Tweet
Наближаваше края на август, а с него и заплануваната отпуска. Не бяхме мислили много - много как точно да стигнем до морето, но трябваше за 14 дни да успеем хем да го видим, хем и да се върнем. Начална точка София, крайна - някъде по морето... Въртяха ни се различни мисли, дали да не отпрашим направо през Родопите или пък да се пробваме Ком - Емине... Последното ни допадна като идея, но колоездачният преход, който беше по същото време ни отказа. Тръгнахме един следобед, но не точно към черноморието, а към Враца. Там имаме къщичка, викаме ще го измислим някак... Обикаляли сме този район, но искахме и най-малкият участник в мини експедицията ни да види поне Леденика.
Около Враца...
Разходихме се и до едно уникално място, наречено Божия мост. Малко известно, но много красиво. Малко инфо от Уикипедия.
Божи мост (известен и като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.
Висок е около 20 метра, широк — около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.
Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време
Разбира се пихме по кафе и във Враца - тихо, чисто и красиво градче.
Там докато малкия се вихреше ние взехме поредното важно решение. Боби не беше виждал пещерата Проходна, речено - сторено, газ към Карлуково, тамън и наближаваше време да го мислим къде ще нощуваме. Много ни влече това място, мине се не мине година и все натам ни тегли нещо...
Следва задължитеното щракане, не че нямаме няколко стотин снимки от там, но де не е като да няма и този път...
Масо като старо куче, което много се е ровило едно време из дупките там, реши да ни води към... незнам си каква пещера, нещо с номер 15 или 14... няма значение. Минхме през едно голямо каменно поле, дребното скачаше като козичка.
Това е Пещерния дом, уникално място... продължихме към Задънен дол, за който са ми разказвали интересни методи как да си хваннете коза за вечеря, но това е друга тема...
Това е търсената дупка N 15. Не бяхме мислили, че ще искаме да я разглеждаме и затова не носехме никакво осветление. Метър на вътре, още едни и на мен силно ми се прииска да видя какво има и натам. Ходенето из такава тъмница само с помощта на насочващия лъч на апарата си е мъка. но все пак се справих до някъде. Следващият път подготвени
Пещерния дом отблизо. Казаха , че в съседство сторят нещо като туристическа спалня за тези които нямат желание или немогат да си позволят ремонтираните и чисти стаи. някаква носталгия усетих по времената когато това място беше за безпарични пещернячета, палеше се кюмбето зимата, ех...
Беше време да измислим на къде да продължим. На по супичка в пещерното ресторантче го измислихме. Хващаме към хижа Мургана, там ще нощуваме. Местните ни препоръчаха да посетим едно приказно местанце, което се намира някъде преди Луковит, а именно къщичката на...?
Към хижа Мургана
Стигнахме хижата, доколкото разбрах хижаря там бил съвсем отскоро. Много готин тип, почерпи ни студена биричка, поприказвахме си малко, но тъй като нещо ни беше раничко пък и май ни се пътуваше продължихме към Средна гора - хижа Бунтовна.
Въпреки, че силно негостоприемно ни посрещна хижарката и бяхме на косъм да търсим ново място за нощувка, мястото е уникално, заслужава си човек да потърси общ език с нея. Все пак се разбрахме, та дори и кафе ни черпи на другата сутрин, като изпраща и специални поздрави на всички ленд роувър ентусиасти
И щот сме айляци решихме следващата нощувка да я мислим на по баничка в Копривщица. Следва...
Около Враца...
Разходихме се и до едно уникално място, наречено Божия мост. Малко известно, но много красиво. Малко инфо от Уикипедия.
Божи мост (известен и като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.
Висок е около 20 метра, широк — около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.
Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време
Разбира се пихме по кафе и във Враца - тихо, чисто и красиво градче.
Там докато малкия се вихреше ние взехме поредното важно решение. Боби не беше виждал пещерата Проходна, речено - сторено, газ към Карлуково, тамън и наближаваше време да го мислим къде ще нощуваме. Много ни влече това място, мине се не мине година и все натам ни тегли нещо...
Следва задължитеното щракане, не че нямаме няколко стотин снимки от там, но де не е като да няма и този път...
Масо като старо куче, което много се е ровило едно време из дупките там, реши да ни води към... незнам си каква пещера, нещо с номер 15 или 14... няма значение. Минхме през едно голямо каменно поле, дребното скачаше като козичка.
Това е Пещерния дом, уникално място... продължихме към Задънен дол, за който са ми разказвали интересни методи как да си хваннете коза за вечеря, но това е друга тема...
Това е търсената дупка N 15. Не бяхме мислили, че ще искаме да я разглеждаме и затова не носехме никакво осветление. Метър на вътре, още едни и на мен силно ми се прииска да видя какво има и натам. Ходенето из такава тъмница само с помощта на насочващия лъч на апарата си е мъка. но все пак се справих до някъде. Следващият път подготвени
Пещерния дом отблизо. Казаха , че в съседство сторят нещо като туристическа спалня за тези които нямат желание или немогат да си позволят ремонтираните и чисти стаи. някаква носталгия усетих по времената когато това място беше за безпарични пещернячета, палеше се кюмбето зимата, ех...
Беше време да измислим на къде да продължим. На по супичка в пещерното ресторантче го измислихме. Хващаме към хижа Мургана, там ще нощуваме. Местните ни препоръчаха да посетим едно приказно местанце, което се намира някъде преди Луковит, а именно къщичката на...?
Към хижа Мургана
Стигнахме хижата, доколкото разбрах хижаря там бил съвсем отскоро. Много готин тип, почерпи ни студена биричка, поприказвахме си малко, но тъй като нещо ни беше раничко пък и май ни се пътуваше продължихме към Средна гора - хижа Бунтовна.
Въпреки, че силно негостоприемно ни посрещна хижарката и бяхме на косъм да търсим ново място за нощувка, мястото е уникално, заслужава си човек да потърси общ език с нея. Все пак се разбрахме, та дори и кафе ни черпи на другата сутрин, като изпраща и специални поздрави на всички ленд роувър ентусиасти
И щот сме айляци решихме следващата нощувка да я мислим на по баничка в Копривщица. Следва...
Прикачени файлове
според мен като кажеш Злати, може да ти разправя колко пъти са ходили там и тн така беше като бях аз там.
Коментар