Tweet
От: 1900 км до Якото място и обратно
На следващия ден искахме да посетим Кръстова гора. Много мислихме дали да се вкараме в това прикючение, предвид навалицата която се събира на това място. Успяха да ни убедят, че в петък вечер била голямата лудница, когато хората ходели да нощуват там. Речено - сторено, ще ходим и ние до Кръстова гора. търгваме от Пашалийца до Лъки по черно, после асфалт. Август месец в планината беше пълна суша. Няма кал, няма екшън. Подготовката ни за офроуд приключения се оказа излишна, но пък поне куфара с инструменти влезе в действие. Какъв офроуд, ако няма поне една изкривена ламарина
Стигнахме Кръстова гора, снимки няма защото не спряхме, а не спряхме защото ако това което видяхме беше - няма хора, не си представям какво е когато има хора... И на всичкото отгоре се изсипваха още два автобуса пълни с туристи. Всъщност спряхме на една дебела сянка, за да се ориентираме как да продължим към Белинташ. Бяха ни убеждавали, че от Кръстова гора до Мостово няма връзка по черно, но ние не вярвахме. Попитахме местен овчар, той след кратък оглед на джипа и гумите каза - карайте на там, проблеми няма да имате. така и се оказа
Следва Белинташ. Много красиво място, но по-добре е да се посещава през седмицата. Отново прекалено много хора се бяха събрали на едно място. Падна ни се лош късмет неделя да сме там
Ей тук голям срам брахме
Гледаме на GPS-а пише 1,5 км до Белинташ. Хора си вървят пеша по черен каменист път. Викаме си те така щот са с коли, айде ние да се качим с джипа по-нагоре. Нагоре - нагоре, всички ни гледат на криво, а ние се чудим що ли е така... ма нямаше ни табела, ни знак, ни бариера. Ние откъде да знаем, че това е планинска алея. По едно време каменистото пътче съмнително се стесни, чааааак тогава ни светна лампичка къде се бяхме завряли. Намерихме набързо шубрак където скрихме джипа и се сляхме с обстановката
Тук си казваме довиждане с Родопите. Пак претупахме работата, шест нощувки ни окъсяха, но здраве да е - догодина пак Малко започна да ме хваща яд, че загубихме цяла вечер като останахме повече от предвиденото във Велиинград, не е за мен това релакс, масаж, басейн, но поне Масо остана доволен Малкия давше зор да види морето, ние пък роднини искахме да посетим.
Ето ни на къмпинг Якото място, ама верно е яко
отбихме се за малко и на събора в Приморско
Маслен нос
Може да се каже, че и по черномореито много не се задържахме на едно място. Интересен ден изкарахме в Созопол. Бяхме с приятели, които се оказа, че имат близък човек който участва в археологическите разкопки на града. Въпросният момък ни направи повече от двучасова разходка с невероятни подробности от кухнята на археолозите, професионален екскурзовод.
Денят завърши с разходка на яхта
Това беше, задържахме се и на събора малко, събрахме багажа и поехме към сучното ежедневие. В края на магистралата километър - два преди София Масо отблеляза - още малко и щяхме 2 000 км да навъртим. Дали да били 1750 или 1900 незнам точно, но едва ли това е най-важното... Догодина живот и здраве пак, пък може и с вас пътешественици да се засечем нейде по планинските пътеки на България
На следващия ден искахме да посетим Кръстова гора. Много мислихме дали да се вкараме в това прикючение, предвид навалицата която се събира на това място. Успяха да ни убедят, че в петък вечер била голямата лудница, когато хората ходели да нощуват там. Речено - сторено, ще ходим и ние до Кръстова гора. търгваме от Пашалийца до Лъки по черно, после асфалт. Август месец в планината беше пълна суша. Няма кал, няма екшън. Подготовката ни за офроуд приключения се оказа излишна, но пък поне куфара с инструменти влезе в действие. Какъв офроуд, ако няма поне една изкривена ламарина
Стигнахме Кръстова гора, снимки няма защото не спряхме, а не спряхме защото ако това което видяхме беше - няма хора, не си представям какво е когато има хора... И на всичкото отгоре се изсипваха още два автобуса пълни с туристи. Всъщност спряхме на една дебела сянка, за да се ориентираме как да продължим към Белинташ. Бяха ни убеждавали, че от Кръстова гора до Мостово няма връзка по черно, но ние не вярвахме. Попитахме местен овчар, той след кратък оглед на джипа и гумите каза - карайте на там, проблеми няма да имате. така и се оказа
Следва Белинташ. Много красиво място, но по-добре е да се посещава през седмицата. Отново прекалено много хора се бяха събрали на едно място. Падна ни се лош късмет неделя да сме там
Ей тук голям срам брахме
Гледаме на GPS-а пише 1,5 км до Белинташ. Хора си вървят пеша по черен каменист път. Викаме си те така щот са с коли, айде ние да се качим с джипа по-нагоре. Нагоре - нагоре, всички ни гледат на криво, а ние се чудим що ли е така... ма нямаше ни табела, ни знак, ни бариера. Ние откъде да знаем, че това е планинска алея. По едно време каменистото пътче съмнително се стесни, чааааак тогава ни светна лампичка къде се бяхме завряли. Намерихме набързо шубрак където скрихме джипа и се сляхме с обстановката Тук си казваме довиждане с Родопите. Пак претупахме работата, шест нощувки ни окъсяха, но здраве да е - догодина пак
Малко започна да ме хваща яд, че загубихме цяла вечер като останахме повече от предвиденото във Велиинград, не е за мен това релакс, масаж, басейн, но поне Масо остана доволен Малкия давше зор да види морето, ние пък роднини искахме да посетим. Ето ни на къмпинг Якото място, ама верно е яко
отбихме се за малко и на събора в Приморско
Маслен нос
Може да се каже, че и по черномореито много не се задържахме на едно място. Интересен ден изкарахме в Созопол. Бяхме с приятели, които се оказа, че имат близък човек който участва в археологическите разкопки на града. Въпросният момък ни направи повече от двучасова разходка с невероятни подробности от кухнята на археолозите, професионален екскурзовод.
Денят завърши с разходка на яхта
Това беше, задържахме се и на събора малко, събрахме багажа и поехме към сучното ежедневие. В края на магистралата километър - два преди София Масо отблеляза - още малко и щяхме 2 000 км да навъртим. Дали да били 1750 или 1900 незнам точно, но едва ли това е най-важното... Догодина живот и здраве пак, пък може и с вас пътешественици да се засечем нейде по планинските пътеки на България
Коментар