха по билото на Ст. Планина.Как ми се искаше да съм с тях, ама уви...няма кой да ме пусне толкова да отсъствам.Въпреки това...мислено бях с тях, а вечер се чувахме по телефона и ми разказваха за премеждията си през поредния етап , както и какво са посетили и видели.Усещането беше като предстартова треска...
                Макар и да ходехме на работа, след това сякаш умората изчезваше, когато ставаше въпрос за подготовка на нашето участие в експедицията.
                И така...заветния ден дойде.Срещата и мястото бяха известни, както твърди един наш известен журналист и ние натъпкани до горе с багаж потеглихме.Последни телефонни обаждания какво е необходимо да взема/всъщонст нещата бяха едва две...вино за Марин и...семеринга за раздатката на Весо/...
                Прецених, че най бързо ще се придвижа по магистралата-София и през Костинброд нагоре към Петрохан.
                Тръгваме и настроението е на макс.Има го естествено и онова леко гъделичкащо притеснение какво ни очаква по онези напълно непознати земи, но то именно в това беше и сладкото...
                Километрите се въртяха сравнително бързо и след почти 2 часа достигаме София, от там по северната дъга и следваща спирка Костинброд, където използвам да заредя метан, че в този ъгъл на БГ, метанстанциите се четяха на пръстите на едната ръка.
                Чуваме се по телефона с Марин, който пък успя да се освободи един ден по-рано и тръгна преди мен.От него разбираме, че групата се движи и до около 30-40мин. вероятно ще е на мястото на срещата.
                Гас на север и...от бързане в един момент се набивам в един черен път смятайки, че съм стигнал мястото на срещата.Обхват няма...лошото е, че никой не отговаря и по радиостанцията.Изчаквам около 10-тина мин. и ...преглеждам по-щателно къде се намирам.Веднага разбирам къде се е опитал да ме прецака GPS-а и разбирам, че всъщност съм на доста километри от точката за среща.
                Обръщам и гас обратно по асфалта...в един момент успяваме да се свържем по телефона с нашите хора и разбираме, че ни чакат под едни сенки нагоре по трака за вр. Ком.Опитвам се да бързам, ама...завоите на прохода Петрохан не позволяват на тежко-натоварения джип да се движи с някакви светлинни скорости.Налагам си да се успокоя, за да не направя някаква беля и след кратко време достигам мястото на срещата.
                Подкарвам по трака за вр. Ком и съвсем скоро виждам моите приятели .
                Не спряхме, а продължихме нагоре, докато се отдалечихме съвсем порядъчно от цивилизацията.Последва спиране... прегръдки и гледки...





                Двата ми Нисана...Един бивш и един настоящ.Голям кеф ми беше Патрола отново да е покрай мен, както и Жоро, който полага супер грижи за него...



                Потегляме, защото преди да се установим на бивак за тази вечер ни предстоеше изкачване до вр. Ком.
                Караме си ние из гората и изневиделица пред нас изникна...делегацията по посрещането....
                Принципно като обсъждахме някои аспекти от маршрутите с Евгени/Edоors/ имаше идея да се видим, но...просто ей така...насред планината...без уговорка...Беше супер готина емоция. С Евгени си имаме една стара закачка/беше ми писал в една тема, че искал да го осиновя/, че като се почна..."тате"..."сине"...въобще беше много емоционално.
                Та делегацията по посрещането...се появи точно на време, за да ни обади, че не се движим към вр. Ком, а към хижа Ком...
                От там ни забраха и гас в правилната посока.Много скоро и величествения вр. Ком се изправи пред нас.Гледката беше страшно вълнуваща...





                Разбира се, преди да се катерим до върха се отбихме и до едно много хубаво място с панорамна гледка към северна България.

                Марин, Весо както и всички останали извън кадъра, гледаха в захлас...



                Гледка си заслужаваше, а чувството беше страхотно.



                Джиповете строени и сякаш и те заедно с нас попиваха всичко докъдето стигаше погледа...



                Тук е мястото да кажа, че всъщност въпросната дестинация всъщност е онази...където живеят свободно един табун коне, за който споменават доста хора посетили вр. Ком и респективно това място.
                При скитанията ми по планините съм имал досег с доста подобни табуни коне.Отношението обаче на тези към натрапници като нас беше без аналог.
                Не стига, че не ни гледаха подозрително и не бягаха, а по-скоро точно обратното...бяха супер любопитни и се навираха в нас.Дори се налагаше да си казваме..."внимавай, че имаш кон точно зад теб"...и това секунда преди въпросния кон да си навре ноздрите в косата ти.Един от тях се нареди наред с железните коне, които ние яздехме...



                Един жребец пък ми близа продължително време левия страничен мигач, а на мен ми беше супер забавно...докато в един момент не се опита да го отхапе...



                Сега си имам около 6см. деруга от зъбите му...спомен от подножието на вр. Ком, който и пастиране няма да заличи...
                Галихме конете, те ни допускаха до себе си и дори ни позираха...





                Беше супер готино, но за съжаление ни чакаше изкачването на върха.
                Тръгваме и скоро сме в подножието му.Изкачването особено в частта си преди самия връх от долу изглежда почти вертикално.Съжалявам, че не успях да го снимам/дано някой да е направил снимка от долу, но се движехме в колона и беше неудачно да се спира.Самото изкачване обаче не е нещо особено.Един път като започнеш да го катериш и си е като стръмен черен път.
                Скоро бяхме и горе...





                Извинявам се не доброто качество на някои от кадрите, но през повечето време условията за снимане бяха неподходящи.Силна светлина, контражурни снимки, и слънцето все се опитваше да се навра в обектива.
                Пускам обаче и такива кадри, защото те са част от цялото и маркират даден момент!
                А ето и снимката..."Баща" и "Син"...на вр. Ком.



                Евгени...нали ти писах преди време, че света е малък и все ще се намери начин да пием по ракия...ето вече е факт...
                Бат Весо се разхожда с фотото...и се чуди коя красота по-напред да снима...



                А красоти не липсват и чувството, че си на върха на света не те оставя и за миг...



                Северна България...



                Делегацията по посрещането...



                Не ни се тръгва, но няма как.Времето напредва, а ние трябва да правим бивак.Мястото е набелязано и потегляме обратно към него.

                Умишлено останах доста зад моите другари последен, за да направя снимка от горе.Снимката не стана лоша, но...не може да се разбере денивелацията и стръмното спускане...





                Скоро достигнахме и мястото избрано за бивак.Това беше една страхотна поляна с вода наблизо и...скована маса с пейки от колегите от Лентроувър ентусиаст.Веднага над масата беше изправена шатрата и...посрещнахме и гости...



                А ето и тези които останахме за етапа северозападна България...
                Весо на преден план, и от ляво на дясно Жоро и Марин.Моя милост е зад фотото...



                И така...пийнахме, хапнахме, поприказвахме.Беше готино когато Евгени се наложи да обяснява на сина си, че всъщност...самия той ми е "син"...а аз се падам на хлапето..."дядо"...
                Малкия ни гледаше с доста странен поглед...
                Постепенно залеза дойде...





                ...изпратихме гостите със съжаление, че трябва да се разделим, и хайде по палатките...че утре ни чакаше път и нови емоции...

                Следва...
                NISSAN FOREVER
                -----------------------------------------------------------------------------
                Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                Коментар


                • #53
                  От: От брега на морето, до устието на Тимок

                  Да не пропусна, ето и схематично трака от първия ден за нас...

                  Натиснете снимката за да я уголемите

Име:Track den 1.jpg
Прегледи:1
Размер:121.4 КБ
ID:5674368
                  Последно редактирано от lubashki777; 02-08-15, 00:25.
                  NISSAN FOREVER
                  -----------------------------------------------------------------------------
                  Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                  Коментар


                  • #54
                    От: От брега на морето, до устието на Тимок

                    Тъй, тъй... като няма обхват, чакахме 43 минути в сенките .
                    После някакво потно Терано с раница на покрива ни връхлита изотзадзе и припряно ни подканя да не чакаме повече.

                    Още бензинджийката в Зверино ми каза, като я питах що е толкова пусто, та тя каза, че от сутринта много джип и още повече мотор се е запътило към Ком. Евгени, с който говорихме по телефона поне 3 пъти него ден, информира за мотосъбор на хижа Ком - голям панаир, много хора /и/ ендуристи. Така че, по пътя който беше общ и за върха и за хижата, внимавахме да не ни отнесе некое двуколесно. И така, от много внимание, сме прескочили отбивката за върха и сме продължили към хижата. И те точно тука бе момента на делегацията по посрещането да ни посрещне с фанфари. На едно тясно място, не че някъде бе широко, освен към върха, някакъв мераклийски дифендър, приготвен и за бой ни се движи срещу нас в трасето. Марин кара пред мен и спира, така че не видях че след дифендъра има една бяла гега, която ми е смътно позната по снимки . Водача и слиза и идва:

                    - Е, аз съм Евгени и на живо. Какво сте тръгнали за хижата, хайде да ви водя по панорами, към върха, а и да ви покажа едно хубаво място за бивак.

                    Супер! Тръгваме, Иван /hil/ води колоната, нали си е у дома . Аз бивака го бях предвидил за 35 км по-нататък, северозапад. После Евгени потвърди първоначалната си информация, че пътя до там носи неизвестни предизвикателства, останали след тазгодишната зима - паднали мостове и дървета. Нямаше достоверна инфо някой минавал ли е въобще наскоро. А колкото по-нагоре се качваме, толкова по-красиво става.





                    Първо стигаме до мястото, предложено за бивак, плод на облагородяване от момчетата от Лендровер клуба. Мястото е супер, има си всичко, само нас си няма. Засега. Продължаваме нагоре, към мястото, определено за фотосесии. Спираме и почваме да се дивим на чудната панорама и красота наоколо. Времето за фотоапарати дойде. Някои правят фотосесии на децата:




                    ...други правят фотосесии на джипките:




                    ...щракат панорами




                    ...а трети се опитват да подкупят свободно тичащите наоколо коне да им позират, като им дават да си ръфнат пресен мигач от терано. Какво толкова им харесва тераното на тия коне, дали защото е зелено, не знам, може и да са коне менте, направо магарета.
                    Продължаваме нагоре. Самото изкачване, сякаш не беше толкова стръмно, колкото двете от предишния ден, но пък беше значително по-продължително. В един момент дори се зачудих, ще стигне ли сила на витарската душица да стигне до върха. А вече горе - пълен размаз.













                    Евгени нещо навиква баща си, май:






                    До последно се чудим, дали да продължим към предварително нареченото за бивак място или да се върнем на онова райско кътче под Ком... Надделява мнението за по-скорошно бивакуване, и без това се чувстваме отдавна обезбирени.

                    Децата вече са три, купон голям, а след като и Евгени докара своите хора при нас - почти станаха колкото махленски футболен отбор. Топки, глъч и смях до късна вечер - сина ми най-сетне имаше компания на ниво.




                    Беше изключително приятно и емоционално на този бивак. Все пак, беше първата вечер на Любо, започна познатото мерене на брадви, мултитулове /тук Гената победи с малка преднина, изкарвайки джобен трион/, обективи, триподи, фенерчета и какво ли не. Останах объркан от сложните роднински взаимовръзки между Любо, Евгени и сина му, но по-късно в палатката медитирах върху това.
                    Харесвам хората с претенции. В повечето случаи са ужасно забавни.

                    www.facebook.com/BgOffroadPhotographer

                    Коментар


                    • #55
                      От: От брега на морето, до устието на Тимок

                      Всичко прекрасно, с изключение на снимката с подредените джипки. Направо е ужасна - няма я фронтерата! Изобщо си нямате идея кво ми беше като тръгнах обратно на ден четвърти, след бивака край Калофер. Следващият път се надявам да ви досаждам по-дълго време

                      Коментар


                      • #56
                        От: От брега на морето, до устието на Тимок

                        Тъкмо се чудех и се мъчех да си спомня от къде сте ми познати... От тогава се качвах още 3-4 пъти по тези места. Гледките са си същите, но я няма тази компания от приятели и роднини...
                        Много съм доволен, че се срещнахме. Очаквам продължението с интерес!
                        edoors.bg- Джаджи за врати и врати

                        Коментар


                        • #57
                          От: От брега на морето, до устието на Тимок

                          ......Отново на път, крайната точка за деня Младенин вир! Преди това среща с Любака и изкачване на връх Ком.
                          Разбирам, че Жоро с Витарата ще се прибира към Варна. Поглеждам траковете от Весо на моят GPS, м.... да, Жоре-най добре е с нас до Манастир Седемте престола и от там по асфалт към Варна, от тук без GPS ще ти е трудно!
                          Разбираме се с Весо, аз да съм първи в колоната понеже нямам проблем с неговите рутове. Забивам първа точка Манастир Седемте Престола! Уникален манастир, построен през второто Българско царство XII-XIVв. опожаряван и ограбван е през турско робство, през 1770г. е започнало неговото възстановяване!

                          Интересното при строителството на този манастир, че в основната църква в нея са построени още седем по малки църкви /престола/-до сега не бях виждал такъв!











                          Весо, по горе спомена за вековните секвои- наистина са внушителни, как не са ги запалили и тях с манастира?



                          След сбогуване с Жоро и Кара, преглед на траковете и търсене на най близка бензиностанция, решаваме да поемем към в. Ком, като изчакаме на разклона в Елисейна, Всесо да зареди в Зверино!

                          Поемаме пак по черно, от гара Лакатник надясно и нагоре. Гледам трака -цел: Заноге - Мисля си, тия хора как стигат до там ......?
                          Минаваме през малки махали, вече напълно обезлюдени - дивна красота - рязко изкачване - от 300 трябва да стигнем 1300м.



                          Весо, е правил рутовете по OFRM - вече запустели пътища, едвам се виждат някакви остатъци от тях, поправям път в гъсталака - ех, вече излизаме от него-радост за окото



                          Стара планина е младонагъната планинска система, образувана от силни тектонски движения. Вижте разположението на пластовете в далечината:



                          Не исках да се намирам с джипката тук преди 10 000 000г. /неогена/.



                          Както спомена Весо за Понор планина, и мен нещо не можа да ме грабне!
                          Иначе полета с билки до където ти стигне окото!





                          Снимка от този ъгъл /запомнете я, само след ден ще сме от другата срана/







                          Малкия събира power, за Стара Загора



                          Ясно...Жоро пак е притиснал Весо за фото сесия на Нисана



                          Няма да стоим по назад



                          След прекосяването на прохода Петрохан, се срещнахме и с Либето!
                          Айде бе Любчо, пак -закъсняваш!!!
                          Обща снимка която много ми напомня много на Беласица. -Събрахме се!!



                          Тук вече се появи едно друго чувство, при двама професионалисти фотографи, а с моята турбо-сапунерка взех да придобивам чувство на малоценност! - Замислих се: Няма лошо все пак Любо е с Никон, няма как да е по добър от канона!!
                          Среща с Евгени и Ванката и гас към Ком.
                          Голяма красота, време неподходящо за снимки!





                          Любака снима конете, ей слабост му е това!



                          Една бира за тази снимка:



                          Явно и коня реши да си вземе дължимото от фото сесията, и започна да си хапва сладко от тераното!
                          На раздяла, лека целувка за довиждане на правилната марка!





                          Кой се зае с панорами, кой с коне-а децата да няма кой да ги снима!



                          На върха:















                          Следва...............
                          Последно редактирано от Marin Stoyanov; 02-08-15, 19:06.
                          OFFROAD CLUB STARA ZAGORA

                          Коментар


                          • #58
                            От: От брега на морето, до устието на Тимок

                            След кратък разговор с Евгени и Ванката, разбрахме че пътят към Младенин вир, от връх Ком, на места бил разрушен, паднали дървета и отнесени мостове! Мамка му....... не взех резачката, а Любчо два пъти ми напомни!!
                            Погледнахме от къде трябва да минем:



                            Но бе решено, ще бивакуваме на мястото изградено от Лендровер клуба!

                            Злати -много ни се изливаха чашите с ракия от тая маса бре!!!-голямо разстояние на гредите сте оставили, е за тези които бяха със стъклени чаши като мен нямаше проблем! /в кръга на шегата/, много добре направена беседка браво на вас!

                            Изкачването не можах да снимам, но за спущането се постарах да щракна една снимка!



                            Точно на време, и то с приятна компания! За съжаление опитах само една чашка от Вълшебната течност на нашите домакини, нещо от чистият въздух започнах да се разболявам!



                            С правилната компания Вечерта беше много приятна, а децата не бяха на себе си! Моят малкия не съм го виждал толкова добре да хапва, но тичането с децата покрай огъня явно са му събудили апетита!

                            На сутринта, температурите бяха много приятни за сън, но от липсата на БГ-питие /ракия/, или заради дюшека който ми се спука нещо не можах да се наспя!
                            Някъде към 4-4.30 реших да снимам изгрева, намерих правилното място - ах......, какъв съм, забравих статива-ясно от виното ще е!!
                            Още един курс до лагера който е доста далече! Успях да се вместя с времето, последна проверка на техниката и първи кадър неуспешен, я да пробвам втория:



                            Е както Каза Венци Петров на една от срещите ни; " хубава техника си трябва" - ясно трябва ми по светъл и рязък обектив!

                            Щракам още един кадър, и обратно към лагера.



                            По пътя за лагера нещо се заиграх:





                            В далечината се открояваше на Любашки палатката



                            Весо като по ранобуден беше станал първи, споделих моите неволи, със съня така и с обектива:
                            -Минка няма да се плашиш, я закачи това малкото!
                            -Весо какво е това бе брат, пак Токина, а.... ясно ще го пробвам!
                            Оказа се Уникално рязка фишка, целият ден щях да щракам с нея! /Весо благодаря ти!/

                            Лагера с нея:



                            А Любака си спи, на вторият етаж! Много взе да ми липсва моята покривна палатка, голямо удобство си е, бързо се разпъва и много комфортно се спи!



                            И една не професионална снимка снимана от Любашки с канон:



                            След кафетата и закуската, казах на групата на тръгване да се отбием на едно място с много красива панорамна гледка от където се вижда много добре Врачанският балкан, в близост имаше маса с пейки!

                            С Любчо поехме на горе, а Весо и Жоро останаха на масата да решат новият маршрут за деня, понеже изостанахме с бивака на Младенин Вир!







                            Джиповете в далечината:



                            С Любака се наиграхме и хайде на обратно! Весо и Жоро бяха готови с маршрута!

                            -Весо накъде сме днес?
                            OFFROAD CLUB STARA ZAGORA

                            Коментар


                            • #59
                              От: От брега на морето, до устието на Тимок

                              Накъде, накъде... аз още не съм слязъл от Ком...
                              Цяла вечер компа мачкаше видеото с качването на върха, реално време - около час, това от срещата с Евгени и Иван, до върха. Рязох, струвах, събрах го в половин час, после цял ден го качвах днес и накрая тубата го резна заради музиката... баси, болен съм. Затова тук пляскам една турбо-мега-шорт вършън на клипа, последните дванайсетина минути, събрани в клип под 7 минути.






                              Ама да се върна и аз на бивака.




                              Голямо БЛАГОДАРЯ на момчетата от LRE клуба за свършената работа!!! И не слушайте критики относно фугите на масата - всички обърнати бутилки потичаха към мен, тъй че въобще не се оплаквам. Кеф ти бира, кеф ти ирикия. А когато разлях собствената си чаша, пълна с еликсира на Иван, вината не беше в масата.

                              А виждате ли оная кафява съчка на масата, намираща се северозападно от табелата? Това е една от ония пеперуди, които не знам как са еволюирали дотолкова, че да приличат на калем готов за ашладисване.




                              Смятам по някое време да пусна и клип със спускането от Ком, да видим. Утре ни чака път до белоградчишките скали. Път, по който ще посетим два водопада и три манастира - за толкова стигна времето.
                              Харесвам хората с претенции. В повечето случаи са ужасно забавни.

                              www.facebook.com/BgOffroadPhotographer

                              Коментар


                              • #60
                                От: От брега на морето, до устието на Тимок

                                И така...след невероятно отпускащия и релаксиращ първи сън под звездите, на следващата сутрин отваряме очи рано рано, но за сметка на това...напълно отпочинали.Това спането в планината на 1500-1600м. надморска височина винаги е било лечебно...
                                Ставаме, правим задължителното кафе и докато аз се опитвам да снимам целия лагер в един кадър, други релаксиращо отпиват от ободрителната напитка съзерцавайки красотата наоколо.





                                Беше хладно, но не и студено, а поляната ухаеше на цветя...просто Божествено!
                                Бат Весо като основна фирма спечелила търга за организация на маршрута, заедно с подизпълнителната фирма Марин, гледат вече и на хартиен носител/явно на GPS-ите не може да им се има вяра / и обсъждат стратегията за деня...





                                Децата се излюпват едно по едно, закусват, събираме бивака и макар с голяма доза нежелание потегляме към нови предизвикателства.Първата ни работа е спирка едва на 3-4мин. за панорамна снимка на северна България.
                                Стигаме до полянката, паркираме и ние с Марин и децата тръгваме към билото над нас.Останалите ще ни изчакат доуточнявайки маршрута или допристягайки багажа.
                                За съжаление времето за хубава снимка беше отминало и силното слънце във фотоапарата не позволи нещо качествено да се излюпи като кадър, но все пак да маркираме момента...





                                Тръгваме на обратно, ама след като бяхме слезли по билото доста надолу от северна страна и ни чака изкачване.Пътека няма...вървим през просото.Ниската хвойнова растителност през цялото време се опитва да ни задържи на това прекрасно местенце, но...няма как и ние крачим нагоре.В един момент изоставам за снимка и оставам сам.Знам, че бързаме знам, че имаме да гоним график за деня, но всичкото това около мен някак ме сграбчваше и обсебваше.В един момент забелязах, че вече не вървя, а съзерцавам красотата наоколо.Всяка фибра от тялото ми попиваше хармонията и красотата...
                                Тръгвам пак и спирам за няколко снимки с цел оправдание за забавянето...





                                Джиповете се виждат долу като точки, а мен ме чака доста път.
                                Продължавам и след последен кадър вече от по-близка гледна точка...





                                ...скоро достигам до джиповете, мятам се на Тераното и потегляме.
                                Маршрута ни за деня от такъв по черно, след инфото на Евгени и Иван за срутен мост и почти сигурна невъзможност да се премине, се превърна в голям процент в асфалтов.Не, че не ни минаха еретични мисли за проба все пак, но...май здравия разум надделя и избрахме сигурния вариант.
                                Спускане към Берковица, първо по черно и след хижа Ком по асфалта и след това първа спирка по маршрута е....Лопушанския манастир.





                                С няколко думи...
                                Манастира е построен на мястото на друг такъв датиращ още от времето на Второто Българско царство.Той бил напълно разрушен при нашествието на турците и на негово място в последствие е издигнат днешния манастир.Няма много инфо за дейността на манастира през турското робство/или както сега е прието да се нарича от измекярите по върховете на властта - Османско присъствие /.Това което се знае със сигурност е, че е бил неколкократно опожаряван и ограбван.Възстановен е през средата на 19в. По време на Възраждането там е действало килийно училище, самия манастир е бил средище на борбите за църковна независимост , както и на национално-освободителните борби.
                                Любимо място на Иван Вазов, като интересен факт е, че той там е написал една голяма част от романа си "Под Игото"!
                                Под угрозата да се срути северното крило, манастира е реконструиран през 1989г., като тогава се изгражда и нова сграда с два невероятно красиви резбовани чардака.Заслуга за последното възстановяване на манастира в ония смутни времена има архимандрит Амвросий, който е бил тогавашния игумен на манастира.
                                Ето и няколко кадъра...красиво, тихо, спокойно място, където всеки може да се доближи до Бог.





                                Входа на църквата...





                                Вътре дори и не посмях да попитам дали може да се снима.Там цареше атмосфера на страхопочитание и смирение.
                                Запалих свещ, помолих се, докато фото ми се размяткваше на ремъка около врата ми и...си излязох.
                                От входа на църквата срещу нея се вижда това...





                                Потегляме...следваща дестинация е х. Копрен, а целта е посещение и снимки разбира се на някой и друг водопад.
                                За съжаление след като достигнахме хижата и се запознахме с един колега ендураджия, големия водопад Ланжин скок отпадна.Просто имаше около 1час път/за нас с болните колене и повече/ в едната посока пеш.Имахме идея принципно да се доближим с джиповете колкото можем, но се оказа, че...няма начин.Нищо...този край е с необятни красоти и няма как за краткото време с което разполагаме да обиколим всичко.
                                За 43 години, никога не съм стъпвал по тия земи.Какво ми пречи обаче сега, след като видяхме и почуствахме красотата и тя ни действа като притегателна сила в близко бъдеще отново да пошетаме из района.
                                С огромно съжаление оставяме водопада за следващо посещение и се насочваме надолу по пътя да търсим един друг...по-малък водопад за утеха.
                                Намираме го.../май не съвсем / и ето го...красив и впечатляващ въпреки малките си размери.











                                Ето и ако някой иска да го види на по-голяма снимка.Не знам как е попаднала с намалените такива, а вероятно няма и да е обработена докрай, но все пак...


                                http://files.offroadsz.com/LUBASHKI7...P/DSC_2831.jpg


                                До тук ни издържаха силите с асфалтовия преход и още щом момчето с което се запознахме спомена, че има пряк черен път в посока Чипровци...просто усмивки огряха лицата ни.
                                Намерихме пътя и гас...е до колкото може де...





                                Имаше и такива моменти...





                                Не е толкова страшно обаче както изглежда...просто завоя беше остър, имаше хубав страничен наклон/не си личи на снимките много добре/ и в дясно имаше деренце.Риска беше по-дългите машини при захода и особено както бях аз с палатката на покрива/т.е. висок център на тежестта/ да не хлътна в деренцето, че щеше най-вероятно да последва обръщане...





                                Всичко обаче си мина бързо, точно...като по учебник и без усложнения.
                                След горския участък в който на няколко пъти се чудих дали палатката ми е все още на покрива..., пътя ни изведе на открито и гледката беше страхотна.Някак джипките сами отбиха от пътя и се изкачиха на едно било за снимка.





                                Със следващите две снимки се гордея.Не...не са някакъв шедьовър, но са снимани в изключително трудни условия или по-просто казано...почти срещу силното и журещо слънце/на първата се виждат сенките на джиповете и позицията от която е направен кадъра/.Та при тези условия...няма дори и едно облаче изгоряло на кадъра.Супер доволен съм от крайния резултат при тия светлинни условия.





                                Моята машина...стоеше гордо и сякаш ми казваше...
                                -Видя ли до какви места те докарах...





                                Макар и да печеше ужасно, мястото беше ненормално.Гледка, панорама, свобода, простор и...невероятен аромат на десетки билки.Само от това, че гумите ни бяха минали по поляната и бяха огазили тревата и аромата се активизира...
                                Беше страхотно...
                                Продължаваме напред в посока Чипровци.Пътя е сух, но на места с доста дълбоки коловози.Не е страшно...просто иска внимателно да си подбереш откъде да минеш.





                                За следващата снимка пък реших да скоча на бързо и да не снимам през прозореца...това за малко не ми костваше счупване или в най-добрия случай изкълчване на глезена.
                                Все пак се разминах само с уплаха и има някакъв кадър/момента който исках да запечатам го изтървах естествено /





                                Стигаме най-после и околностите на Чипровци.Военния съвет решава първо към известния Чипровски водопад.Този път сме се наточили и нищо няма да ни върне или откаже.
                                Продължаваме по черно, като в края на пътя докъдето може да се стигне пътя става доста тесен и гарниран с камъни под шумата.Стигаме...първото нещо което виждаме е...варненска фронтера/това доказва отново колко е малък света/, паркираме около нея с елементи на навигация от колеги, че място ниц...
                                Следващото нещо е табелката за водопада.На нея се мъдри надпис..."Чипровски водопад 700м."
                                Е...колко са 700м., не е като 1час и нещо за предния водопад.Нарамваме фотоапаратите, а моя милост помъква и статив/в крайна сметка нали водопад ще се снима/
                                Тръгваме нагоре и скоро стигаме водопад...





                                Е...не е Чипровския, но пак е красив.Пътьом не разпъвам статива, а използвам камък на който закрепям фотоапарата/вижда се на снимката в най-предния план...и най-замазан съответно/
                                Продължавам нагоре, но вече сам, защото групата върви пред мен и е изминала някакво разстояние докато аз снимам.Има пътека до водопада...е на места е само маркировка и за да разбереш накъде трябва да вървиш се изискват скаутски умения
                                Пътека обаче се вие само нагоре и нагоре...и пак нагоре...и пак...В един момент започнах да си давам сметка, че въпросните 700м. са си 3/4 километър и при този терен не са ..."ей го дей"
                                Изби ме едра пот, макар, че в гората беше дебела сянка и температурата нямаше нищо общо с тази на открито.Продължавах крачка по крачка...по крачка...по...не....следваше спиране, прибърсване и почивка.
                                Коляното ме приболяваше и това правеше предвижването още по-бавно.В крайна сметка стигнах горе, където бат Весо ме посрещна с крилатата фраза.
                                - Напомни ми като слезна долу, да дам указания на Жоро, ако отново спомена за водопад и някакви 700м....да ме удари с лопатата по главата, да дойда на себе си
                                След като си поехме дъх се отдадохме на снимки на красивия водопад.





                                Вода имаше, но си личеше, че при пролетното топене на снеговете ще е нещо уникално...








                                Групата отново тръгна преди мен, а аз останах да използвам , че няма кой да ми влиза в кадъра и да направя някоя и друга снимка.Скоро събрах инвентара и тръгнах надолу.Бързах , а не трябваше
                                Спускането винаги е по-трудно от изкачването.Ставите се натоварват много повече, отделно и вероятността да те подведе мястото на което искаш да стъпиш и да полетиш надолу по склона е много вероятно.
                                Разбира се...моето бързане не доведе до нищо добро.Стъпвайки на един камък под шумата, той се изтъркаля по опорния ми крак, глезена се усука и...добре, че имаше до мен дърво за което да се хвана , за да не потегля по стръмното надолнище с една добра скорост към ...реката
                                На ти сега едно бързане...След като постоях седнал 1-2мин.през които ми минаваха какви ли не мисли от счупен глезен до ... какво можеше да стане, бавно се изправих.Болката беше умерена и може да стъпвам на крака си.Тръгнах надолу...вече ...бавно ...На първата близост на пътеката до реката се отбих, събух си обувката и натопих глезена в ледено-студената вода.Не можах да издържа много, а крака ми направо изтръпна от ниската температура на водата.Това май повлия обаче много добре, болката намаля/все едно са ми замразили травмата със спрей като на футболистите/ и можех да се движа малко по-уверено.Полека, полека слезнах долу.Марин ми предложи като стигнем джиповете да ми даде мазило, за да не се влоши, но...така и не намазахме глезена.Проблем в следващите дни обаче нямаше, явно студената вода беше в точния момент и си свърши работата.
                                С доста маневри и навигация обърнахме машините и потеглихме обратно.
                                Сега предстоеше разглеждане на...манастири...
                                Първия и по-близък до водопада беше Гушовски манастир.
                                Голямо обикаляне беше...а манастир нямаше.В един момент се озовахме на точното място на зададената точка и намерихме това...





                                Марин дори отиде до билото да огледа, ама явно манастир...е имало...някога...





                                Толкова...тръгваме на обратно към Чипровския манастир.
                                Само задръжте братя...ще правя НЕпланов ремонт...в този момент ме предаде левия хъб.Е...не точно хъба, ама пластмасовата капачка с която се включва и изключва.Помислих, че съм успял да го изключа, преди тя да ми остане в ръцете...
                                Ремонта се състоеше в...натикване на парцалче в отвора, за да не влизат мизерии там и толкова...друго нямаше какво да направя...





                                Прибрах капачката в жабката, за да мога евентуално с нея да включвам въпросния хъб.В последствие като размишлявах дълбокомисленно , а след това и пробите го потвърдиха...всъщност пружината вътре при липса на капачката го държеше...постоянно зацепен.Както и да е...един хъб няма да ни спре я.Аз преди години тръгнах да катеря билото на Беласица, а маркуча на съединителя ми шуртеше постоянно и се налагаше на всеки завой едва ли не да доливам сп. течност, а маневрите на заден ход бяха съпътствани тогава с няколкратни наливания на течност, докато успея да обърна в определени ситуации Тераното на обратно...
                                Та така...проблема беше дребен и незначителен.
                                Продължихме и скоро акустирахме пред достолепните порти на...Чипровския манастир!








                                Манастира е на ниско и жегата беше страшна.Точно следобедно време, когато хем горещо, хем и не става за снимане, ама какво да правиш...при експедиции от този тип никога не можеш да планираш кога точно ще си на определена дестинация.
                                Пускам няколко реда извадка с инфо за манастира от Уикипедия, защото имам много за разказване по експедицията ни и малко ме домързява да пиша и описания от този тип.
                                Та ето...
                                Уикипедия:


                                По сведения на Петър Богдан манастирът е построен през 10 век и в продължение на девет столетия е бил важно духовно и просветно средище и твърдина при нашествията на татари и маджари през 13 век, при падането под османско владичество през 14 век и нападенията на Михай Витязул през 16 век.
                                За периода на своето съществуване Чипровският манастир е разрушаван и възстановяван шест пъти: през 1412, 1688, 1806, 1828, 1837 и 1876 година. Особено тежки последици имало второто нападение над манастира след потушеното Чипровско въстание, когато били унищожени както икони, църковни утвари и реликви, така и богатата библиотека от славянски и български книги, следствие от оживената духовна дейност в манастира пред 17 век. Тленни останки на въстаниците са съхранени в костницата в кулата. След възстановяването си, манастирът установява връзки с руски православни манастири и получава в дар от император Павел I престолно евангелие с пищен сребърен обков, което днес се съхранява в Националния исторически музей.
                                През 1829 година е построена манастирската църква, която може да се види в двора на комплекса и днес. По време на въстанията в Северозападна България Чипровският манастир на два пъти приютява по няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-68 година. През юли 1876 година в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов иФилип Тотю.
                                Манастира е едно страхотно място с много история и много национален дух.Тук в костницата лежат останките на много паднали в борбите за освобождение от турско робство наши революционери и въстаници, като измежду тях бяха съхранени и костите на Панайот Хитов и Филип Тотю...





                                В ляво се виждат последователно църквата...





                                ...а зад нея и костницата...





                                Ето и плочата указваща на кои въстаници са съхранени костите, като най-отгоре са изписани и годините през които са се случвали събитията





                                А ето и вътре костницата...
                                Позволявам си един кадър, защото това е свято място и не трябва да бъде нарушаван мира на избитите...





                                Разглеждаме още малко и потегляме в посока Белоградчик.Следващата уникална дестинация са белоградчишките скали.
                                По план трябваше в този ден да ги разгледаме, но...каквото намислела мишката...котката го разваляла.Бяхме доста изостанали с времето и решихме да го оставим за следващия ден.Все пак търсейки място за бивак някъде в подножието на скалите в гората...направих няколко кадъра, за ордьовър към основното ястие.





                                Тук е мястото да спомена, че намерихме в дън гори телилейски невероятно място за бивак.Не беше планирано, защото нямаше как да знаем къде се намира...просто го открихме.
                                Представляваше полянка на едно било насред гората.Изгледа беше вълшебен, а залязващото слънце го подсилваше ...








                                Този път нямам снимки от бивака, пък и какво ще му снимам-джипки, палатки, шатра и ние доволни под нея на масата с чаши в ръце, разискващи разни велики теми/примерно джипа с дизелов или бензинов агрегат е по-удачния вариант /
                                Бяхме каталясали/особено след ония...700м./ и май не дочакахме полунощ.Всички се натъркаляхме по палатките в очакване на утрешната порция красота, релакс и забавление.
                                Номадска работа...
                                Следва....
                                NISSAN FOREVER
                                -----------------------------------------------------------------------------
                                Или трябва да намерим път,или да си направим......няма назад!!!

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X