Tweet
От 2001 се каня да направя това.
Едно време не минаваше лято без поне една седмица в Пирин...
От 1995 до 2001. После жената, децата.... и немА Пирин...
Но детето порасна и вече може да ходи
и нЕма причина да не бъде заведено 
Тръгваме на 10.08.2014, неделя.
Идеята е да се ходи по мъничко, от езеро до езеро. Ще спиме където ни завари нощта, нямаме за цел да изходим планината за 2 дни. Целта е просто да сме там.
Ден 1, 10.08.2014
Пристигнахме в Добринище. На автогарата чакат местни хора с всЕкакъв превоз и кат видят галфони с раници
нЕма нужда даже и да си отваряте устата - ясно е че сте за лифта .
Та докараха ни до лифта и ето ни Горе.
Тръгваме от Безбог към Попово езеро
Така изглеждат кроасаните, запечатани на 500 м.
По пътеката към Попово езеро...
Някъде тук и ще спиме. Това са Рибните езера под Попово езеро.
Хе хе, вече имаме и вечеря
След вечеря се отдавам на снимане на лунна светлина
Ден 2
Закусчица с кафенце на огън....
Нема нищо по-хубаво, да знаете
По пътя към Попово езеро
Ето ни и нас на Папаз гьол
Където лешанките са изпаднали в размножително умопомрачение
От Папаз гьол тръгваме към Валявишките езера.
Зад ей тоз баир
- Дженгалсака (Самодивска) порта
Качваме се... някак си
Оживяхме до горе и вече сме отатък портата - слизаме към Голямо Валявишко езеро.
Ей от там идваме
Вечеря, почивка и аз пак се заигравам
Тия последните две не са истински, както се досещате. Даже и в Пирин такава луна нЕма.
Пентаха (к-5) позволява неколкократно експониране на един и същи кадър - та тука имаме луна снимана с 200 мм и насложена върху езерото. Ама на мене си ми харесва
Една лунна панорама на Голямо Валявишко езеро
Ден 3
Добро Валявишко утро
Тръгваме към Чаирски превал...
Ееееей там горе под облаците....
Мъкаааааа
От там дойдохме снощи.
По пътя към Чаирски превал... Няма какво да кажа.
Умиране има, отърване няма... Требе да стигнеме до горе...
Е, стигнАхме.
Дами и господа - на вашето внимание - Валявишки циркус
Движим се по пътеката през билото - през вр. Превалски чукар и Типиците
Ето Типицките езера
Почивка...
Ето и Тевно василашко...
Целта ни днес е да стигнем Дълго Бъндеришко езеро, където ще нощуваме, но се оказа, че се движиме по-бавно от нужното и взехме да замръкваме по билото...
Ей го долу Дългото, ама докат слезеш.....
А слизането е такова...
Не е за на тъмно...
Та решаваме, че ше спиме на високото и нема да се мъчиме да стигаме до Дългото.
Има едни малки гьолчета, които се виждат долу вляво на горната снимка от билото - там трябва да стигнеме.
Е, стигнАхме и спахме като къпани.
Ден 4
Спането на високото си има нЕкои предимства. Сутринта се подавам от палтката и докат се опитвам да се сетя как се казвам, гледам - коза. И тя ме гледа. От 10 м. Викам си, тия па къде ги докарАха да пасат тия кози... Аман от тях... И в тоя момент осъзнавам, че тя е дива коза!!! Викам детето да я види, оная продължава да стои и ни разглежда с интерес. Ние нея - също. Когато посегнАх за апарата вече не издържа и отърча между камънаците... Аз естествено тръгвам след нея. Е, досещате се за резултата
Ето, понеже бЕх сложил 200 милиметровия
Тука вече сме с правилния обектив.
И докат се потривам... Изведнъж - ето ги отново. Че даже и ме оставят пак да сменя обектива. Духовете на планината са на моя страна днес
Е, вече си тръгнаха, ама аз няма какво повече да искам...
Ето къде сме спали
А ето къде сме тръгнАли
Вървиме...
И стигаме
Добри хора дори ни бяха оставили пълно огнище с дърва. Днес си е истински ден за почивка. Минали сме има-нема 1 км.
Идваме от там някъде
И сме си заслужили лежането
А аз тръпна да падне нощта. Ненаиграл се...
Ден 5
Утро на Вихрен
Но после видях поръсените от росата паяжинки и.....
Абе шимпанзе с картечница
Е, успях да се откъсна от паяжините и тръгваме.
За днес планът е от Дългото Бъндеришко през Рибно Бъндеришко и Муратово езеро, през Влахин превал та до Влахино езеро.
Рибно Бъндеришко срамежливо се показва...
Покзава се, ама трудно се стига
Хехе, радост голяма. Да си натОпиш изтръпнАлите крака
И айде пак....
Катериме към Влахин превал. Това долу е Муратово езеро.
Изкатерен е Влахин превал - ей го и Влахино езеро
Вече сме слезли по нЕкакъв начин.
Мда, правилно се питате....
Тва, дето исках да го измия, не го измих, щот не можах да го намеря
Иначе, след като изтръпнеш в първия момент, после се изтърпява.
Чакам нощта, разбира се
Едно време не минаваше лято без поне една седмица в Пирин...
От 1995 до 2001. После жената, децата.... и немА Пирин...
Но детето порасна и вече може да ходи
и нЕма причина да не бъде заведено Тръгваме на 10.08.2014, неделя.
Идеята е да се ходи по мъничко, от езеро до езеро. Ще спиме където ни завари нощта, нямаме за цел да изходим планината за 2 дни. Целта е просто да сме там.
Ден 1, 10.08.2014
Пристигнахме в Добринище. На автогарата чакат местни хора с всЕкакъв превоз и кат видят галфони с раници
нЕма нужда даже и да си отваряте устата - ясно е че сте за лифта .Та докараха ни до лифта и ето ни Горе.
Тръгваме от Безбог към Попово езеро
Така изглеждат кроасаните, запечатани на 500 м.
По пътеката към Попово езеро...
Някъде тук и ще спиме. Това са Рибните езера под Попово езеро.
Хе хе, вече имаме и вечеря
След вечеря се отдавам на снимане на лунна светлина
Ден 2
Закусчица с кафенце на огън....
Нема нищо по-хубаво, да знаете
По пътя към Попово езеро
Ето ни и нас на Папаз гьол
Където лешанките са изпаднали в размножително умопомрачение
От Папаз гьол тръгваме към Валявишките езера.
Зад ей тоз баир
- Дженгалсака (Самодивска) портаКачваме се... някак си
Оживяхме до горе и вече сме отатък портата - слизаме към Голямо Валявишко езеро.
Ей от там идваме
Вечеря, почивка и аз пак се заигравам
Тия последните две не са истински, както се досещате. Даже и в Пирин такава луна нЕма
. Пентаха (к-5) позволява неколкократно експониране на един и същи кадър - та тука имаме луна снимана с 200 мм и насложена върху езерото. Ама на мене си ми харесва
Една лунна панорама на Голямо Валявишко езеро
Ден 3
Добро Валявишко утро
Тръгваме към Чаирски превал...
Ееееей там горе под облаците....
Мъкаааааа
От там дойдохме снощи.
По пътя към Чаирски превал... Няма какво да кажа.
Умиране има, отърване няма... Требе да стигнеме до горе...
Е, стигнАхме
. Дами и господа - на вашето внимание - Валявишки циркус
Движим се по пътеката през билото - през вр. Превалски чукар и Типиците
Ето Типицките езера
Почивка...
Ето и Тевно василашко...
Целта ни днес е да стигнем Дълго Бъндеришко езеро, където ще нощуваме, но се оказа, че се движиме по-бавно от нужното и взехме да замръкваме по билото...
Ей го долу Дългото, ама докат слезеш.....
А слизането е такова...
Не е за на тъмно...
Та решаваме, че ше спиме на високото и нема да се мъчиме да стигаме до Дългото.
Има едни малки гьолчета, които се виждат долу вляво на горната снимка от билото - там трябва да стигнеме.
Е, стигнАхме и спахме като къпани.
Ден 4
Спането на високото си има нЕкои предимства. Сутринта се подавам от палтката и докат се опитвам да се сетя как се казвам, гледам - коза. И тя ме гледа. От 10 м. Викам си, тия па къде ги докарАха да пасат тия кози... Аман от тях... И в тоя момент осъзнавам, че тя е дива коза!!! Викам детето да я види, оная продължава да стои и ни разглежда с интерес. Ние нея - също. Когато посегнАх за апарата вече не издържа и отърча между камънаците... Аз естествено тръгвам след нея. Е, досещате се за резултата
Ето, понеже бЕх сложил 200 милиметровия
Тука вече сме с правилния обектив.
И докат се потривам... Изведнъж - ето ги отново. Че даже и ме оставят пак да сменя обектива. Духовете на планината са на моя страна днес
Е, вече си тръгнаха, ама аз няма какво повече да искам...
Ето къде сме спали
А ето къде сме тръгнАли
Вървиме...
И стигаме
Добри хора дори ни бяха оставили пълно огнище с дърва. Днес си е истински ден за почивка. Минали сме има-нема 1 км.
Идваме от там някъде
И сме си заслужили лежането
А аз тръпна да падне нощта
. Ненаиграл се...Ден 5
Утро на Вихрен
Но после видях поръсените от росата паяжинки и.....
Абе шимпанзе с картечница
Е, успях да се откъсна от паяжините и тръгваме.
За днес планът е от Дългото Бъндеришко през Рибно Бъндеришко и Муратово езеро, през Влахин превал та до Влахино езеро.
Рибно Бъндеришко срамежливо се показва...
Покзава се, ама трудно се стига
Хехе, радост голяма. Да си натОпиш изтръпнАлите крака
И айде пак....
Катериме към Влахин превал. Това долу е Муратово езеро.
Изкатерен е Влахин превал - ей го и Влахино езеро
Вече сме слезли по нЕкакъв начин.
Мда, правилно се питате....
Тва, дето исках да го измия, не го измих, щот не можах да го намеря
Иначе, след като изтръпнеш в първия момент, после се изтърпява.
Чакам нощта, разбира се
Чудесен преход! Отдавна не съм ходил по Пирин... а си струва
Коментар