Дуранкулак

[trapper]

От: Дуранкулак

Продължавам пътя си на юг с нетърпение да видя пак красивите диви места, по които от няколко години не бях ходил... Да, ама не! На юг от Созопол картинката е потресюща - строежи без край... Мислех да опиша по-подробно впечатленията си, но се отказвам. Ще ви предупредя само, че стария панорамен път между Созопол и Аркутино е затворен с бариери и охрана. На въпроса ми „защо“ ми отговориха неопределено „частен комплекс...“. Пътя е част от републиканската пътна мрежа. Не'ам думи.
Е, заобиколих и отидох до старото Аркутино. От някогашното оживление и радостна глъч няма и помен, но плажа все още е там:



На Змийския остров няма много змии, но е покрит с бодливи кактуси и кварцови игли, не ходете боси!



Поглед на юг:



и дюните с пясъчни лилии:



Много са красиви! Оставам с надежда, че поне тука ще остане природа, а не планини от бетон.

[trapper]

От: Дуранкулак

Дойде време да продължа на юг. Но само няколко километра - до р. Ропотамо. Начална точка - моста на шосето:


и реката:



тук по невероятен начин се допълват и съществуват в самобитна хармония резерват Ропотамо:



ловно стопанство Ропотамо:



туристически атракции:




охрана на съоръженията




покани за приятни изживявания сред природата:

които са още по-примамливи, защото са забранени:

Само реката си е същата

снимана от Попадийката

Това е Лъвската глава, под която според преданията лежат 40 тона злато. Някога капитаните на мауните с летовници я представяха на чужденците така: „бите-бите, пасматрите Льовен Главен“:


Продължавам пак от моста, но нагоре по реката:


изглежда така, като че тука никога хора не са стъпвали:


което, разбира се, не е верно :




срещнах различни животни, но докато се наглася да ги снимам, те се шмугнаха в храстите. Само баба Костенурка се съгласи да позира за няколко снимки



на връщане ме изпрати един корморан, който не скри очудването си от странния дзвер, който смути следобедната му почивка: